Слънчева

Мисъл за деня-9.11.2016г Животът е пълен само с анормалности. Нещата, които навремето са били добри, с течение на времето са ставали ненужни, защото животът се изменя. Било е време, когато човекът е можел да живее като растение. Било е време, когато е можел да живее като риба – условията са били такива. Било е време, когато той е хвъркал като птица. Сега пък, като човек, трябва да учи. И в тази форма той няма да остане. Един ден ще бъде като ангел.Тайната-на-даването

Мисъл за деня-8.11.2016г Човек, който остарява, е още в областта на животните. Човек, който остарява и умира, е в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може да възрази някой: "Че кой не е остарял досега?" Всеки, който е животно, е остарял, а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под старост се разбира: когато изгубиш смисъла. Като добрия син

Благодаря! Словото. Когато намерих беседите и до днес сякаш Учителя ме хвана за ръка и ме поведе, разтвори един нов свят за мен. Пречисти ме, успокои ме, утеши ме... Даде ми живот... „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога.“ *) Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо вярно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото. "Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен. Като слушам философските разсъждения на учените, виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява от време-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици. Питате: На какво се дължи съвременната икономическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласмент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия. Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те одобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко... Разумното слово

Мисъл за деня-7.11.2016г Казвате: „Изпитът може да се отложи. Предметът не е проучен.“ Ще отлагате, но когато се отлага изпитът, те не губят – вие губите, те са завършили своя изпит. Ти можеш да отложиш един живот, втори, трети, четвърти, пети – можеш да отложиш, но ние, по възможност, не трябва да отлагаме. В краен случай човек може да отложи, но трябва да се опитате в този живот, каквото можете, да направите. Не отлагайте за следния живот, ще се влоши положението ви. Добре е

Мисъл за деня-6.11.2016г Сега, вие се залъгвате някой път, като си мислите: "Като се преродим..." Това е една възможност. Ти не знаеш какви ще бъдат условията следващия път като се преродиш, то не зависи от тебе, а от тия, които ще те пратят на Земята. Те ще видят как си живял ред съществувания, ще видят каква ти е силата, какво си научил. Ти мислиш, че си господар. Те ще ти дадат нови условия, те си имат програма. Ще те повикат, ще ти дадат програмата и ще кажат: "Това можеш ли да изпълниш? " Мнозина от вас сте дошли, но сте забравили програмата. Добре е

Мисъл за деня-5.11.2016г Смъртта не е страшна. Тя е слизане долу. И ще се качиш горе по правия път. А пък ние под думата „смърт” разбираме, че няма изходен път. Не, ще умреш, за да оживееш. Смъртта е врата за другия свят. Това е за онзи, който разбира. А пък който не разбира - смъртта е един затвор, в който човек ще се намери. Най-съвършеният-идеал. Песента-на-малката-тревица

Мисъл за деня-4.11.2016г Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е Любов, а нещо временно. Ако така се разбира Любовта, тя е една алхимическа сила – с нея всичко можеш да превръщаш. Три категории храни

Мисъл за деня-3.11.2016г Ние живеем в един свят, който е съвършен. Бог е Същество на пълно блаженство. Всички ние живеем в Бога, Който е образ на всички добрини, на всичката Любов, на всичката Мъдрост и знание – и при това ние, богатите хора, сме сиромаси, ние сме нещастни. Питам тогава: де е погрешката? Добре е

Мисъл за деня-2.11.2016г Сега разбирайте – за онзи, който разбира живота, всички прояви в живота са еднакво добри. А за онзи, който не разбира, някои неща са по-маловажни. Законът на свободата

Мисъл за деня-1.11.2016г Когато човешките идеи се разширяват, това е четвъртото измерение. Когато човек люби, когато неговата любов се разширява – то е четвъртото измерение. В другия свят си тогава. Когато вярваш – ти си в другия свят, то е четвъртото измерение. Щом се обезвериш, ти си в този свят. Когато правиш добро, ти си в онзи свят. И тъй, всичкото ви щастие е свързано с онзи свят, а всичкото ви нещастие седи в това, че сте само в този свят. Трите_връзки

Мисъл за деня-31.11.2016г Любовта нищо не изисква. Любовта търси празни чували. Любовта търси празни неща. Любовта търси глупави хора. Любовта търси лоши хора. Като ги срещне, Любовта не ги пита добър ли си, или лош. Щом ги намери, след един час не можеш да ги познаеш, няма нито светии вече, нито грешници, нито графове, няма нищо. Ще намериш само разумни хора. Самоотричане

