Слънчева

Благодаря! Чудесна беседа и точно дойде да ми обясни някои неща в живота! ...В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа. И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си. Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв. И огънят, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представя една голяма цигара. Значи, животът е пълен с цигари, малки и големи, които отделят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. Ще възразите, че на този свят не може без огън. Наистина, без огън в света не може, но никой няма право да сече горите, да сече живите дървета, за да кладе огън. Сечете само сухите дървета, в които няма живот, но не и живите. За да секат горите, хората взимат разрешение от властите на земята, но никога не искат разрешение от властите на невидимия свят. Според мене, човек няма право да сече живи дървета без разрешение на невидимия свят. Като се говори за изсичане на горите, мнозина считат това за дребна работа. – Не, външните постъпки на човека определят неговия вътрешен живот, неговия вътрешен морал. Една българска поговорка казва: „Напиши два реда, да ти кажа, кой си". Аз казвам: Първата дума, с която посрещаш човека, определя, какъв си. Първата дума на молитвата показва, ще получи ли човек отговор на молитвата си, или не... ...Съвременните хора се запитват, какво нещо е доброто и какво – злото. Всяко добро нещо, което човек мисли в себе си, а отвън не се решава да го направи, е зло. Всяко добро нещо, което човек отвътре мисли, и отвън може да го направи, е добро. Външният, физическият свят е отражение на Божествения. Ако през ума на човека е минала една Божествена идея, и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвътре – навън, т.е. от Божествения свят в себе си към външния Божествен свят. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвън навътре, т.е. от външния Божествен свят към вътрешния Божествен свят. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе. Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но те се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро. Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога. Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава... Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите. „В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота... Пасха Господня

