Слънчева

Приблизително за едно и също говорим. Точно смирението е начина да творим, но в Неговата воля. Т. е.-в този си живот имам да науча определени неща, следвам определен път. Отклонението ми от този Път вече е нарушение на Неговата воля. Аз или някои хора може да искат да съм президент, но усещам, че там не ми е мястото, някак насила вървя към поста и нещо винаги спира стремежа ми за президент... Може би, за да постигна това желание, трябва да направя компромиси със съвестта си... Когато осъзная, защо ми се пречи /например, защото най-добре се справям като портиер в президентството/, значи вече живея и в Мир със себе си и просто живота ме понася леко, без усилие го живея... Надявам се разбирате, че това е пример, за да изясня, какво имам предвид.

Ценна мисъл за деня: Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това няма да измените нейните отношения. (Беинса Дуно)

След О-съзнаването на моите грешки, и желанието ми да се оставя в Неговите ръце, Всичко ми е от Бога. Защото в Него има Единство с Всичкото.... Тогава и живата става по-лесен. Значи просто моята задача е да се справя с его-то си... Из Учител и Господ

Историята познава и такива случаи, но сега изобщо не ми се говори. Общо-взето човек е способен на много неща, за да задоволи его-то си.

По отношение на извънземните, не разбирам защо и на кого е нужно да всява страх?... И що ние сме правите? Ех, това човешко его... И това желание - да завоювам приятели и нещо ново, а не да спечеля приятели и новости...

Ако гледам през очите на Любовта и "най-грозното" ще ми се стори прекрасно.

Самата мисъл, допускането, че нещо не е от Бога, вече причинява раздвояване на съзнанието. Всичко ни е от Бога и за това сме Благодарни, за всичко в живота си. Защото Той-Бог ни е пратил тук, на Земята да се учим и ни е създал необходимите условия за това.

Все пак е необходимо първо в нас да се роди духът-Да не сме от кал, а от вода и дух родени, пък тогава вече никакво прераждане и карма няма да има. Всичко казано до тук е повод за размисъл. Но остава само всеки сам да си изкупи греха. Защото Христос май половината от греховете поема и всеки сам в своя живот е добре да о-съзнае своите си грешки. Щото иначе излиза, че може да убивам, да крада и да няма последствия за мен... Или само да прочета нещичко от Библията и съм опростена... Само, защото се е явил някъде човек-Исус Христос и са Го разпънали... ние може да си правим, каквото искаме?... Нещо не ми се връзва... А пък си мисля, че вече само с логика не се живее. П.П. Ако за някого езотериката е равна на фантастика, има ли смисъл да му се доказва обратното?

Момичета, Диана Илиева и azbuki Чудех се дали да отговоря на Станимир /и честно казано ме учуди неговото мнение/, но вие казахте това, дето мислех. Децата-индиго изобщо не искат да рушат старото, но да го пренастроят на по-високо енергийно ниво. Това, че възрастните вкопчени в познатото старо не желаят да видят смисъла си е "техен проблем" . Общо-взето особено при мъже, има странна реакция-нещо непознато и плашещо-трябва да се застреля. Да, ама те не са заплаха Хубавото е, че каквото и да е отношението на външния свят към тях, те доста добре трансформират всичко в Добро. При тях ума работи изключително бързо и по различан начин, защото е включена и интуицията. /Има много неща, които са отразени в постовете на Таня тук 127 и 128/.

Ето малко информация какво е Учител и може би всеки ще разбере нещичко за Учението. Тази беседа много ми хареса и за това предлагам откъси от нея: Из Учител и Господ

Ян, благодаря за това Когато душата ни е натрупала достатъчно опитности, но и сила, твърдост, вяра и т. н. тогава има кой да се погрижи. Всичко е съвършено и просточко в съвършенството си, и точно за това е Божествено.

Ами да поясня - животът е и около нас. Не можем да отречем хората, случващото се, не можем да бягаме от отговорностите си и да кажем - съзерцавам слънцето. Разумът ни трябва да работи. Иначе и аз ще опитам да поприложа нещо...

Да ти кажа, ако всички сме УНИ/фицирани /, май няма да е интересно. В разнообразието и различността е красотата и развитието. Под строй и с еднакво мислене, да на притесняваме и да не караме другите да мислят, щото то така и по-лесно се управлява-еднаквото... Като роботи... Има строеве от близкото минало, дето видяхме какво правят с тази еднаквост. Та все ми се струва, че бунтарите, различните са движили света напред винаги. Но е важно и целта каква е. - Да отмъщавам и руша или да изградя нещо красиво, нещо добро за повече хора... Както и тези, дето правят промените от какво се водят-да докажа, да наложа себе си, моето виждане или да се съберат повече хора, дето да разсъждават и изберат най-доброто от няколко предложения...

Страхотно, мисля, че се заформя една доста ползотворна дискусия. Ако в училищата се въведе предмет, който да ни помага да овладяваме себе си, собствените си емоции. Да се свързваме с Природата, както външна, така и вътрешно, също би било дабре. Напълно съм съгласна с Florestan за децата-индиго. Тях ги разбива това, че учителите и въобще възрастните говорят едно, а вършат и мислят съвсем друго... И ако външната форма не съответства на вътрешната, не може никой да ги спечели. Социалните различия са по-малкият проблем. Ако училището наистина е елитно и държи на името си, то униформите от самосебе си ще дойдат. Но ако всичко е проформа... Изглежда има нужда от много промени, но постепенно... ще се получи...

