Слънчева

Христос Воскресе! Благословени да са всички хора и нека Божият Мир и Божията Любов изгряват в нашите сърца!

Много хубава тема, благодаря! Новото знание, новото съ-знание. То е което плаши, защото разкрива нови възможности, има различно разбиране. Като се прикова Христа, приковаха и старото.-Прикованите желания,, прикования животински егоизъм и страсти. Всичко, което ни вкарва в стария закон-на кармата. Христос прощава на мъчителите си на кръста с думите-Прости им Господи, те не знаят какво правят! - На Тебе предавам духа си. Т. е. съвсем съзнателно Христос приема участта си, смъртта. За да възкръсне в по-ефирен и прекрасен свят. Трудно се откъсваме от старите, познати неща, новото е неизвестно и плашещо. За това и е отричано, неразбрано в началото. Трудно е да не сме инертни, да възпитаме съзнанието си, да разбираме и обикнем себе си и ближните, особено като има резки различия... Но пък, за да се роди и за да е разпнат в нас май трябва да направим нещо ние... Не разбирам защо празнуваме с плюскане /на агнешко/ и пиршества, а не например като направим нещо добро за болни и гладни? Боядисах яйца и козунаци купих, но Възкресението е различно и за мен. Най-трудно ми е на близките си да обясня, че не искам да съм част от масата...

Замисляла съм се защо така се преплитат доброто и злото в приказките. И колкото по-ужасни са злите /мащехи, баби, сили.../, толкова по-щастлив е краят. Една от любимите ми приказки-Малката русалка - изключително високо-съзнателна любов. Дава свобода и е щастлива от щастието на принца, когото обича. Превръща се в морска пяна-просто променя материята си.... Хубаво е да се четат приказки-имат и окултен смисъл. Например Иванушка-глупакът. Добричък, та чак глупав, но става цар, печели красавицата, всички животинки и тайнствени сили му помагат...

Кристиян Жалко е, но е така-600 000 души, а другите от тях произлизат. И понеже станаха много душите, за това и има редуциране-едни ще се изкачат, събрали са достатъчно опити/животи и са променили съзнанието си. Другите ще останат за по-късно, но в никакъв случай няма изтребване. Има някакъв кръговрат, някакви цикли и така си върви живота. Ще дойде ден, когато цялото човечество ще мине по най-тесният път, всички ще видят светлината. Учителя казва, че някои ще паднат близо до центъра, други по-далече..., в зависимост от нивото ни на развитие. При по-задълбочено разглеждане на хороскопите и нумерологичните карти на дете-родители може да се види от къде идват някои предпоставки за заболявания, например, някои генетични особености... А и нашите чувства /злоба, завист, забраните, страховете и т.н./ се натрупват в гените ни. Думите ни, действията ни, преживяванията ни се записват в нашия ген и ние го предаваме на децата си, на внуците си. Което показва, че ние си моделираме ДНК-то. Колкото и да не ни се иска сме толкова свързани.... За всяка болест си има определена предпоставка-причина-следствие. Може да не се прояви при мен, но при детето ми-да, което показва, че всяка душа, която слеза да се учи на физическо ниво си носи нейните записи от минали животи и си избира точно определени родители /среда/, за да натрупа други опити и научи други уроци, докато узрее, прогледне или просто се откаже от "аз"-а си, за да получи връзка с Божествената си душа... Изобщо животът е нещо перфектно организирано и ако започнем да го разбираме няма да ни е толкова страшен, ужасен и да мрънкаме постоянно. Просто ще се понесем по вълните му, с благодарност. Всички си е на мястото, всичко има смисъл и е добре да не съдим и да не ограничаваме, а да разбираме хората, живота... Станете вие, които спите

