Слънчева

Ако наблюдаваме езика на тялото, наистина ще научим много. По някога човек се крие зад думите, но мимиката и жеста /те не могат да се овладеят до такава степен, че да скриват истината/ са издайничета. Дори в ръкостискането има "говорене", можеш да разбереш какъв човек имаш насреща. Всяко трепване на мускулче на лицето казва нещо... Единствено откритият, изпълнен с Любов човек не се притеснява от езика на тялото си. И очите не лъжат.

Напълно споделям това мнение. Единствено връзката ни с Бога, с Любовта изчистват нуждата от предположения. Животът, Любовта те понасят на крилете си. Тогава си изпълнен с Мир и

Поправка на песничката: "Друг в беде не бросить, лишь тебе не спросить, вот што значить настояштий верной друг."

Говоря за онова ниво, което те приема по дрехите, по колата, която караш, по GSM-а, по това, дали има интерес да ти е приятел /кяра/. А не за това, как приемам хората аз. Принципа на огледалото преминах/усвоих. Малко хора търсят душата Не поставям аз условия и очаквания, имам всичко "богатствата ми са у мене" Но наблюдавам хората и ми се иска да не са едни пред приятелите си , а други зад гърбао им

По- скоро има хора с "продадени" и "пленени души". Имам някакви идеи/усещания, но да отлежат и да се избистрят...

"Дечица, обичайте се!" Тук е пълно с дечица. И това споделяне с любов на опит и търсенето на отговори ми дава невероятен заряд. Сякаш все повече усмихнати и щастливи хора има /или аз така ги виждам?/... Сбъдна се едно от нещата, които ми бяха "предрекли". След 35 ще намеря пълнотата на живота си.- Намерих ви приятели и благодаря на Бога за това!

През 1991г. "случайно" прочетох една статия за Учителя. "Случайно" я запазих. После чух, /не помня къде/, че Учителя се явил на някакви хора... През 1993г. приятел на баща ми ми даде да разгледам книжка за Петър Дънов /пак не помня коя/. Но след няколко дни си купих "Трите живота". Следваха "Петър Дънов и българите", "Път към съвършенство", "Страници из духовната биография на българите" и т. н. Намерих пътеводител. Не съм се надявала, че някога ще бъда ученик, просто следвах наученото в беседите и го прилагах. Все си мислех, че някой трябва да ме приеме за ученик. Но не можех да ида на Рила, не срещах някой ученик да ме насочи, просто в поредния ден на изпитания ми "блесна", че всъщност вече съм ученик... А после се заредиха и чудесата... Сега когато имам въпрос отварям "случайно" попаднала ми беседа и намирам отговора Мисля, че щом думите на някоя беседа докоснат сърцето, Словото идва и ни води. Успех на всички, които са започнали да четат И нека Любовта и Светлината да са с нас!

Мисля си, че на физическо ниво няма приятели. Там условностите са много. Но приятели на душата има много. Една сърдечна усмивка... и се ражда приятелство. Споделена болка, усмивка и се ражда приятелство... Една добра дума, едно "вярвам в теб" и има приятелство. "Друг тебе не бросить, лишь тебя не спросить. Вот что значить настояштий верной друг." Песничка пея/ цитирам по памет. Приятел е този, който забравя своята болка, за да те утеши. Приятел е този, който стъпква егото си и за него няма лошо настроение. С него ти е весело и приятно. Не се напрягаш, не предполагаш какво мисли или чувства. Просто споделяте... Ако залитнеш, той ще ти подаде ръка да не паднеш, с усмивка. Приятел---сродна душа---единство---единомислие.

Много верно Ина! Работейки върху себе си /израствайки/ ние помагаме и на други души. Чела съм някъде из беседите, че ученикът, повдигайки себе си, повдига и близките си. Нали има лична карма, родова, обществена, държавна и световна карма. Всеки от нас може да допринася за очистването и или натрупването и. Нали на високоенергийно ниво сме едно цяло. Не може да не си влияем взаимно...

Здравей Благост! Стихът е писан '95г., тогава така чувствах Описвала съм/стихоплетствала част от пътя си.

Явно слизайки, /инволюция/ човекът се е загубил. Но сега започва да си спомня. И ако има събудено съзнание ще се сети, че е прекрасно същество. Нали поемаме обратния път. Дано повече изгубени са пробуждат. Има опасности дори пробуден, но неукрепнал още да стане жертва на Черната ложа, но си мисля, че в такъв момент молитвата, искрения зов към Бога помагат. Той /Бог/ ни помага да минем през трудностите. Искрените разговори с Бога са сигурността, че всеки ще премине през изпитанията. Докато стигнем мига на щастието, радостта. Укрепнали и сигурни

Дано повече хора долавят нашата вяра и любов към тях. Така ще се умножат и предават... Представяте ли си колко щастие и усмивки ще има... Супер сте момичета!

