Слънчева

Точно моралните ценности ни липсват, на всички нива е това, за съжаление. Колкото и голямо родолюбие да имам ако случайно ми се отвори път, шанс за някъде ще се махна от България. Няма да спра и сина си... В мига, в който някъде се появи мислещо зрънце, с всички сили се стараем да го смачкаме. Личните интереси са над всичко... Но, когато има хора, които просто оцеляват не можем да искаме да се развиват. Крайностите са вредни, за да може да мисли човек за някакво развитие, все пак трябва да има средства за насъщните си нужди.

Мислех да не пиша, защото много емоция влагам и от това пропускам много неща.... На духовност може да учи духовно зрял човек, защото децата не приемат само голите приказки вече. Личности с морал и с покритие на думите... За много от семействата думичките Бог, Вяра, Любов нямат значение... Много мои близки като им заговоря за Бог и Вяра и ме гледат сякаш съм Предпочита се да се ходи по врачки, гледачки, но не с цел изучаване, а с очакването те да оправят живота.... "Ама в този луд свят, само лудите са нормални" Няма я вярата в себе си, в институции и държава.... С толкова бюрокрация и корупция, при това озаконена се сблъсквам, а като си потърся правата съм заплаха..... Не зная как да се събуди вярата в този народ? В семейството се учат човешките ценности и добродетели, а не да чакаме някой да ни го направи в училище. Защото ако аз, като майка съм поставила добра основа, ще имам пълното право да изисквам на тази основа да се гради... Спирам, че ще почна да хвърлям чернилка.....

Ами какъв път?-Налага се изучаване на Религия като предмет. Но като се има предвид подготовката на кадри и въобще духовното ниво, такова ще е ипреподаването. Ако се превърне в догма, с оценяване и задължение ще има обратен ефект. Изобщо поредната недомислица... Много от структурите са още толкова инертни, а за хората не ми се говори..... Почти няма гражданска позиция. И това е, защото никой на никого не вярва. Защото не се знае кой, на кого е човек и всеки си мълчи, че нали оцеляваме само..... Долових тези дни от телевизията, че общините нямат пари за читалища и за детски центрове, та ги закриват... Но пари за строежи-безумни има пари... Ама така е трябва да се гради, да се строи... Пък децата, че се занимавали с дрога и с глупости по улиците, не е проблем....

Като ученици ние трябва да можем да използваме и доброто и злото за своето израстване. Както вътре в нас, така и външно... Всеки има свое място и то е индивидуално и неповторимо, което ни носи удовлетвореност и щастие. И не е важно дали хората го одобряват или не, важното е да сме в хармония с Цялото и да се чувстваме значими... Хубаво е да даваме приоритет на хубавите страни в човека и вътре в себе си. Така по-бързо ще овладеем отрицателните.

За да няма вътрешно лицемерие тук и сега аз мисля по този начин, като в никой случай това не е точка. Утре може да имам друго мислене, защото живота ме е поставил в друга ситуация... Всичко и всички ние се променяме и никой не може да бъде статичен. За това и добронамерените спорове са полезни, защото ни учат. Но когато се усети сърдит тон, който е решил да учи другите е нормално да се анализира, да има дори отдръпване, за да може всеки за себе си да разбере урока... И да израстне. За това сме живи... А това, че на мен или на някой друг ни харесва да обичаме и да не влизаме в спорове си е наш избор. Никого не ангажираме с тази си позиция....

Донче мисля, че е много важен индивидуалния подход към всяко дете. Не толкова базата данни, които може да заучи /дори назубри понякога заради оценката/, но да се открият интересите му, това, което ще учи и прави да му доставя радост... В сегашния си вид училищната система има много да променя. Днес динамиката на деня е друга, други са нуждите от знание, други са интересите на децата... Не е нормално от един артист или художник да се иска да знае толкова математиката, колкото този, за когото физика, математика са смисъл... Да има знания за обща култура, но повечето е излишно... Дори ние знаем вече, че много от нещата, които сме учили са ни излишни... Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г. Науката на Живота никой не я преподава, но тя е основната и в сегашните училища и отношения с хората трябва да залегне това възприемане-Всички ние сме хора, дошли на Земята да се учат в училището на живота. Всичко останало е след това....