Благодаря за беседата! Някой може да каже: „Как може един цвят да се върне в онзи свят?“ Връща се. Вие може да им зададете въпроса: „Как може да се върне?“ Връща се. Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно. Бих употребил една дума, но не искам да я употребя, понеже ще си изцапам езика. А пък неща, които не се доказват, са верни. Например, трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. И след като сте си служили хиляди години с нея, идва някой човек да ви учи, че в червения цвят имало 400 билиона трептения в една секунда. Това се нарича червен лъч. Не едно трептене, не две, а милиони. И вие казвате: „Че червеният цвят има толкова милиона трептения“. Казвам: Какво сте научили? Има една практическа страна в изучаване на цветовете. Червеният цвят прави човека активен, той е носител на живота. Той е първата стъпка на живота. Животът, като почне да се проявява, развява червено знаме и казва – „Напред“. Има вече война. Животът, като влезе в света, това е организирана армия и почва да си проправя път, намира условия, почва да поставя своите жилища и да се размножава. Вие седите някой път и казвате: „Защо сме нещастни?“ Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живота, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-напред има една парламентарна група горе в мозъка. Тя ще създаде един проект, как да станеш ти богат. И ще се събере общото народно събрание. Всяка една способност има цял апартамент. Всички способности имат своите апартаменти, те ще гласуват. Ти, за да станеш богат, всички твои способности и чувства трябва да вземат участие в твоето богатство. Ако те не вземат участие, ти богат не можеш да станеш. Някой казва: „Човек трябва да бъде късметлия“. Всеки човек, на когото умът, сърцето и волята работят, е късметлия. Всеки човек, у когото има съгласие в неговия ум, т.е. съгласие в неговите мисли, той е късметлия. Щом мислите не са в съгласие, умът не е в нормално положение. Щом чувствата не са в съгласие, сърцето не е в нормално положение. Щом постъпките не са в нормално (положение) състояние, волята му на човека не е нормална. Те са процеси. Мъчно ви е, криво ви е, като че ли всички хора, които срещате, не са ви приятни. И когото срещнете, виждате нещо лошо в него. Тогава вие се намирате в положението на онези маймуни. Една маймуна, като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да я хване, чуди се как оная се е скрила, та не може да я хване.... Има художници, които искат да представят Любовта. Най-напред Любовта се представя в устата. Има една любовна линия на устата. Аз съм гледал много художници, те рисуват, но Любовта я няма там. Някои рисуват, че човек е справедлив. Справедливостта е в неговите очи. Има един център в окото и още като погледна човека, ще кажа дали е справедлив, или не. Ако е справедлив, другояче е поставен погледа. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда“. Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив, е обърнат надолу, под тази плоскост. А пък онзи, който е справедлив, погледът му е над тази плоскост. И онзи художник, който иска да покаже дали човек е справедлив, или не, ще покаже това в погледа. Някои деца са своенравни. Когато им говори майка им, те гледат надолу. Той иска да каже: „Аз имам известна идея“. И всички вие се отличавате, всички хора се отличават с крайно своенравие. И това своенравие е много хубаво. Най-хубавата черта на хората на земята е тяхното своенравие. По-хубаво нещо от него няма. За онзи, който разбира, че своенравието е най-хубавата черта. Как ще ме разберете? Ако вие мислите, че го защитавам, не. Аз не искам да го защитавам, нито искам да го хваля,, нито пък да го коря. Оставам човек да се прояви такъв, какъвто си е. Такъв, какъвто си е, то е най-хубавото. Защото ако го защитавам и хваля, вземам неговата страна. И тогава ставам като него. А пък природата не търпи двама еднакви хора. Ще бъде най-голямо нещастие, ако събереш двама добри хора на едно място. Или ако събереш двама лоши хора на едно място. Двама светии на едно място не могат да се търпят и двама лоши хора на едно място не могат да се търпят. Не могат да се търпят светиите – няма да се заблуждавате. Но те са толкоз деликатни някой път, че като се съберат двамата, говорят си като гургулици, като гълъбчета, но ще забележите, че в единия има едно малко мръдване на едно място. Не искам да ви кажа погрешките на светиите. Това не е престъпление. И най-после светията ще каже на другия – след като си говорили дълго вече, този, у когото има недоволство, ще каже на другия: „Какви са твоите бъдещи проекти, имаш ли някакво изкуство, някакво намерение?“ Един светия може да бъде художник. Един светия може да бъде и най-красивата мома на 21 година. Че две красиви моми, като се съберат на едно място, те са двама светии, те не се търпят. Едната казва: „Отде се е явила оная?“ Не може да я търпи. Но се покланя и ѝ казва: „Приятно ми е, че ви срещам“. Но ще направи едно движение с лицето си, гримаса на недоволство. Ще каже: „Колко са хубави дрехите ви“, и пак направи същото движение. Ще каже: „Ами шапката ви колко е хубава“. И същото движение. Те са двама светии, които се разправят. Вие казвате: „Две красиви моми“. За вас са две красиви моми, а пък за мене са двама светии. За онзи, който не се интересува, те са две красиви моми и някои момци искат да завъртят главите им. А пък тези са толкова умни, че те завъртват главите на момците. И всеки момък, който иска да им завърти главата, ще помни това целия си живот. И баща им, и майка им се самоизлъгват, като дойде такъв светия в техния дом. И казват: „Да я оженим“. Но светията не се жени. Тя е яла попарата на женитбата. „Не се женя“, казва. И ще цитира онзи стих: „Онези, които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват“. Или казано другояче, онези, които се сподобят с онзи век на Любовта, нито се женят, нито за мъж отиват. Що е женитба? Женитбата е едно училище, в което онези, които са влезли, трябва да се учат. Та казвам: Аз сега искам да ви изнеса една истина, която ви е необходима. Някой казва: „Мене ми дотегна, че се ожених“. Ти си влязъл в гимназията. Цял живот няма да седиш в гимназията. Позволява се в една гимназия, според сегашните закони, които има в България, да се повтаря един клас две години, но в третата година из класа навънка. Като останеш три години в един клас, не те пущат по-горе. В България е така. Може би в странство да са малко по-снизходителни. Ако седиш във всеки клас по три години, то за да свършиш гимназия, ще ти трябват 24 години. 3 по 8 равно на 24. И 4 години в университета, по 3 години за всеки курс – 12 години. За 12 години ще свърши университет. 24 и 12 равно на 36. И 4 години в отделенията, всичко 40 години. А 40 години какво е? 40 години много ли са? Ако вие живеехте като Матусала, 40 години – това е много малко. И всички бързат да свършат гимназия и университет. Някои свършват гимназия и университет тук на земята за 5 години. Други за десет. Някои за 25. Други за 30, 50, 70, 80, някои за 120 години свършват университета на земята. А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като свърши този университет, повикаха го в онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А пък сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още“. А пък сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първи изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им сложи, тези имена им останаха. И човек, който в своя изпит може да даде имена на всички животни, прост човек ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, сложиха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик, да го възпиташ, да го научиш“. И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота... Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце

