Слънчева

Молитвен наряд за начало: Утринна молитва на ученика Кажи ми ти Истината-песен Бог царува на небето-формула Слабото и силното-утринна беседа Молитвен наряд за край: Ученикът трябва да има-формула Из Слабото и силното

Мисъл за деня-30 януари: Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди как ще му простиш? Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда, опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. Когато направят грешка спрямо тебе, ти прости. Това е закон на милосърдието. Пътят на силния Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

Напълно съм съгласна бял оман. Обмяната е винаги за предпочитане.

Братски концерт в Шумен, посветен на художника Васил Иванов На 30 януари (събота) в Художествена галерия „Елена Карамихайлова”, гр. Шумен от 11 ч. ще се проведе концерт посветен на 100-годишнината от рождението на художника Васил Иванов. Програмата включва музика от Учителя Петър Дънов, Григ, Цезар Франк и др. Изпълнители ще бъдат Пламена Гиргинова – сопран, Йоана Стратева – цигулка и Радостина Няголова – пиано. За живота и делото на художника ще говори Андрей Грива. Телефон за връзка: 054 861147; 0896668765 Атанас Атанасов Повече информация тук

Чебурашка, благодаря ти ще го гледам отново.

Време е вече хората да отправят и ума, и сърцето си към науката, но подтиквани към нея от Любов. Докато Любовта не стане вътрешен подтик в човека към наука, поезия, изкуство, към религия, нищо не може да постигне. Без Любов няма истинско постижение. Ще каже някой, че слушал някаква наука или духовна беседа, но нищо не разбрал. Щом не е разбрал нищо, той е слушал без Любов. Който слуша и гледа нещата без Любов, той отчасти чува и разбира, отчасти вижда. Единственото нещо

Из Единственото нещо

Из Виделината

Духовният човек е вътрешно чувствителен и за най-малката несправедливост. Усеща всичко, защото има нежна душа. НО духовният човек, освен, че обича всичко и всички има и вътрешна Сила. Тя му помага да отстоява и брани онова вътре, дето е изпълнено с Любов. Да помогне на по-слабия, да избягва излишни, глупави битки... Цитат-"Царството Божие с Любов се взима и с Дух се крепи."

Понякога може да ми се наложи да съм лоша. Пример-ако мой приятел пуши, пие и доста настойчиво ме убеждава и аз да го направя, то е нормално да реагирам и по-остро, да отстоя себе си. Но възниква въпроса-дали този човек наистина ми е приятел? Смятам, че взаимното уважение на решенията, разбирателството са важни. Сигурно е, че всеки има някое ръбче, някоя лоша черта, но разумните хора работят върху себе си и осъзнават грешките си. А точно истинските приятели са тези, с които може да говорим открито и да си помогнем взаимно. Мисля, че можем да разганичим добронамерената критика от злобните, завистливи забележки... Понякога казани истини от близки и приятели действат доста отрезвяващо.

Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята... Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му подтикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе... Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа! И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка. Из Великиятъ законъ

Десен и ляв път-беседа Мисля си, че страданията на хората са дали и ще дават плодове-имаме воля да приложим Любовта и Мъдростта. Вярвам, че всеки, който чете беседите може да приложи по зрънце в живота си. Зрънце Любов, зрънце Мъдрост и зрънце Истина.

Мисъл за деня-27 януари Когато чувствата са правилни, нормални, те развиват естествена топлина. И когато умът е нормален, то се развива нормално изстудяване и тогаз се образува нормален живот. Понякой път умът образува по-голямо изстудяване, отколкото трябва, а понякой път сърцето може да развие по-голяма топлина, отколкото трябва. И там е всичкото противоречие. Самовъзпитание Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Исках да помогна. Потърсих тук но не намирам това заглавие. Ще потърся и в някои томчета, които имам. Проверете все пак заглавието дали е точно.

Bethedi, благодаря ти за мнението. Хубаво е да имаме различни гледни точки. Не е задължително и редно да харесваме и споделяме едно мнение. На мен твои мнения са ми помагали да разширя познанията си. Но това не значи, че ти трябва да харесваш моите. Все пак за всеки има място под слънцето. Светъл ден и всичко добро и за теб!

