Слънчева

Латинче и аз от 22-и, мислех, че днес е петък, но не било обърквация. Дано направим нещо добро с Божията помощ!

http://www.vbox7.com/play:13591f74 За Любовта и всички, които я пускат в сърцата си!

Да сме щастливи от това, което правим, да сме в хармония със себе си и с Цялото, така и хармонията с околните ще я има. хареса ми една мисъл във филм с Франко Неро-"Силният и смел воин може да бръкне в огъня и да стисне жив въглен. А мъдрият ще запази ръката си от изгаряне, защото тя му е нужна да държи оръжие..." Мирният воин ще държи писалката и ще пише, тя е неговото оръжие. Защо да се тревожим за неща, които не зависят от нас? Важно е да правим това, което е по силите и любовта ни, останалото Бог ще си нареди...

Обикновено, когато се дава оценка на някого или нещо, се дава според нивото на самия оценяващ. Изрстналият, о-съзнат човек не оценява и не раздава, той учи... Не се оглежда в другите, а се вглежда в себе си. Дали някой осмисля или не си е личен избор...

Бина, много ми хареса това дето си написала. Но е важно и човек да се о-съзнае, че това си е неговото място и да е щастлив да си е на него. За всички ни има място под Слънцето

То и в четенето на книги е така. Всеки преживява сюжета по различен начин, според чувствата и потребностите си, според това, дето е развил вътре. За това се казва, че теорията си е теория, но всеки като приложи намира своето... И е важно, че аз зная какво казвам, а кой както иска да го разбира.... Важни са едни общи основни принципи и ако ги следваме и прилагаме в живота си и резултати ще има...

Една голяма и основна опаснот в духовният път е да си повярваш прекалено и да започнеш да се изживяваш като учител. Всички ние сме ученици в Пътя на Живота. Има по-напреднали братя и сестри, които могат да помагат на начинаещите, но много внимателно и то само в малките крачки. Защото понякога може да се обърка начинаещия, да се хвърли в по-дълбоки води и да се оплете и дори удави. За по-напредналия има опасност да стане тщестлавен от знанията, които има. Както казва Учителя-на слабите с поощрение, на силните-възпитаване /цитирам по памет/. На всички ни се иска изведнъж да успеем да стигнем висоти, но всеки има определена задача, която е дошъл да разреши. Всеки е свободен сам да избира дали да слуша и кого да слуша... И да си учи уроците. Да работи над себе си. Споделянето на опитности е основна помощ, която не ограничава свободата на другите.

Благодаря ти Александра! Молитвата е типична, неразделна част от Християнската религия. В индуския епос и по-скоро в Будизма се практикува медитацията, но в никой случай двете не са в противоречие. Могат само да се допълнят. Медитацията ни помага в самопознанието. Молитвата е директно обръщение към Бога. Обикновено към Него се обръщаме в трудни моменти, в мигове на страдание, когато се чувстваме изгубени. Много често се обръщаме към Бога в небето, чакамеГо да се яви от някъде, но не се сещаме да надникнем в сърцето си. Бог, онази прекрасна, божествена частица е в сърцето ни. "Бог е Любов!" се казва, защото Той присъства в сърцето на всеки. Във всяка наша добра дума-Добър ден!, в усмивката и добрата постъпка. Молитвата е и смирение, признаване на собствената ни слабост. Търсене и обръщане към нещо по-висше. Вярата, че има някой над нас, висша сила, ни кара да бъдем по-добри към себе си и света. Молитвата е най-прекият път и връзка с Бога. Тя е особено състояние-на отдаденост и единение.

Донче Бина, напълно съм съгласна с теб и Коритаров Чуха се и разумни предложения за изучаване на история на религията, но да видим дали здравия разум ще надделее или пак ще е просто нещо да се прави... Сякаш управляващите още живеят в средата на миналия век. А е елементарно да се вгледат в народа и да разберат от какво има нужда в този момент в това време... Малко народопсихология е нужна... Най-странното е, че почти никой от по-висшите постове няма свободен прием и не може да се стигне до тях. Сякаш не желаят да слушат какво се случва при хората

Човекът е Божие творение и неразделна част от Вселената, от Природата. Планетите и ние сме взаимносвързани, планетите ни влияят. Като знаем някои влияния можем да се пригодим, да сме подготвени и да използваме тези влияния за вътрешно израстване, да придобием определени качества, за да подредим по-добре живота си... Зная, че волята и Любовта в сърцата ни дори по-благоприятни планети привличат. Т. е. човек може да изменя астрологичните си влияния и прогнози. За съжаление астологичните прогнози се ползват масово, предимно за да се оправи бизнеса, любовните отношения и т.н., /в което няма нищо лошо/, но се забравя за вътрешното знание и израстване.