Това според мен е края на пътя. Да пребъдваме в Любовта и Светлината! Аумм

И през романтиката минах, и през мечтите, но са празно губене на време. Има днес и сега! Живея за мига. " Ако се спъна , значи не съм в светлината"

Докато гледам в перспектива, ще изпусна настоящия миг. Перспективите са за някой, който не знае какво иска, проблемът е не какво искам аз, а накъде Бог ме води!

Б. Дуно Но, за да достигна до тази любов все пак съм преминала през много правила. На някои съм се подчинявала, други съм нарушавала бунтарски /повечето/, но намерих себе си и това е най-важното. По някога ми се иска да прегърна всички деца, но всяко има своя път Те носят я в себе си от Там,.. но с нея в този свят оставаш сам...

аз съм без проблем

Да се пребори човек със страховете си, значи е достигнал до дълбочината и спокойствието на Божията любов. Вие много ми помагате приятели, защото намирам отговори за себе си тук. В много случаи нещо, което някой е казал във форума ми дава сила. Благодаря!

Може би през почивните дни е най-добре? Да направим екскурзия?

И аз съм за!

Децата до определена възраст са наистина най-чистото нещо и при тях няма правила, има само обич. Но когато се итегрират в обществото, още в детската градина започват личностните прояви. Ако с децата се работи/контактува честно и безпристрастно те проявяват само добрите си заложби. Дори и любовта се възпитава. Защото ако средата е изпълнена със злоба и лицемерие, какво да очакваме от децата? Не са случайни първите седем години, каквото се запише в подсъзнанието, то ще се проявява в целия живот. Децата обичат да им се казва "Не!" Опитват, проверяват кое е разрешено и кое не. Не са ли правила? Учат се по подражание докато не изработят своя вътрешен модел, докато не станат личности. Натрупват житейски опит докато правилата не се превърнат в просто любов. Но дали всички растат в подходяща среда? Знаеш ли, че съм плакала, когато някое дете ми каже :Искам ти да си ми майка. Цитата не е пълен /от хомеопатичен вестник/

Съжалявам ако си приела някоя моя дума за присъда. Това е само споделен опит. Пак ще ти кажа ти имаш право на избор. Изживей любовта си, това е най-големият дар! Подарявам ти този стих: Аз исках да докосна любовта ти направих жертви и не съжалявам. Защото Бог отсъдил е така- в страданието любовта да изживявам. И няма думи, няма вече нищичко, което да заложа и обричам. Защото всичко взето е от мен и ми остава само да обичам. Сега имам една друга любов и се стремя към нея, но тя ме прави спокойна и сигурна Желая ти много щастие!

Верно е, че за да стигна до повтаряне на Словото Му преминах през много изпитания. Болката, самотата, това са все неща, които ме направиха това, което съм. Има изпитания, мила. Точно такова преминах и тогава крещях от болка, но не спрях да обичам. Несподелената любов също има да ти каже нещо, но само ти трябва да разбереш какво. Преди 2г. "приятелка" ми изкрещя, че никой, никога не ме е обичал. Първоначално ме заболя, защото това беше истината. Но пък аз не бях и не съм спирала да обичам. Мисля, че това е силата ми. Използвай тази любов, тази мъка, за да растеш, а не да убиваш себе си. Бог дава на всеки толкова, колкото може да носи. Използвай омразата и гнева за разрушение на старото и изграждай, бори се за любовта, която носиш, а не тази, която някой може да ти даде. Но това си е само моето виждане, решението и пътя, който ще поемеш си е твое. Рецепти няма

Хипотетично ние пишем за тези неща, защото обичаме, защото вътрешната ни мярка е Любовта. Или поне се стремим към нея. Но все пак не мога да го кажа за много хора извън този форум. А и не се знае при определени изпитания дали ще издържим? За себе си мога да кажа, че правя, всичко, което е по силите и Любовта ми, за да вървя към Бога. За да стана "дълбок извор" Дано Бог е с нас по Пътя!

Донче, благодаря, че внесе яснота /за различията и приликите в българския език/ и за това, че използваме неправилните думички и се появява объркване Мненията са нещото, в което се вслушвам. Оценките и критиките преди време имаха особени резултати върху мен. Или се включваше ината ми и правех напук, или се затварях и плачех обидено. Сега само вдигам рамене и си казвам, че този, който ме съди, всъщност съди себе си, но не желае да се види Но не значи, че не го обичам той има право да бъде такъв, какъвто е. Важен е вътрешният ми мир