Мисъл за деня-30.10.2016г Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш – ни глас, ни услишание. Три_категории_храни._Първото_обещание

Мисъл за деня-29.10.2016г Никога в себе си не изгасявайте някое чувство! Вие казвате: „Аз искам да изгася това чувство в себе си.“ Аз съм слушал да казват: „Не искам да го обичам.“ Ще си причиниш толкова голяма вреда с това! Ти не разбираш закона! Не гаси! Ако изгасиш едно чувство, ти ще навредиш на себе си. Едно-ви-трябва

Мисъл за деня-28.10.2016г Любовта трябва без никакъв закон да се прояви. В любовта всички трябва да бъдете свободни. В любовта не туряйте закон! Не се месете в любовта! Оставете Бог да се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи. Оставете вашите възгледи за себе си. Какво мисли Бог за любовта – то е Негова работа! Бог в Любовта Си е онова чистото, Вечното, което дава. А нашата любов е малката любов, която се омърсява. Всъщност Любовта сама по себе си не може да се омърси. Тя всичко чисти. Затова казвам правилото сега: обичайте, за да се повдигнете. И ако вие във вашата любов не се повдигнете, липсва ви нещо. И ако тия, които обичате, не се ползват от любовта ви, на тях липсва нещо. Проверете тия правила. Новото-верую

Мисъл за деня-27.10.2016г В живота си ние не знаем как да служим на своите чувства, как да служим на своите способности. Има някои способности – с години минават, ние ги държим без храна. Не ти е идвало наум да дадеш храна на религиозното чувство в теб. Не ти е идвало наум да дадеш храна на своите способности. Защото ти трябва да дадеш занимание на своите способности. Казваш: „Детинска работа е това. Аз се занимавам с много важни работи.“ С какво се занимаваш? Новото учение

Мисъл за деня-26.10.2016г Казано е: „И това е живот вечен – да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Ние не сме в областта на истинския живот. Ние сме в областта на живота, който преминава. Ние трябва да търсим живота, който носи Любовта в себе си. Докато не станете господари на своите мисли, не можете да го имате. С тия разбирания не можете да имате този живот. Вие сте недоволни, сърдите се и търсите причините отвън. Причината е в едно място: причината е във вашето зрение, във вашето обоняние, във вашия вкус, във вашия слух, във вашето пипане. Петте врати

Мисъл за деня-25.10.2016г Ако не знаете как да контролирате вашите сетива, страданията ще дойдат. Страданията ви идат от петте ви сетива. Следователно трябва да станете господари на своите сетива: на пипането – като пипаш, да знаеш, защо пипаш; след това – на зрението, вкуса, обонянието и слуха. Трябва да бъдете господари на своите сетива! Ако в този живот това не можете, тогава всичките ви други прояви, които са от по-тънък характер – и тях не ще можете да разберете. Вашите мисли, ум, чувства, сърце – те са от по-сложен характер. Трябва да изучавате сетивата си. Петте врати

