Слънчева

Аз също мисля, че това "зло", което ние приемаме като уроци в живота и ползваме за укрепване на вътрешното си добро и за натрупваме знание е полезно... Ще дам пример-Ако учител се скара на деца, които се спускат по училищните стълби и се бутат и дори ги накаже, дали ще е зло това, дето прави? - Той просто ги предпазва от нещо много по-лошо, защото има повече знание и опит... Та, ако човек има разбирането и желанието да работи за вътрешното си израстване ще е благодарен за външните "злини", които му помагат да намери нов път... Нали има една мисъл-"Ако искаш да промениш света-промени себе си..."-т. е. моето възприятие и усещане за света го променя... По този начин различните хора, мнения, случки няма да са възприемани като 'заплаха' или 'врагове', а само като външни условия за развитие. Разбира се тяхното намерение си е тяхна отговорност, но е важно ние да не пускаме злоба, завист и омраза вътре в нас....

Мисля си, че ние, хората живеем с лъжливи представи за живота. Правият път-това е живота ни, такъв, какъвто е. Да го разберем и живеем с любов, да сме благодарни за мъчнотиите, защото те ни учат. А ние, все нещо недоволстваме, мрънкаме... Та дори и хора с доста пари и добро обществено положение... Недоволни сме, болни сме, защото не разбираме уроците в живота си, не се стремим към промяна, вътре в нас. Ние много често опитваме да се скрием от себе си, защото е трудно да застанем пред вътрешния си съдник, пред съвестта. Но пък като се научим да разсъждаваме и анализираме случаите в живота си ни става ясно, защо сме направили едно или друго... Тогава можем да си простим, да сме свободни и като осъзнаваме грешките си няма да ги допускаме отново. А иначе-днес скрием една, утре друга и така страховете ни завладяват, а грешките се задълбочават. Според мен всяка лъжа е желание за манипулиране, за завладяване на някого, на нещо... За това ни е нужно знанието, да разберем себе си, а от там и другите... Да се научим да си прощаваме и да сме смирени, иначе другото го умеем, гордостта и его-то не са ни в услуга... С благодарнодт да приемаме уроците на живота, защото макар и болезнени понякога те ни помагат да се изчистим и да вървим към Бога...

Благодаря ти Petee за този пост! Много асоциации и теми за размисъл пробуди у мен. Например дали не е дошло време да забравим някои глупости от миналото и да видим хубавото у всеки и всичко, което се случва около нас, /та и вътре в нас/. Като имаме предвид, че Еволюцията е в Съзнанието, би било добре да си направим равносметка за действията /и бездействията си/, както и в глупавите клишета завещани ни от минало, насаждащо страх и разделение между хората... Не е ли време да се замислим, че всички сме човеци и просто имаме както силни, така и слаби моменти...

Да, истинската прошка може да се осъществи, само, когато сме простили на себе си. Когато сме признали пред себе си, че имаме своите слабости, но нали сме само човеци, които се учат. Осъзнаването на собствените грешки и разбирането на причините за тях ни помага да разберем себе си, а също и другите. Болката от това, че си наранил е по-голяма от тази, че са те наранили, защото в подсъзнанието ни има спомен, че всички сме Едно... Чувстваме се "грешни", защото сме изневерили по някакъв начин на онази първично заложена ни абсолютна Любов. Но знанието, което душите ни носят и ние можем да потърсим вътре в нас ни помага да разберем смисъла...

Да, в Божествения свят няма понятия като "добро" и "зло", те са си наши, човешки. Но ние сме тук да научим уроците от "Дървото за познание на доброто и злото''. Това всъщност са и законите на Кармата. Прекалено много сме заложили на играта, а не на изводите от нея. Сега може би вече има условия да учим познанията на ''Дървото на Живота''. Но всичкото това разделение и понятия са само в главите ни. Като изменим Съзнанието си и нагласите си за Живота ще започнем да се променяме. Това, че сме създадени по образ и подобие Божие също разбираме, когато отворим сърцата си за Истината и Любовта, извън нашите чисто човешки условия и рамки.

Мисля си, че всяка промяна вътре в нас и вън от нас, и щом е съзнателна е за добро. Не може да не се забележи, тя влияе и на другите....