Ако приемем, че религиите са в основата си създадени за познание на света и човека, то значи всеки опит, всяко знание, съчетани с вяра в нещо красиво и добро, които са заложени при създаването на човека са път на израстване и опитност. За това и в наши дни все по-често се среща отваряне на вратички за взаимодействие между религия, /по-скоро вяра/ и наука. Знанието ни обогатява и помага да разбираме някои явления и енергии. А вярата, която е първопричина за търсенията на науката е основа, на която се гради. Хубаво е да се знае, че всяко знание, всяка наука търпи развитие, а не е в застой. Както и всичко живо в природата. Вътрешното знание е опитност и приложение на всичко, което сме учили като теория. При него има развитие и израстване на съзнанието. Имам си едни мои си правила-ако нещо предизвика страх в мен гледам да разбера защо, каква е причината, дали е външна или нещо трябва да променя в себе си. Не е възможно да знам всичко, но се опитвам да научавам нещо ново и не слагам прегради... късметче, точно разсъждаването, разглеждането и изучаването на такива суеверия дава отговорите и знанието. Ако приемем, че всичко е за да се учимто сигурно и за среброто си има точно обяснение, но не го зная. Аз не му отдавам значение, просто усещам кое ми е приятно и ми носи лична удовлетвореност и го нося /накит/ или правя /действие/. Т. е. да отговаря на вътрешните ми усещания. Говорила съм с хора, които се смятат за много вярващи и са в някаква степен такива. Но при тях вярата е сляпа, непроверена. Те отричат или приемат нещата без разбиране. Например не трябва да се гледа на ръка, да се правят астро-прогнози. За тях това е грях, светотатство... А според мен е знание, което показва, че ние сме неделима част от Природата, от Вселената... Да изучаваме света с детско любопитсто

Според мен суеверията идват, защото хората се страхуват от това да погледнат истината /в повечето случаи-бягство от проблема/. Но те са част от пътя ни или по-скоро от опознаването на света...Умът и съвестта ни удобно търсят обяснения някъде отвън, но не и да се вгледаме първо в себе си. Страховете са лош съветник. А и начин, средство за манипулиране на съзнанието. Страхливият човек лесно се манипулира, поддава се на внушения.... Както казва Станимир суеверията са свързани с някои езически традиции. Вярата липсва, защото вярата в Бога е вяра в доброто и Любовта. Но ако я няма вътре и отвън ще липсва. Магии се правят обикновено от слаби и страхливи хора с голямо его, с целите, които посочих. Магията е и отнемане на положителна енергия, може дори и физически да поразява, но наистина са малко истинските. Най-добрият лек е безусловната Любов-изпитано Себепознанието е много важно, за да можем своевременно да усещаме опитите за чуждо влияние, както и да се пазим от самовнушения. Нежна ни е вяра в доброто, в себе си и в света около нас... Мисля, че до определен момент от развитието на човека са вършели работа. Това е един вид програмиране на нещо добро или предпазване от лошо. Т. е., записва се код в подсъзнанието ни. Някаква вяра, но недостатъчна. Все пак вярата и знанието ни дават пълнота, за да не стигаме до суеверия.

След тази прекрасна и полезна лекция се замислих за нещо. Дали ако тази млада жена не беше получила признание в Америка някой щеше да я чуе, какво говори? То и сега ще има противоречия, но все пак са решили да я чуят..... Проява на типична българска черта-от вън да признаят учението на Б. Дуно, та да го приемем и тук. Благодаря на такива хора, които се връщат и раздават знанието и в родината си!

Мисля, че мекотата е важно качество, защото тя ни помага да се отдръпнем с Любов и да не отговаряме на шамара с шамар. Думичката мекота има силна вибрация, за разлика от мекушавостта-тя е слабост. Мекотата ми дава сили да си отстоя идеите и разбиранията, но с ненасилие.

Благодаря за въпросите ти Таня! В приказките има голяма мъдрост, още повече, че са написани на простичък, разбираем език, докосващ детските душички. Там след всички изпитания, доброто побеждава... Както става и в живота. Специално за самооценката, дали е обективна или не, живота ни дава доказателствата. По-добре е да не си даваме оценки, на себе си и другите, намираме се в училището на живота. Ако правим грешка и залитнем в невярна посока веднага ни се дава знак, ако се появи страдание, вътрешен дискомфорт, значи нещо не е както трябва. Ако сме в мир и хармония със себе си, значи служим на Бога и само пред Него сме отговорни за чувствата и действията си. Съзнателната работа за Бога неминуемо е в хармония и с околните. За да спрем на предела, преди да сме нарушили баланса, ни трябва вътрешно самопознание, защото това, което е добро за мен е добро и за цялото... Любов без Мъдрост, Мъдрост без Истина не могат, свързани са. Не мога да съм Мъдра без Любов и без Истина, а дали са част от мен, живота ще ми каже...

