"Ако не станете като децата как ще влезете в Царството Божие?"
Точно, както казва Донка, като децата и ние натрупваме опит. От собствен опит искам да споделя, че в момента, в който ми се кажеше НЕ, ще се опариш, /до преди 2-3г/, сякаш задължително трябваше да пипна. Е, сега може би малко помъдрях /или така ми се иска/, но не съжалявам за нищо. Ученикът прави грешки и си ги поправя... носи си последствията, а не се крие зад другите
Винаги си признавах и признавам грешките, но те са необходимият опит.
А, за да няма деформирани психики и лечебни кризи, родителите трябва да разберат, че техните разбирания и тяхната воля не са толкова важни. Всеки човек, всяко дете си има Път, който трябва да извърви. Родителите могат да бъдат добри приятели, даващи обич на децата си.....