Благодаря за беседата! ...Сега аз говоря, без да похвалявам външния свят, но говоря за вътрешния ваш свят, защото има един свят, той е вътрешен. Ако вие на вътрешния ваш свят му угаждате, вие не можете да бъдете приятели на Бога. Та този вътрешен ваш свят, то са вашите желания, и ако вие угаждате на всички ваши желания, вие не можете да бъдете приятели на Бога. Има едно желание, на което може да се угоди, но не на всички. Сега може да запитате: „Как да не може?“ Е, не може. Питам: Как ще угодите на желанието на една въшка, която иска да се качи на главата ви и да бъде гостенка там, на главата ви? И колко време ще я държите? Или допуснете, че някоя бълха влезе под мишницата ви, седи тъй. Колко време ще я държите? И ще ви бъде неприятно. Седи тя вътре и чопли ви. Влезнала е, на гости е дошла. Все-таки тя прави своите научни изследвания, гледа да види кое е по-мекичко място и прави си своите изводи, а при това тия научни изследвания тебе те безпокоят. Сега не вземайте бълхата [...]. Човек някой път може да мисли, както бълхите мислят. Вие някой път запитвате защо Господ не ви е дал пари. Вие не сте учен човек. Вие някой път питате защо Господ ви е дал сиромашията – пак не сте учен човек. Богат си, понеже си хранен кон – натоварил те Господ да му пренесеш имането от едно място на друго. А сиромах си, понеже едва креташ – оставил те на почивка. Че ако при всичката сиромашия ти турят един милион, значи нямаш онова зърно, което ти искаш – силата нямаш в себе си, не си достатъчно силен. Сиромасите хора са богати със желания, а богатите хора са богати със сила. Всякога има едно изключение: че богатите хора са по-умни от сиромасите в едно отношение – знаят да си уредят живота. А сиромасите са винаги по-глупави в уреждането на своя живот. Тъй разглеждам живота в широк смисъл. Ние не го разглеждаме в дадения случай сега, но за да бъдеш в дадения случай на едно място, това се дължи на твоето движение. Може би с хиляди години ти си работил нещо. И тези хиляди години те докараха до това положение. Може да го обясним както и да е. Може би ред хиляди поколения са работили и тогава един от наследниците от това поколение се ражда някое теле. Може да се роди. Коя е причината за телето? Хиляди поколения негови деди и прадеди са живели, докато най-после се родило телето. То не знае защо му са тия рога на главата. И телето не знае защо му са тия копита, които има, и не знае защо му е и козината. В дадения случай рогата си не може да хване, и козината не може да хване, и копитата, но всичко туй му е дадено, ходи на четири крака. Човек го храни и казва: „Това е едно теле.“ И впрегне човекът вола, прати го на нивата да оре. Какво може да мисли телето? Човек е по-умен. Телето може да мисли, че може да се освободи от човека, а то е „Зей, коньо, за зелена трева!“ Ако едно теле може да мисли, че може да се освободи от човека, та ние, съвременните хора, ако мислим, че можем да се освободим [от това], в което сега сме попаднали, и за нас е същото – „Зей, коньо, за зелена трева!“ Тогава как ще дойде свободата? Слушам снощи една реч на един запасен генерал. Опълченец е той. Цяла религиозна реч държи. И като разправя тъй, че великият български дух се явил, че всички да си наведат главите, да си снемат шапките, да го поздравят великия български дух. Французите пък казват „великият французки дух“; англичаните – „великият английски дух“; американецът – [„великият американски дух“]; русинът ще каже „великият руски дух“. Всичките са все велики духове, а всичките им деца са все слуги и роби. Българинът е велик, а му взеха Добруджа румънците. На великия български дух му взеха Силистра, взеха му Добруджа и взеха му Балчик, Каварна и е все велик. Та начинът, по който се изказва човек, не е прав. Великият е само Бог, а никой друг не е велик. Че българският дух е велик, че английският дух – ние си мислим така. Велик е само Бог в света. И всеки един народ, който признава напълно, че Бог е велик и му служи на този великия Бог, Бог ще му помогне. Бог, който е велик, като влезе при слабите, и слабите стават велики. Та сега и всички вие мислите като този генерал, че народът, в който живеете сега, е велик, а при това туй нямате, онова нямате... Казвам: Криво мислите. Че как ще бъдеш ти велик? Казваш: „Божият Дух е вътре в мен.“ Че ти сам си недоволен от Него. Че този Великият Дух, ти не си в съгласие с Него. После, духът ти е велик, а ти ходиш и вземаш пари назаем. После, духът ти е велик, а ти си болен, ревматизъм имаш, главоболие, коремоболие, какво ли не, в затвора отиваш, насам-нататък и казваш: „Така е определено.“ Но казвам: Самата идея, която ние имаме, има нещо неразбрано. Духът ми, Бог в нас, не е станал велик. Или другояче, както аз го поставям сега „велик“ да ви кажа: В думата „аз“ се крие всичкото нещастие на хората, защото в света само Един има, Който главно може да каже тъй. На английски се казва: „I am who I am.