Знаете ли, сега, докато четях, че Левски е убил момче ми изникна един аналог-с Херкулес, който уби децата си. Може би извършването на "грях", а след това осъзнаването и болката, разкаянието ни правят човеци. - Това си е само разсъждение, аналогия някаква.... А иначе, за държавата ни си има точни методи, чрез които може нещо да се постигне-да спрем да си завиждаме, да спрем да мислим като Нане и Вуте... Да се повдигне културата на поведението ни и да има желание за промяна. Така, макар и бавно ще се върви в правилната посока... Пак си е мое разсъждение

И не само. Докато Съзнание е нещо като химера и хората, дето се опитват да го проявяват са смешни и глупави май няма да се получи. Ето това е, но за да го достигнем, трябва да се самопознаваме и самовъзпитаваме. Ако не можем сами, ще ни възпитат отвън, със закони /държавни или Вселенски, в зависимост от случая/.

Иначе с поста на Любо съм напълно съгласна И в тая джунгла дето е държавата само един Левски няма да се справи.

Отворих темата Мисли за Чистотата и ми се струва, че ако успеем да възпитаме тази чистота в себе си, да я приложим в живота си, ще се получи. Макар и след мнооого време

Аз пък си мисля, че няма нищо лошо в това, хората да нямат нужда от управление. Ако аз съм разбрала, че не ми е приятно да наранявам и причинявам дискомфорт и болка на другите защо ще ми е закон, който да ме контролира? И ако спазвам правилата за движение/например/, но и другите ги спазват значи няма да има убити по пътищата. И ако поне90% от хората са такива значи ще има Мир и хармония... Ако на мен не ми харесва да ме съдят и клюкарстват зад гърба ми, моето съзнание няма да допуска да правя това за другите. Това не значи ли, че ще има чисто Съзнание изградено от Любов и, че надпреварата и Его-то ще са отживелица? Аз нямам нищо против такъв живот. Само дето ще е в мноооого далечно бъдеще. Сега страхът от законите и зависимостите ни потискат и управляватр но и ни възпитават. Като се има предвид днешното време, където трябва да настъпиш другия, за да оцелееш или да не те настъпи той.... Май е хубава мечта, но далечна..... Не зная защо се подхранват страховете на хората?-Число на звяра, шестици... Може би така по-лесно се управляват хората, по-лесно можеш да им внушиш своята си идея... Глупости и надпревара кой ще надделее... Предпочитам да вярвам в красивото и да виждам красота във всеки миг. А това дали ще управляват комунисти или капиталисти, не е ли пак глупост на ума? Ако ще живея добре и семейството и близките ми живеят добре какво значение има как се нарича управлението? Това е като борбата между религиите, коя е по-вярната. Та нали всички богове ни говорят за Любов.....

Пътят..... Не зная дали има, дали е верен, кой точно е моят... Търсенето, желанието да разберем... Пътят по-скоро се усеща. Интуитивно и със сърцето. Доверяваш му се и вървиш. Падаш, изправяш се, но вървиш... Благодарен си за всеки миг, за всичко, което срещаш. Всичко, което е било, е и ще бъде е Пътят, докато намерим Източника и разберем, че нямаме Път, а само тишина, Мир и стъпките на хората...

Честит рожден Ден!

Благодаря borislavil! Изключително е това, дето си написал! Бих казала-Дай Боже всекиму! Дано го достигнем и ние

Съжалявам, че не бях с вас тази година, наистина преживяването е вълшебно и играта на Паневритмия е уникално преживяване. Дано успея да дойда на Рила, тези братски сбирки сред Природата носят невероятен заряд.

Убедила съм се, че нашият мозък просто се нуждае от тренировки. Да, той в началото е неподатлив на новите команди и не само за медитация /все търси тишина, все някой му пречи.../, но след време и целенасочена работа намира тишината и сред тълпа от хора... Имам моменти, в които просто изключвам всичко около себе си, просто, защото имам нужда от зареждане... за няколко минути...

