Слънчева

Честит рожден ден! И аз Благодаря, от сърце

Здравей Синчец! Нямам опит с такъв вид сънища, но това, което си мисля е, че можеш да се освободиш като приемеш, че майка ти наистина е жива-в сърцето ти. Помоли се за нея и за себе си. Може би има някакво послание, което трябва да разбереш. Понякога нашите близки отвъд искат да ни кажат нещо, но не винаги е в прав текст. Със сигурност зная обаче, че не трябва да се обвиняваме за неща, които не зависят от нас. Точно нашето чувство за вина понякога не дава покой на близките ни.....

Аз си мисля, че никой отстрани не би могъл да даде верен съвет. Може би е най-добре вие ddea, да помислите и да си отговорите сама какво искате. Винаги има риск, дали от болест или нещо друго, но, когато се свързваме с друг човек е важно да знаем какви компромиси можем да правим, какво да дадем и какво очакваме от другия.... И най-вече обичаме ли този човек, но и да слушаме разума си... А за хората с епилепсия, не съм чула да са агресивни, по-скоро е стряскащо това, което се случва ако има гърч.... Имам приятели, които живеят с тази болест доста нормален живот.

borislavil е прав, че е добре да има и външна хармония-дворче с цветя, спокойствие.... Но, наистина в София това е почти невъзможно. И тъй като всички сме поставени в различни условия, /но съм убедена, че Бог знае кое е най-доброто за всеки/, то явно всеки от нас има различни уроци и по различен начин ще достигне до хармонията. За мен хармонията е вътрешно спокойствие породено от знанието. Дори и да има ситуации, които се опитват да ме измъкнат от спокойната атмосфера се опитвам с изпращане на любов към обекта да ги неутрализирам. И понякога е нужно да разберем причината /която обикновено е в нас/ и външната дисхармония изчезва. "Светлина отвътре, тъмнина отвън..."

Беседата е много хубава, много мъдрост има в нея. Да намерим смисъла на живота си, своето място в него, колкото и малко да е то. Но не по внушение и подчинение, а по вътрешен стремеж. Дълъг път се извървява, докато човек разбере себе си и знае какво иска. Но ако има приятели, които могат да помогнат чистосърдечно, той е благословен. Не приятели, които му казват какво да прави и го държат в подчинение, това не са приятели... Приятелят ти не те съди, той те подкрепя и ти помага да осмислиш уроците си. А те учи самия живот. Да правим разумни жертви. Проверените и приложени теоретични знания се превръщат в познание. Важно е да държим на думата си, да имаме принципи, които да спазваме. Сега много често премерваме помощта си, преценяваме дали ще ни върнат услугата. Помагаме ако имаме кяр, изгода някаква от човека, а не по своя воля и защото сме щастливи от това, което правим... Пари и богатсва в този свят има предостатъчно, но ние сме роби още и за това има хора, които живеят зле... Приятел и раб

Знаете ли, вашият отговор е в последното изречение. Мисля, че детето ви иска да бъде обичано и разбрано такова, каквото е. И както казва Добромир, да го оставите да се развие според вътрешния си импулс. Може би постепенно то ще реши, че му е интересно, че няма заплаха... При всички случаи отделянето на детето от майка му е стрес. А има и доста чувствителни деца, които имат нужда от повече време, разговори и разбиране...

Много ми харесаха вашите разсъждения, момичета. Но, все пак си мисля, че да "завладееш", не значи да "разрушиш". Хубаво е да изучаваме и да разбираме законите на Природата. Разбирането и познаването на силите/духовете, значи да ги владееш, да ги укротиш. Защото са ни показали, че ако искат могат да ни покажат лошата си страна-катаклизмите... Мисля си, че ако се отнасяме с Любов към тях те биха могли да ни съдействат... Смелостта или безстрашието също идват от знанието, /което пък е свързано със смирение, Любов, Вяра и Истина/... Абе сложничко си е, но с търпение и желание да се учим, става