Мисъл за деня-24.10.2016г Ако не сте духом разположен, тогава не сте добър проводник на Божествената Любов и това неминаване на Божественото през теб ти причинява вече страдание. Значи страданието показва, че има вече някакъв дефект. Страданията не са нещо произволно. Проводници

...Казвам: Онова, което може да повдигне вашия живот, както и любовта ви, това е правилното им разбиране. Знанието повдига любовта. То повдига и живота ви. С повдигането на любовта, трябва да се повдигне и вярата. Щом се усилва вярата, и знанието се усилва. Няма човек, на когото знанието да се усилва, а вярата да не се усилва. Колкото вярваш в своето знание, толкова ще вярваш и в знанието на хората. – Защо?– Защото и те не са придобили знанието си от другаде, освен от хората, живота и природата. Човек се ражда със своите способности, но знанието си е придобил сам. За да придобие знание, човек трябва да вярва в онзи, който го учи. В това отношение, аз съм правил много опити. Срещам някого, който не знае да чете, и му казвам: Ти си способен, трябва да се учиш. След няколко години пак го срещам, и той ми казва: Благодаря ти, твоите думи излязоха верни. Ти вложи вярата си в мене, и аз се насърчих. Учих, свърших университет и придобих знания. – Не само в мене да вярваш, не в самото знание, което си придобил, но и в това знание, което носиш в себе си. Има едно непреривно знание в човека. Като се ражда, той носи известно знание в себе си. Но при слизането си от духовния свят, в съзнанието му става едно прекъсване, и той мисли, че няма връзка между знанието, което носи в себе си, и това, което придобива отвън. Това е заблуждение, както в съня става привидно прекъсване на връзката между физическия и духовния свят. Като се събудите от сън, пак продължавате физическия си живот. Съзнанието работи непреривно във всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувах нещо. Това, което ни е ясно, наричаме буден живот; което не ни е ясно, наричаме сън. Да се върнем към формулата, към кривите и правите линии, които ви дадох. Трябва да знаете, какви са отношенията на двете криви линии, както и на правите помежду им. Ако изпъкналата линия, която означава човешката разумност, е по-малка от вдлъбнатата, която означава волята, човек е упорит, той е само на опитите. Той е в състояние да счупи 20 рала, да осакати няколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъв човек е в състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе някаква полза. Ако изпъкналата линия е по-голяма от вдлъбнатата, такъв човек е на мястото си. През целия си живот, той може да направи само една погрешка. Той е човек на разума, голям реалист. Той вярва само в това, което вижда. Нима евреите, римляните, асирийците, египтяните, не вярваха в това, което виждаха? Защо тяхното верую да не е право? Ако е въпрос само на вяра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тяхното верую и идолопоклонството? И едните, и другите вярват. Това, което създава вярата, е знанието. В живота има творчество, има и опитности. И в едното, и в другото има резултати, но различни. Ще приведа един пример от средните векове. Един от тогавашните лекари имал специален метод за лекуване на болни. Каквато и да била болестта, той пущал кръв на болния и след това му давал да пие топла вода. В края на краищата, всички болни умирали. Често лекарят се запитвал: Чудно нещо, защо Бог не ми даде по големи способности, да оздравяват болните ми? Най-после, той се примирил със следното заключение: Не съм само аз, чийто болни умират. Като наблюдавам, как лекуват другите лекари, виждам, че и техните болни умират. – Това не е утеха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лекар прилагал своя метод цели 20 години, докато най-после решил да приложи друг метод, да не умират толкова хора. Преди години ме викаха в едно семейство да прегледам една болна, която цели девет месеца употребявала все едно и също лекарство. Казвам: Това е отравяне. Като прегледах болната, разбрах, че тя ще замине за другия свят най-много след две-три седмици. Близките й ме запитаха: Не може ли по някакъв начин да се излекува, да й се помогне? – Цели девет месеца взимала едно и също лекарство! Ето защо, като вземете едно лекарство, което в продължение на три деня не даде резултат, изхвърлете го навън. Това лекарство не може да ви помогне. Ако най-много три пъти го употребиш и не ти помогне, не прави опит. Може да правиш, колкото щеш опити, но ще заминеш за другия свят. Ще отидеш при отците си. С това не упреквам медиците, но искам да ви освободя от заблуждението. Това не е истинска наука, но верую, догматизъм, буквоядство... Не_могат_да_приемат