Да познавам себе си, значи да не се страхувам да се вгледам в себе си. Огледалото е само метод и насока, да видя - и + в себе си, качествата, добрите и лоши навици. Да видя и разбера грешките си. Да не се страхувам от промяна. Да познавам себе си е и начин да открия това, което е вложено в мен и душата ми, да използвам това, което е вложено в мен... И да не се страхувам от промяна. Ето, може би малко индиректно обяснение за себепознанието /или самосъзнанието според Учителя/. Из За да бъдете синове Из Сродните души

Съвременните хора говорят за доброто, за ангелите, за Бога, но нищо не са приложили. Те говорят за идеен живот, но не са го още приложили. Говорят за добър живот, но и него не са приложили. Човек трябва да се стреми да учи, а не да бъде учен. Силата на ученика не се състои в желанието, в стремежа му да бъде учен. Силата на ученика е в стремежа му да учи и прилага. Всички хора могат да учат, но всички не могат да бъдат учени. Силата е в знаенето, а не в знанието. Всички хора трябва да учат! Те мислят, че са придобили голяма наука, но се самозаблуждават. Науката е капитал, който принадлежи само на банкерите. В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, за банкерите. Обаче истинската звонкова монета, с която работният може да изкара своята прехрана, това е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот. В това седи щастието на човека. Който няма това щастие, той не разбира живота. Щастието се състои в правилното разбиране на Божиите закони. То е постижимо само при разумния живот на човека. Ако човек е щастлив в един момент само, а във втория не е щастлив, той не е придобил истинското щастие. Планински върхове

Някои учени философстват върху въпроса защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Ето защо, като разисквате върху въпроса защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път... ...Като се намери пред такава опасност, човек започва да бяга. – Защо? – Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е в бягането. Мине ли опасността, той започва да мисли вече и не бяга. Следователно видите ли, че някой бяга, ще знаете, че той се намира пред някаква опасност и се страхува да не пострада. Значи бягането е в зависимост от страха. Колкото е по-голям страхът, толкова и бягането е по-силно. Учените казват, че някога движението на земата е било по-голямо от сегашното. Оттук може да се извади заключение, че някога, в далечното минало, земята е преживяла голям страх, от който днес се е освободила. Колкото по-голям е страхът на някое тяло, толкова по-голямо е неговото движение. Обаче движението на това тяло не може да бъде безпределно. Ще дойде момент, когато силата, енергията, която кара тялото да се движи, ще се преустанови и то ще спре. Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в човека. Щом разсъдъкът се увеличава, страхът се намалява. Планински върхове

Казвате: „Нали сме излезли от Бога?“ Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. – Тогава какво трябва да правим? Нали науката казва така. – Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш: „Аз зная много“. – Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре – с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с което се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа. Учителят пита: „Иванчо, кажи колко правят 1 + 1?“ – „Едно и едно прави две.“ – „Две и две?“ – „Четири.“ – „Три и три?“ – „Шест.“ – „Три по три?“ – „Девет!“ Това е лесният път – пътят на лесната наука. От хиляда години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати. За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си със следния пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? – Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото едно по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото две, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас – малки величини – бебета, и действа върху нас със своето изобилие. И за нас, още преди тръгването ни от София, Господ казал на своите служители: „Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе – на Мусала, ще ги приемете като добре дошли гости“. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука, обратно, навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият. Малкият стрък

БожидарЗим, много ми хареса разсъждението ти, защото съвпада с мои си разсъждения... Да прегърнем своята сянка, тази, дето ума ни създава. Да обяздим и подчиним дракона, да го подчиним на сърцето си или по-точно да заработят в синхрон... Светъл ден желая!

Има ли ззначение какво чета, какво ми харесва? И дали някого го засяга това и по какви причини? Може би отговора е у всеки... Просто трябва да го потърси...САМ...

Осъзната молитва-това се случва, когато сме преценили силите си и малко не ни достига да се справим с някое предизвикателство. Обръщане към душата-към най-съкровеното, най-тихото място вътре в нас. В този смисъл външното ни пребиваване е без значение, можем да се молим навсякъде. Когато човек е искрен и съзнателно, чистосърдечно се обърне към Бога, всичко в света му помага. Получава се връзка между всичко добри и разумни хора и сили в природата. Учителя не ни е спестявал и критика и напътствие. Но дали сме приложили поне малка част от тях? