Слънчева

Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите.... Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието. Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем. Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"... След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...

Дааам, няма случайност... Или поне има какво да научат взаимно...

Да, интуицията ни помага, много. Чрез нея можем да спестим не само време, но и доста неприятни моменти. Понякога, за да обясня, нещо, което съм уловила интуитивно са ми нужни много думи, а не винаги намирам точните... и става...

Силвия СД Описала си идеалната Жена, но съм сигурна, че има мъже, които дори и да я срещнат няма да я видят, защото не знаят какво искат... Е, дано достигна до този образ може би,... някога....

Не е лек този път, ако го изберем, но пък си заслужава. И е така, ние, жените все искаме някой да ни закриля, да имаме власт над мъжете си, ама дали си струва?.... Трудно се чистят наслояванията от миналото.., от това, дето сме попили несъзнателно... Но ако сме честни пред себе си и искаме промяната, ако се стараем, Бог ще ни помогне.., а и ние взаимно можем да си помогнем....

Много хубава тема И аз обичам тишината на нощта, когато звездите закачливо ми намигат... Тогава си подреждам мислите, откривам нови светове... или просто опознавам и разбирам себе си... Благодаря за хубавата песен Силве! Както и за Недостатъкът на жената

Мисля си, че Съдбата има такова отношение, каквото и ние към нея... Или ние си я чертаем, рисуваме... Понякога е добре сам да се изпитваш да разбираш себе си и докъде си стигнал в Пътя... За мен ''праведно живеене''е етикет, има просто Живот, който ни учи.

И аз си мисля, че е важна вярата и доверието в другарчето. Не е важно дали то /другарчето/ ще влезе в моите рамки и разбирания, важно е ако може сърцата ни да се докоснат...

Христос дойде, за да изгради един нов свят-свят на Божествена Любов и Мир!

Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско http://triangle.bg/books/calling.1998/all.html

Христос Воскресе! Мир, Любов, Светлина, Радост за всички хора по Земята!

Възкресението да пуснем в сърцата си. Божията Любов и Божият Мир да са в нас! Така Христос възкръсва.

Ей, страхотно е, благодаря! Зли езици казват, че била омагьосана, нечисти сили за лошо я пращали. Тъмна била, млада била, била дива, на несвястна приличала. Била истина, не самодива. Била ничия...

Сетих се за още нещо, което може би ще е интересно. Когато дъщеря ми пие някое лекарство ми се е случвало аз да развия симптомите. Т. е. тези субстанции имат силно енергийно ниво. Като се вземе под внимание и факта, че водата помни и пренася информация, значи имаме мощно средство за лечение. От практикуващи хомеопати също съм чувала, че може да развият симптомите на лекарството, което изучават.

Орлин Не само за хомеопата, но и за психолога, както и за лекаря е важно самият той да е осъзната личност, да има много добри познания в областта си, да не спира да се интересува от новости и да се развива. Много важно е да се опита да познае себе си, за да не прехвърля своите проблеми, и виждания върху пациентите си. Сам казваш-Съзнанието, както и умението да накара пациента сам да се разтвори и да подаде максимум информация за себе си, за да се даде най-правилното лекарство. И важно е, мисля, лекаря да вярва в това, което прави, защото иначе няма смисъл. Има предписания на ниво-име, страни, патология, ниво-факти и симптоми, ниво-чувства и емоции, ниво-делюзия /страх/, ниво-усещания и ниво-енергия, което се постига много трудно и от малко хомеопати, все още. Важно е да се покрият поне няколко нива, за да е точно лекарството.

Искам да споделя моя опит с хомеопатията. Както знаят повечето хора тук, дъщеря ми е с ДЦП. Преди години при втренчване и нистагъм/движение на очите ляво-дясно/ се постави диагноза-епилепсия. Започнаха лечение с трилептал и още едно лекарство-май тегретол... Но от тях детето беше като дрогирано и почти неконтактно. През 4-6месеца правехме изследвания на черен дроб, защото тези лекарства се натрупват там и го увреждат. Това продължи 1 1/2- 2години. През това време изчетох доста медицинска литература, за да си обясня, какво се случва с детето ми. Оказа се, че има 10-15 лекарства за мозъка, които се дават за всички видове заболявания и се надяваме да повлияят добре. Разбрах, че детето ми дори няма епилепсия-доказаха го всички ЕЕГ-та, а просто тези абсанси /движенията с очите/ може да са симптом при епилепсията. Тогава сякаш "случайно" чух за хомеопатията и ми препоръчаха една жена-детски лекар-хомеопат. Както спомена Иво, важно е да има доверие и обратна връзка, за лечението. Започнахме лечение при нея и в продължение на няколко месеца намалявахме дозите на "нормалните"-алопатични лекарства. Хомеопатичните бавничко влияеха. Сега дъщеря ми е само на хомеопатия-вече 3 години. Не мога да кажа, че има чудеса, но това лечение и влияе добре. Преди няколко дни претърпя операция на полипи в нослето и минахме добре следоперативния период-без антибиотици. Възстановява се благодарение на хомеопатичните лекарства. Благодарна съм, че открих д-р Рогелова и хомеопатията. Не смятам, че е панацея, но хомеопатията има бъдеще и ще се развива. Споделяла съм за революционния модел на Шанкаран, който лекува на още по-високо ниво на съзнание. Смятам, че всички новаторски открития трябва да се внедряват и практикуват по-бързичко, защото на всички е ясно, че химията вече ни залива и в много от случаите не само, че не ни лекува, а и ни доразболява.