... Имаш едно верую, което не ти помага – тури го настрана. Когато Христос говорел за отношенията към жената, Той не подразбирал тогавашния брак между евреите. Това не се отнася и до-брака на сегашните хора. Запитали Го: Защо Мойсей каза, че мъжът може да даде разводно писмо на жена си? Христос отговорил : Отначало не беше така. След като изопачихте Божия закон, тогава Мойсей създаде закон за развеждане. Вие може да ожените двама души, но ако нямат любов помежду си, в края на краищата, те ще се разведат или на земята, или на небето. Вие искате да ожените дъщеря си и сина си. Ако момата е благородна и добра, като се ожени за човек, който не й подхожда, тя ще си замине за другия свят – развежда се. Същото става и с мъжа. Значи, щом Божественото напусне човека, в мъжа и жената ще остане само човекът – животно, и те ще се карат и бият. Това не е живот. Свекървата ще бъде недоволна от снахата и ще казва: Нашата снаха не е добра. – Как може да бъде добра и благородна? Божественото я напуснало, отишло е на небето. – Ама много е устата. – Как да не е устата? Ако развъртиш крана на чешмата, няма ли да бъде тя устата? Като развъртиш крана, може да се пукне някоя тръба, и водата да потече. Казваш: Пукна се тръбата! Ако поставите човека на служба, която не му подхожда, той пак ще преживее същото. Майката казва на сина си: Синко, стани стражар, добре ще ти плащат. – Не мога, майко, тази работа не ми подхожда. Тогава хвани каква да е работа, само да не губиш времето си. Ако синът се хване за работа, която не му е по сърце, Божественото го напуща, и той остава на земята човек - животно, което изпълнява службата си по необходимост... Не_могат_да_приемат

