Мона, с това съм напълно съгласна, но изглежда смяташ, че другите, червенобузестите и с късите пръсти, не са достойни да се наричат хора, а за духовност едва ли мислят. Но добрият човек не е ли и поне малко духовен? Аз познавам хора, които са с горното описание, но имат насъбрана мъдрост от контакта с природата, животните. Нима един учил, интелигентен човек е по-достоен и съответно духовен? Има прости хора, но с голям дух, преборили се с несгодите на живота и щастливи от него, такъв, какъвто е. А има и хора, които са умни, расли сред финес и без лишения, които са злобни, мрънкащи и вечно недоволни от всичко, което ги заобикаля.
За мен духовният човек е този, който вижда красивото у всеки и всичко. Човек, който не се предава от несгодите и изпитанията. Духовен е този, който въпреки собствената си болка намира сили да се усмихне и зарадва на другите.....