Да се роди сам човек... Може би като сме постоянни в доброто и със смирение приемаме Пътя си ще се родим-от вода и Дух... Нашето будно съзнание ни показва как да се учим, да се самосъзнаваме и разкриваме натрупаното в подсъзнанието ни. Всеки да достигне пълнотата на живота си, да установи хармония вътре в себе си и приеме Божият Мир. Дошли сме да се учим на Любов, по начина, който Бог ни е определил. Според Любовта и знанията ни, разширяваме и съзнанието си.

Много хора се затварят за любовта, защото казват, че някога ги е заболяло от нея. Но те всъщност не са обичали, а само са искали някой да ги обича. Благодаря на изпитанията и трудностите в живота си, защото ме направиха силна, благодаря на неприятелите си, защото ме научиха на мъдрост и благодаря, че обичам.... Благодаря за свободния полет на пеперудата.

Кристиян, както винаги е изчерпателен Много е важно да гледаме на живота изобщо като на училище, защото и хубавото и лошото ни учат на нещо. А като не сме усвоили даден урок той може да се повтори-поправителен! Може да се повторя, но истината е в самопознанието и в развиване на интуицията. Цифрите и звездите, както и хиромантията ни показват начертания път, но уроците от него си ги учим ние... И по-добре с Любов в сърцата отколкото без нея...

Мисля си, че когато сме обърнати навътре в себе си и се познаваме добре можем да работим съвсем разумно за развиване на интуицията, да раздаваме Любов и да сме щастливи от това, че сме я проявили. Мъдростта можем да учим от Земята, тя има, какво да ни разкаже. С търпение и молитва може би ще дойдат и помощници, а и Учителя няма да закъснее. "Когато ученикът е готов идва и Учителя...." Нещо много важно е според мен да не изискваме прекалено от себе си, да не се бърза, а да се осмисля и анализира преживяното. Самосъзнанието и съзнанието са свързани, както подсъзнанието и свръхсъзнанието. Да развиваме първите две, а след това вторите... И да се радваме на всичко, което живота ни поднася, за да се учим. Защото Христос е казал-"Аз съм Пътят и Истината и Животът"

При целия ми оптимизъм и вяра, че имаме добри черти, духовност и можем на инат не само да оцелеем, но и да направим нещо стойностно като народ и държава, взех да се ядосвам и да се съмнявам. Най-елементарен пример. Чистя градинката и садя семенца пред блока. Всички минават и поглеждат скришом... Само след 2-3 часа виждам боклуци изхвърлени от някъде... Всички искаме да ни е красиво и уютно, но как да стане?... Мен ме гледат с насмешка... Ако кажа, че е добре да си почистим около блока /за нас и децата ни!/, това било от комунизма... съботници... Защо на всичко се придава политическа окраска? Няма желание да направим нещичко, мъничко хубаво-заедно! Можем да кажам какви ли не неща за съседа, ама себе си не поглеждаме. Критики, мрънкане, но не и да се види хубавото. И най-ужасното-ако някой има проблеми, ще му се присмеем, ще цъкаме, но не и да помогнем... Никой не се интересува от другия... Не си даваме сметка, че утре и ние може да сме в това положение. Искаме децата ни да имат високи идеали, ама как да стане? Къде са /в съвремения свят/? Какво им показваме?.... Уф, не искам да звучи мрачно, ама си е реалност... И както казва Ян, да има конкуренция, а не завист и злоба. Да има желание да направим нещата по най-добрия начин, а не да гледаме в паницата на другите....

Не знам хора, аз съм един такъв инатлив скорпион, че ако някой ми каже-Не, за нещо точно това ще направя. Просто, за да съм сигурна, че сама съм си го направила, че съм опитала... И, когато вече имам опита, мога да кажа-да, прав беше. Доверявам се на себе си и от сто чути мниния избирам това, дето ми е най-близко и просто се уча. Имала съм периоди, дето ми се е искало да знам нещо със сигурност не 100, а 1000%. Но живота е училище. Брака е училище. Но зная, че има ли Любов и радост от Живота изобщо, просто израстваме. Много е важно във всички партньорски отношения да има свобода и разбиране, добра воля и от двете страни. Очите на Любовта са особени, те виждат всичко красиво. Може околните да се чудят как обичам определен човек и за тях той да е ужасен, но ей на, аз го виждам прекрасен и за мен е най-! Когато започнем да гледаме през очите на Любовта всичко е красота и има смисъл... И не се дели на добро и лошо, а на просто Любов......

А аз си мисля, че животът е радост. Радост от трудностите, радост от преодоляванена поредното изпитание. Радост от това, да доставим радост на някого. lightshadow, за да промениш света, промени своите възприятия за него. Все има нещо, което ти доставя радост. Нормално е да търсиш своето място, за това и правиш промени, но най-важно е да намериш себе си. Не доказвай нищо на околните, докажи на себе си, че си просто добър човек и имаш място, то те очаква....

Мисля си, че всяка работа вършена с любов ни прави щастливи и във всяка работа може да има творчество. Когато сме щастливи, че правим нещо, което ще е от полза за голяма група от хора, когато виждаме, че другите са удовлетворени и доставяме радост, дори и с един измит прозорец, значи можем да работим както за себе си, така и за цялото. AL414 Когато сме щастливи от щастието на другите и ни доставя удоволствие да виждаме щастливи хора сме свободни и не сме зависими от факта, че трябва да практикуваме общоприетите "престижни" професии. И най-вече не е нужно да се сравняваме с другите, а със себе си. Т. е. всеки ден да правим нещата по-добре от предишния и да ги правим с радост и любов.

Аз си мисля, че няма нещо като забрана или разрешение. Имаме насоки от звездите, но свободната воля Бог ни я е оставил, да обичаме и да си носим последствията или да не обичаме и пак да си носим последствията. Иначе, няма лошо да се допитваме до звездите, но отговорностите са си наши.