Milena
-
Общо Съдържание
827 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Milena
-
...харесват ми стиховете ~ има нещо неочаквано и събуждащо асоциативността в тях...
-
-
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
-
прозирни бели перли кротко се леят в устни коралови нежни майчина песен запели благост тихо капе в ефира прошумоляват крилата на ангел в зефира мисъл от слънчеви лъчи и моите крила заприда след последния дванадесети ирис ...с тях да си отида...
-
pcheliza, благодаря!
-
Да сбъдваме дъгите си вдъхнали живот от сакралния олтар на нетленния огън разлиствал лилиума, белия и листенцата на четирилистна детелина разлюлявайки върбите отвън... потапяйки пръсти в пулсираща причинност - едната, с древното име; зоват я ~ чиста невинност и Гея с нов венец и одежда да иде...
-
и тихичко прилюлявам къдриците на спомена от напева на устните ти водена по светло ще се съмваме отново целувайки кръстния ни път в дланите светено в синьото, смирение да диря с нежност и лъчи сърцето ни и утре ще завия...
-
...ако свържем този въпрос /за значенията на 5-ти и 7-ми домове/ с предишния за подредбата на домовете ~ мисля, че отговорът би бил именно в "посоката на развитие" на домовете; за да "стигнем" до 7-мия дом, "преминаваме" през 6-ия ...който е служене, което може да бъде разбирано в много широк диапазон и осъществявяно според нагласите, светогледа и т.н. на конкретната личност. Да се стигне до партньорството на 7-ия дом и да си приел ~служенето, като вътрешен мотив на отношение би описвало любовта като едно
-
-
~ Liberation's Door
-
...І-ви дом под хоризонта ~ защото е "личен" дом, в смисъл себе-то, Аз-а като себеусещане, вкл. и външен вид, според знака на куспидата и планета/и ако има такива в дома; От там започва "пътуването" ни през домовете все "по-надолу", та чак до корените ни в ІV-тия дом и съответно "изкачването" ни над хоризонта в VІІ-ия - домът на връзките, социалното общуване, брака и другите... та чак до МС и Х-ия дом, свързван с реализация/та... * мнението ми е само хрумналост в момента
-
през воалите тънки милвам на Земята водата и първата пролетна росица затрептяла в сладостта на зряло жито до есенната пита и руйно вино стоплили белотата на тази зима прекрачвам сезоните и посоките четири до там, където има само нагоре и теменужен дъх на звездоброя във фенерчета на светулки и пулс на квазари се тихо роя...
-
Чуваш ли как червеното на страстта клокочи ~ подводна река с дълбоки въртопи; стъпка нагоре и изгрява портокален букет орхидеи и звън на чанове, преди онзи последен нощен страж и Слънчевото жълто след още дъх от после, за да се гмурне онова необятно зелено море, където медени утрини туптят в едно сърчице... И тъкмо там се любят земя и небе и поят розовите пъпки, зялюляни от следващия дъх и преминаваме през портала като всяко дете до нежната лила на безкрая, в която светят звезди ....вълшебно е когато пеят дъги
-
http://www.youtube.com/watch?v=nobyWAwwhs8
-
"Light of the Rose" ~ She comes bearing the precious gifts of peace and light. Josephine Wall
-
когато там се завърна усмивка в сърцето ще уханно цъфти открило покоя, който в пламък на свещица тук тихичко спи когато там се завърна през връхчета на млади филизи и избуяло в синьо небе еони назад ще мога да виждам през времето в цветно и очите на малко дете и древния танц на дванадесетте ще събера в букет от лято и огнения дъх в едно космично цяло и толкова близо е... танцувай мое малко сърчице...
-
и тихия стон на напоени със сладост къпини, покапали по устните, с които целуваме цветовете~безвремие... когато извира мелодията на световете случвайки се едновременно тук и там, където струните на мислите композират на още неживяното линиите... рубини искрят по гривите на кентаврите, гравирайки със своя бяг тайната и руните отключващи портала между световете; бяла лотусова гръд разцъфтяла и жар на нестинарка - хоро заиграла, хлад от космични ветрове и синя вода от очите на Гея са даровете пред олтара на нова звезда притваряйки клепки ще видиш лъчите на Любовта...
-
Карамелени звънчета се стопяват в теменужения бриз от светулки, довели лунната лодчица до онзи бряг... Където докосваме с диханията си светлото трептящо чудо, наречено живот... и пулсът на сърчицето ни пише музика от звън, посипал благословение по крилцата на феите, рисуващи цветни балончета с чудеса... В едно от тях има детска усмивка, в друго е скрита капка прозрачна роса, а в трето пее неделно небе над нежното просветване на дъх, поет от ново дете...
-
обичам музиката в теб и когато вдъхвам усмивки от малките плодни дръвчета избуяли в слънчеви цветни дъги воалът зелено на тревата и коприненият пух на небесата са люлчица топла, в която с длани разстилам лъчи обичам тихият камбанен звън на сърчицето ни, който разлиства сребърни нежни цветя и чудеса, в които се вричам...
-
там, където ухаят мечтите ефирът трепти от зари и прозрачно сини идват разлиствани недокосвани, нови земи късчета времена преливат в прошепната цветна дъга, звездите камбанено огнено пеят и чудеса и стръкчета бяло покълват съзерцания между Вселените творят лотусови езера...
-
James Browne ~ The Selkie
-
В милувката на облачния дъх жасмини разливат уханна роса и Слънцето прелива по този чуден път, където стъпките ваят нова плодна земя... притварях очите си, за да мога да видя златните кубета на храмовете в небето; забравях устните си, за да отпия елея, който се стича по дланите на детето завърнало се у дома ~ изгряла в зениците му Любовта ме цветно роси; премествам животи в броениците, след последната разбрах ...
-
Josephine Wall
-
когато тихо галя крилата на ангел, някъде там просветва синевата и блещукат звездички на челата като усмивка изгряла във виолета на храма, чийто купол е самата Вселена ~ светлината отдала на своите деца с туптящи сърца; да зари добротата в този свят, изпълнен с малиново ухание и вишнев цвят...
-
Колко ли е пеперудения дъх по крилете на ангели, ефира между световете сплели и цветното в очите на гълъба, където слънцата своя ход са спрели... в очакване на нова Витлеем да зазори в душата човешка; духът, след като изтлеем да се завърне в Бащиния дом, за който в съня си тихо пеем...
