Milena
-
Общо Съдържание
827 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Milena
-
-
Light Dancer ~ Gilbert Williams
-
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
-
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
-
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
-
( няма да е много по темата, а последното ме върна към един разговор с valentinus ~ понякога "следствието" определя/проецира "причината"... ~ и понякога "се случват" пролуки във времето ...когато нишките на хронос се разплитат и вплитат отново ...и сега "променя" тогава, когато е било...
-
KAMAL ~ "WHALE MEDITATION"
-
-
И огнено небе роди се сътвориха звуците искри тишината със себе си прости се и в нови звезди се въплъти рояк светулчици с фенерчета~светлици със златен пращец посипа дъгите летен дъжд крилцата на елфите изми късче от безкрайното синьо в молитвата на сърчицето ми скри...
-
...вълшебно е
-
Красила Сърмена горите просторните черешови са устните й топлите плитките й ~ сноп класове, пълни със зърно а снагата й щом пристъпяше сякаш сладкозвучна флейта засвиряше китка здравец тръгна Сърмена за първо либе да си набере в лесовете усойните потъна най-едрия и зелен да избере на сребърна поляна в гората на самодивите танца видя нестъпяха сякаш по тревата кавалена песен се чудна запя хвърли Сърмена сукмана си на земя забрадката от главата й полетя прозирна одежда по снагата й песента изля в самодива горска се превърна тя...
-
Тънка върба калина снага си към ясена виеше листите й като пендари звънтяха премяна от зората си шиеше. Ясен висок източен в небето й думаше ~ калинчице мила си ми звездице ала най-свидно ми е Слънцето него отпивам и дишам с клонки лъчите му милвам. Дочу ги Слънцето та им славеи изпрати да попеят сладко омайно за неначенaто езеро тайно невестински венец където отплува незнайно...
-
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
-
свещички в новото изтляли пламъчета ~ с дъх за обич сбрани ранима цветност разпиляна нали знаеш ...там тя е отново изгряла искрата, наречена Ирис ~ Богиня на дъгата вода на облаците със златна чаша дава та сухите устни да напоят на земята нектарът на цветето Ирис лекува душата отворена врата е през която се постига на света същността съкровена...
-
-
метличина ~ дихание в синьо приютило на гълъб нежността камбанка от облаче, което е било росица по разцъфнали цветя панделки аквамарин вплетени в косите на нощта споделени сънища в шепичка от синьост една...
-
танцувайки с вятъра докосвайки незримото и цветове втечнени енергии да мога да опиша неназовимото въплътено в огнени феерии когато белият лотус разцъфтява и Вселената своята песен създава копринена бледозеленост мечтана Любов несънувана и толкова много копняна...
-
Forest friends ~ Josephine Wall
-
Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо. Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус. Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб. Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб. И тогава ще бъда като себе си твоя. И тогава ще бъда цял на себе си твой.
-
във времето сме потопени безначална е реката на забравата и бреговете му има тя до бяло стопени водите й към извора текат съцветията уханни гали воалът на малките вълнички хронос в градините божурени цветно е тайнството в прекадения обреден хляб изрисувани символите оживяват въгленче търкулва се по следа от звездите оставена и огнивото изпълва се с рояк от малки светлинки прашец от феите дошли да наричат чудни бъднини...
-
и в оная стръмна нощ когато очите ми без глас останаха пропука се светът звездите на вихрите пристанаха сля се началото с края припознат отвориха се портите ~ материята прозирна е през тях светъл и лъчист и бял топъл, от сила огласен, в житно зрънце сбран е цял светът, който е спасен...
-
задъхано се случва да минавам покрай пулса на дните си сещайки аромата на времето по ресниците си притискайки се до дъха изпълващ с живост и белите стъпчици на милостта отново да съм тук и облачния свян и червеното на залеза туптят в косите ми посоките на вятъра изпили са росиците
-
OMAR AKRAM - Secret Journey ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
-
изкласила светлина е в дланите по лунния сърп разлива вода разтварят се малки венчелистчета зора отплувал е като мечтание венецът от бели цветя събирам роса по тревата светеща самодивите тук са седели бисери от косите си разпилели смарагди от гърдите им посребрени несетили плът, а само ефирния звън дошъл от световете отвъд
-
Звездите нашепват за любов потрепват пеперудени късчета светлинки цигулкова нежност блести ангелска въздишка е и милувка зюмбюлена по пръстите на Нептун се стичат мечти улавям аромата им и навивам разноцветни кълбенца искри нишка с вретеното на времето изпридам наметка вълшебна съшивам с илици обточени от звезди сини красят я топази между световете пътешественик си с нея галактическите спирали са кея през прага на материята пристъпваш във феерията от светлини...
