Слънчева

За Размисъл Днес Религиозните се хвалят с вярата си, а светските – със знанието си. Каква вяра и какво знание е това, при които човек живее в недоволство, страх, в съмнение и подозрение? Това не е никаква вяра, никакво знание. Истинската вяра и истинското знание изключват всичко отрицателно от човека. Срещате един вярващ човек и го слушате да говори за някого, че не го харесва. Какво не харесва на този човек? За да има право да не харесва нещо в другите хора, преди всичко човек трябва да се вгледа в себе си, да види добре ли е всичко в него. Както ти не харесваш себе си и се търпиш, така трябва да търпиш и другите хора. Затова още със ставането си от сън човек трябва да се запита: Здрав ли съм, или болен? Ако си здрав, благодари на Бога за здравето и започни да работиш. Ако си болен, потърси начин да си помогнеш. Ако пък си бил болен и си оздравял, сложи далеч от себе си всички дрехи и съдове, с които си служил, и вземи чисти и нови. Болестта е старото в живота, за което Христос е казал: Не слагайте ново вино в старите мехове. (Беинса Дуно) От дни си задавам въпроса - Какво не ни е наред на българите? - Егоизма. Не разбираме значението на думата заедно, за Едно! Работа за Цялото, за Бога... Цялото страдание тук е, за да ни научи да се смиряваме, да прощаваме, да виждаме красивото в себе си и да го проявим, макар и скрито. Ще светне, в новия свят всичко ще е прекрасно. Сега е нужно да работим, за да ни пуснат поне да надникнем там... Когато/ако Аз-ът се смали... http://beinsa.bg/beseda.php?id=385

Радост Ученикът, който върви добре, е радостен. Радостта на ученика иде от вътре като от един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят, от къде иде тази радост, но не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо. Радостта на ученика иде от вътре! От Любов Ученикът трябва да прави всичко от Любов! Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпно. Всичко с Любов! Растеж Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! Устойчивост Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци. Малкото Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. Добрият ученик Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик. Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!" Любовта на Душата. Възлюбленият на човешката душа - това е Великото в света - Бог! Намирането на Възлюбления - това е твоето пробуждане! Каква промяна става с тебе! - Ти си вече Син на Виделината! Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе. Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти. Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен! Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си! Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво! И казваш: „Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта! Всичко е Любов! Всичко е Истина!" Това е Любовта на душата! НА РАБОТА! Пробудената душа казва: - Мина дългата нощ! Дигнат е воалът от моите очи, и аз разбирам вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях! Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея. Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост. Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов! Ще отида при всички, за да им дам моя мир! И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях. Аз отивам да служа. Из“ Свещени думи на Учителя“ /С Благодарност към Веселин Стоянов/

По-напредналите души си избират родителите, средата, в която да се преродят. В по-тежки ситуации обикновено, за да помогнат за повдигане на рода или група души... Малко работя с деца, но това ми дар и го правя с любов. Срещам деца, които познават родителите си по-добре отколкото обратно. И децата сякаш са отговорни за родителите си, което е интересно, защото този товар е приет от душите най-вероятно... Доста стереотипи ми се разбиват и виждам нови неща при досега си с деца... Родителите, както каза Донка сме тези, които осигуряваме среда за развитие на душата. Всяко дете си идва със свои характерови особености, разбира се има и предаване от гена, рода, при който се е родило детето. Възпитанието има свой принос, но най-важна е Любовта. В първите години на майката... Много отговорност носим за това, какви бъдещи хора създаваме.