Мислила съм за тамплиерите, кои са, какви са им били идеите?... Стигнала съм до някои изводи, които ще споделя /може би не са верни/. Тамплиерите са днешните банкери /общо казано/. Те са имали някаква задача-може би да помагат на определени среди, помагали са в развитието на човешката цивилизация. Не е случайно мисля, че при Посвещенията, тамплиерите /техния орден/ е изпитвал и е искал да му се служи /"Камино"-Ш. Маклейн и "Дневникът на един Маг"-П. Куелю/. Т. е. има много ордени, опазили древни знания и тамплиерите са може би един от тях. Мисля имат връзка с Масонството /свободните зидари/. Лично на мен парите и управлението чрез тях не ми е близко. Може би това вкопчавне в тях им е изиграло лоша шега и за това са били разбити... Защото Вярата в Бога не би трябвало да е под знака на парите... Ще ми е интересно да разбера повече, ако някой знае. http://www.factor-vt.com/news-222.html

Идеалистите, хората, които вярват в доброто, в равноправието, братството винаги са били пример, ходили са по пътя на Христа, но и винаги са били предавани, техните идеи още не са намерели реализация в света... Героите, които са умирали за идеалите сии днешните хора, обрекли живота си на Бога, всички те вървят към Голгота... Страданията, противоречията ни помагат да израстваме, да се развиваме и да търсим. Смелостта и безстрашието ни помагат да проявим живота, да се учим. Искаме едно нещо, трябва да се откажем от друго... Не можем да имаме всичко, плащаме някаква цена... А дали можем просто нищо да не искаме?... Опитваме се да разберем живота, да се доближим до Бога... Но дали успяваме? Да воюваме, да победим злото вътре в нас. Да не си затваряме очите и за външните му прояви, но и да не убиваме, да не храним омраза... По-добре да изберем пътя на мирни воини, да воюваме със слово, да работим за Мира. Това са преходните неща в живота, но има хора, които още така го разбират. Героите

Ценна мисъл за деня: Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. (Беинса Дуно) Кой какво разбира под Правда, Истина се вижда по приложението и по намерението, с което ги прилага

Молитвен наряд за начало: Псалом 19-молитва Благата песен-песен Да се прослави Бог в Бялото братство /три пъти/-формула Доброто вино - Неделна Беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Братсвото Доброто вино

Деян, благодаря ти за мнение 48. Споделям, че Словото, Божието не бива и не може да се тълкува. Но все пак учениците са писали, разсъждавали върху беседите, споделяли са опит и това може би им е помагало. Както тук ние се опитваме да правим-споделяме, анализираме, търсим... Приложението си е индивидуално за всеки и е въпрос на избор. Все пак ние сме свързани помежду си и си въздействаме, на всички нива. Имаме обмен на информация и енергии...

Венцислав е мнооого прав. Ние си говорим, даваме си някви определения, всички си имаме усещания, всеки е в своя си път. Понякога казваме едно и също, но сякаш на различни езици.... И ни остава само толерантността, мекотата и разбирането на другия.... пак ако сме разбрали себе си.... Дано всеки на своето място да изпълни Божията воля, тогава светът ще стане по-красив и Царството Му по-бързо ще настъпи...

И за това си прав, но пък можем да си изработим центърче, дето да ни помага да разбираме кой и накъде ни води.... Пак всичко е вътре в нас... А и рано или късно се разбира... по делата и по плодовете. borislavil, много точно казано

Да, зодия джин има нещо верно... за съжаление и за щастие... А и преди време обичах джин с тоник....

Замислих се и мисля, че всеки сам намира това, което му е нужно в даден етап от пътя. Зная, че Невидимият свят ни води и това, че търсим различни източници е просто, за да разберем нещата, да достигнат да съзнанието ни.... В едно нещо съм сигурна обаче-ако четем различните източници със сърцето си /усещаме думите, вибрацията им, включим интуицията/, ще разберем, че всичко е едно и също, казано по различен начин. Сещам се за нещо, което ми направи впечатление в беседите на Учителя. Среща се един и същи пример, представен при различни ситуации в различни беседи и класове /МОК, ООК и т. н./. Зачудих се защо ли е така?... Но след време, в някаква беседа Той казваше, че веднъж говори на мъжа, веднъж на жената, а друг път на детето... Т. е. веднъж сърцето ни улавя думите, веднъж ума ни и т. н. Явно нормално е да имаме противоречия и неразбиране на някои неща, понякога, но постепенно съзнанието ни се разширява и се образува синхрона м-у сърцето и ума... Това са си мои наблюдения и може да не са верни, но просто реших да ги споделя.