От тази беседа разбирам, че дори и вярата ни да е силна, без Знание и Любов не струва много. Какво да разбираме под Царство Божие? -Може би разумност, да сме свободни, да разбираме скрития смисъл на нещата... Всеки сам, по своя вътрешна убеденост да започне да работи за Царството Божие. И тогава Бог ще му даде най-добрите условия, да започне да учи... Синаповото зърно

Благодаря Станимир, много ми хареса това, дето си написал. И виждам връзка с беседата-"Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, 12.II.1920 г." Как с основите на Вярата да изучим нещата такива, каквито са-да придобием окултно знание...

Беседата е прекрасна. Много неща се изясняват. Няма "добро" и "лошо" знание, пак ние хората го делим и го ползваме за манипулиране, за изява на човешкото его... Но много ми хареса определението за окултизма-че изучава нещата такива, каквито са... Аз разбирам така тази мисъл-щом някой ми каже нещо, направи нещо, аз да не му се сърдя, а да анализирам, да проявя разум и да проверя това, дето ми говори или ми внушава да направя. След натрупване на определен опит и познание, ще мога сама да преценя кой, какво ми говори и с каква цел... Щ е мога и себе си да опозная в различни ситуации, а и на другите да дам свобода да опознават света...

Да обикнем Бога и да искаме да му служим. Дълъг път има за изминаване, защото да научи човек езика на Бога е трудна задача. Голямо знание трябва и много чисто сърце. И вярата ни да е силна. Та да започнем да чистим наслоената тиня.

Благодаря borislavil! И аз мисля така, важно е обаче да има желание да си помагаме. Взаимно, та и Бог да ни помогне...

Да, ние, хората се смятаме за много добри, набожни... Но, истинска Вяра може да има, когато съвестта ни е чиста, когато има Любов. Мислим различно, все за нещо ще се сдърпаме, защото всеки има своя си, вътрешна мярка-човешка. Само в Бога, в божествения свят, може да се види правотата на нещата. "Както ме е отец възлюбил, тъй и Аз"-много може да се мисли върху тези слова.... Ние все очакваме Бог да ни дава мед и масло, ама понякога и да ни нахока може, да ни накара да се замислим правилно ли постъпваме... Да се учим да разбираме смисъла на нещата, тогава само ще подреди и този свят...

-Изгревът на Бялото братство..., том 11, стр.375 Мисля, че нашите страхове ни пречат понякога да сме добри, да направим нещо за себе си и другите. Ще ми се нещо добро да направя, но се появява мисъл-Дали ще си струва, как ще ме погледнат...-и я отложа. Така губя и вярата си, ставам нерешителна. Ако съм тръгнала с Любов да правя нещо, значи за добро е. Но, като се предам на съмнението и отчаянието е близо... Мисля, че има много добри хора, но сякаш са обезверени точно поради тази леност, за която ни говори Учителя... А българина не е лош, и е работлив, но вяра в себе си му трябва....

Пускам нещо, което ми привлече вниманието, но ако модераторите сметнат, че не удачно за нашия форум, нека го изтрият, няма да се сърдя Опитах да дам линк, но не ми се получи -иначе е от друг форум-езотерика на Калдата. Ред. от модератор: Цитатът е заменен с линк.

И аз смятам, че тази паяжина на дълбокото отчаяние силно е обвила хората, народа. Нашият народ се нуждае от вяра, от духовност. Само това може да го спаси. Ама тези лъжи и разигравания политически и икономически го смачкват. А и църквата ни не си е на място. Любов и вяра се раздават, а не проповядват. Вярвам, че народа ще се събуди, вярвам в българския дух. Оцелявали сме, пак ще оцелеем!

Ани, много ти благодаря за този пост! И аз в последно време забелязвам, че сякаш много от темите са ежедневни /не че има лошо в тава/, но наистина тайнственото, езотеричното, сякаш се скриха. Може би и страха го има!.... Но на мен ми е много по-интересно, когато има отворени такива теми. За "духовете"-да, има такива "лоши", които са от по-ниски слоеве. Те се хранят от нас, когато ние допуснем това. Т.е.- нашите вътрешни условия-страх, отчаяние, гузна съвест, чувство за вина са добър начин да се присламчат и да ни тормозят. Да не говорим, че има хора, които са им дали убежище и самите те се превръщат в нещо като енергийни вампири. За това и Учителя ни съветва ние себе си да очистваме, да пускаме Любовта вътре в нас, та тя да ги гони постепенно. Сутринта четях нещо, което е в тази връзка. -"Изгревът" на Бялото братство пее и свири, учи и живее-том 11, стр.373

Бих добавила, че всичко в живота ни помага. На най-неочаквани места можем да намерим отговори, да срещнем хора, които ни помага в момент на нужда. Както и ние да помагаме. Щом има положителна вибрация, откритост се получава

Според Любовта, която имаме в сърцето си успяваме да се справим и със страховете си. Любовта, предполага разбиране на законите в Природата и съобразяване с тях. Когато започваме да разбираме себе си, разбираме и ближните си. Така постепенно започваме да разбираме различията и те не ни плашат. Това ще ни помогне да не осъждаме различните. Всички сме виждали как някой алчен човек управлява и манипулира друг, също алчен. Или изпечен лъжец завладява други лъжци... и т. н. Трудно ни е още да се справим със собствените си слабости и за това все гледаме да се покажем по-! от другите, да задоволим его-то си, да доминираме... Но когато успеем да овладеем собствените си "лоши духчета", ние вече сме свободни и не могат да ни манипулират..... Да управляваме и владеем себе си, значи да управляваме "злото", не то нас.... А да го използваме за добро.....

Гледах филма-Индиго. Много е добър.

Мисля, че страданието е благословия ако го използваме за съзнателното си израстване. Разбира се за всеки има предел и точно тогава започваме да търсим, да преосмисляме... Мисля, че обръщението към Бога е от сърце в такива моменти и нека не забравяме, че точно преди разсъмване е най-тъмно... Разпъването на стария аз, пускане на смирението в нас, за да се роди Той....

Благодаря на Диана за споделеното

Много любима ми е темата за децата индиго и кристалните... Ето цитат от книжката на К. Хеенкамп Седемте духовни закона на Д. Чопра:

И аз над тази мисъл да поразсъждавам. Дяволът-това са моите отрицателни черти от характера /всеки си има по нещичко /. Например моят инат-като дете съм тропала с крак и съм казвала-няма пък!-да си изям кебапчето, няма пък!-ще бъркам във водата... Е, имало е порция съветване от майка ми... С годините се научих да владея този инат и да го карам да работи за мен. Като ми казваха-не чети тия книги... аз напук-четях. Като ми казваха-не можеш да направиш това... аз напук-доказвах си, че мога... В миг на прозрение разбрах, че не е важно да правя точно това, дето другите смятат за вярно или невярно, а сама да опитам кое е правилно и кое-не! Разбира се-със всичката отговорност на последствията /и порцията съветвана от живота/

Много са показателни описанията и на фарисея и на митаря. Срещала съм и от двата типа. Реалната, истинска оценка на живота ни, както и на живота на предците ни ще ни помогне да се смирим. Имаме много натрупвания и грешки от миналото и само истината вътре в нас може да ни освободи, да ни помогне да се очистим. Високомерие и гордост=студенина /колкото и високо обществено положение да заема фарисеят е роб на его-то/ Смирение и доброта=топлина /макар и по-простичък човечец, но с доброта и откритост печели симпатии/ За да работим за спасението си е нужно да сме смирени, но и да разбираме другите, да се отнасяме с любов към ближните... Е, аз не винаги успявам, но се старая. Още повече, че си имам трески за дялане, та поне да не съдя другите...