Благодаря, много отговори и светлина има у всички беседи, както и в днешната! „Не могат всички да приемат тази дума." – Това е едно неопределено изречение. – Кои не приемат? – Назначават някого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращат някого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искат да го оженят, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нямам достатъчно пари; от друга страна, не ми харесва другарката, която ми препоръчват. Викат го някъде да свири, но той и от това се отказва, под предлог, че не може да свири. „Всички не могат да приемат." – Какво не могат да приемат? – Разумното в света. Като говориш на някого за Разумното начало, той казва: Главата ми не може да побере това. Всяко нещо, което не можеш да разбереш, не можеш и да го приемеш. Ето защо, човек приема само това, което може да разбере. Казват му: Ако не разбереш нещо, приеми го на вяра. Мнозина не разбират, какво нещо е вярата. Не че абсолютно не я разбират, но имат елементарни схващания за вярата. Тя предшествува знанието. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание; ти не знаеш нещата, докато нямаш вяра. Значи, вярата предшествува знанието; и знанието предшествува вярата. – Защо е така? – Защото вярата е процес, който има отношение към знанието. Да вярвам в някой човек, в небето, или в слънцето, нужно е моето съзнание да участвува в това, в което вярвам. Ще дойде някой пред вас да развива теория за слънцето. За да приемете тази теория, съзнанието ви трябва да е отворено за нея. Ако не е така, вие ще се натъкнете на заблуждения, каквито имате днес. Повечето хора разсъждават като децата. Цъкнат една клечка кибрит и мислят, че с нея могат да запалят огъня. Преди всичко, дърва са нужни за огъня. Сега ли е произлязъл огънят? Не, той предшествува клечката. Ти не можеш да запалиш огъня, ако самата клечка не гори. Ясновидецът, като отива да купи кибрит, гледа първо, дали клечките могат да горят. Ако горят, той ще ги запали, а с тях ще запали огъня. Ако не горят, той ще цъка една след друга, без да свърши някаква работа. В това отношение, и хората приличат на кибритени клечки. Ако човек няма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клечка, която нито отвън има огън, нито отвътре. Той може да философствува, че вярва в Бога, но това са празни думи. За такъв човек турците казват: „И да е така, пак не го вярвайте." Това е все едно, да се намираш пред мъртвец или пред костите на някой умрял и да казваш, че можеш да го възкресиш. Да мислиш, че можеш да възкресиш човека, е едно; да го възкресиш в действителност, това е друго нещо. Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя й, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши. С малката река всеки може да си играе, всеки може да я отбие от пътя й; дойдете ли до голямата река, като Мисисипи или Амазонка, никой не може да ги отбие от пътя им. Следователно, когато някои питат, могат ли да устоят на условията на живота, казвам: Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река, с мощна сила, никой не може да те отбие от него. ...„Не могат всички да възприемат тази дума, но на колкото е дадено." Някои казват: Проповядвай ни това, което знаем. – Няма защо да ви проповядвам това, което знаете. – Посвири ни това, което знаем. – Няма защо да ви свиря това, което знаете. – Няма защо да ви пея това, което знаете. Ние ще ви проповядваме това, което не знаете; ще ви пеем и свирим това, което не знаете. Логически така е поставен въпросът. Сега аз искам да си починете малко от вашите стари разбирания. Искам да ви обърна внимание на научната страна. Затова, няма да ви проповядвам, като на религиозни хора. Религиозният е човек на сърцето. Религиозните се движат в съвършено друга атмосфера от тази на светските. Вие още не сте готови да ви се проповядва нова религия. За да ви се проповядва новата религия, вие трябва да изгубите всичкото си богатство, всичкото си знание и да останете без нищо, както сте родени. Така, както днес живеете, вие се стремите да бъдете в положението на богатия и на учения. В това положение, както и да си обяснявате, какво е Бог, в края на краищата, ще си живеете, както знаете, по стар начин. В такъв случай, и вярващият, и безверникът живеят по един и същ начин. Религиозният, макар че проповядва на хората да раздадат всичкото си имане, той сам не раздава своето. Колко религиозни днес са готови да раздадат имането си? Колкото и да има, те са изключения. Общо правило е, че и безверникът не дава, както и вярващият. Някога и безверникът дава, колкото набожният. Какво означава думата „безверник"? Не се знае точно, кой е безверник, кой – вярващ. От чисто научно гледище трябва да изследваме хората. Какъв е новият метод за изследване на човека? За да познаете човека, начертайте две криви линии, с една допирна точка. Едната от тях е изпъкнала, а другата – вдлъбната. После, начертайте две прави линии, които да се пресичат в една точка. Това е една формула, която сами ще разгадаете. По изпъкналата линия ще познаете, какво може да направи човек в умствения свят. По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи човек на физическия свят. По двете прави линии, които се пресичат в една точка, ще познаете чувствата и способностите на човека. Какво ще разберете от тези линии? Вие сте дошли на земята да се учите. Проповядват ви: Вярвайте в Бога! Обичайте Бога! – Кое е онова, което дава цена на любовта? Стойността на любовта се увеличава, както и тази на скъпоценните камъни. Когато диамантът се шлифова, той придобива свойството да пречупва светлината и става по-ценен, отколкото преди шлифоването. Нарисуваното платно от художника е по-ценно, отколкото по-рано е било. То се продава по-скъпо, особено когато върху него е работил виден художник. Тогава, кое дава цена на любовта? – Мъдростта е цената на любовта. Ако мъдростта не влезе в твоя живот да работи, ти струваш, колкото ненарисуваното платно от художника. Колкото повече време минава, толкова повече цената му се намалява. – Защо? – Колкото повече остаряват нещата, толкова повече цената им намалява. Същото е и в живота... ...Казвам: Онова, което може да повдигне вашия живот, както и любовта ви, това е правилното им разбиране. Знанието повдига любовта. То повдига и живота ви. С повдигането на любовта, трябва да се повдигне и вярата. Щом се усилва вярата, и знанието се усилва. Няма човек, на когото знанието да се усилва, а вярата да не се усилва. Колкото вярваш в своето знание, толкова ще вярваш и в знанието на хората. – Защо?– Защото и те не са придобили знанието си от другаде, освен от хората, живота и природата. Човек се ражда със своите способности, но знанието си е придобил сам. За да придобие знание, човек трябва да вярва в онзи, който го учи. В това отношение, аз съм правил много опити. Срещам някого, който не знае да чете, и му казвам: Ти си способен, трябва да се учиш. След няколко години пак го срещам, и той ми казва: Благодаря ти, твоите думи излязоха верни. Ти вложи вярата си в мене, и аз се насърчих. Учих, свърших университет и придобих знания. – Не само в мене да вярваш, не в самото знание, което си придобил, но и в това знание, което носиш в себе си. Има едно непреривно знание в човека. Като се ражда, той носи известно знание в себе си. Но при слизането си от духовния свят, в съзнанието му става едно прекъсване, и той мисли, че няма връзка между знанието, което носи в себе си, и това, което придобива отвън. Това е заблуждение, както в съня става привидно прекъсване на връзката между физическия и духовния свят. Като се събудите от сън, пак продължавате физическия си живот. Съзнанието работи непреривно във всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувах нещо. Това, което ни е ясно, наричаме буден живот; което не ни е ясно, наричаме сън. Да се върнем към формулата, към кривите и правите линии, които ви дадох. Трябва да знаете, какви са отношенията на двете криви линии, както и на правите помежду им. Ако изпъкналата линия, която означава човешката разумност, е по-малка от вдлъбнатата, която означава волята, човек е упорит, той е само на опитите. Той е в състояние да счупи 20 рала, да осакати няколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъв човек е в състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе някаква полза. Ако изпъкналата линия е по-голяма от вдлъбнатата, такъв човек е на мястото си. През целия си живот, той може да направи само една погрешка. Той е човек на разума, голям реалист. Той вярва само в това, което вижда. Нима евреите, римляните, асирийците, египтяните, не вярваха в това, което виждаха? Защо тяхното верую да не е право? Ако е въпрос само на вяра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тяхното верую и идолопоклонството? И едните, и другите вярват. Това, което създава вярата, е знанието. В живота има творчество, има и опитности. И в едното, и в другото има резултати, но различни... Не_могат_да_приемат

