Прави сте приятели. Но като се има предвид, че и безкористието се възпитава, значи просто е добре да го правим и пускаме в пространството... А после то си става навик, не чакаш, не търсиш, а просто ти харесва да виждаш хората щастливи...
Или-"Обичам да обичам..."
Ще дам пример-Ако един човек с много пари за първи път реши да ги даде за помощ на дете, просто да направи добро, то той сигурно ще иска да знае за какво ги е дал, но когато види, че е доставил радост, може би ще даде пак, просто, защото му е харесало да вижда радостта в другите... Е, ако се разочарова, защото не са му благодарили както е очаквал, значи е добре да помисли, да потърси къде е причината за недоволството му... Но, пък, когато някой го излъже и харчи парите за други неща, не по предназначение, може би е редно да се обиди, но пък след това ако махне с ръка и прости, може би ще продължи да помага, но предпазливо...
Да, обичай ближния си, както себе си, мисля, че към това е стремежа ни. Но за себе си мога да кажа, че понякога ми е нужно да осмисля, анализирам някои неща и да разбера причините за определени действия. Чак тогава идва Любовта, разбирането...
Значи, добре е да има определени условия, да сме будни за тях, което също се възпитава, докато станем стабилни и не ни е нужно да се замисляме...