Слънчева

"...И създаде Господ Човека, мъж и жена Го създаде..." Когато замечтая със затворени очи твоите очи отсреща пак ме гледат. Нахлуваш в спомени и в мечти и твоето лице от неизказана любов е бледо. Жена съм аз, а мъж си ти. - Какво ли повече да искаме? Живеем прагматично, в безлюбието си желания съвсем човешки да потискаме. И неприлично е да си жена, и в женственост от плът-безплътна да догаряш. Мъжът е по-прието да има и права, макар и той от страх желанията да затваря. Предпочитаме да бъдем там, където има показност и нещо материално. Но любейки се всеки си е сам, дори да няма обич, топлина, не е фатално. Сега сме роби на разни правила, стремеж към положения обществени. Забравихме, че ти си Мъж, а аз Жена любов и топлина умират девствени... '95г. Според мен човек трябва да преживее секса, емоцията, да почувства другия. Едва, когато е готов, да направи следващата стъпка. Т.е. необходимост от нещо по-възвишено и духовно. Не е ли част от пътя? Но трябва да е осъзнато...Има опасност обаче, да се пристрасти към това ниво... "...И любовта ни сякаш по- е свята, защото трябва да се разделим..." Д. Дебелянов

А на мен ми се иска да помислим дали не се стремим към знанието, за да се присмеем на по-малко знаещия. За да се почувстваме по-"големи"? Не използваме ли знанията, за да управляваме и манипулираме другите и да ги правим зависими?...

Бог обича всички ни еднакво. Ако не беше така, щеше ли да ни поставя в условия, за да се поправим?...

Всички вървим по пътя, но сме на различно ниво в развитието си. По-напредналите братя и сестри помагат на по-слабите... Всеки има различни опитности. А Злото и то иска да го обичаме. Докато се борех с него нищо не се получаваше, а сега като му кажа - благодаря, че направи това за мен, се разбираме...

Поемане на отговорност и понасяне на последствията от определено поведение! Колко ли майки възпитават така децата си? Когато има "гаф" има и наказване. Но първо трябва да се обясни къде е грешката, какви последствия може да има... Т.е. да се събужда и "възпитава" съвестта на детето. Това има резултат само ако родителя /учителя/ са винаги честни и откровени с децата.

И днес сме свидетели на много насилие, това е не само в резултат на съденето, но и търсене на истина, справедливост и любов вън от себе си. Човешкото съзнание е още в сънно състояние и най страшното е, че различното плаши. По-добре е да бъде осъдено и наказано, но не разбрано и прието... А всички ние сме различни, уникални и красиви по своему...

" Човешкият език не е в състояние да предаде мълниеносните думи на словото '' Б. Дуно Ученикът учи и служи, той не учи за самото учение, то не е самоцел. Ученикът е буден той има не само светлина, но и топлина... Духът го води, душата натрупва опит...

Продължение на пътя,.. преминаване в друго състояние... " Щом животът не е вечен и смъртта не е безкрайна..." Иван Радоев Живот, по пътя към Смъртта,.. изживян без страх, за да приеме и Нея без страх...

****************** Родилни мъки, нов живот, в чистилище с подли същества. Бродираме живота бод след бод, тъчем пътека, собствената си съдба. Изграждаме света. О, не - рушим! Дали със сила или със слова... уж с намерения добри, а все грешим, живеем... А какво остава след това? Душата си не чуваме, не се поглеждаме не търсим красивата, пречистена частица в нас. В живота глупост и суета отглеждаме и няма Ние, има само Аз!

Да, днес наистина всеки съди другия, за да не се видят неговите грешки. По-лесно е някой друг да поеме вината. Осъждането на другия е точно бягство от себе си. "Не гледай сламката в окото на ближния, а виж гредата в твоето..." От там са и всички беди на човека, всичките му страхове. Ако всички си осъзнаваме грешките и поискаме прошка можем да продължим напред. Щом сме тук на Земята не сме съвършени, правим грешки, но важно е да се осъзнаваме... Не, Бог ни е създал съвършени, но ние сме се отклонили... "В който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на неговия творчески ум, в тече се ражда доброто..." Б. Дуно Най-трудно е човек да приеме себе си и да прости на себе си...

За мен децата са нещо свято. Някой беше казал, че са бял лист и каквото напишеш през първите 7г., това ще е... За мен няма "трудни" и "лесни" деца. Има луди родители, които са затънали в егоизма си и не забелязват нуждите на децата си. Защото те не са само материални... Липсват любов и разбиране. Децата може би си идват със своята "програма", но ние родителите, а по късно и лудото ни, материално общество ги шашваме. Прехвърляме им нашите стремежи, разбирания, условности,.. а после олеле какво отгледахме... Те нямат нужда от наставления, те ни гледат и правят това, което ние правим, те са имитатори. Т.е. ние ги формираме като личности. Имам една книжка "Изкуството да възпитаваш човек" /не помня автора/, но заглавието е показателно. Ние, майките имаме голяма отговорност. От нас зависи какви хора ще има в бъдеще. Трудно е, отговорно е, но с много любов се получава.

От детската градина още съм била малко "сбъркано" според моето семейство дете. Била съм много музикална, рецитирала съм, но и много чувствителна, защото съм плачела, когато учителката се кара на друго дете / това ми е разказвано, не се надувам/. Доста по-късно реших, че ще се запиша народни танци, 7г. в кварталното читалище, след това ансамбъл "Маяковски", но на 17г. баща ми не разреши да продължа, защото се прибирах късно от репетиции. Такива бяха разбиранията по онова време. На 26г. започнах да пиша стихове... Общо взето Имах голяма мечта да се науча да рисувам, но като нарисувам пиленце на децата мислят, че е гарга, така че отпада. Може би наистина Бог ни говори чрез творчеството, макар и понякога абстрактно. Но там човек може да изрази себе си.