Благодаря за беседата! Ако си зададете един въпрос, защо човек трябва да бъде добър. И как може да стане добър? За да стане човек, той трябва да мисли. Като не мисли, той не е човек. Дотолкова, доколкото неговата мисъл е права, дотолкова той е човек. Сега искам да ви наведа върху една мисъл – върху ободрителните мисли, върху ободрителните чувства и върху ободрителните постъпки. Мнозина сте слушали, казват: „Да вярва човек.“ Но каква вяра? Има една положителна и една отрицателна вяра. Положителната вяра е вяра в която шишето е пълно с вода, отрицателната вяра е вяра, в която шишето е празно. Шише ще имаш, но е празно. Всичките отрицателни неща в света са празни. Форма имат, но нямат съдържание. И казва: „Да вярваме в Бога!“, това е празно шише. Ама да се обичаме! Това е празно шише. Ама да имаме надежда! Това е празно шише. Да имаме, да имаме и нищо нямаме. Като кажеш да го имам и да имаш! Това, което имаш, ще кажеш: „Имам го!“ А това което нямаш, казваш: „Нямам.“ Имаш една вяра, но твоята вяра е празно шише. Имаш ум, но твоят ум е празно шише. Сърцето ти и то е празно. Душата ти и тя е празна. И духът ти и той е празен. Всичко е празно. Значи, нуждаеш се. Вие сега мислите, всичко като е празно, имате обширен план за работа. Много хора, които нямат работа да ги турите на работа. Цял ден седиш и мислиш какво да правиш. За пример, някои от вас седят и мислят как да обърнат света. Отлична идея е тази. По-хубава идея от тази няма – да обърнете света, вие не сте обърнати както трябва. Един американски проповедник е казал тъй: „Аз вярвам в онова обръщане, което обръща не само сърцата на хората, но обръща и техните кесии.“ Ако твоята кесия не е обърната, ти още не си обърнат. Погрешка е, че ние не искаме да признаем своите погрешки. Мислим, че каквото говорим – вършим и каквото говорим е право. Право е заради нас. Но ти имаш едно състояние казваш тъй: „Аз вече съм се обезверил.“ Това е едно празно шише. „Аз нямам смисъл в живота.“ Това е празно шише. Казвам: Щом имаш празно шише, то може да се напълни. Те са сега ред изяснения. Вие всички имате една вяра, но не сте проверили, до каква степен вашата вяра е реална. Вие, по някой път, може да кажете тъй: „Ама хората в мен вярват!“ Но питайте тези хора, доколко вярват. Може да направите опит. Идете при един ваш приятел и опитайте доколко се простира неговата вяра. Поискайте му на заем десет лева и той ви дава. Поискайте му сто лева, пак дава. При петстотин лева, спира. Неговата вяра е до петстотин лева. Идете при някой друг, той ви гарантира до хиляда лева. Там се спира и по нататък не отива. Наскоро един млад, който се подвизава в този път, дошло му на ум за нещо да се подвизава. Но пари му трябват. Иска да строи къща. Отива при свои богати роднини. Те като го видели, казали: „Лесна работа е! Ще уредим.“ Като отишъл втори път, те казали: „Времената са лоши. Ние сме вложили парите, не можем да ви помогнем.“ Това е материалната страна. В духовно отношение дойде някой при вас и ви говори, че така и така ще служи на Господа и да му помагате. Вие го погледнете някои път, за да видите, докъде може да му помогнете. Аз другояче разсъждавам. Вие идвате при мен. Това, което мога да ви дам се ограничава. Вие сами сте ограничили възможността на онова, което аз мога да ви дам. Тук има две страни. Вие идвате при мене с едно шише, което събира един килограм. Масло ви трябва. А пък вие искате от мене 1 кг. Представете си, че аз имам масло, но нямам шише. Колко мога да ви дам. Толкова, колкото може да събере вашето шише. Вие казвате: „Дайте ми повече!“ Казвам: „Намерете някое шише.“ Вие казвате – „нямам.“ В кого е погрешката? Другото положение е следующото: Вие носите едно шише от 5 кг, а пък аз имам само един килограм масло. Вие казвате: „Дайте ми 5.