Може и да си прав А може и да можем, ако имаме постоянство и Любов, защото Той Е Любов. Все пак можем да работим в тази посока... Силните течения

Мисля си, че Иисус дойде, за да даде друг закон-единствен. - "Обичай ближния си, както себе си." Опрости прелюбодейството на Мария-Магдалена и накара другите, "безгрешните" да хвърлят камък. И до днес ние хвърляме камъни /разбирай съдим/ ближните си. Има важен ключов момент-да простим на себе си, да се обикнем, та и ближния да обикнем. Но... първо трябва да сме се опознали Какво ни е необходимо, за да сме щастливи-Прошка и разбиране

Знание, което не можем да приложим, да ползваме не е знание... Най-малкото нещо, което сме приложили в живота си, вътре в нас и за добро на ближния си е добро... Докато не сме пробудили съзнанието си ние сме в Кармичния закон. Него ще изучаваме и опитваме. Пробуденият човек се разплаща с кармата си, започва да служи на Бога. Колкото и малко нещо да направим по отношение на духовното си израстване все е от полза. Като направим нещо, добре е да го анализираме в себе си, какво ни е донесло, какви чувства и мисли сме имали... Какви са външните условия... Да наблюдаваме и съзерцаваме себе си и околните... Ако познаваме тези състояниея ще можем и да ги ползваме за израстването си... Докато стигнем до разумността и истинското покаяние доста шамарчета от живота ще получим, но не бива да се обезверява човек. Силните течения Ако някоя лоша дума е истина по отношение на мен, добре е да се замисля, но ако е лъжа, защо да се засягам? Трудно е да се изработи самообладание, но може би някой ден... Трудно човек възпитава себе си, но често започва другите да възпитава. За това и доверието помежду ни е крехко. Поне да можем да не се съдим, да не даваме оценки... пожелавам го на всички и на себе си!

Паздрави Ани Наистина във всяко учение общите идеи са Любов, разбирателство... Ще споделя, че доста години четях само беседи от Учителя /ползвах това учение/. Разбира се имам доста разнородни интереси и чета различна литература. В един момент се оказа, че страничната литература, романи, научни факти, дори и филми по ТВ само ми доизясняват някои неща засегнати в беседите. Т. е. основите са си от Учителя, но прочетох книжка на Блаватска /беше ми нужна, за да разбера случващи се неща в живота ми/. Прочетах книжките на Дон Мигел Руис, Ш. Маклейн, Друнвало, чела съм малко от Щайнер.... и т. н., които просто ми помагаха да осмислям някои неща. Тъй, че едва ли съм изневерила на Учението, защото всичко, което ни помага да вървим към Бога е добро....

Убедена съм, че детето Ви е прекрасно слънчице и всичко е наред. Ще проговори и тогава ще си помислите, че сте се притеснявали излишно. Наистина е добре да прочетете книгата на Хеенкамп, макар и само за разширение на светогледа. Поздрави!

Вътрешните противоречия ни карат да се замислим. Като започне да ни чопли съвестта поискваме да проминем нещо. Търсим отговори, развиваме се. Разумните хора търсят причините на само в околния свят, но вътре в себе си. Какво значи злото в нас да не се разшири?-Да го признаем, че го има /да прегърнем сянката си /, та да започнем да работим и да чистим, каквото можем. От вътре. Да не бягаме от себе си. "Ако залостите вратата си за всички грешки, ще затворите вратата и за истината." Робиндранат Тагор Или както Зайо и Мечо Пух откриха-сянката се вижда само, когато има светлина Да, за да разбере човек, че не трябва да влиза в цимента са му били нужни наблюдения, опити.... Да научи уроците и свойствата му, та да може да се пази. Ролята на натрупаните знания... Ако случайно се оцапаме, по-добре е бързо да се отдръпнем и да анализираме причините, да се очистим.... Злото е необходимо условие. И то служи на Бога. Чрез него се учим. Добре е да използваме външното зло, за да очистим вътрешния си свят. Да не го допускаме в себе си, а да 'станем слуги' на доброто вътре в нас. Пак стигаме до това, че трябва себе си да променяме, за да може и света да се промени.... някой ден. Като провим опити, като анализираме своите състояния и условията на външния свят, които са ги предизвикали, ние трупаме опит. Разбираме Природата, Бога... Значи не трябва да се страхуваме от живота, ако се обърнем към Бог, ще ни помага и ще ни води. Дори и да се нацапаме малко това също ще е от полза. Бавно, но някой ден ще разберем скритите тайни, чрез топлината на Любовта... Топлината на Любовта

Мисля, че има връзка с предните две поста Може би, когато всеки промени своите възгледи, съзнанието си, тогава ще има и разумно отношение към Природата, кам света и хората изобщо.... :feel happy: Някой си стотник

Дали сме независими от окръжаващата среда. И кога сме независими? - Може би, когато сме намерили себе си и не се влияем от разбиранията на другите... Дали ще можем да разбираме езика на Природата и да знаем кое, как и защо е станало? Сигурно, но първо да дадем път на Любовта, да не зависим от външната среда-парите... Прекрасно би било да станем проводници на Божията Воля. Но колко са готови, наистина, дали прилагаме съветите на Учителя или си казваме, че те са за бъдещето?.... Да усетим Словото, силата и енергията, която ни е дадена... Но не пречупено от нашето его, а чисто, както Учителя ни го е дал... Някой си стотник

Значи и големият грешник може да се осъзнае и да поиска да съблече старата дреха. Как? Като се обърне към Бога и започне да опознава и очиства себе си. Когато Бог работи върху един човек, той може и да страда, но да знае, че това му помага да се преоблече... Дали можем да опазим и посеем тази семка? Нужна ни е вяра, силно желание и Бог ще ни прати помощници... Събличане и обличане

Причини за страданията УС Много често ние, родителите правим лоши услуги на децата си. Не ги оставяме да се сблъскат с изпитанията в живота, все искаме да им е по-леко... Но дали това е най-доброто за тях? Все пак всеки човек има път на живота си и опитности, които трябва да натрупа. Едва след това идва положението в обществото и цената, която всеки заплаща за това, какво място иска да има... Все пак е добре понякога да оставяме децата сами да избират и да се учат. Да забравим нашите мечти, защото те си имат техни... Добре е да приемаме децата си като равни и да разговаряме с тях, да обсъждаме живота, различни случки... Изобщо, да си родител е голяма отговорност, но и благословия. Защото и ние се учим от децата си понякога. Напълно споделям мнението на късметче

Сляпа вяра не води до добри резултати, разумността и опита в живота, натрупаните знания са от голямо значение и в помощ на вярата ни. Да, пътя на всеки е индивидуален и му носи знание и опит от които се нуждае. Ако успеем да живеем в днешния ден, без товара на миналото ще се усетим спокойни, леки и щастливи от мига... Значи ума ни е необходим и е добре да му помогнем да се очисти от ненужните товари на миналото, да търси и вижда истината, та да имаме повече светлина. Разумна работа-значи да си възпитаваме ума, да го опознаваме и търсим причините за различните ни мисли... Имаме ли разумни желания, можем ли да се справим с нещата, които искаме?... Даваме ли си ясна сметка, какво можем и какво-не? Дали ние разбираме, кога ни шепне Ангела? Дали сме готови да изпълним това, което ни казва? - Нужно е знание и познаване на доброто, та да повярваме и да го послушаме... Защото ангелите ни помагат, стига да сме готови да работим съзнателно. По този начин човек се учи да се владее. Да размисля и преценява дали да каже нещо или не, дали да реагира по определен начин или не... Разбира се опита му носи знание, но и умение предварително да преценява... Външният живот не винаги показва вътрешния. Да обичаме всички, но и да не се страхуваме да бъдем себе си, това ни дава свобода. Свобода да проявим себе си и да се учим от последствията... Да раздаваме себе си, без да мислим дали ще получим и какво, това също е освобождение. Да се откажем от животното в нас, да дадем път на човека, който вярва, но и познава /има знание за/ Бога. Причини за страданията Светлина на всички!