Иво, благодаря! Дианче Има една мисъл от Пътя на мирния воин-Водим се, слепци, от слепци... докато се събудим...-по памет

azbuki, чудесно направление на темата! Всички ние малко или повече приемаме някои емоции, мисли от околния свят, важно е да можем да ги разгледаме безпристрастно в себе си и да ги възпитаме Това е разумна работа със себе си... Постепенно ставаме по-толерантни, себеуважението и уважението на ближните расте...

Из Стана невидим, 22ра НБ, 2.V.1937 г.

За това мисълта ни трябва да се изправи, да започнем да разбираме нещата, да си обяснаваме защо се случва това или другото... Да осъществяваме синхрона между сърцето и ума... Да изменим възприятията си за света. Да укрепим Вярата и Любовта си, да можем да се съединим и да се разбираме, да я има Любовта помежду ни...

Истината е голяма сила. Тя винаги намира начин да се прояви, независимо, че някой се опитва да я скрие или да се скрие от нея...

Из Здравото учение, 18а НБ, 4.IV.1937 г. Това важи за всички добри хора, които искат да служат на Бога

Из Здравото учение, 18а НБ, 4.IV.1937 г.

Смъртта е потребна до определен момент. Връщаме се отново и отново, докато не изправим грешките си, докато не приемем Любовта в сърцата си. Любовта е, която пречиства и извисява съзнанието ни, заедно с Вярата в Бога. Като човек стане разумен, справедлив може да работи целенасочено за и със смирение за Бога.

Из Врата на Любовта Може би контекста е малко различен, но последните изречения са важни..... Всеки пред Бога е отговорен и ще му се поиска сметка. Така че, нека всеки по съвест и по Любов да приема учението, което и да е то... Компромиси с Вярата и Любовта не се правят!

Това е! Станимир е изредил много точно признаците "Проблемът на човечеството е, че е превърнало средствата в цел, а целта в смисъл на живота..."-цитирам по памет дете-индиго За всеки има достатъчно средства за да живее и да свърши това, за което е дошъл на Земята. Проблема е, че много хора са се самозабравили и смятат, че те имат по-голямо право от другите... /независимо дали духовно се смятат за по-! или защото са по-умни или са просто хора с комплекси.../

Доколкото ми е известно Буда, Исус а и Учителя са говорили, проповядвали и тяхното учение е стигнало до нас, но не самите те са се облагодетелствали/издавали Словото. Техните последователи са го записвали за поколенията. Истината е, че дори и да не се запише то-Словото не се губи, но до него ще достигнат малцина, защото е нужно отворено съзнание. А за лъжепророци и лъжеучители, много има. Този дето призовава и обещава едва ли е истински. Истинските се познават по смирението и покоя, който излъчват.... И те оставят свободен, сам да решиш...

Както и безусловната ни Любов също го кара да стои далеч...

Дяволът са нашите желания, страсти... Той обича да се прави на невидим, да ни убеди, че го няма... А когато го разпознаем и решим да си поговорим с него, може и да го накараме за нас да работи... Ама си е сложно, че той не се укротява лесно.....

Според мен, вместо да се отговаря на злините е по-добре да ги използваме за израстване. Т. е., външното зло да увеличи и укрепи вътрешното добро. Възможно е някои атаки да са уроци за нас и е добре да ги приемаме за такива, само с Любов се неутрализират злините... Да се използват всички условия за вътрешно израстване, а от там и всяко зло, за добро....

Мисля си, че е най-добре да видим нещо красиво в другия, за да няма такова дъвкане и моля насъбралата се негативна енергия да не се изразходва тук... Глупаво е, а и никой на никого не е крив за неговите си настроения..... Вместо да си гледаме кривиците, по-добре да си видим правиците..... А който пее, зло не мисли..... Да попеем, преди да пишем.....

Станимир, нямам какво да добавя

За да свършим нащо за Бога, трябва първо да сме Го познали и приели в сърцето си. Тогава знаем, какво иска Той от нас. Колкото и мъничко да е това, което вършим, то си е нашето, неповторимо дадено с Любов. Светът и хората може да изискват много неща от нас, но всеки да дава толкова, колкото има и може. Защото всяко насилие над себе си е неразбиране на Божиите закони.... Любовта и Вярата да ни водят, само тогава можем да работим и живеем с и за Бога. Да пазим чистотата на детето в себе си... Приложение на малкото, което имаме, това е Живот за Бога.

Прекрасно azbuki

Из Но Аз ще погледна, 32ра НБ, 29.VIII.1937 г. Стори ми се подходящ този цитат