Слънчева

На мен определено ми е нужна вяра в ближните. Вярвам в Бога, вярвам в себе си, но ближните, хората все гледат да ме вкарат в техните си рамки, все да ме поучават..... Не ме разочароват вече, не им се сърдя, но все съм сама. И освен с Бога да си говоря напълно открито, май с никого другиго немога.... Когато говоря пред хората все на някого нещо не му харесва и не защото аз ги обиждам или засягам, а защото те живеят още в сънищата и страховете си...

Станимир, благодаря

Да, Мона и на мен ми харесва Далеч съм още от целомъдрието. Като го достигна ще мога да му дам определение. Но се опитвам да изчистя както мислите, така и делата си....

Аз си мисля, че да опиташ човешкото значи да не се страхуваш от живота. Всичко, което ни се случва и което ни причинява дискомфорт е човешко. Това, което ни носи вътрешна удовлетвореност и Мир е докосване до Божественото. Именно вярата, колкото синапено зрънце ми е помагала да устоявам на изпитанията и да казвам Благодаря на Бога за всичко, в моя живот. Защото всяка случка ме е учила на нещо, т.е. придобивала съм опит. Сега не само вярвам, а зная, че всичко, което ми се случва е Любов и е за мое добро....

Понякога, принудена от житейски случки и обстоятелства, реагирам по един или друг начин. Хубавото е, че не губя вътрешния си мир, увереността, че постъпвам правилно. За хората около мен може би си смешна, неадекватна и дори грубичка. Но това са възприятия, които не биха ме смутили, щом съм вътрешно щастлива и изпълнена с Любов. Околните мерят и приемат според собствената си мярка. И може би щом приемам тях и не се влияя от мненията им вече се докосвам до Божественото.... Благодаря Вальо!

Мисля си, че всеки страх е лош съветник. Понякога, подвластни на своите страхове можем да си създадем толкова проблеми и да забъркаме такива каши.... Човекът, когато е чист пред съвестта си, пред Бога, няма от какво да се страхува. Силвето е много права-страхът от себе си е най-страшен, но не страхът от Смъртта е коренът, а страхът от собствената ни съвест, от това, да се изправиш сам срещу себе си и без капчица лъжа да си признаеш какво си правил, да направиш равносметка за компромисите със съвестта и любовта в сърцето си. Да разбереш, че си пленник единствено и само на собствените си страхове. Ето за това се иска огромна смелост!

И мен много ме тормози този въпрос-хората не желаят да мислят. Н е желаят да си задават въпроси, носят се в един инертен поток....като спящо-гледащи сомнамбули.... Живеят в матрици, схеми, рамки и ако поразрушиш някоя, бързат да си създадат нова.... Всичко непознато и различно е страшно..... Че даже ако извикаш с усмивка ей, вижте облаците са като животинки или птиците ни чуруликат за поздрав.... ужас! обявен си за Та дори и да имаш просот различно мнение за цвета на стената вече си Н е сме се научили като общество да приемаме различните, а какво остава за нещо повече, нещо отвъд, дето не се вижда....

Благодаря Станимир Както и на Иво-пост81

Мисля, че е добре да има обществени организации, които да са грижат децата да знаят правата си. Да съблюдават дали държавата и в частност институциите прилагат Конвенцията за правата на детето. Лично аз се сблъсквам с огромно безхаберие и препращане, бягане от отговорност, точно от някои институции, които уж имат грижа за децата. Ужасно е унизително и явно е направено така, че човек да се откаже... Горките деца...

Хубаво е, че има ДОКТОРИ и доктори все пак. Аз също съм възхитена от УНГ-Д-р Тодоров, в "ИСУЛ" или "Царица Йоанна"

Мисля, че Мона в голяма степен е права. Това внушение за специалния първи път ни кара да очакваме нещо особено и именно разминаването с представите ни ни носи болка. Травми има и за двамата, нормално е. Липсата на опит, срама.... За това няма универсални рецепти. Всеки сам да прецени. Сега от позиция на времето и опита мога да говоря, но някога преживявах травми и терзания... Ако старите можеха, а младите знаеха.... Всичко си е част от живота, просто е важно да изживяваме мига и да не зацикляме в страданието....

Когато човек има високи идеали, когато е воден от любовта и истината неминуемо се сблъсква и с изпитанията. Така волята и вярата ни се проверяват. За съжаление много са малко хората, които се откъсват от страховете си. Страхът управлява все още много наши действия, от страх правим компромиси със собственото си усещане за света.... Докато не дойде Любовта и не се отдадем на вярата си в Бога. Безусловно! Само тогава страданията ни се превръщат в Сила и Любов....

А според мен има една необходима проява на безразличието. Когато някой решава да те смачка, но ти въпреки това му простиш и протегнеш ръка с разбиране и все пак този някой продължи с агресията си е много по мъдро и разумно да го дариш с безразличие.... Той е направил избора си-да живее в страховете си и не оценява подадена ръка...

НиколаДамянов, съгласна съм с вас, че не трябва да се зазубря нищо, най-малко окултна литература. Тя се разбира, усеща, преживява. Всеки намира нещичко за себе си, особено в беседите на Б. Дуно. Да се захване някой с окултното си е сериозна задача... Но най-важно е, че стремежът към добро и нещо по-висше докосва сърцата на всички, които четат такава литература. Ето защо смятам, че няма грешни пътища, просто хората сме на различно ниво на осъзнаване и отваряне на сърцето.... Сега можем само да укрепваме вярата и волята си.

На мен също, но когато го преодолях разбрах, че мога и съм щастлива само, защото нося този човек в сърцето си и раздялата е без значение....

В никакъв случай не трябва да ги разделяме, но е добре да ги опознаваме, за да не се чувстваме и ние и те странно..... Иначе, всички деца се нуждаят от обич, разбиране и подкрепа...

Може да закъснея малко, но ще дойда. Ще звъня, ако ви изпусна и тръгнете...

Прекрасно, благодаря Бина! Да си разумен също значи и да имаш житейски опит, да си опознал някои особености на живота. Да си се освободил и от страховете си, защото вече знаеш, че всичко е за добро...

Мисля, че този път, правилният е свързан с отказа ни от желания... Просто да приемаме всичко в живота с любов и благодарност....

Аз пък виждам чудеса навсякъде и те са точно проявата на божествената искра / jul / Това, че нечие съзнание може да види чудо само ако и другите са го видели си е негов проблем. Има много знаци, които ни отварят вратата на един чудесен свят

Мъдрите деца... дори и половината от тях да останат незасегнати от дивата цивилизация, пак ще могат да подобрят съзнанието. Много стари енергии има, старо мислене... На децата им трябват само големи идеали и вяра в себе си.... Най-вече да не се страхуват от самотата, защото тя е неизбежна. Различното плаши, невежеството се опитва да мачка.... Точно тези различни деца, заредените с оптимизъм и различни знания, помагат, приемат и обичат другите различни-децата с увреждания, хората, които са още слаби и подвластни на собствените си страхове и ограничения... Защото и те са души, слезли да изкупят свои или нечии грешки, за да продължат по по-чисти пътеки.... Ние сме тези, които съдят, които лепват различно клеймо, само защото сме роби на страховете си... все още. Трудно е да си дете-индиго, защото обикновено си надрастнал връстниците си и не те вълнуват ежедневните теми... почти във всяка среда можеш да се впишеш, но си и някак далече..... Мисля си, че трябва да им се помогне единствено да не попадат под ударите на манипулативната машина, за която стойностно е само това, което носи пари...

Колко по-горе стои човек от овца

Май това, че онзи го бият и мен не ме засяга е присъщо на 90 процента от обществото в България...

http://www.youtube.com/watch?v=ZLTfOtUJVEI За всички, които предпочитат любовта.... Моля, обърнете внимание на цветовете в клипа