Слънчева

Благодаря, Вальо! Новите българи ще са тези, които въпреки трудностите останат верни на Бога! Дано повече събудят съзнанието си!

Дете-индиго от същата книга К. Хеенкамп

Да даваш и да взимаш... Давам от сърце и не очаквам нищо, колкото ми е възможно. Но за вземането винаги имам едно на ум. Усещането, че ми дават, защото искат нещо, защото ме купуват за нещо, защото очакват е ужасно..... Как се справяте с това? Понякога дори ти намекват, че си длъжен, защото направих нещо за теб..... Ужасно е.... А обичам да правя макар и малки подаръчета, жестове да виждам хората щастливи, но сякаш става все по-трудно-или съм глупава в очите на хората, или и те си мислят-какво иска тази!?... Може би просто трябва да се освободим от страха си и от това, какво си мислят другите?....

Напълно съм съгласна с твоето мнение, Бина! Ако нямаме самочувствие, сигурност в себе си, себеуважение, няма да можем да запазим вътрешната си хармония. Понякога е нужно да кажеш НЕ, на хората, които не усещат до къде могат да те притесняват. Аз съм правила грешки, като мислех, че съм добра, но това си е чиста глупост. Границата между горделивостта и избиването на комплекси е тънка, граничи с арогантност. Его-то умее да лавира и да създава лъжливи усещания. За това мисля, че себеуважението в съчетание с любов към ближния дават нужната гордост. Самочувствието ни като народ е смачкано, защото се страхуваме да търсим правата си, защото непрекъснато някакви новобогаташи внушават, че силата е в парите, а в същото време голяма част от хората са на ръба на оцеляването.... Нямаме вяра в себе си и в Бога, за това се страхуваме да бъдем добри, да проявим божественото.....

Да, явно пак има бандички, които се опитват да припечелят пари... Баба ми лятото също беше проверявана, само, че уж от внука си, който щял да я чака да му донесе малко пари, че е закъсал.... Внимавайте!

Из Децата на новото хилядолетие-К. Хеенкамп

Както за циганите, така и за българите си има място, но не е лошо те да проявят интерес да се интегрират, да се научат на четене и писане, елементарно... Лошото е, че парите за тях по разни програми потъват, както за всичко друго и не отиват по предназначение..... А може да се помогне и да има мир и спокойствие за всички...

Изгревът на Бялото братство-том 11

Точно, късметче. Нужно ни е само отдръпване, вглеждане и анализ на ситуациите, за да проумеем... Най-вече вглеждане в себе си, а другите, както желаят....

А защо мислиш, че си сам? Никой, никога не е сам. Може би не виждаш, този, който те вика? Обърни се към Него, ще видиш светлината.... Твоята невидимост си я виждаш само ти. Дали искаш да си видим?.... Не търси оправдания с депресията си и в другите. Твоят живот си е твой и от теб зависи как ще го живееш. - Видим или Невидим..... А това, че виждаш другите не е ли прекрасно? Те самите не се виждат.

Прекрасна беседа, благодаря Ася!

откъс от писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий /Изгревът на Бялото братство-том 11/ След като Бог е във всеки от нас, може би трябва да се вслушаме в това, което ни казва отсрещния и да приемем, че Бог говори чрез него, както може би и чрез нас. Защото Божието Слово ни учи и насочва..... А то не е добро или зло, то е Истина.... Външният натиск/дискомфорт помага на вътрешната алхимия....

И аз до преди няколко години си мислех, че като се старая другите да са добре и да не троша хатъра на никого, правя добро. Да, ама не е било така. Правех много грешки, точно, защото изневерявах на себе си. На никого не му пука за другите, всеки проектира своите същности и се оглежда в другите. Изисква, налага, очаква... Идва моментът на осъзнаването, но той е ясно и точно вглеждане в себе си. Да видя колко грешки съм направила и без оправдание да си поема последствията и да продължа.... Да си господар на себе си е трудно наистина, изкушения, желания много. Но не се крия зад никого и си признавам грешките... Уча се... Грешките до един момент са полезни-опознаване на добро-зло, житейски опит.... Важно е да не търсим вината в другите и да не трупаме лъжи и омраза в себе си..... Ето това е сила-Вярвам!