Интересно се получи... Да наеме работници И в този пост на tomodashi http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry92529

Как да разберем Христовият език?-Като усетим смисъла на думите със сърцето си, не само с ума. Ето, сега разбирам, че невинаги човек трябва да е добър в очите на другите. Така и като възпитава майката наказва и се кара на детето си, но е за негово добро. Да го възпита и предпази от по-големи злини, които то може утре да извърши... Прекаленото имане води до леност, както прекалената немотия, до оскотяване... Та хубаво е човек да има стремежи, да се развива... Да има отговорности. Дали съм добра или лоша, за Бога все нещо добро има да свърша. Как? - като проява Живота. Щом Бог е допуснал лошите хора на земята, значи има място и за тях. Те си вършат работата. Всички хора, всичко в света си е на място. За Бога. Не винаги можем да разберем неговата промисъл, но поне да се научим да не съдим... Дали сме справедливи ние, българите или все сме пристрастни и все своето си гледаме?.... Струва си да помислим и да си отговорим на тези въпроси. Ето, по-ясен съвет от този за повдигане на цял народ има ли? Дошло е време всеки да се попита-с какво може да е полозен за Цялото и да го направи от сърце и душа. Из Да наеме работници

http://knigi.start.bg/article.php?aid=2157 Този цитат съм пускала и в друга тема, но ми се стори подходящ и за тук.

Много благодаря за този сайт Колев! Има много полезни и интересни неща. Най-ми допадна тази статия http://2012-bg.com/indigovi-hora/108-silata-na-mislite

Майка ми все ми казваше, когато спорехме с брат ми и с приятели, като деца-"По-умният отстъпва!" Някога се дразнех, че все трябва да съм "по-умната", но е имало ефект. Оттеглянето, отстъпването и не на всяка цена да доказвам правотата си са ми помагали да оценя по-разумно ситуацията и да коригирам нещо в себе си. А за правотата има кой да се погрижи-времето... Дали трябва да отричам нещо, което не разбирам? Дали да съдя нещо, от което ме е страх, не познавам?... Не е ли по-добре да допусна възможността, че е право, пък ще дойде ден, когато да разбера смисъла, себе си...

Що ли ми се струва, че много от тези диагнози са унищожили чрез лекарствата и "анатемосването" много от децата индиго. Пък и не само тях. Идва някой и ми казва, че не съм се вмествала в нормата. Коя норма? Неговата ли или на дадена група? Какво е норма? - Повечето, масата от хора са вместени в нея. Лесно е да си маса, трудно е да си различен, инакомислещ. Да си личност, да си добър, но и да разсъждаваш... Но напоследък се оказва, че науката е далеч от разбирането на проблемите на тези, извън нормата... Та на мен те са ми интересни... Много се стремят някои хора всички да сме еднакви. Да, ама не сме. Всички сме в една или друга степен с някакво отклонение. Нямам нищо против науката, но има и такива хора, дето са се хванали за буквата в нея и се самодоказват. Така, както и в духовните учения Дошло е време всеки да си изработи вътрешен усет, да пресява глупостта и фанатизма от истинното и разумното знание...

Мисъл на деня-25 юли, 2009 Мнозина искат да отидат при Бога с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така! Който отива при Бога, ще остави товара си на Земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и работа... Ще отидеш при Бога с душата си, тя почти няма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи! Тя е по-лека и от атома. Из Коприненият конец, УБ, 15 декември 1935г. Молитвен наряд: За всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25

Йоан 12:43 43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога. 44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

Когато/ако просто приемем Божията воля, а не нашите представи или желания за нея, тогава и ще разберем Смисъла... Докато има сделка, уговорка-щастлив и доволен съм само, когато имам това или онова... не е Щастие. Когато нямам нищо, но се оставя в Твоите ръце и ти благодаря за това, че нямам нищо, защото ти Господи знаеш, че това е най-доброто за мен.... Може би тогава нещо ще се случи... Обичам ви хора, светъл и усмихнат ден на всички.

Имало един човек, дето казал на Бога-искам онзи, дето ме ядоса вчера да се разболее, искам да убия онзи, дето погледна жена ми. Искам да взема богатството на съседа си, защото мира няма и искам да съм богат като него... И Бог разрешил всичко това... Но-с всички последствия произлизащи от тези желания. Имал пари, богатство, жени, но нещо все го притеснявало. Минало време. Човекът малко се вразумил и започнал да иска друго-да му е спокойно, да не се занимава с другите, но да постига целите си, да опознава света... И Бог му разрешил, като му дал последствията... Но човекът още не разбирал и все бил недоволен. Не бил здрав, семейството му не било задружно и нямало разбирателство. Поискал да ръководи другите, по-слабите, по-глупавите... Да им помогне, да бъдат като него. Бог му позволил, но хората били недоволни от начина по който им помагал. Това били последствията... Искал да го обичат, търсел признание, но все му поставяли условия... Накрая човекът се смирил и казал-Господи, каквото и да ми даде, все не бях щастлив, все на някого пречех, не можах да угодя на хората... Сега нищо не искам. Искам само това, което ти ми дадеш. Каквото и да е то, ще му се радвам, дори и да е страдание, то е най-доброто за мен, защото е от Теб. Тогава Бог се усмихнал и казал на човека, че най-сетне разбрал смисъла на живота си. Бог го понесал на ръце и му показал истинската красота на живота, дал му Радостта и Мира...

Мнооого се е освежила темата Латинче, и да не познаеш, имаш шоколадче от мен, само пиши къде да го пратя Или ако идваш в София ще почерпя. Много ми се иска да ида на екскурзия в Гърция. Дали ще стане скоро?