Ани и моята реакция беше подобна, но като се позамислих, разбрах, че не съм права. Днес децата са различни, имат съвсем други разбирания и нужди. Много от учителите не смеят или не могат да проявят гъвкавост, разчупено мислене, за да ги спечелят. Не смеят или не могат да са строги, но справедливи... Изобщо има много проблеми в образованието ни. Разбира се и в децата. Но те са плод на семейството и обществото ни все пак... Ето защо съм съгласна с късметче:
Значи нужна е реална, безпристрастна оценка на проблемите, абсолютно признание, за да може да започнат да се решават.
Сещам се пак за съвети на Учителя / май от "Учителя за образованието"/, дето се казва, че е добре училището да е като семейство. Да има среда на доверие, на спокойствие... Едва ли днес това се случва.
И друго не може да изскаме резултати на "всяка цена". Убедена съм, че има много свестни деца, които имат желание да помагат на учителите си, но и наказват по своему всичко, което няма авторитет и не отговаря на нуждите им.
Необходимо е според мен всеки да си обича работата, но и държавата и обществото да му съдействат и тогава ще може да се постигне нещо реално добро.