Будността е доста заспала, но в следствие от политически действия страда всичко останало.... Плащат хората. Но пък и докато има НЕмислене така ще е.... Духовността винаги ще я има, тя ще се покаже след време, но не разбирам защо трябва да ни натисне до болка живота, за да се случи. Както казва azbuki свързани сме с изтока и от там ще видим светлинката пак, но като утихнат политическите какафонии и боричкания. Когато човешките ценности станат приоритет и се разбере, че с конфоронтация и манипулиране нищо не се получава... Наистина, по-добре да се мълчи, защото всяка дума от определени хора може да се завърти по много различни начини, така че да си извличат дивиденти... Духовността ние, хората, малките трябва да си опазим и да не се интересуваме от политическите игри.

Аз си мисля, че най-важното е и за мъжа и за жената да знаят какво искат. Да са наясно със себе си и да живеят в настоящия момент, с настоящия човек. Защото понякога дори и да срещнем мъжа /жената/ на живота си, ако не тръгнем отворено и съзнателно към него /нея/ може да съжаляваме.... За това нека всеки миг е единствен и неповторим с единствения/единствената/ мъж/жена/. Поне докато срещнем истинския, който ще остане до края....

Да си целомъдрен, значи да си чист в думи, мисли и дела. Сърцето ти да е чисто. Целомъдреният не налага своите си виждания, той ги споделя и остава другите сами да се убедят в правотата им. Цело-мъдрие, цяла мъдрост. Дори да вижда и знае повече, целомъдреният човек няма да агитира и натрапва, той знае, че Бог има грижа за света и не се изпречва на пътя му. Всички вървим по различни пътища, с различен опит и за всеки от нас, собственият е най-правилен.....

Да не късаме връзките си с хората, значи, въпреки различните възгледи да знаем, че сме едно и че сме свързани. И това, че тук сме в различни условия е, защото имаме да учим различни уроци...

Из Алилуя, 3а НБ, 11.X.1936 г.

Учителите-беседа

Станимир, моето виждане малко се различава. Много от новите поколения деца имат странни спомени и възприятия за света. Това дали са вредни или полезни не можем да знаем, защото те идват с някаква мисия-да ни кажат нещо. Може би е нужно да ги чуем и разбираме, защото намирам, че са много над общоприетото ниво. Те идват да ни говорят за света и живота, а ние се забиваме в глупави ежедневни, прозаични проблеми като например дали си учат уроците и какви оценки получават..... За да може умът да контролира първо трябва да я има Любовта, т. е. сърцето да е чисто и да е овладян умът, да работи съзнанието. Не разбирам, защо трябва да има враг? Врагът не са ли изпитанията, които ни карат да се обръщаме навътре и да търсим отговорите в себе си? "Може да се вижда само със сърцето, главното е невидимо за очите" А. дьо Сент Екзюпери "Няма по-голяма сила от Любовта, тя преодолява омразата така, както светлината-дълбокият мрак" Мартин Лутер Кинг

Здравей, chadeli Ще ти споделя нещо преживяно. Имаше период в живота ми, в който само ужасни мисли ми се въртяха в главата, все търсех вината си, чувствах се отговорна за какво ли не. Но постепенно осъзнах, че другите не се интересуват от мен, от моите проблеми. За това започнах да лекувам себе си. Стараех се да правя това, което ми е приятно и ме зарежда с положителни емоции. Така постепенно започнах да се превръщам във ведър и усмихнат човек. Ние сме отговорни само към себе си. Ако не обичаме себе си, ако не се познаваме, то и другите не можем да познаваме и обичаме. Отговора се крие в самия ти въпрос- Понякога е нужно да се откъснем от останалите, за да подредим своя свят, да разберем първо себе си.