Да, според мен Ученикът, дори и да види някои различия в мненията и разбиранията на другите не бива да съди и да казва-правилна/неправилно. Любовта и топлината в сърцата ни точно за това ни помагат. - Да приемаме човека отсреща въпреки различията и да виждаме красивото у всеки. Та нали всички сме тук, за да научим уроците си /които са специфични за всеки от нас/. Животът ни дава механизмите и случките, за да се учим и израстваме. Да, гордостта съди, а смирението и разбирането ни помагат да сме толерантни... Аз лично съм имала период в живота си, в който опознавах и търсех различия, прилики, да - и съдех! Неправдите ме тормозят и сега, потъпкването на човешките права също... Но истината е, че всеки преминава през това /в по-малка или по-голяма степен/. Сега съм съумяла да подчиня Его-то си и въпреки, че има още какво да желая от себе си се старая да давам път на светлинките вътре в мен...

Мисля си, че търсенията ни не са само външни, но и вътрешни. Да, някой има потребност да сменя аватара си, а пък аз-не. Едва ли е нещо много съществено... Все пак сме различни и това е красиво нали?....

Да и аз това казвам-хора знаещи и можещи / а не просто мой човек/ да са на нужните постове. И не слободия, а разумни човешки права. Примера с децата е добър

Мисля си, че агресия се натрупва на подсъзнателно ниво още от детсвото ни. Травми-психологически и физически, желание да доминираме, да се докажем, да сме харесани, да ни обичат, да постигнем материални богатства, да не ни управляват, да не ни налагат, но да наложим.... Всичко тове е, защото не сме си отговорили на един простичък въпрос-Какво всъщност искам аз? Какво ме прави щастлив? Просто да спрем, да се попитаме и да бъдем себе си. "Ние не сме колите, които караме, не сме приятелите, които имаме, не сме парите, които сме спечелили..." /цитирам по памет от някъде / Кристиян

Според мен демокрацията е спазване първо на човешките права. Но и високо съзнание, разумност и даже мъдрост, както спомена Любо. Във важни моменти за хората, държавата, трябва да надделява интереса на общността, кое е най-добро за нея /един по-висок идеал/. За съжаление ние живеем в криворазбрана демокрация /побългарена/, има много омраза в хората и за това се търсеше отмъщение и дойде разрухата на държавата. Политиката разделя хората и човешките ценности са на заден план. Има много безумия на всички нива, но мисля, че най-важно е по-голямата маса от хора да е с високо съзнание и морал, за да може нещо да се промени..... Днешната беседа от Учителя е показателна и можем да приемем, че малките неща като човешките отношения, това да не сме егоисти и да искаме добър живот и за съседа си са от значение. Когато си хвърляме боклука на определеното място, също ще е добре за всички и т. н.... Защото докато искаме някой, нещо да промени, ние си караме както си знаем, няма нищо да стане...

Едва сега започваме да се учим на Любов, защото зависимостите също сме назовавали-любов. Но всеки има право да се учи и да открива и преоткрива света. Любовта идва, когато има синхрон между сърцето и ума.

Ученичеството е точно в търсенето, в противоречията. Задаваме въпроси, търсим отговори... Доказваме нещо си на себе си и света... Докато ги има ние се учим, но когато стигнем това смирение и просто успеем да отминем с думите-"няма Бог", значи сме достигнали покоя. И просто знаем, че сме такива, каквито сме-нито добри, нито лоши, просто сме. Приказката е много добра и е добре отвреме на време да сме и шутове и царе...

Мисля, че за всеки в живота има изпитания и съм абсолютно убедена, че щом ни се дават можем да се справим с тях. Някои случки са уроци и ни карат да се опознаваме по-добре, да ставаме по-силни. Аз също съм им благодарна У всеки от нас има нещо хубаво и е добре да го открием, да си признаваме слабостите пред себе си и да ги ползваме, да ги превърнем в предимства. Аз имам много трески за дялане, но се старая да си разбирам грешките и да ги поправям. Може бе не винаги успявам, но каквото мога правя, все пак "съм човек и нищо човешко не ми е чуждо...."

Мисля си, че не трябва да упрекваме Бога, за нашите си, чисто човешки слабости. Който, каквито сексуални ориентации си има, негови са си. Има неща, които не са ми много ясни, но са си личен избор /или грешка/. В крайна сметка всички сме просто хора и е добре да се приемаме първо като такива, а кой, какви кривици има, да оставим сам да си ги изправя. Ако задълбая малко-всичко ни е в главите, причините са някъде в нас или около нас, те трябва да се търсят... На мен никой не ми пречи, аз си имам достатъчно мои неща да изправям, та да съдя другите...