Слънчева

Благодаря за горните разумни мнения Наистина е добре да разбираме и осмисляме какво ни се казва. Да отсяваме ненужното. Лично аз малко се хвърлям лековерно, /а и май си ни е българска черта/ само, защото е от някой, който не е българин. Всичко наше, първо трябва да се признае извънграница, а после ние да го приемем, но токива сме си....

Дай пример за "по-отдадени".

Темата за учениците е много обширна, в нея може много да се разсъждава. Например, нека има униформи, но така, че младите да са в свежарски стил, да си изберат сами дизайна. За ученето-нека има съобразяване и с природните "катаклизми" в пубертета. Има може би 2-3 години, в които хормоните им започват да бушуват, имат други идеи, мисленето им става различно... /Родителите изпадат в шок-някой ми смени детето.../ Т. е. да се съобрази този период с индивидуален подход и интереси... И най-важното-учителите-да се поразчупи малко системата, и учителите да дават пример с морал, с последователност. А не-днес ми е криво, на вас ще си го изкарам... /например/. Нека има правила, задължения, но и Мотивация за учене. Нещо, с което да се спечели вниманието на децата, да се върне доверието в тази система, особено за горните класове. Изобщо, нека, който се сети да пише, да има идеи. Може пък да ги съберем и да ги пратим в Министерството

Опитвали ли сте да "изключите" ума си докато разговаряте с някого? Ей, така само със сърцето да усетите смисъла. И да включите интуицията /доколкото е възможно/. Съвсем друг поглед на нещата, ситуациите и смисъла ще видите. Опитвала съм в разговор да нямам мнение, да изучавам само, безпристрастно всяка гледна точка... и се усеща нещо цялостно, и много точно... Защото виждам жеста, мимиката, усещам интонацията, а не само буквата на думите... Тогава се стига до същността и само от "две думи" може да се разбера с човека.

http://www.youtube.com/watch?v=HgGQnfxccyQ...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=SsCcTlvzvsA...feature=related И нещо изключително http://www.vbox7.com/play:6c05bc35

Ако днес се опитам да трансформирам своето лошо настроение, ако днес се усмихна и направя едно мъничко добро. Ако не отговоря на някоя злонамерена провокация... Ако поставя Доброто, Правдата, Любовта и Истината като принципи и не издрабнявам.... Ами може би проектирам едно по-красиво утре... Малко с друга тема ще слея. Чувството ми за собствена значимост ме кара да променям себе си, да проектирам нещо добро и се надявам, че ще живея в по-хубаво и хармонично утре.

Мисъл на деня-22 юли, 2009 Ученикът на Новото учение трябва да има положителни възгледи за живота. За него думата „Любов" трябва да бъде свещена. Из Забравената дума,ООК, 27 април 1927г. Молитвен наряд: За всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Сряда: Песен на светлия път - (само текст) Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

За белият кон и съдбата Нещата просто се случват, за добро ли, за зло ли... времето показва. А ние се учим. А ей това от Фютката много ми хареса

В този смисъл ще добавя само, че ми се е случвало да се огледам и да разбера къде ми е мястото. Не дали ме харесват, ласкаят или нещо такова... А дали се чувствам добре и мога ли да съм полезна с нещо. Т.е. щом съм щастлива и в мир със себе си, значи всичко е ОК Днес, докато четях постове на други съфорумци от един се почувствах зле... но веднага светна лампичката, че никой не се обръща директно към мен, човекът просто е изразил мнението си. След това прочетох и други и някак видях смисъла-всеки разговаряше със себе си, отразяваше вътрешния си свят, но на мен ми помогнаха различните гледни точки, именно споделеното от всеки. Намерих нещо от себе си и за себе си. И разбрах смисъла на думите-"Водим се, слепци, от слепци" /май беше от книга на Дан Милман /, взаимно се побутваме и сме значими един за друг, както и за Бога.

Из Развълнуваното море За мен са казвали, че съм горделива, изглежда имам това излъчване Не обичам много публичните изяви, да съм център на внимание. Но пък тази затвореност ми е помагала да наблюдавам хората, да анализирам и да имам своите изводи /в много случаи са били верни/, създадох си вътрешен усет. Преценявам някак отстрани ситуациите.

Когато сме си признали и осъзнали собствените страхове/слабости, можем да ги използваме, те ни стават съдружници и партньори, /както казва Орлин :)/ Как мога да променя нещо, което не познавам? Ако човек не се потопи във водата никога няма да разбере свойствата и. Дали е мокра, топла или студена, мръсна или чиста... Обикновено не съм мислила дали нещо ме притеснява или-не. Просто проверявам защо е на пътя ми и... разбирам дали е за добро или за лошо... Естествено вътрешният анализ винаги е налице. Сещам се нещо от една беседа-злото има сила днес, а Доброто е вечно... /цитирам по памет/. Т. е. ако външното зло ме атакува днес, но аз не му отговоря, не го храня. Анализирам и разбирам причините и ...го забравям.... Така то няма сили вече, но моето разбиране се превръща в сила. Защото утре вече ще съм направила нещо хубаво на някого, само, защото не съм позволила на днешното зло да трови съзнанието ми...

Може би невинаги успяваме да задържим високата вибрация на безпричинното щастие. Но е добре да се усещаме и да трансформираме недоволството си. Иначе може да станем "врата" на някои енергии, различни от Божествените

И аз така, с горчив опит разбрах, че не е добре да пипаш черната дупка, че може да се опита да те погълне... За туй-има прекрасни черни дупки, нека си се учат, пък и ние покрай тях И нещо друго-Словото на Учителя успешно ме преведе през черна дупка, има огромна сила! - "И Словото бе Светлина и Светлината в мрака свети и тъмнината я не обзе..."

http://www.otgovori.eu/index.php?a=449 Нещо интересно

Ученикът отишъл при своя учител: "Аз търсих достатъчно дълго светлината — казал ученикът. — Чувствам, че съм близко да я достигна. Трябва да знам какъв е следващият етап." "Ти как се издържаш?" — попитал учителят. "Аз още не съм научил как да се издържам; моите родители ми помагат. Но това е дреболия". "Твоята следваща стъпка е да гледаш право в слънцето в продължение на половин минута" — казал учителят. И ученикът се подчинил. Когато изтекла половин минута, наставникът му го попитал дали може да опише пространството, което го заобикаля. "Аз нищо не виждам. Слънцето порази моето зрение" — отговорил ученикът. "Човекът, който търси само светлината, бягайки от отговорностите, никога няма да намери сиянието. И този, който гледа право към Слънцето, в края на краищата ще ослепее" — обяснил му учителят. http://knigi.start.bg/article.php?aid=2157 Дали устремени към Любовта, към нещо по-висше /или заслепени от сивото ежедневие/ не пропускаме днес да се усмихнем и да погалим някое детенце? Нека пуснем слънцето в сърцата си и да се радваме на всичко около нас

"Казвай само това, което мислиш, изразявай се ясно"-май Дон Мигел Руис беше... "Никой не прави нищо заради теб, всеки живее в собствения си сън..." Та заради себе си не е ли по-добре да кажем своята си истина, макар и необективна. И, когато станем чисти като децата, може би ще казваме и Божията, Христова Истина... Докато има скрито, докато има страх, лъжи, ще има манипулации. А може би ни е страх, че на някого няма да се хареса?.. Но пък точно по този начин другият човек може да се замисли и да преоцени себе си, поведението си... Разсъждавам си само, не го приемайте за абсолют...

Благодаря ти за темата Мона! Нямам и не съм имала дневник. Много често съм писала разни неща на хвърчащи листчета. Било ми е необходимо. В някакъв момент от живота ми имах нужда да си изливам чувство-мислите в стихове. И сега пиша понякога, но не се взимам насериозно и за това нямам желание да издам книжка например... Както каза Максим, доста често вътре протичат разни диалози, монолози и др. лози , но те са си за лична консумация.

Замислих се за това http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry92070 Защо Истината има толкова голяма сила, та руши? - Може би, защото голяма част от живота ни е изграден на лъжа, заблуда, манипулация... "Истината ще ни направи Свободни!" - Как мислите, дали ако просто казваме Истината без задръжка, без за и против/добро и лошо, нещо ще се промени към Добро?

Да си опознал всеки цикъл в живота си, да си разбрал, какво ти носи и най-вече достатъчно ли ти е това?... Един по-висш стремеж, нещо друго, скрито, да го потърсиш... Все хленчим, че нямаме пари, че нещо не ни е както трябва... Все имаме оправдание, да не свършим нещо, все някой друг ни е крив... Не знам дали искам да ме обичат... По-добре е да обичам, тогава се чувствам щастлива, пълна... Може и да съм глупава за другите, но така ми харесва Да разкажа и поясня, своето разбиране, да споделя своето преживяване, това ми е необходимо и се радвам, когато на някого е от полза. Всеки да изпълни своята лична, индивидуална програма, малкото, за което е дошъл. Тогава и в общото нещата ще вървят. Ако успеем да не се съдим... Ех... Пожелавам го и на себе си. Ако се анализираме, ще разбираме причините за случващото се... Ще разбираме и другите... Призваните

Страхът да поемем отговорност за собствения си живат ни кара да търсим авторитети, някой, който да ни води... Някой, който да ни каже, как да живеем... И някой, който да ни е виновен после... По-лесно е Когато не вярваме в себе си, когато не смеем да проявим любовта /първо човешка, а после Божествена/, все ще сме си мрънкащи и недоволни...

Определено споделям мнението на Борислав Но човек трябва да е дал свобода на себе си, да е готов да се учи, да търси... Ако предпочита инертността трудно ще приема различното. Както и страха от различната гледна точка е слабост, неувереност... Когато има дискусия, та дори и спор, в рамките на добрия тон има развитие... И друго, днес може по един въпрос да имаме едно мнение, но след време и натрупан опит може да сме се променили и това е нормално

Мисъл на деня – 19 юни 2009 г. Религиозните цитират Христовите думи, че човек трябва да се пожертва. Какво означават тези думи? Да се пожертва човек, това значи да отвори касите на своето сърце и на своя ум, да извади богатството, което се крие в тях. Той е затворил това богатство. Хиляди години са изминали вече и богатството му стои неизползвано. Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г. Молитвен наряд: За всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Неделя: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61

Левски е имал мисия, следвал е идеала си, изпълнил е това, за което е дошъл. Сещам се за една мисъл от филма "Смело сърце"-Всички умираме, но не всички живеем достойно! Идеалистите са движили света, те са носели светлината, вярата в по-красив и хармоничен живот. Ако всеки изпълни мъничкото, за което е дошъл на земята светът би бил по-красив

Откакто спрях да слушам забележките на някои хора по време на Паневритмия, откакто не гледам другите как играят, дали съм в такт с тях, просто усещам невероятна хармония и си изигравам много добре танца.

Че ще има много "чудеса" в бъдеще, ясно. Но нещо не ми е съвсем ясно как само с чиста физика би станало Човешкото съзнание преминава в ново ниво и преодолява т. нар. познати светове. Сещам се и нещо от Учителя-че ще се записва мисълта като на филмова лента... Но това значи отърваване от страховете ни може би... Събуждане на нови възприятия... Ще поживеем, ще видим... П.П. Ето тук има интересни мнения, допълващи, тези http://www.beinsadouno.com/board/index.php...c=2801&st=0