“ (Аз съм, Който съм.) Ти казваш: „Аз съм.“ Но кой си ти? Всеки, който ми каже „аз съм“, аз разбирам – ти си онзи, който умираш. Друг казва: „Аз съм.“ Да, ти си онзи, който не разбираш нещата. Ти си онзи, който на всяка стъпка можеш да се скараш с някого, да имаш претенции за една педя земя, за някоя къща готов си да направиш спор. Че в какво вярваш тогава? Не е лошо. Азът в този човек е силно изразен. Иде една млада сестра при мене и ми казва: „Учителю, не зная, но аз сама не се познавам.“ И ме пита: „Къде е онази Магдалина, някоя си?“ Добре, сега ще кажа едно име, което никой от вас да го няма. Дойде ми наум, ще кажа Данка. Но пак има, Йорданки има. Хайде, аз ще измисля едно нещо – госпожица Череша. Нещастието на хората произтича, че ние вярваме в туй, което не е. И вярата, трябва да знаете, че не е нещо много съществено. Ти, като вярваш, още не си в истината. Който има вяра, ни най-малко вие не мислете, че сте вие в Любовта, че сте в Мъдростта. Не, не, още далеч сте вие от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако изследвате Надеждата, това са законите вече на физическия свят – как е организирано вашето тяло. Казвате, че имате законите на вярата. Да вярваш, то значи да изучавате законите на човешката мисъл. То не е още реално. Не мислете, че като имате една мисъл, тя е реална. Само като влезете в закона на Любовта, започват реалните работи. Само в Любовта нещата стават реални. Във вярата нещата не са реални. Ти вярваш, че ще бъдеш след една година спасен, ама спасението го няма още. Ти си беден, вярваш, че след една година твоята беднотия ще си иде. Значи в дадения случай ти вярваш в неща, които ги няма още. А когато дойде Любовта, ти опитваш реалността. Това е животът, който не се изменя. Това е в Любовта. И онези, които не разбират Любовта в света, това е онази велика сила, която урежда всичките неща. И тогава, докато човек не съзнае тази сила, това не е Любов. Та някои казват: „Аз Любов нямам.“ Не, това не е знание. Това, което урежда всичко в света, то е Любов. Щом влезне Любовта, тогава магическата тояжка я имаш. И тия неща трябва да знаете – в Любовта има магическа тояжка. Като дойде Любовта, ти държиш тази тояжка и с нея ще ходиш. Никой път няма да минеш без нея, а дето ходиш, все ще ходиш с Любовта, и тя ще урежда работите ти и ти ще бъдеш прислужник на нея, ти ще се учиш от нея. Аз тук съм имал много примери. След като съм говорил една отлична беседа, някои излизат весели, всички тъй въодушевени са, казват: „Разбрахме.“ Казвам: Тази веселата сестра, след няколко деня текат ѝ сълзи от очите, че някоя друга сестра я смушнала. Е, хубаво, смушнала я тази сестра, понеже тя няма любов, а мисли, че има любов. Ако имаш ти любов, в надеждата ти ще имаш най-малко 3000 градуса температура. Кой ще те бутне тогава – 3000 градуса температура! Кой ще те мушне? И онзи, който би рекъл да те мушне, ще изчезне. Има бомби на 3000 градуса, че не могат да ги угасят. Гори там, всичко изгаря. А пък щом дойдеш до вярата, там вече има няколко милиона градуса, а като дойдеш при Любовта, то е едно голямо число градуси, дето всичко се разтапя и нищо не остава. И атоми, и они, и протони, и какво ли не, и самата материя, от която и човекът е направен – всичко се унищожава. И остава само една енергия, в която зло няма. Ако турите едно число 20 в 62 степен, тогава ще имате температурата на Любовта. Вие ще кажете: „Разбрахме.“ Вие сте разбрали само да плачете. Тук виждам хора, радвам се. Но защо плаче? – За мене е едно хубаво проявление. Дето има плач, има растене, има живот. Защото благодарение на хората, които плачат, растат растенията. Другояче суша ще има. И ако светът и хората престанат да плачат, само суша ще има. И хората ще измрат. Но благодарение на онези, които плачат, всичко има. Тогава по някой път, те, като плачат, и времето и то му се доплаче, и то почне да плаче. Защото хората заставят времето да плаче. А те, като плачат, всичко става наред – и жито става, и царевица става, а като се развеселят хората, и времето се радва... ...Сега знаете ли какво нещо е трансформатор? Добрите хора са трансформатори на Божествените енергии, защото без топлина в света, онази енергия, за да се приспособи към човека, човек трябва да бъде добър. И лошите хора, и те са трансформатори. Най-лошият човек [...]. Всеки човек, който действа да трансформира енергията на един лош човек, тя винаги ще му причини една голяма вреда. Следователно, ако вие станете лош, вие само временно ще бъдете трансформатор на Божествената енергия. Но някога лошавината може да ви разруши, а пък ако си добър човек, ще бъдеш трансформатор на тия енергии, които ще ви причинят добро. Слушам един ден двама се разговарят. Единият учен казва: „Не трябва да изцедим хората, че да ги хванем.