“ Аз ви давам един. Къде е погрешката? Няма погрешка. Аз имам само един килограм на разположение. Вие намерете други. Но тази година маслините не станаха. Та някой път всички вие сте така взискателни като отивате при Господа. Някой път носите големи шишета, а някой път носите малки шишета и сте в най-големи противоречия, защото не стават така, както вие мислите. Погрешката е в самите вас. С големите шишета ти трябва да бъдеш предвидлив. Не вземай голямо шише, защото твоят приятел има по-малко масло, вземи по-малко шише. А пък когато вашият приятел има много масло, вземи голямо шише, не вземай малко. Имаш намерение да искаш 5 кг масло, а носиш един килограм. Вземи голямо. Това са разсъждения сега. Вие седите тук. Ние разсъждаваме и говорим. Сега какво мислите? Вие мислите, че има един невидим свят, но къде е, не го знаете. Във вашия ум седи, че този свят е далеч някъде. Това е право. Много е далеч и много е близо. По форма е далеч, а по съдържание е много близо. Духовният свят по съдържание е вътре в нас. Ако слушате по радиото, Англия е много близо. Отворете радиото и ще слушате веднага. Всичко каквото се говори там, вие го слушате толкова скоро, че даже и онези които са в зданието в Англия, те слушат след вас. Вие слушате по-бързо от онези, които са там. Лесно се предава по радиото. Аз като ви говоря на вас, които сте се събрали тук в онзи свят слушат ли ни или не ви слушат? .....Всички хора загазват, по единствената причина, че не употребяват своя ум, своето сърце и своята воля на мястото си. От три неща зависят нещата: от неговите мисли, които са навременни; от неговите чувства, които не са навременни и от неговите постъпки, които не са навременни. А нещата не могат да станат произволно. Бог е едно същество абсолютно свободно. И ако искате да употребите насилие върху него, това ще се отрази зле върху вас. Вие искате да изнасилите всякога Бог, но с изнасилването му вие вредите на себе си. Ако се зароди някоя нечиста мисъл във вас, Бог ще ви я повърне на вас. При Него не може да остане. Или ако се появи във вас едно нечисто желание, то ще се повърне при вас. При Бога не може да остане. Или когато направите някоя нечиста постъпка, пак ще се върне на вас. Някои постъпки изглеждат много добри, но всъщност не са. Аз съм забелязал у мнозина следното: След като му говоря, той казва: „Ти искаш само да ме забавляваш.“ Аз се обръщам и му казвам: „Ти като дойде при мене, колко плати?“ Защото на един концерт, на едно представление можеш да се забавляваш, като си вземеш билет. Ще прегледаш програмата, дали ще се ползуваш или не. Казах на този: „Ти не си от много умните, защото мислиш, дали ще се забавлявам с тебе или не. Защото не си предвидил дали ще ти кажа нещо съществено или не. Щом мислиш, че аз те забавлявам, вземи си шапката и не си губи времето. И ще намериш някой човек, който няма да те забавлява. Според мене както виждам, ти нямаш търпение. Трябват ти три дена да се извърши твоята работа както искаш, а пък ти искаш да снесеш яйцето днес и целият свят да събереш. А пък не можеш да го снесеш днес.“ Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Та и аз вярвам в Бога. Ти казваш: „Но хората не постъпват добре.“ Но хората мислят, че и аз не постъпвам добре. Той мисли дали него го заблуждавам. Аз не го забавлявам. Но аз съм в противоречие, понеже не мога да изпълня желанието му както той иска. И да искам не мога да изпълня желанието му. Той иска да му ходатайствувам пред някой министър, но министъра го няма. Отишъл в странство по политически работи. Този ми казва: „Иди при министъра.“ Но няма го. Не мога да ви помогна. При всичкото добро желание, което имам, не мога. Ти казваш: „Но кажи му по телефона.“ Но той си има друга работа, баница се пече на главата му. И всички, които отивате при Бога, приличате на тези припряните. Вие мислите, че само с вас ще се занимава Бог. В цялата Вселена Той има толкова работи, толкова прошения. Вие мислите, как така да не се изпълни вашето прошение, което сега сте подали. А преди вас има десет милиона. И като ги уреди 10-тях милиона прошения ще дойде ред и до вас. По човешки говоря. И оттам се заражда обезверяването на хората... Ободрителни_мисли,_чувства_и_постъпки

Мисъл за деня-21.10.2016г Закон за Любовта е: ти, за да обичаш някого, трябва да намериш най-първо една добра черта в него, една добродетел – трябва да има защо да го обичаш. И всеки един от вас, когато обичате някого, вие трябва да намерите една добра черта в него. Един музикант се обича за музиката. Един художник се обича за неговото художество. Един учен за неговата ученост се обича. Един християнин се обича за неговото християнство. Човек вън от добродетелите си не може да се обича. Ти не можеш да обичаш едно същество, което няма нито една добродетел. Богат и сиромах

Супер идея! НО такава книга може да напише човек, който има опитности. Не просто знания, а да е преживял, усетил, постигнал някои неща. И не е нужно само желание, нужен е и таланта на писател. Успех, на който се осмели да тръгне в тази посока!