Да те остави брат ти, приятеля ти свободен, значи да ти позволи да усвоиш уроците на живота. Да опиташ и приложиш малкото знание. Понякога може да получиш шамарче, друг път нещо красиво да ти се случи, но ти да направиш сам изводите си, сам да осмислиш случващото се. Лесно е да кажеш на някого-живей така, прави това... Но дали като го предпазваш му правиш услуга? По-добре е от малките грешки да се поучаваме, та да не се стига до големите... За всеки човек има определени уроци, с които той да развие определени качества. Ако Бог му е дал това в живота, кои сме ние та да съдим и да казваме не, ще живееш по моя начин? Има един невидим, разумен свят, който работи и ни помага да израстваме. Не ка му се доверим и да оставим свободно и будно съзнанието си. Мисля, че това помага Обичам да си тегля карта на мъдростта и винаги ми казва много неща, та и днес... Да му служа, както мога и с каквото мога, колкото Любов имам, пък Той да подреди и отсъди...

Много ми се иска това да стане реалност. И дано сред българските управляващи започнат да се зараждат светли идеи, които да станат реалност. Дано Бог освети умовете им и да започне истинска грижа за българския народ!

Уф, на мен също ми е най-голям проблем родата... Съвети за възпитанието насина... Съвети какво да правя в кухнята...Слушане на оплаквания, здравни, обществени и политически... Понякога влизам в тона /привидно/. Но си изработих защитен механизъм. Уж ги слушам внимателно, но направо съм ги изключила и съм си в моя свят. Даже ако трябва да повторя нещо казано от тях става лошо... В повечето случаи се съгласявам и правя това, което смятам за редно....

Бина, за това слагам и смирението, защото прекалената увереност води до самоувереност и гордост. Но, когато има вяра в Бога, вяра в себе си и вяра в ближния, значи идва и Любовта. Вяра и Сила без Любов не може. Аз не съм привърженик на това, че щом вярвам в Бога, значи всичко ще постигна. Да, човек може да постигне всичко, но зависи накъде е насочил приоритетите си. Към придобиване на слава, власт, богатство или към богатствата на Духа... Стихотворението Вяра е прекрасно. То олицетворява развитието на човека и стремежа на Духа. Живота ни дава механизмите на вътрешното израстване. Но не може без Вяра... Какво ще остане от мене тогава? Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право – миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята Вяра във дните честити, моята Вяра, че утре ще бъде живота по- хубав, живота по – мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! Не струва! Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея - няма открити! Няма открити!

Дали някой е записал филмите по ВВТ и Тревъл Ченъл? Не можах да гледам нищо, а много исках...

Помисли, че всичко, което ти се случва е за да научиш нещо и е за добро... Има изпити в живота ни, някои ни правят по-силни /с вяра/, други ни казват, че нещо трябва да променим... Опитай да разбереш посланията. Молитвите помагат.

Бина, благодаря за темата! Вярата е онова нещо в нас, което ни дава сили да вървим в живота си, да приемаме изпитанията и събираме знание. Може би знанието на детето е теоретично, събрано от заобикалящата го среда, за това и друга е вярата му. Но светията им други, реални знания за живота, изпитани и проверени. Вярата, че всичко в живота е за наше добро помага да се справим с проблемите, да ги посрещаме разумно. Да извадим от тях положителен опит. Да вярвам в Бога, значи и да вярвам в себе си! Да повярвам и в ближния си. С цялото смирение на което съм способна. И с молитва за проясняване и разбиране на Божията воля. Точно тази вяра ми е давала сили да се справям с изпитанията в живота си и благодаря на Бога за това! Това е според мен

Знанието превръщаме в познание, когато го изпитаме в живота си, придобием опитности. Теорията е добра, но само до някъде, голямото, истинско знание се учи в живота. За това и думите на Христос са-"Аз съм Пътя и Истината и Живота" Да гледаме Истината в очите, да я пуснем в себе си и да вървим по пътя, който ни е определен от Бога... да се учим.

Разумният човек поправя грешките си /не са направени нарочно :thumbsup:/. Той гледа истината в очите и не бяга от отговорност. Приема ситуацията, научава си урока и продължава. Разбирането и преработването на ситуациите идва, когато разбираме себе си, когато с любов можем да вървим напред. azbuki, много хубав пост, благодаря