“ Е хубаво, какво трябва да ги правим? Че когато един цирей набере, какво го правите вие? Казвате: „Не трябва да изцеждаме.“ Но циреят не го ли изцеждате? Какво зло има, ако изцедите цирея? Че като изцедите един домат, каква полза му принасяте? И като счупите един орех и изядете ядката, това не е ли изцеждане? Какво сте допринесли? Но Божественият закон е: След като изядете един орех, трябва да го посеете във вашия мозък, защото и там расте орехът. Вие не може да се избавите от него. Ако изядете една кокошка, тя вече живее във вашия мозък и ходи, и рови. Че тук имаме един съсед, всичките му пилци са все тука из двора. Като им извика, те избягат, скрият се и после пак дойдат. Те тука ходят, ровят и намират нещо за ядене. И гроздето обичат. Идват, ядат го и казват: „Божия работа е, да си похапнем!“ Аз гледам тука някои се сърдят, казват: „Какво да се прави с тия кокошки?“ Някои пък мислят някоя лисица да има, че да ги плаши. Други ми дадоха съвет – куче птичар да бъде. Аз на други казах, тия кокошки повярваха. Казват: „Ние сме с вас. Светът ще се оправи.“ И всичките кокошки са вече от новото учение. Първият съсед издържаше кучета. Той, понеже е вън от града, мисли че трябва да има кучета тук и по пет–шест кучета държеше, и все лоши. Та кой как мине оттука, все лаеха. Но след като поседеха по два–три месеца, почваха да се сприятеляват с нас тука и нито едно куче не остана там. И всичките му кучета от двора минаха тук и казваха: „Господарю, светът ще се оправи, ти с тия хора трябва да се сприятелиш, иначе светът няма да се оправи.“ И понеже той не се сприятели, замина за другия свят. И на този сега кокошките му се сприятелиха. Казват: „Господарю, светът ще се оправи.“ И аз ви казвам: Ако имате страдания, светът ще се оправи. Понеже страданието ви обича, търси ви сега, казва, че светът ще се оправи. Едно време не ви търси, но сега страданията се забавляват с вас. А сега, понеже светът ще се оправи, те идат при вас и казват: „Кажете, и ние вече вярваме. Какво мислите вие?“ Ние вярваме вече в страданието, че светът ще се оправи. Та казвам: Учението, което ви проповядвам, не ви трябва много. На вас ви трябва за въглища, колкото един лешник да имате, и той ще ви стигне за цялата година, и за идната година. Горко на търговците тогава! Вие отвсякъде можете да вземете един лешник. И като идете при който и да е търговец и му кажете „Дайте ми колкото за един лешник“, ще ви даде. Аз намирам, че всичките търговци са много добри. И въглищарите са добри. Няма нито един, който като му поискате, да не ви даде. Щедър е човекът. Ще ви даде едно малко парченце и то даром, понеже не го оценява. [...] малко въгленче, но може да иде с един параход „Нормандия“ до Америка и да се върне. Грамадна енергия съдържа то! Сега някои ме питат: „Учителю, кога ще дойде Царството Божие?“ Най-първо Любовта трябва да ви се даде, сама да започне. Аз ще ви попитам: Вие правили ли сте опит? Дойде Любовта, дойде ви една мисъл – турете я на огъня на Любовта, поставете я на пиростията и вижте какво ще стане. Или имате едно желание – турете вашето желание на Любовта отгоре, да видите какво е. Ако остане, дръжте го; ако се измени, оставете го да си седи. Имате сиромашия, изпечете я, турете я на скарата на Любовта. Имате богатство, турете го на скарата; имате недоразумение, турете всичко на скарата на Любовта – печете всичко. Най-първо Любовта си има една скара. Оставете нещата на тази скара. Ако се опекат хубаво, без да изгорят, оставете ги – яжте тогава. Ако изгорят, турете ги навънка. Сега нали вие няма да се докачите, като ви кажа, че вие още напълно не сте верующи, за Господа нямате още едно право разбиране. Понеже не сте верующи, да ви кажа моите разсъждения какви са. Аз употребявам едно правило върху себе си и ще го приложа и върху вас, и вие да си служите с него. Че ти имаш десетина хиляди лева, стотина хиляди лева в банката и си насърчен. Не че вярваш в Господа, но в парите. Като ти вземат парите, ти нямаш никаква вяра. Ти си още един [...]. Ти имаш стотина декара нива. Вярваш в нивата. Имаш дървета, в тях вярваш. Но в Бога още нямате вяра. Друго е. Евангелистите я употребяват някой път: Иеова-ире! – Бог ще промисли. И в какво седи Божественият промисъл? Бог е предвидил, че по-малко трябва и не иска да ви обремени. Той ви е дал малко нещо, от което имате нужда, от което ние се нуждаем. Ти се нуждаеш през деня само от една малка хубава мисъл; ти се нуждаеш от едно малко хубаво желание и от една малка хубава постъпка – нещо микроскопическо, [което] никой не знае. От три неща се нуждаеш ти: от една малка хубава мисъл, чувство и постъпка. Като дойде в умствения свят, тя ще извърши всичко за тебе и това ще уреди всичко в сърцето ти, и това ще уреди всичко на физическото поле. Тук, в тази книга, която взех да ви чета (Библията), когато държа беседи, аз малко вземам от нея... Трансформатори на Божествена енергия