За да разбере кръговрата, обмяната. За да израсте съзнанието му толкова, че да разбере, че не е сам и център на Вселената, а част от тази Вселена. Със сигурност се раждаме от любовта, носим я от Там... Но е по-важно какво ще отнесем обратно...

Синева!

В миговете мълчание се ражда красота. Това е единение, мир, любов и разбиране. За мен това е нещо много ценно - самота... тишина... Насаме със себе си оставам самотата си не искам да ви дам. Далеч от материалност, завист да избягам, а на връщане мечтите си да ви раздам. Най-силна съм в самотата си. В самотата, не сама! Оставам насаме с душата си в красиви, споделени мигове е тя. И нея искате да ми отнемете усетили, че сили черпя там. Ще трябва първо душата ми да вземете тогава всеки от мен ще е по-сам... Пазете самотата си, тишината. За мен това са мигове на Единство... .

Може би има "сомати"... След време може би ще се разбере. Това е красива тайна И аз се запалих да го посетя, да разбера какво е усещането.

Истината може да бъде субективна, в зависимост от гледната точка и нивото на осъзнаване. Познавам много хора, които бягат от истината или я представят от своя гледна точка. Според мен има факти, а Бог /божествената частица у всеки/ може да бъде обективен. "Любовта ражда Истината и Мъдростта" /цитата е по памет/, Б. Дуно

Така е, но не съм го отработила още. Разбирам, че понякога моята откровеност ги потиска. Още малко се обърквам в това овладяване, надявам се да се получи с времето. Важното е да не натрупваме обиди и страхове.

Аз доскоро сляпо се доверявах на всички, но получих житейски шамари. Още ми се иска да вярвам, че когато съм откровена и открита с хората и те ще са такива, но за съжаление повече се възползват от това. А най-лошо е, че и да усетя продължавам да си мълча, надявам се да се прояви добринката у всеки. Важни са поуките и прошката. Към себе си и към онзи, който ни е огорчил. "Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност. Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат... да бъдеш добър е личен закон, който се отнася до човешката душа. Тя разбира доброто..."-Б. Дуно Всички грешим, важни са наистина поуките. Важно е да си признаем и да поискаме извинение. Цената на доверието от Дамян Дамянов "Така съм създаден, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля, вместо да ударя. Да повярвам щом ме погледнат в очите. Много пъти са ме лъгали. Дори най-близките, най-скъпите. Обичта ми са тъпкали, с думи са ме оплитали ипак ме гледат в очите. Може сто пъти да ме излъжат. Нека! Едно не искам. Заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които винаги са били искрени..."

Щом сме стигнали до задаването на въпроси е добре, значи търсим верният / собствен / път. Постепенно идват и правилните, а когато дойдат и отговорите си мислиш, че си Но е толкова хубаво, защото разбираш, че си в правилната посока. Мен лично ме изпълва със страхотна радост и ми се иска да прегърна целия свят. Спънките, шамаросването са полезни, за да продължим с въпросите, докато не станем достатъчно силни и извисени, докато не достигнем Космическото, Вечното. За сега само надничаме и долавяме посланията му.

"Новите хора навсякъде очакват да дойде Христос, да тури ред и порядък. Те имат механическо разбиране. Христос по този начин никога няма да дойде. Идването на Христа трябва да се разбира като любов, която влиза в сърцата на хората. Всички да започнат да живеят по закона на любовта. Да са свободни, без закон да служат. И всеки, който служи да му е приятно... Каквато работа в света да върши, да я върши с любов и да има радост в душата си, че я прави." Б. Дуно, "Добро и зло" Когато преминеш през овладяване на подсъзнание, самосъзнание и стигнеш до отвореното съзнание идват възвишени души и започват да ти казват какво да поправиш, водят те. Или самият живот те води, защото няма нищо случайно и който търси намира.

Лошото е, че "угода нема". А аз понеже си имам много страхове-дали ще ме приемат вдетинена, дали ще ме мислят за глупава, дали няма да засегна някого... В редките мигове, в които си позволявам да съм дете е когато съм сред деца. Но и тогава се намира някой да ме върне в реалността. "Кога ще порастнеш?" е много често задаван ми въпрос. Хубаво е, че го има този форум, където се опитвам да не се притеснявам да бъда себе си.

Планината е зареждане. Някъде из форумите прочетох, че е имало екскурзии до Витоша. Много бих искала да дойда ако има такива срещи. Така ще се запознаем. Сега със сина ми ходим само до Драгалевския манастир, защото не познаваме пътеки и хижи.

Честито! Вие сте истински смела жена! Упованието и вярата в Бога са ви помогнали. Нека Светлината и Любовта бъдат винаги с вас и семейството ви!

Благодаря ви Донка! Разплакахте ме. Сякаш имах нужда точно от тези думи, сякаш го знаех, но не вярвах, че съм права. Не знам дали полудявам, но през последните няколко месеца като ме измъчва някакъв въпрос, отварям книга и прочитам отговора. Срещам някого и той започва да ми говори за това, което ме интересува. Вчера си мислех, че в този форум мога да споделя и някой ще ми помогне /да намеря отговора, който ми е нужен/ и се получи.