Слънчева

Макс и Виктор, напълно съм съгласна с вас.

"Според мен желанието е добро само дотогава докато можем да се откажем от него без да изпитваме отрицателните емоции. Но тогава аз не го наричам желания, а възможни благоприятни перспективи. За мен това са всички перспективи, защото "Всяко нещо, което ни се случва (не което сме постигнали с борба) е за наше и на другите добро" и "всяко зло за добро"."

Изпитвала съм негативно въздействие върху себе си. Но искам да ви кажа, че тези муски, живаци и др. действат само ако им се вържете. Т. е. подсъзнателно изпитате страх и те започват да ви връхлитат. Най-силните магии са думите. Чрез думата, отправена там, където има слабост се удря най-лошо. Това установих след като усетих влиянието /негативно/ и исках да си обясня какво се случва. Намерих обяснението в "Тайнствените магьосници от сините планини" на Е. Блаватска, "магията" тя нарича-месмеризъм. Въздействие, чрез думи, заклинания... Не се и опитвах да "развалям", защото знаех, че това е знак да променя нещо в себе си. Щом се случва, то е с цел. Преминах през доста изпитания, катастрофи... Имаше моменти, в които близките ми не ме познаваха. Но само излъчването и изпращането на Любов към хората, които го правеха ми помогна да се справя. Оказа се, че щом спра да "подпалвам" и да излъчвам любов, няма проблеми. И сега ако усетя негативно въздействие /има си такива хора /, просто им се усмихвам с Любов и отминавам... Зная, че огледалото действа. Каквото излъчиш, това ще получиш

Верно е, Учителят ни намира, но само ако ние сме готови за това. Ако сме го призовали в сърцето си. Трудно е да се върви без водач, но не е невъзможно. За мен най-добрия водач са беседите на Б. Дуно. Всяко малко приложение в живота ми, ми е показвало, че съм на прав път. А всяка грешка, залитане бяха направлявани от самия живот-шамарче и влизаш в правилния път. Важно е сърцето да е чисто. И да имаш Вяра... Има и много книги, които са за мен учебници. Сякаш чрез тях ми се показва всяка стъпка, за което съм изключително благодарна.

Малко съм чела за Анастасия. Части от книгите в Нет-а. Но наистина личи чиста душа. Сякаш показва следващите стъпки на човека. Разбира се винаги ще се намери нещо или някой, който да опорочи красотата. Голяма част от хората /а пък и аз все още на моменти/ мислим, че е достатъчно да се променим вътрешно и условията автоматично ще се подобрят. Хармонията с природата се постига само сред природата. Когато готовото съзнание+знания за земята се съчетаят. Мисля си, че това е бъдещето, но пътя към него не бива да е чрез призиви и убеждения. Смятам, че всеки сам по един естествен път трябва да достигне. На мен ми липсва този досег със природата. Но не мога да направя много.

Майкъл ти говориш, говориш... За Бога, за любовта, но все стигаш до това-хайде да си наложим своето. Със сила не се постига нищо. На насилието с Любов и разбиране да отговорим. Чак тогава нещо ще се промени Все ми се струва, че изброените от теб Учители са "воювали" чрез словото и Любовта.

Не трябва ли да го развиваме /връщаме/ третото си око? А пътят не е ли чрез езотеричните знания и интуицията? Разкриват се много тайни и само времето ще покаже кое е лъжа, кое истина. И всеки сам да прецени накъде

Ще отговоря от свое име. Завършила съм 31 ЕСПУ /тогава/. В девети клас класен ръководител ни беше майор /не му помня името/ по военно. Ние бяхме най-ужасния клас. Кой пуши в тоалетните-9д, кой бяга от часовете-9д. На края на годината в клас от 26 човека половината бяха с намалено поведение, а др. половина остана на поправителен по алгебра и геометрия.... Не знаеха как да се справят с нас. В елитна гимназия.... В десети клас смениха класния ни. Г-н Налбантов, преподавател по психология и обществознание. Този човек ни направи най-добрия клас. Не ни прощаваше нищо, изискваше от нас, но винаги, когато имахме нужда от съвет и то приятелски беше до нас. Имаше индивидуален подход към всеки. Когато трябваше да се представи у-щето ни гласуваше доверие и вярваше в нас. И ние не го предавахме. Имаше доста разчупено мислене и идеи за онова време. Това ни трябваше явно. И до днес го помним и каним на срещите на випуска с обич и признание.

Лидер-водач, ръководител на политическа партия, организация, група...-тълковен речник Не зная защо тази дума не ми допада. Предпочитам водач-който, води някого по път; който ръководи общество или народ в някакво отношение; вожд /т. р./ Напълно споделям мнението на Иво Да си сътворител на Бога, това значи да мислиш, да не се влияеш от масата, да отстояваш мнението си и да си готов на компромиси в името на Цялото, на брат си. Има вътрешна, духовна връзка между учениците, създадена от учителя им. Нормално е човек, докато се изгради като личност и израстне духовно и съзнателно да премине през създаване на кумири, подражание. Дано само това подражание да е на духовно израстнали кумири. Вярата също се възпитава. Особено е необходима на младото поколение, което расте в нездравословна, изпълнена с агресия среда. Може би ще има разделение между лидери на доброто и злото /това е условно назоваване/.