Мисъл за деня-21.01.2016г Обичта подобрява здравето на човека. Правете опити в това отношение, за да се уверите в истинността на закона: ако страдате от ревматизъм, треска или друга някаква болест, обикнете някого и в скоро време здравето ви ще се подобри; колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявили Обичта. Линиите на ума и сърцето

Мисъл за деня-19.01.2016г Приложете новите методи при самовъзпитанието си. Вижте какво прави прилежният ученик: като учи един предмет и се измори, не хвърля книгата с недоволство, а я замества с друга и ако и от нея се умори, замества я с трета – по този начин той дава възможност на всички мозъчни центрове да работят, за да се развиват правилно. Така постъпва и човек, който обича да чете – като чете книга, която засяга ума, за да не се измори, от време на време я сменя с друга, която засяга сърцето. Умът и сърцето трябва да вървят успоредно в развитието си. Линиите на ума и сърцето

Благодаря за беседата! ... Всеки век, всяка епоха се отличава със специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашните хора не са такива, каквито са били тия на миналите поколения, живели преди две-три хиляди години. Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастните. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младите. Старият разбира повече от възрастния, а възрастният – повече от детето, от младия. Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човека е толкова важно, колкото и неговата зрялост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Значи, само детето може да влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да забогатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има добро желание, но няма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи. Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина говорят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им. Къде е погрешката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право. Да мисли, да чувства и да действа човек добре, това значи, да има истинско верую. Веруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво верую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всякога е отвън. Всъщност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре... Влязоха в ладията

Мисъл за деня-14.01.2016г Искате ли да разрешите мъчните задачи на живота, качете се във възвишения свят на вашия ум, там ще ги решите правилно. Има мисли, които човек мъчно може да реализира – за тях са нужни стотици и хиляди години, при това колкото по-посредствен е човек, толкова повече се удължава времето; даже за гениалните хора и за светиите са нужни хиляда години, за да реализират своите светли и възвишени мисли. Какво представляват хиляда години – за умните хора те са един щастлив ден. Линиите на ума и сърцето

Мисъл за деня-13.01.2016г Три неща са необходими за придобиване на красотата: Любов към Любовта, т.е. свързване с Природата, за да се оформи човешката уста; Любов към Мъдростта – тя ще оформи човешкия нос; и Любов към Истината – тя ще оформи челото, погледа и очите. При това за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята – във физическия, Духовния и Умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в Ангелския, т.е. в Духовния свят, той придобива красотата, а в Умствения свят тя се превръща в нещо величествено. Гледайте красивите неща, мислете за красотата и създавайте красиви форми! Качества и линии на красотата

Молитвен наряд за начало: Молитва - Изворът на Доброто Сам се опасваше - беседа Молитвен наряд за край: Аз съм дошъл да нося Любовта Аз съм дошъл да нося Любовта, Мъдростта, Правдата, Истината и Доброто. Само Истината води към живота. (три пъти) „Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше". *) Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува. Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее. Вярно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно, да се твърди, че човек не може да живее без къща. Без какво не може човек да живее: без Бога, или без религия? – Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. Религията представя известна форма, която, с времето, се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят известен бал, така и религията се облича, в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом свърши службата, той съблича одеждите си и се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава в себе си. Днес всички хора се стремят към правилни разбирания, към правилни понятия за нещата. От това зависи техният живот, тяхното правилно развиване. Отношенията на Бога към човека зависят от самия него. Ако човек е учен, отношенията на Бога към него ще бъдат като към учен; ако е невежа, отношенията Му ще бъдат като към невежа; ако е праведен, отношенията Му ще бъдат като към праведен; ако е грешен, отношенията Му ще бъдат като към грешен. Отношенията почиват на математически и геометрически формули. Дето има отношения, там съществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислите и чувствата на човека има отношения, там непременно ще има и математика, и геометрия. Всяко реално, всяко въплътено нещо подразбира присъствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислите и чувствата на човека са реални, понеже приемат специални форми. Те се материализират в известни геометрически форми. Които не разбират законите на материята, те я считат мъртва. Мнозина говорят за дух и за материя, без да разбират тяхната същност. 3а невежите има дух и материя; за вярващите има вяра и Бог; а за просветените – любов, мъдрост и истина... Сам се опасваше