Виртуалния свят си има свои преимущества, но той едва ли има много голямо бъдеще. Човешките възможности все пак са ограничени. Човекът още не е създал, изработил душа, така че няма как да оживи машините. Може да направи копие на себе си, но толкова..... Може да си улесни живота, но не и да се замени с някой друг да го изживее.

Прави сте, че при всеки нещата са различни. На някого още му е нужна химия, на други хомеопатия. Но най-важно е положителното мислене и да имаме вяра в Бога. Много често ние, родителите причиняваме несъзнателно проблеми на децата си. И понеже още новите духовни енергии смущават по-голяма част от хората те предпочитат да са си със сигурното, макар и грешно старо. Впечатлена съм от книгата на К. Хеенкамп-Децата на новото хилядолетие и смятам, че трябва да се приложат нейните открития. Още повече, че някои неща съм срещала/проверила в живота си. Работата с т. нар. деца-индиго е много специфична и мнозина родители са объркани. Ако има по-широко разпространение и разяснение на консервативно мислещите хора може би ще се избегнат много грешки при "лечението" и работата с децата.

Сезоните един след друг се нижат, сезони на човешкия живот. Объркани съдби, лица загрижени подвеждащата власт на времето не дава плод. Въртят се пак, един след друг-объркани; уж кръговрат, а сменят се без ред. Човешките съдби са сиви и изтъркани- годините вървят безмилостно напред. Минава бързо времето на щастие и лятото освобождаващо за миг отлита, в хладна есен и мъдростта нещастна е, но топли цветове оставя в очите. ******************************************************************** СЛЪНЦЕ Като дете дочувах тук и там, че Бог е Светлина. И мислех си, щом тъй е значи на Слънцето живее и затова най-светъл лъч изпраща детските главички да погали..... А възрастният свят това не схваща, на силна светлина се мръщи-очите много пари... ********************************************************************* Когато сивотата се изкъпе в цветове и мрачното ни ежедневие отплува, ще слязат Ангели от други светове, от свят възвишен, който съществува. И музиката нежна, звучаща в нашите души с музиката на Земята ще се слее. А който се опита да я заглуши ще се пречупи, няма да успее. *********************************************************************** ХОРО На поляната под изгрева, върху росата се чува музика на тъпани, вълшебна. Сякаш звуци от сърцето на Земята за събуждане на красота потребна. През вековете ритмите преминали послания на прадедите носят; зли мисли и магии са надалеч отминали в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси. Хоро на самодиви, божествен ритуал. С движения отсечени, ту плавни. Душевността на цял народ е в себе си събрал с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна.... *************************************************************************** Седнала върху криле на любовта, отпусни се нека да те носи... Накъдето пожелае тя; не мисли, че може да си боса. Затвори очи и и се отдай, тя знае накъде те води. Отпусни се, даже не мечтай, просто остани свободна! Ако имаш сили да познаеш обичта- понеси се върху нейните крила. Потъни в безбрежието, волността знай, че граници и време не познава тя....