Чудна тема, благодаря! Скоро и аз си мислех за това, колко много роли/маски в живота сме приели само, защото ни е страх да обичаме... /Опитах се да разчопля цинизма/. Любовта, като чувство само може да е доста ниско /примера на Дончето с ревността/, но е прекрасното първо стъпало да започнем да се учим. Учим се да приемаме-децата си, близките си, света, себе си... Да даряваме, да си позволим... различни неща, в различни ситуации... Пример - Едва ли, когато защитя личното си пространство или изкажа различно мнение съм лоша, просто поставям граници на своите възможности на търпение... Едва, когато сме обикнали, приели и простили на себе си, тогава сме в Любовта... Та тя е всичко... Път, смисъл, даване и вземане... Чудно е, когато просто сме... себе си и позволим на живота да се случва и да ни носи нови и нови изживявания, смисъл... Покой... П. П. Директно ще кажа-не, не ме е страх да обичам. Любовта е с толкова форми и прояви, че е прекрасно да я изследваме, опознаваме...

“Буквата е символ на звука. Звукът е вибрация. Думата е съставена от комбинация от звукове. Речта е поток от думи. Когато човек говори, използва своя гласов апарат и така цялото тяло вибрира – на физическо ниво. Ако използва пълния набор от звукове, както е на схемата, ще вибрира цялото му тяло. И не само. От представената схема става ясно, че говорейки, или просто произнасяйки звукове, човек „въздейства“ не само на физическото си тяло, но и на етерния двойник, който от своя страна въздейства на астралния и т.н. – на всички тела, споменати по-горе. Звукът е вибрация, чувството е вибрация, мисълта е вибрация. В речта всички те са ангажирани и неизбежно съчетани. А от правилното съчетание на тези елементи – реч, чувство и мисъл – зависи хармонията по принцип, към която всеки се стреми. От всичко казано дотук може да се направи изводът, че ако речта е чиста и пълноценна, то всички лъчи на всички чакри ще вибрират и ще се стимулират към действие по един правилен и хармоничен начин. В това е смисълът на точното произношение и правилното разчленяване на звуковете. Казва се на ученика по санскрит: „Произношението трябва да бъде със „сладост, чистота и търпение“. Човек със слабо развит ум не може да постигне правилна артикулация и произношение. Това е както въпрос на овладяване и контрол върху фината моторика на мускулите на езика като орган, така също и въпрос на развитието на естетическото чувство и усета за хармония на индивида. Развитието на съзнанието е пряко свързано с увеличаване на способността на хората да възпроизвеждат повече звукове с гласовия си апарат и тези звукове да бъдат по-мелодични и чисти. Когато речта изпълва тези показатели, тогава тя има сила – да „пренарежда“ телата на човека в хармонично единство, а също и да „пренарежда“ света наоколо чрез силата на мантрите и формулите. Затова мъдреците от ведическата епоха са отдавали толкова голямо значение на езика и ритуала. Така са въздействали върху природните сили и същества според волята си.“ В своята книга „Път към познание на висшите светове“ Рудолф Щайнер обяснява как всеки лъч на дадена чакра е свързан с развитието на определено качество, добродетел.

Прекрасна тема, благодаря, че я “събудихте“! “Понятието „санскрит“ не се отнася към конкретен език, обособен от останалите езици, а по-скоро като извънредно изтънчен или усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите касти, като в основата на преподаването е подробният анализ на книгите на граматици като Панини. Като език на образованите санскрит съществува успоредно с множество простонародни диалекти, наричани с общото име пракрит, от които произлизат повечето съвременни индоарийски езици.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Санскрит

Страдания и Истина Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината. Излишното Ученикът не трябва да желае в живота сиповече страдания и повече радости, отколкото трябва. Те са излишни. Страданията внасят повече, а радостите повече светлина и топлина. Страданията Няма да питат ученика, колко страдания е минал, но какво е научил от тях. Познаване Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят. Търпение Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение! Две крайности Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува.Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл. Чистота В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите. Правило Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! Университет Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. Любовта Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя. Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото! Само Любовта прави малкото да служи на Великото! Девственост Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно. /С благодарност към Веселин Стоянов!/

Мисъл за деня-21.9.2018г Сега пак ще ви помоля през тази година да се стараете да вложите хармония в умовете си – да мислите хармонично, да чувствате хармонично, да действате хармонично и само така ще създадете един нов подтик, иначе ще парализирате еволюцията си. Ще станете меланхолични и ще кажете: „Ние и тук не намерихме това, което търсихме.“ Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Мисъл за деня-20.9.2018г Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. Кога ще се преработи тя? Когато мъжът и жената не се напускат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Вкъщи

Мисъл за деня-19.9.2018г Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Основните тонове

Мисъл за деня-18.9.2018г Сега, аз желая на всички, да станете царе на себе си, а служители на Бога. Който може да стане цар на себе си, а служител на Бога, той ще получи Божието благословение. Цар и служител

Мисъл за деня-17.9.2018г НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще. ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано. Любовта

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 За_да_благовествувам - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Ще прочета 61-ва глава от Исаия. Ще чета за неща, [в] които няма противоречия. Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа да е, и учен човек да е, все ще има едно и също понятие от този извор. Който е опитал този извор, за него той е реален. Нещата се опитват само с душата. „И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат. Всеки е впрегнал коня и вола си и шиба. Тия хора са друговерци. И животните са от друга вяра, затова постоянно орат по нивите. „Ще ядете имота на народите и в тяхната слава вие ще се хвалите.“ (6-и стих.) Значи, това, което те са направили, ще казвате, че вие сте го направили. Волът оре, конят го носи, а той казва, че е орал, той се хвали. Proletna_Pesen/01_Shte_se_razveselia.mp3 Ще взема само думите „Да благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.) Да благовествувам! Най-хубавото в света е човек да благовествува. Благовествието всякога носи нещо ценно в живота. Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за да придобие там нещо ценно. Той отива на училище да придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят. Там той ще научи и такива неща, които нито майка му, нито баща му, нито окръжаващите знаят. Значи, когато добием само това знание, ние сме вече в училището. Това ценното нещо трябва да се добие по един правилен начин. В това отношение Земята е велика опитна школа. Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли да се изпитват. Те се намират в разни отдели на Земята и някои от тях са доволни, някои не са доволни. Доволни са тези, които правилно учат. Недоволни са онези, които не учат. Но каквото и да правим тук, на Земята, все трябва да учим. С хиляди години можеш да бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота. Можеш да бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите. Да бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите. Доволството е почивка, недоволството е един подтик, но и който е доволен, и който е недоволен, това е все подтик. Човек трябва да мине и през доволството, и през недоволството. При недоволството той ще познае какво му липсва. Доволството пък не показва, че трябва напълно да се задоволим. Първият клас не разрешава, че си добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че си придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко си придобил – има много още да придобиваш. Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш да придобиваш, да учиш. „Да благовествувам!“ Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал. Думата „Бог“ е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение?“ Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България!“ Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България!“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво – не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината. През цялата година има дни щастливи, има и дни нещастни. Щастливи дни са онези, които носят изобилие и плодородие. Те се отличават по това качество именно. Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в себе си. Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в себе си, но носи известно благо. Казвам: Има една наука, която определя кои хора са нещастни и кои – щастливи. Щастието или нещастието им зависи от един център. Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка. Обаче забранено е да се говори за тази мярка, за тези числа. Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката. Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките си мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н. Нещастният човек се различава по тази цифра, тя навсякъде след него върви. А щастливият човек отговаря на определените за него числа и те вървят навсякъде след него. Дето и да турите щастливия човек, и на сухо да го турите, от него всичко става. Нещастния и на зелена почва да го турите, той всичко разрушава. Човек носи щастливото число под езика си, а нещастното – над езика си. Следователно природата оперира с разумни числа. Нещастният човек се различава от щастливия и по своята тежест. Ако претеглите нещастния, ще видите, че той тежи или по-малко, или повече отколкото трябва. Има една анормалност в неговото тегло, той свършва с един дефицит. Щастливият човек обаче всякога тежи колкото трябва... За_да_благовествувам

Мисъл за деня-16.9.2018г В Откровението се говори за една книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена, и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас, и вие трябва да я четете. – Коя е тази книга? – Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце. Да познават

Мисъл за деня-15.9.2018г В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Когато дойде Духът