Мисъл за деня-6.01.2016г За да стане истински ученик, човек трябва да се освободи от всички слабости. Например между учениците често се появява вътрешна, скрита завист; докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал в Новия живот – забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопична светлинка или радост. Божествената мисъл

Мисъл за деня-5.01.2016г Представете си, че ви дойде някакво страдание – как ще се справите с него? Като ученици на Новото, вие трябва да помислите за всички същества, малки и големи, които също страдат – няма същество на Земята, което да не страда. Щом мислите така, вие по-лесно и по-разумно ще понасяте, а ако се индивидуализирате и мислите само за своето страдание, вместо облекчение, ще страдате повече, отколкото трябва. Божествената мисъл

Мисъл за деня-4.01.2016г Мнозина мислят, че ако приемат новите идеи, ще прекарат живота си леко. Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ви плаши; знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. Човек става велик само когато минава през големи изпитания и ги преодолява. Божествената мисъл

Тази година Лоринка спечели много приятели. Някои познати, други не. Но те и дариха обич и шанс за излекуване. Благодаря им! Днес 31.12.2015г в сметката има 15,775.09 лв. и 27.51 евро. Новата година ще посрещнем с надежда да получим документ S2 от здравната каса. И продължаваме. Заедно с всички нови и бъдещи приятели. Благодаря, че сте с нас! Желая на всички успехи и здраве, късмет и любов!

Чудесна беседа! Благодаря! ... Днес аз говоря за напредналите ученици, които искат да разберат живота в неговия дълбок смисъл. Казвате: Каквото и да ни се говори, според нас, човек не е нито добър, нито лош. Какво всъщност е доброто и добрият човек? - Който има здрави крака и може да ходи, той е добър човек. Доброто, добродетелта има отношение към краката. Справедливият има здрави ръце и може да работи. Който обича истината, има здрави очи. Който чува добре, има здрави уши. Той е умен човек, мисли право. Ако не мислиш, не си умен. Всеки трябва сам да мисли, сам да се учи, да не очаква на грамофонните плочи. Някой певец слуша на грамофонна плоча видни певци и се учи от тях. Професори слушат научни сказки на грамофонни плочи и се учат от тях. Грамофонът предава гласа и тона в общи черти, а не в подробности. Някога се чудя на себе си, как се оставям да ме фотографират. Ще ме следят, да хванат тази или онази поза. Това са актьорски пози. После ще ме продават. Ще дадеш 50 лева и ще си купиш учителя. Много евтин учител. След време, тези портрети ще се изтрият. Ако искате да имате образа на Учителя, аз ще ви помогна да го отпечатате в мозъка си. Там ще имате приблизително оригинала, а на портрета - копие, по-близо или по-далеч от оригинала. И това не е лошо, но природата е предвидила всичко. Тя отпечатва и хроникира образите и събитията. В нея нищо не се губи. Идва ден, когато светът ще се освободи от всички фотографии, от всички копия. Този ден е второто пришествие. Тогава ще остане само оригиналът и едно копие от него. В оригинала е Божественото. Смисълът на живота се заключава, именно в това, да се освободят хората от копията и да остане само оригинала. Значи, в човека трябва да остане само Божественото, вложено от Бога. Ако имах време, щях да ви представя картинно, къде се спъвате. Впрочем и да имах време, не бих се заел за тази работа, защото, без да искам, ще ви критикувам. Не обичам да критикувам, защото всичките ви копия ще влязат в мене. Аз се нуждая от оригинали, а не от копия. Не се нуждая и от грешките на хората. Те са копия, а не оригинали. Всички недоносчета - картини са копия. Щом картината не излезе добре, художникът я помята. Злото е в помятането. Когато не може да роди детето, жената помята. Знаете ли, какво се случва, когато жената помята? - Или тя заминава за другия свят, или детето. Някога майката не иска да роди детето, но и да не го пометне, мисълта й действа върху него и то се ражда или мъртво, или хилаво. На хиляда такива деца едно-две оцеляват и те - несретници. Пазете се от помятане. Човек може да помята и мислите, и чувствата, и постъпките си. Казваш на някого: Обичам те. Ще ти повярва ли той? Или, пишеш му писмо: Обичам те! И сега не може да вярва. Това са копия на любовта. Сложете копията настрана и се върнете в света на реалността, за да имате ясна представа за любовта. Тя е сила, която примирява вътрешните противоречия в човека. Например, как ще примириш милиони стърготини, събрани в едно шише? Каквото да правиш, те ще бъдат в постоянно движение. Ако ги сложиш на силен огън, веднага ще се примирят: те ще се стопят и ще се превърнат в течност. И любовта е като огъня. Щом се превърнеш в течност, ще се примириш и животът ти ще се осмисли. Сега, вие искате да бъдете силни. Ако нямате новото разбиране, за което ви говоря, не можете да бъдете силни. Без това разбиране не можете да станете нито добри, нито лоши. Добър, или лош, това са два начина на проява. Лошият човек е черен, а добрият - бял. Какво от това, че лицето на лошия е черно? Разликата между черния и белия е тази, че черният няма условия да се проявява, а белият има. Един проповедник казвал: Лицето ми е черно, но сърцето ми е бяло. Прав е този човек. Има хора с бели лица, а черни сърца. Други имат черни лица, а бели сърца. Малко хора има с бели лица и бели сърца. Вашите лица са бели, но и сърцата ви трябва да бъдат бели. Това е ваше добро. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Оригинал и копие

Мисъл за деня-31.12.2015г Нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа, и Бог, като ги види, ще слезе от Горе както слънчевите лъчи слизат между цветята и ние ще възраснем, ще дадем своето благоухание. Тогава ние и Бог, Който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на Земята. После Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство. Замъждяло свещило

Мисъл за деня-30.12.2015г Някои казват: „Когато се роди Христос и ангелите възвестиха Мир на човеците, защо хората не се поправиха?“. Защото не са научили Христовото учение както трябва. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем – това означава рождението. Рождението

Мисъл за деня-29.12.2015г Нашият ум трябва да бъде осветлен върху Истинската свобода. Христос е дал едно определение за Свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде наш вътрешен закон. Свобода на Духа

Мисъл за деня-28.122015г Любовта се състои в това да опазим заповедите на Христа – затова трябва да ги учим, и то постепенно. Учителят ще ни покаже начина и последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертване. Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди

Молитвен наряд за начало: Молитва за всеки ден Чуха, че иде Исус - беседа Молитвен наряд за край: Аз вярвам в Един Бог на Любовта Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) „Чуха, че иде Исус“ (Йоана 12:12) Човешкият дух се стреми към великото, красивото и мощното в света. Той му дава импулс, подтик в живота. Кое е великото и мощното, което стимулира човешкия живот? За човека велико и мощно е това, което в даден момент го интересува. Когато бедният чуе, че някъде, някой негов чичо умрял и му оставил голямо наследство, той ще преброди света, но ще намери оставеното за него наследство. Това става всеки ден в живота. Различието седи само в обекта, към който е отправено вниманието на човека. Когато чуете, че в града ви е пристигнал някой знаменит артист, музикант или певец, вие веднага тръгвате да търсите билети, да посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човек, че ще чуе някой виден музикант или певец? В случая, най-много печели музикантът или пъвецът, а ония, които са го чули, печелят малко. Те са на второ място. Главното лице е певецът, или музикантът, а всички останали са второстепенни личности. Когато отивате на сватба, виждате, че всички се интересуват от младоженците, а сватбарите остават на второ място. Какво печелят сватбарите? – Нищо особено. Много сватбари присъствуват на сватбата, но младоженци са двама само. Колкото малко и да печели човек, когато слуша речта на някой виден философ, или музиката на някой виден музикант, добре е той да слуша красиви работи, и то не само един път, но по няколко пъти. Всеки се интересува от идването на някой велик човек и иска да го посети. Това показва, че той има някаква връзка с него, или очаква някакво благо от него. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, и от някакво велико дело, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от тия неща. Има хора, които не се интересуват от велики работи. Те се отнасят към млекопитаещите. Те мислят само за къщи, за пари, искат да се осигурят. И млекопитаещото търси някаква дупка да се скрие. Щом има къщичка и храна, то за нищо повече не мисли. За илюстрация на това състояние на човека, турците си служат с поговорката: „Светът да изгори, нищо не ме интересува". Това подразбира, че когато човек е осигурен, нищо повече не иска, за нищо не се интересува. Щом има къщичка, той е задоволен. Светът да гори около него, това не го интересува. Мнозина искат да се представят за скромни хора. Те мислят, че като не желаят големи къщи, много имоти, големи знания, с това минават за скромни, за смирени хора. Не е въпрос човек да има малко желания и малки изисквания. За човека е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нещо съществено. Запример, какво е придобил овчарят през своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасьл овцете, без да е учил нещо, без да е направил едно добро дело, нищо не е придобил. Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване. Изобщо, като проследим желанията на всички живи същества, виждаме, че те се стремят към едно: да се осигурят – да бъдат нахранени, стоплени. Докато не са задоволили физическите си нужди, те се стремят да ги задоволят. Щом ги задоволят, те се отегчават от живота. Като дойдем до човека, той казва, че му е дотегнало да живве, да се бори, за да задоволява нуждите си. Да се отегчи човек от живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грее на слънце. Който много се е грял на слънце, той може да се отегчи от слънцето. Който малко или никак не се е грял, той не е дошъл до това отегчаване. Какво е придобил първият от слънцето? – Той е почернял само. – Вто-рият? – Той е запазил белия цвят на кожата си. Нито първият е разбрал, какво представя слънцето, нито вторият... Чуха, че иде Исус