Мечта На луната пращам своите послания разговарям с нея - пак за теб. Любовта ми цяла е едно страдание, със звезди изписвам име - Ф е б... Колко ли ще чакам още твоята усмивка, твоите очи в мойте да се вгледат?.. В нощта потъвам, в облачна завивка топлината търся. А звездите моля тебе да намерят. И в съня те каня, чакам и от него бягаш още... И небето с мен заплака, ще те чакам още, много дълги нощи. ******************************************************************************* Сделка Премерената доза светлина, е лъч случаен в тъмнината. Премерена и дозата любов уви, не предизвиква красотата. Раздаваме отмерено-не себеотдаване. Любов и чест-в обяви за продаване. Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена - купувайте и не намирайте махна!.. ********************************************************************************* Не понесе никой Любовта, която в мен звучи. Звук на безпределни честоти, от който струните опъват се жестоко... Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко. Докосна я със чистотата мъничко дете /от обичта неземна не се страхуват те/... те носят я в себе си от Там,... но с нея в този свят оставаш сам... ********************************************************************************** Отвъден свят Русалки нежни, самодиви и разни там митични същества, Летяха в пространство приказно красиво /за мъничко и аз бях част от тези небеса/. Видях и ангелите с хубост нежна, и змейове със зейнали уста. В хармония съжителство на доброта и грубост дива, светли, вълшебно-обаятелни места. Към нас дали ще приближава невидим свят, прекрасен и щастлив? - Бавно, изчаква ни, очите ни отваря ще се превърне и Земята в Рай красив. ***** От неизвестното сега боим се, но Отвъдното с необятността си мами. Неволно, със сърцата си натам стремим се, от там енергия почерпва любовта ми. ************************************************************************************ Като приказка Светкавица огромна, разцепваща небето попаднала стрела, дълбоко в сърцето. Любов самотна от недоверие несподелена към друго търсещо сърце, от любовта ранено. За да докаже любовта красива "Обичам те!" в небе изписа облаче игриво Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери - сърцето пламнало, раненото сърце намери. И розовото облаче със синьо се прегърна, защото на обичта му нежна тя отвърна. А Слънцето въздъхна със усмивка, към залез се отправи за радостна почивка. *************************************************************************************** Дочувам музиката на Земята природата ми шепне нещо. Заслушах се в приказката на гората, желае да ме поучава вещо. Усетих стъпките на древен индианец дошъл да ми покаже Вечният живот, от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец потънал, да измоли за слепците благослов. Дочувам музиката. С нея ще се слея. От нея част съм и дали ще я обичам и в хармония с нея ще живея, или ще затъна в глупост, както и преди?... '98 ****************************************************************************************** Изгубих се сред хаоса на хора търсещи, изгубих се, за да намеря Него! По пътя срещам изгубени души, все бързащи напред, нагоре, отдадени на свойто Его. Животът преминава, ей така, в търсене - на себе си, на обич, секс, пари и свобода. От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани се отвращавам. Нима живеем за това? Приятелство и обичта си чиста опитвам да раздавам на приятели, без ред. Приятелства, наниз от нашарени мъниста се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет. И тръгвам пак към вас да диря път, напред с обичта и с Него. Без обич чиста обидите не могат да заспят, май трябва да позабравим за глупавото Его. '98 ******************************************************************************************** Цигански танц Танцувай циганино своя танц в него и любов е скрита. Танцувай и ми пей, но не ме поглеждай в очите. Че твойте цигански очи два въглена горящи крият, а в мойте самота личи... жив въглен може и да я убие. Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц с усмивка в него ще участвам. Върху горящи въглени и нестинарски ритъм с магията на танца се пречиствам. '99 ******************************************************************************************** Потопих се във вълните на водата станах част от нея. Поисках сили от Земята да мога любовта да проумея. За нея в огън влизах и горях, за нея молих се и плаках, но да я повикам не посмях. А тя живеела в мен и в очите ми била. Не огнено-горяща и не като бушуваща вода. В дълбоките очи докосващи безкрая... Познах я. Онази, дето все я търсех, познах я дълбоко в сърцето. Познава ме сега и тя... Поглъща сили от Земята потича - бистра, утихнала река... '04 ********************************************************************************************* Живота е за тези, които го живеят. Живот. По пътя към Смъртта. Спирала, игра или какво е? Над своите вини да можеш да се смееш. Родени за Живота, но не от целомъдрието, а родени от греха! Дошли сме в свят фалшив. Играем по чужди правила, а всеки по-различен тук е Луд. И аз избрах. Е, Луда съм сега. А Лудите поправят схемите фалшиви Лудите от своята вина горят. От вас са неразбрани и даже да са диви. Живота през смъртта без страх ще извървят! '04 ***********************************************************************************************************************************