Мисъл за деня-14-9-2018г И тъй, бъдете ученици на Любовта! Искам сега да запиша за ученици ония от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта, затова да си дадат имената. Учениците, които ще влязат в класа на Любовта, ще започнат постепенно да се записват. Всички ви приемаме, без разлика. Отваряме ви училище да се запишете! Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Мисъл за деня-13.9.2018г Струва си да бъдем ученици на Великото Бяло Братство, понеже учителите на това Братство държат целия архив на Космоса. Те пазят книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от нея няма. Това е изкуство и затова всички ще се стремите да го придобиете. То няма да дойде изведнъж, а постепенно. Един ден ще си кажете: „Благодарим, че тръгнахме в този път!“ Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Мисъл за деня-12.9.2018г ...Учението, в което ще влезете, е основано върху една канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало, има редица факти, които са написани, но се пазят в тайна. Това се знае от онези братя, които са ходили горе и всичко това сега запазват на Земята. Всичко това е написано върху каменни скрижали и един ден, когато вие се развиете, ще го четете, ще видите каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, всички фази, през които сте минали, и ще почнете да виждате тези фази. ...Струва си да изучавате тази наука! Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Мисъл за деня-11.9.2018г Смирен човек аз наричам този, който много знае, който всичко знае. Когато влезе някъде, където се занимават деца, той им казва: „Тъй, деца, работите ли? А, отлично работите!“ Той сяда с тях, като че ли е на техния уровен, и им дава импулс в работата, а децата казват: „Този човек е като нас – като нас мисли.“ Защо? Защото им предава своето знание. Той им говори с душата си. Това значи да бъдеш смирен! Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Мисъл за деня-10.9.2018г В бъдеще бих желал всички онези, на които умовете са развити, да изучават всичко, да изучават цялата Природа. Онези, у които сърцата са пробудени, да създадат в себе си една черта на братолюбие, кротост, смирение – но не привидно, външно смирение. Бих желал да създадете от себе си характер. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили

Мисъл за деня-9.9.2018г Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своето щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Новото начало

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Да_правим_добро - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 6-а глава от Посланието към Галатяни. ...Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразположения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действуваш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?" - „Не си." - „Ама не съм ли лош?" - „Не си." Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър. Сега във вас виждам една такава статическа мисъл. Ти си роден да станеш музикант. Ти си роден с възможности на музикант, но не си. Отсега нататък трябва да станеш музикант. Като станеш музикант, ти ще знаеш да съчиняваш песни. Туй значи песен. Трябва да се работи. И добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. Сега родило се е едно дете и казват: „Добро дете." Та кога стана добро? Като занесли фонографа в Турция, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в Турция дойде, кога научи турски?" Смешни са хората. Едва се родило детето, като един фонограф, и казват: „Много добро дете е това дете!" Турчинът се чуди и казва: „Кога дойде и кога турски научи?" Та, казавам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като възрастно мисли детински, то ще се намери в едно трудно положение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават. Онези, които не разбират, казват: „Тази работа е много сериозна!" Нищо не е сериозно в света. Не е опасно. Животът, който живеем, представлява нещо много приятно за живеене. Той е най-хубавият тор, който можеш да имаш в света; то е едно увеселение от единия край до другия! Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не си струва да се живее." Щом кажеш „Не си струва да се живее", ето какво разбирам под тези думи. Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там! Майстор трябва да бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората да кажат: „Дарба има в него!" Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. По образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности. Но какво си направил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? - „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен?.. Да_правим_добро

Мисъл за деня-8.9.2018г Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. ...С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. ...Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята. Ценности и възможности

“Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение.“ Даде ми се всяка власт Колко трудно е да пропуснем Любовта през себе си. Много по-лесно е да сме злопаметни, да мразим и да храним жажда за отмъщение. Толкова много хора живеят в миналото. Някой мрази турците, щото някога сме били под тяхно робство. Друг мрази лекарите, щото един лекар някога му отказал лечение. Мразим германците, щото имаха Хитлер. Или руснаците, защото имаха Сталин... Някои мразят всички джаз изпълнители, защото някой им е казал, че е музика на “черните/негрите“, други мразят опера, щото не я разбират и никой не им е показал красотата й. Мразим, съдим, тровим. Себе си. И света... А е нужно просто да спрем и помислим, да анализираме случая, без да се генерализира, обобщава. Умението да живеем тук и сега. Умението да приемем човека срещу себе си. /Сещам се за един поздрав - “Намасте!“, по-скоро един превод на тази дума-“Богът в мен, поздравява Богът в теб!“ Да се зарадваме на човека срещу себе си. Да сме утихнали и забравили, какво ни е казал баща ни, майка ни, да чуем себе си. Онази мъничка частица вътре в нас, която е чиста любов... Защо да мразя съседа си, само защото някога се е скарал с баба ми?.. Защо да мразя турчина, в чийто магазин влязох и ме обслужи, културно, с внимание, само заради това, че някога, някой турчин е властвал по тези земи?... Най-малко е добре да простя заради себе си. Защо да мразя “запада“, защо да мразя и отричам “изтока“? Та всеки човек, всеки народ, има нещо добро, развива, проявява частица от Цялото... Разбира се, трябва да се изучават фактите, да се търсят причините и да се знае историята. Но защо това да подхранва омраза, разделение?... Липсата на мислене, на знания /на светлина по някои теми/, води до отрицание, до злословене и омраза. Трудно се обича. Трудно се прощава. Трудно е да приемем себе си, да живеем в мир със себе си... Не с его-то, а със себе-то. Вътрешното... С шепота на сърцето и разума, разумното сърце.Трудно е да признаем своите си грешки, пред себе си. Но това е първата стъпка към смирението и желанието да се променяме. Първата стъпка да потърсим светлината вътре. Толкова е изморително да се чуват викове от всички страни кой е по-по-най-! умен, прекрасен, знаещ... Но недоволен! От себе си и света! Нужно е само да проявим мъничко здрав, аналитичен ум. И тогава се изчиства до блясък душата, благородството й... И аз имам моменти на яд, на недоволство, но не от човека от среща, а от културата му, от поведението му, от липсата на професионализъм... Тогава мога да изкажа принципно мнение и да изразя несъгласие. Но това не е, защото мразя човека, а защото обичам себе си и искам всички да сме в по-красив свят, да се променяме, развиваме и да сме разумни... Когато съм разумна, добронамерена и честна с хората, естествено е да очаквам същото. Но не е така за всички и тогава има противоречие, започвам да търся причините за несъответствието. Дали съм сгрешила с нещо към отсрещния или той просто е на различно стъпала от развитието си и не може да е друг, освен груб и неморален, например?... Но пък хора, които не искат да се променят е добре да се заобикалят... Живота ще ги научи някой ден... “Какво ви очаква днес? – Малко пръст. Понеже сте неблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни. Това е неразумно разрешаване на въпросите. Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при Любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бога, на своя ближен и на себе си. Разумният живот включва три неща: да познаеш Бога чрез Любовта – великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си. „Познай себе си!“ Така са казвали още старите гръцки философи. Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – любов към себе си, да минат към втория – любов към ближния, а оттам към първия – любов към Бога. Този е еволюционният път на развитие. Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог. При всички грешки на хората Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов. Каквато грешка и да направиш – в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: „Изправете грешката си!“ „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. – С кого се бори? – Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси. Ако и нашата земя не възлюби Бога, и тя ще изчезне. Обаче земята признава Бога и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бога. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса“. Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение...“ Даде ми се всяка власт

Мисъл за деня-7.9.2018г Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, към Божественото Слънце – ти не можеш да я обърнеш. ...Вие не можете да измените нейния път. И ако искате да обърнете тази душа, вие ще измените целия ред на Космоса. Следователно на Земята ние можем да помагаме само на ония, пътят на които съвпада с нашия. А когато техният път не съвпада с нашия, вие и от едната страна, и от другата страна ще харчите енергията си напразно. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили