Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    712

Всичко добавено от Слънчева

  1. Мисъл на деня – 9 май 2009 г. Червеният цвят прави хората смели... Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благодарни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми, на всички живи същества. Към всички да бъдем благородни и справедливи. Из Речи само реч, 1-ва НБ, 15 май 1938г.
  2. Здравият разум от hrisko_89 се прояви И е на място. Синхрона е най-доброто. Може да обичаме някого просто само защото това ни харесва, не е нужно да има наранени. Ве пак различни сме... Но, когато разберем причините поради които другият човек изневерява е лесно да прощаваме... Изобщо очите на Любовта са невероятни, тя може да види нещо красиво там, дето другите изобщо не виждат...
  3. tomodashi с този твой пост се издаде. Зад привидно сърдитото, мрънкащо човече, което ни показваше до сега се крие нещо много красиво-прозрял си най-важното-Любовта дава, не иска собствености... Не е важно толкова да ни обичат, а да обичаме, да пуснем Любовта в сърцето си... Пожелавам ти да го осъществиш. Прекрасно е и красиво....
  4. Знаете ли, всички момичета преди мен са ви дали добри съвети, изпитани. Ще ви кажа нещо и аз. Правила съм много грешки. В различни периоди от живота си съм се чувствала щастлива от пламенна любов, след която имаше много болка и размисли. За щастие, на мен освен пепелище ми донесе и нещо повече-израстване съзнателно. Но просто трябваше да направя равносметка пред себе си-Какво всъщност искам? Кой път да избера?-На разума или на сърцето? И имам ли право да наранявам другите ако не знам какво искам?.... Кое е най-добро за детето ми?.... и т. н. Чак, когато си отговорих искрено на въпросите, успях да подредя живота си. Понякога просто трябва да се избере по-малкото "зло". А понякога зло няма, то е в нашите представи само. Та-дайте си свобода, на себе си и на човека до вас. Кажете си истината за вашите опасения, чувства, нужди... Мисля, че само, когато се назове, проблема може да бъде решен. Докато си мълчим и си го таим вътре нищо не постигаме, само се задълбочава... Поздрави
  5. Убедила съм се, че зарека ли се нещо, минава известно време и живота ме поставя в ситуация, в която няма начин да не наруша заричането си.... Та вече не казвам никога, невъзможно... Всичко е възможно...
  6. Его-то, ума има голяма потребност да се изявява, но и някой да го гледа, да има ръкопляскане. Че, то що е Его, ако няма кой да го види? Та няма лошо, всеки е минал през това. Да докажа, да покажа... но на себе си. И когато съм направило всичко, което е по силите ми, по най-добрия за мен начин, в един момент ще се окаже, че не искам да ми пляскат, защото просто другите Ега са заети със себе си. Не искат да ми отговорят на предизвикателствата, защото не се разбираме... И не ми остава друго освен да разбера защо е така? Уж правя всичко прекрасно, а няма кой да ми се наслаждава и да ме подхранва... А като няма друго его, ще взема да потърся Бог. Ще взема да стана и малко по-алтруизтично его, пък да видя какво ще стане... Може и към звездите да погледна, че то само тази материя не е интересна.... А пък ако случайно накарам този ум да спре да ме чопли-мен де, Его-то и започна само да усещам всичко дали пък няма да е по-интересно.... Май трябва да опитам....
  7. Донче, благодаря за примерите. И аз дълги години мълчах и не казвах, че чета Учителя. Когато през 2007г. се качих за първи път на Рила не казах, че ще има сбирка на братството. Като се върнах след няколко дни, баща ми ме посрещна сърдит. Започна да мрънка, че съм ходела да се занимавам с глупости, на стари години съм изплеснала... Замълчах си, но разпита продължи майка ми. Решиха, че сигурно, защото имам проблеми, за това търся отдушник... Опитах да обясня, че не трябва да съдят нещо, дето не знаят. Накрая дори доста твърдо заявих позицията си и помолих да не се бъркат. Сега поне не ми създават проблеми, макар и да не знаят за какво точно става дума. Благодаря и за тази притча Отшелникът и блудницата
  8. Поздравления Кристиян Много добри въпроси. Още от Битие разбираме, за дуалистичната ни природа. Изглежда има намеса и ат други висши същества, не само от Господ Бог. Изобщо ние имаме доста да откриваме за себе си-за човешкия род. Много ми е интересно и ще пиша като имам повечко време. Струва си да се анализира
  9. Човек, който се е "ядосал" на физическия свят, казал си е-не ми пука за правила и закони, ще си живея, както искам... Та този човек не се вслушва във вътрешния си глас. Той потъва в Майя. Когато има светлинка в ума и сърцето-съвестта е събудена, човек иска да се поправи, започва да живее днес и сега. Казва си-днес да постъпя правилно, какво е било вчера и какво ще е утре, няма значение. Та, този човек започва да изправя мисълта и сърцето си. Започваме с малките добринки, без да се влияем от суетата на света. Добре е да познаваме миналото си, в т. ч. себе си. коя черта от къде ни е, но не да спираме на тях. Защото онова вътре неповторимо и само наше си може да ни промени. Но дали сме намерили себе си? Дали се познаваме? Имаме ли смелостта да се променим? Това значи да отхвърлим тежестта от желанията на близките си, на обществото. Смелост да бъдем себе си. Когато успеем да направим това идва невероятна свобода-чувстваме се леки и щастливи. Може да не са доволни околните, но нали ние сме доволни и нали вървим към Бога. Без тежести и пречки.... Сега се сещам и за друго. - на някое дете родителите или бабата и дядото разказват, че преди време някой си направил нещо лошо. И у детето се заражда съчувствие към близките и лошо чувство, омраза към онзи, другият човек... Да, ама онова зло си е било там, защо днес да го пренасяме и да го подхранваме?... Ето така се подхранват отмъщения, злини, а може да се прости и да се забрави... Тогава злото си остава там, затворено в онова време и няма сила днес.... Защо да мрязя турците или комунистите, или онези, богатите и т. н.? Днес и сега мога да простя и да забравя всички глупости от миналото... Така цели родове и народи воюват за нещо от миналото, пренасят го със съднанието си и го прехвърлят на народите даже.... Глупост е, безмислено е... Доброто можем днес да направим-да си подадем ръка и да забравим миналото.... Да, аз имам доста лоши черти, признати, осмислени. НО имам много добри и на тях давам приоритет. Искам тях да развивам, тях виждам по-добре и ги проявявам. Като имам една добра мисъл, старая се да я приложа, да видя резултата. И така бавничко се доближавам до по-висшите същества... Може би някой ден и те ще ме забележат.... Да и грешки ще правя, но когато имам искрен, вътрешен стремеж, тези по-висши същества ще ме поставят в условия да си поправя грешките.... Докато не видим същността на нещата, докато търсим причина във външните условия за нашите неуспехи сме на грешен път. Ако не ме обичат, значи съм фалшива... Не е важно да виждам грешката в човека, а силата му, с която може да я поправи. Както и причината, която го е подтикнала за нея. Може би така бих могла да му помогна или поне да не го съдя.... Всички страдаме, всеки си има болка някаква. И ако открием причината за нея ще можем и да я разберем, да не ни боли или дасе поправим. И аз преминах през тези въпроси-Защо на мен?, Какво да правя?... Докато не се смирих и не приех Божията воля. Докато не разбрах, че няма нищо случайно, че всичко си има причина... Сега благодаря за страданията-те са благословия за мен, помагат ми да поправям грешките си. Сега разбирам хората по-добре и мога да им прощавам, защото простих на себе си. Зная, че взаимно си помагаме по Пътя. Благодаря на зложелателите си, защото те ми показват къде бъркам и какво да променя в себе си като ми създават условия за това. Огън на пречистване
  10. Здравейте, мисля си, че зачеването на дете трябва да е послано с Любов. Когато я има една малка душа ще пожелае да слезе. Но е нужно отговорно отношение и ясно съзнание на двамата родители. Защото едно дете създадено и отгледано с любов е благословия.... Пожелавам ви да се сбъднат желанията ви.
  11. Пазача на прага, дори и да ни се озъби, може да бъде укротен. Как? - като му се озъбим. Но това значи да сме си признали, че и унас има сянка, че сме едно с нея. Докато отричаме правото и на съществуване не можем да стигнем до Пазача... А когато си платиш... преминаваш оттатък и откриваш Нов свят.... и изобщо не ти се иска да се връщаш ама трябва.... поне за известно време....