Мисъл за деня-26.12.2015г Всяка сутрин трябва да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед и да я приложим през деня. Тогава Христос ще дойде в нас, ще си направи жилище в нас, и по този начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Ако Ме любите, ще опазите Моите заповеди Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Мисъл за деня-25.12.2015г Христос се обръща към вас и ви казва: „Един е вашият учител – Христос“. От всички ви искам да запомните този Учител, Който е дошъл преди две хиляди години, за да ви изкупи от греха. Учителите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Мисъл за деня-24.12.2015г Христос слезе на Земята, за да установи закона на подобието. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас, а искам да ви науча как да бъдете щастливи. И ако Ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или, казано в научна форма, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието; с други думи – да промениш средата. Започни да обичаш! Духът и плътта. Приливи и отливи в живота Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

На 30.11.15г. подадох молба към комисията за лечение в чужбина. За издаване на документ S2. Поискаха ни дата за операция, като едно от условията за издаването му. Имаме я. Приемане на 18.02.16г. Операция 19.02.16г. Престой в болницата 2 седмици и след това 6 седмици двете крачета ще са в гипс. През тези 6 седмици ще сме в манастирче при монахини, защото хотелите са скъпи, както и специализирания транспорт. Когато свалим гипса ще летим обратно. Сега очакваме чудото от здравната каса. Заветния документ S2, който ще облекчи значително набирането на средства и ще ни даде шанс по-бързо Лори да се отърве от болките. Иска ми се да резервирам и билетите за пътуване. Дано се случи! Благодарна съм на всички хора, които се включиха в кампанията. Сега в сметката има 11, 658 лева. Илияна, майка на Лори

Мисъл за деня-23.12.2013г Когато издигнете ума и сърцето си към Христа, Той ще ви хване за ръката и ще ви въведе в Божествената градина, ще ви заведе при Извора на Любовта, за да вкусите от нея. По-щастлив момент от този за вас няма да има. Учителите

Мисъл за деня-22.12.2015г Когато във вас влезе Христовото учение, то ще ви повдигне и вие ще познаете хората, ще виждате техните души. Често се срещат двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа?“. Ако сте християни, няма да има нужда да се питате. Учителите

Мисъл за деня-21.12.2015г Записал ли е Христос Името Си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако го е записал, облажавам ви; ако не е, постарайте се да Го срещнете и да Го помолите да го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите! Не, това е потребно не за тук, а за Небето. Когато отидете там, ангелите ще ви спрат: „Я извадете тефтерчето си!“ – и ако Господ Се е разписал в него, ще кажат: „Свободни сте да влезете“. Тогава и Христос, и светиите, и вашите големи и малки братя ще ви посрещнат с вейки и голяма радост ще бъде, че сте дошли. Учителите