Много хубава тема Моето детство е малко странно. Имам спомени, че съм била много затворено, срамежливо дете. Сякаш винаги съм живеела в свой свят. В предучилищната не разбирах защо ме наказват, че не ям. Била съм много злоядо дете. Баща ми има един спомен, който често си спомня. Един ден след работа с майка ми са донесли много кебапчета и са ме викали да ям. А аз съм им обяснила, че съм преяла и не мога да вкуся нищо. На въпроса какво толкова съм яла съм отговорила - 2-3 джанки /зелени/, 1 бисквита и малко швепс... И съм показала колко ми е пълен корема. Един друг спомен също от предучилищната е, че са ме наказали докато не си изям кифличката да не участвам в танците и отговорите на гатанки. Ужасно се чувствах. Седяла съм 3 часа но масата. Знаех отговорите на гатанките и така ми се искаше да танцувам.... По-късно, като ходехме на село обичахме /с брат ми и братовчед ми/ да ловим скакалци, имаше кучета в двора и задължително едно си беше наше. Тичането по поляните и в гората са нещо мило. Обичах да се катеря по дърветата с момчетата. Да играя с тях на фунийки... Но най-обичах да чета. В книгите намирах приятели и не се чувствах сама. Живеех си в свят от мечти, красота изпълнен с рицари, чест и доверие. По-късно сблъсъка с реалния свят ми донесе доста болка и разочарование... Но детското в мен не се е загубило и до днес, /колкото и да се дразнят възрастните /

Съгласна съм със Силвето Колкото е възможно по-малко химия. Природата ни е пълна с лекове, само да разберем кой, за какво е , но си е доста учене

Вече има мекота в думите ти, съгласна съм, че е трудно, но всички пионери са били силни и смели хора. Дано тези качества не ви напускат

Абсолютна истина, съгласна съм. Имам подобен опит с дъщеря си. Вдигна 40 градуса температура, при някакъв вирус, а тъкмо бяхме започнали лечение с хомеопатия. Детето беше отпуснато, температурата не спадаше въпреки компресите с оцет и студена вода. Но казах, че няма да дам лекарство. Така беше около 1 час, който ми се видя вечност. Изгоних мъжа си и му забраних да говори... да създава напрежение. След този час температурата започна бавно да спада. На другия ден детето беше добре, сякаш не е имало проблем. Единствено вярата ми помогна.

Ина и Валентин, съгласна съм с вас Мноооого знания и вътрешна подготовка са ни нужни

Аз се включих, но от заплес не си крия мнението, макар и различно... Но се усетих чак като пуснах поста си

Може би реагирахме малко емоционално, но наистина, за правотата на една идея, трябва да се допитаме до Бога първо. Страхотно е, че има хора, връщащи се към природата, но те могат да привлекат последователи само и единствено с личен пример. Пожелавам на себе си, когато съм готова за това, да имам и необходимите условия и средства да го постигна, ако е по волята Божия

Желязната дисциплина... , какво ли е? Мисля, че тук в този форум, без желязна дисциплина, а добър тон се съвместяват различни учения /техни последователи/. Далеч съм да съдя което и да е учение, още повече, че не го познавам в дълбочина, но ти оставяш такива усещания. Пак казвам, може би е нужна мекота в тона ти

На мен това ми звучи като призив от религиозен водач.-Пропаганда Всеки човек, всеки индивид трябва да достигне сам до вътрешния си мир, без да уговаря някого в правотата си. Пак ще кажа не става простода кажеш - от утре ще живея така. Това е най-вредно и ужасно-налагане на тоталитарно единомислие? Ти с тези думи доказваш, че пропагандираш едно учение, което може би е добро, но щом се налага, нищо няма да се получи. Това показва авторитарност. Може би не съм права, ако не сме те разбрали, извинявай. Но това е моето мнение

"И не е лошо да правим повече за другите, а себе си да забравяме по-често..."

Със сигурност Земята не е куха /не съм слизала навътре но съм убедена/. Смятам, че е живо същество, което има своите вътрешни и външни процеси. За съжаление човека посяга по най-ужасния начин на нейната хармония /вътрешна-подземни ядрени опити и външна-унищожаване на флора и фауна/. В един миг, за да не загине може и да се поочисти от негативното, но тя ни обича, а ние се нуждаем от нея. Значи взаимно трябва да си помогнем... Шамбала и Агарта , смятам, че съществуват независимо как точно ги рисува въображението. И съм сигурна, че има много по-висши същества от нас. Благодаря, че са изпълнени с Любов към нас човеците, иначе отдавна да са ни издухали Забравих да кажа-здравей, добре дошъл!

Ето ти нашето добронамерено мнение, помисли... Зная, че не искаш да засегнеш никого, но топлината в думите е важна

За това си прав, че не можем още да сме съвсем уверени. Но пък тук идва момента за огледолото, т. е. това, в което обвинявам другите всъщност са или моите страхове, или нивото ми на съзнание в момента. Значи е време да се замисля и изчистя вредните наслоявания. Във всички случаи обаче, един честен, открит разговор би помогнал Съденето и страховете са вредителите в съзнанието ни. "Щом смятам, че съм прав, мога да говоря смело, независимо, кой, какво ще си помисли"- цитат, не зная от къде

Аз предпочитам стихчето на soni. Винаги е по-добре да се прости и да се даде втори шанс. Но ситуации разни, всеки преценява