  12. Ами, ще опитам. Когато сме пуснали Любовта в сърцето си /към всичко и всички/, когато сме в хармония с природните закони, ние вече сме свързани с Бога. Но все още имаме някои отрицателни черти-например: "хвани беса, да ти изоре нивата" казва Учителя-това е, когато съм ядосана се хващам да чистя, да садя в градинката пред блока.... Изобщо, да превърна тази отрицателно енергия за нещо добро... Или обичам всички, старая се да им бъда полезна, старая се да правя всичко, каквото искат другите и накрая все съм лоша-дали наистина съм лоша или другите не са наясно със себе си? Ако на всяка цена искам да им харесам, служа на его-то си. Започвам да мисля, да анализирам къде съм сбъркала и ако остана доволна, че не съм имала користни чувства и мисли се обръщам към другите и им казвам истината. Дали им харесва?-Не зная, но е важно да не задържам в себе си отрицателни чувства и мисли. Така истината, която казвам служи на Бога-другите имат шанс да се опомнят и да променят себе си /ако искат/. Ако ли не, живота си е техен... Но може да продължим на лични, защото се измества темата. Скритият квас
  13. Страхотно, с вас съм! Само час и място на срещата кажете
  14. Движение на енергиите. Закон за поляризиране Човешките закони, образувани от его-то наистина са били необходими за определено време. Чрез тях ние сме се учили-на добро и зло. Но днес, сега, когато човешкото съзнание се отваря, когато има готови да приемат новите порядки, връщането към природата е необходимост. Ако ние не можем да дадем свобода на себе си, дали можем да я дадем на другите? Свободата седи в тава, да опитваме нещата чрез Любовта, чрез Истината. Всички забрани, вътрешни противоречия са имали за цел да ни издигнат, съзнателно. Да можем да издигнем змията вътре в нас, защото не е достатъчно само да я събудим и да я оставим тя да се разпорежда с живота ни. Трудно е да бъдем добри, защото в стремежа си да угодим на хората правим множество грешки, за които ние си плащаме. Но, когато решим да угодим на Бога, да разберем волята му, постепенно изправяме грешките си. Това съм изпитала лично и зная, че е така. Но е нужно да имаме Вяра и воля за промяна. Всичките ни отрицателни черти, употребени в служба на Бога, могат да бъдат Добро...
  15. Молитвен наряд за начало: Господи изпрати ми един Ангел-формула Тъги, скърби-песен На душата си ще кажеш-формула Скритият квас-беседа Молитвен наряд за край: Добрият път - молитва на ученика-молитва
  16. Приказката за трите врати на Мъдростта е прекрасна. Всеки е свободен да опитва това, което е поднесъл живота му. И да се учи в училището на Живота. И може би да разбере, това, очевидното... Няма точна формула, която да се приложи и да ни светне... "Всички пътища водят към Рим", ако се вглеждаме в знаците, които Бог ни дава може би ще успеем и Света да променим... За мен няма дали?, ако... Знам, че е така, защото го изживях...
  17. Ако сме имали смелостта да се вгледаме в себе си и да се променим, да започнем да се самовъзпитаваме /към добро/, то ще можем по-лесно да приемем и другите, следователно и света. Всички знаят - имам дъщеря с проблеми. Дълги години се терзаех, минах през самообвинение, обвинения от другите, търсих много отговори. Но, когато най-накрая разбрах, че това дете ми е благословия и това нейно заболяване ме накара да заровя надълбоко в себе си. Когато Благодарих искрено на Бога и си позволих да я обичам такава, каквато е, сякаш целият свят стана по-добър. Аз се усмихнах на Живота и Той ми се усмихна. Сега много рядко ми минават мисли, в които има някакво осъждане и недоволство от ближния или от света. Веднага има сигнална лампичка и ги трансформирам. Разбирам причините за някои страдания на близките си и съм благодарна, че Бог ги е поставил в добри условия, за да израстнат...
  18. velinavasileva за пост 29. Змията, това е плътта, събудим ли я веднъж тя започва да ни тормози. С нея се събуждат всички наши вътрешни противоречия. Кой може да върви към познанието-този, който не се страхува от проявеният Живот. От Пътя на физическо ниво. Ако успеем да владеем себе си, ако имаме силите да възпитаме съзнание, започваме и да я овладяваме-змията. Когато човек има смелостта да се вгледа в себе си, да преосмисли живота си, да пусне Любовта в сърцето си и Истината в ума си тогава има реалния шанс да откъсне плодове от Дървото на живота. А именно Любов, Мъдрост, Истина са плодове... "Ако залостите вратата си за всички грешки, ще затворите вратата и за истината." Робиндранат Тагор - Т. е. -да, аз сгреших, да аз направих много неща, които ме измъчват, но ги изповядвам пред Бога и вече зная, че не искам да правя грешки, че искам да се върна при Него... Докато отричам и не признавам своите грешки, поставям Аз-а си над Бога... Вярата и силата на този вътрешен стремеж са първите стъпки към приближаването... Смирението пред Бога, смирението, с което се отнасяме към всички обкръжаващи, както и желанието да ги разберем е всъщност отказване да раздаваме присъди. Да приемем себе си и света, такъв, какъвто е... Змията захапва опашката си именно, когато има смирение. Човек спира да се бори и изисква, отказва се от желанията си и започва да служи на Бога. Тогава его-то се превръща в его-душа, нещо красиво, което хем ни дава индивидуалност, хем ни прави близки с Бога, Едно с Него... Нито умът, нито сърцето могат сами да достигнат до Дървото на живота. Могат да го достигнат, когато има синхрон между тях. Синхрон между ума и сърцето...
  19. Говорила съм с приятели-лекари, които се интересуват от духовното, окултното знание. За съжаление все още има притеснения и не всеки го заявява открито. Наистина има доста прегради, които бавно ще падат според мен. Ето и хомеопатията се е отричала от официалната медицина, но вече се прилага доста успешно. Има доказателства за торсионните полета и др. /сега не се сещам, но ще пиша пак/. Мен ме дразни понякога прекалената нужда/изискване от доказателства на науката. Има неща, които вярата предшества, но пък какво да се прави Все пак науката борави само с лявата част от мозъка - логично-аналитична. За себе си мога да кажа, че изучаването на психологията, генетиката /разбира се не из основи/, педагогиката и анатомията само са ми помагали в духовния път. Мисля си, че нищо не е излишно, но за всеки има различни нужди и значения.
  20. Нека не забравяме все пак, че всички хора не са на едно стъпало на еволюцията. И за всеки има място под Слънцето. Бог работи над всички, дали слизащи или възлизащи... Точно тези, дето се изкачват трябва да разбират другите и да им простят някои несъвършенства... Иначе можем да съдим онези, атеистите, дето ми се е случвало да видя как купуват закуска на просещи циганчета... Вяра има у всеки, може би неосъзната, но има... Има и учени, които са вкопчени в своята си вяра-науката и за тях тя е сила. За всеки има път, рано или късно всеки се обръща към Бога...
  21. По памет нещо от Учителя-И атеиста вярва, но вярва, че няма Бог. Така че вярата присъства и може би идва ден, когато нещо го обръща в правилната посока има атеисти, които всъщност са много добри и отговорни хора и обратно-силно вярващи, които имат лошо отношение към ближния... И още нещо-ако трябва да се избира между фанатика и атеиста, по-добре атеиста...
  22. Привет на всички наши приятели, на всички, които до този момент ни подкрипиха. Лоринка се възстановява прекрасно, раздвижването върви добре. Вече сама се обръща на всички страни, свива крачета. Имаме дата за втората операция-на 13 август ще ни приемат в клиниката в Мюнхен. Парите за тази операция са събрани остават ни само около 1000 лв. за самолетните билети. Искам да благодаря на всички хора, които ни помогнаха и подкрепиха. Без вас нямаше да успеем.
  23. Съгласна съм с Ради Все пак условията не зависят много от нас, но всеки може да ги използва за своето израстване/развитие. Има много промени в съзнанието на човечеството /и то положителни/, тъй че оптимист съм-за добро ще е
  24. Молитвен наряд за начало: Да пребъде Твоят Дух...-формула Молитва на Данаила-молитва Нева санзу-песен Погледна Петра-беседа Молитвен наряд за край: Светъл ден-песен Нека от сърцето ми Любов жива да блика-формула Дето е Бог, там съм и аз-формула Погледна Петра
  25. Този цитат ми напомня, колко ни е трудно да приемаме различните хора-различно мислещи, различно възприемащи света... Всичко непознато ни стряска, плаши и от там идват много злини... ако просто се уповаваме на Бога и си кажем, какво пък, не го разбирам този, но той има право да съществува, има си своето място, щом Бог го е създал... Земятя да поеме към Светлата зона, но може би трябва и ние да и помогнем, с нашето намерение и желание да се променяме, да станем служители на Светлината... Когато бях студентка, имаше изпити, за които времето ми за учене не достигаше /бях с две деца-на 4г. и бебе, редовно обучение/. Учех и си казвах, колкото мога ще направя, дано имам и помощ от Бога-случваше се, че ми се пада въпрос, който зная най-добре, но, когато съм тръгвала дори и знаеща, но вътрешно раздвоена, не изкарвах добра оценка... И това изпитах, човек, не е сам в света, когато помолих за помощ за операцията на детето си, много хора ми помогнаха, кой, с каквото можа и съм благодарна от сърце за това. Всичко, което ни се случва е, за да ставаме разумни, да усилваме Вярата и Любовта, дали с изпитания или с добрини, нещо вътре в нас се възпитава. Понякога, нашата помощ е вреда, не позволяваме на човека да израстне, криво разбираме доброто. Важно е всеки да има смелост да поеме последствията от своите решения. Няма нищо ново под Слънцето Прекрасна беседа!
×
×
  • Добави...