Слънчева

Не е случайно, че има човешка и Божествена йерархия. Човешката налага, властва /само привидно/, а Божествената дава свобода...

Мисъл за деня-28.05.2013г. Ако обучавам децата по музика, ще ги заведа при един извор да слушат какви тонове се леят там. Ще ги заведа при един кошер, за да слушат жужукането. Ще ги изведа навън, когато духа вятър, за да слушат какви тонове създава той. Природата, щом я разбираш, се отваря. Музика, свръхсъзнание и яснослушане Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Детето се учи по подражание и в тази връзка първи учители са му мама и тате, семейството, след това детска градина, училище, общество... Съзнателният човек избира на кого да подражава, кого да следва... Съвършено сложно устроени сме и разплитаме доста минали наслоявания. Докато стигнем до по-светличко и си казваме - Колко съвършено простичко е било всичко, но при липсата на светлина не сме го виждали... Една хубава беседа: Десен и ляв път

Ето нещо важно във връзка с темата:

"Когато влезете в Божествения сват, ще видите, че всеки си върши работата и е доволен... Ако попитате кой е най-голям няма да ви отговорят, защото там е важно да свършиш добре задачата си, а не на кое място си..." -това цитирам по памет от някоя беседа май ми е останало, но може и да се лъжа. Йерархии има и ще има, но те са организирани от вътрешните, Божествени закони, от Духа и Душата, а не от измислените човешки... Божественото...

Молитвен наряд за начало: Молитва на свещената Чистота Свидетелството негово - беседа Молитвен наряд за край: Господи, дай благословение и на моите братя... - формула Свидетелството негово

Мисъл за деня-26.05.2013г. Самовъзпитанието е един от най-великите методи на природата. Човека никой не може да възпита, освен сам. Другите може да му говорят за самовъзпитание, но той сам трябва да се възпита. Онази сила, която възпитава човека, отвътре се намира. Учителят, който възпитава човека, той е вътре в него. Той има двама учители. Това са условията отвън, те са стеснителните условия. Истинското възпитание е отвътре. Самовъзпитание Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Зависи и дали трябва да се посветиш на мисия, която е над жена и деца. Пък дано те простят. Прекрасно е, че е имало и има хора, които са посветени на Божественото. Благодаря!

Благодаря Ради!

Догма (от гръцки δόγμα, δόγματα - установявам, утвърждавам) е установената вяра и доктрина от религия, идеология или организация, неподлежаща на обсъждане или съмнение и приета за безусловна истина. Като аналогия на догмата могат да се посочат аксиомите в математиката. Всяко отклонение от религиозните догми е било обявявано за ерес и строго наказвано. Догматиката (от гр. δόγμα - неизменно правило) е дял от богословието, в който се изяснява същината на християнската вяра на източноправославата, римокатолическата, Евангелската Лутеранска църква, Англиканската епископална църква и Реформираната/Презвитерианската църква. В тези църкви съществуват два вида правила: неизменни - догми, и правила, които подлежат на промяна с течение на времето - канони. Каноните са свързани с поведението на вярващите, а догмите постановяват в какво именно се вярва. Похвала и наказание няма да са нужни на будното съзнание. Свободата на душата и Духа отхвърлят догмата. Вече ще има ясно съзнание и връзка с Висши сили, които ще са водещи... Разбира се не мисля, че ще е много скоро, но се поставят основи сега...

Личност и душа

На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си. Личност и душа

Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот... Личност и душа

Новата религия ще е без догми и суеверия. Религия на разбирателство, братство, прямота и благи, честни взаимоотношения.

Благодаря за беседата! Много ценни неща намерих за себе си. Добрият живот

Благодаря! Дева - от санскрит значи ангел. Ангелите са тези чисти същества, които ни помагат при преминаване през тъмната зона.

Старият Учител Погледна за последно своя клас и пак нахлуха спомените много… В сълзи удавиха се думите… Без глас им каза своето последно „Сбогом”. Научи ги на толкова неща, каквито даже в книгите не пише, показа им какво е мъдростта – да прощават, да се борят, да обичат… С проблемите им страдаше и той, със радостите им и той живя, живота си прекара без покой, но повали го вече старостта… През сълзи погледна свойте ученици – очакваше ги много дълъг път. Те бяха неговите малки птици, а той ги бе научил да летят… А неговият път бе свършил вече – Учителят си тръгваше сега. Класът тогава стана прав и рече не „Сбогом”, а… „Благодаря!” Мира Дойчинова – irini

Ако вярваме в Бога, ние трябва да се стремим към доброто според Бога. Ако вярваме на едно или друго свещенно писание, ние трябва да се стремим към доброто, така, както е изложено във въпросното писание. Например в Християнството доброто и добродетелите са определени достатъчно ясно. Ако следваме даден учител, то към нашата представа за добро ли следва да се придържаме или към това разбиране, на което учителят иска да ни научи? Беседите на П. Дънов съдържат достатъчно материал от който да си изградим една ясна представа за това, кое е добро според него и кое - не. Прав си, ние отговаряме само за нашите чувства, мисли и действия. Другото е просто за разяснение.

Честит празник! Правъ пъть

Истината е, че в учението и в духовния свят има доста "подводни камъни", "тъмни зони" и душата, която се издига понякога попада на тях. Но това е част от уроците, хубавото е, че има помощници. Себевладеенето е важна част от уроците, които трябва да овладеем. Да се учим да правим добро?... Ами за всеки доброто е различно. За физическия свят добро е да има много храна, парички и др... За душата е добре да има верую, идеали. За духа да прилага знанието и т. н. За различните нива на съзнание доброто също е с различна мярка... Някога, като сме слизали в материята сме си избрали законите на кармата - причинна-следствените връзки, за да ни учат и да се събудим в Любовта, Мъдростта или Истината. Та, учим се, падаме, ставаме.... Живеем.

Мисъл за деня-24.05.2013г. Сега ще търсите изгубената дума, понеже хората не се движат към тази дума да я намерят. Сега Божествената любов [е], която ще ви заведе при изгубената дума. Първата дума Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Личност и душа Беседата е чудесна и е добре да се прочете цялата. Ако ние не можем да уважим и разберем "привнесеното" от всеки автор, то значи отричаме творческият принцип. Всеки разказва за нещата, опитите, които е преживял и пречупил през своя свят. Учението все пак не е догма, по-скоро основа за развитие на бъдещото човечество... Пак стигаме до широтата на съзнанието и желанието на его-то ни да контролира. Има неща в изкуството и науката, в обществото които не разбирам, някои дори не приемам. Но значи ли това, че не са верни и че нямат право да бъдат?... Това, което не е от Бога, отпада... Още едно допълнение - "всеки народ е дете на Бога", всеки народ е развил по нещичко и привнесъл в божествената каса, обогатил е със знание, творчество или каквото и да е. Нормално е това знание да се събере като познание на душата, която се е прераждала много пъти при различни народи и в някакъв момент подрежда натрупаните опитности и стига до по-високо ниво на съзнание...

Новото откровение Старото и новото Човекът на новото

Новото в живота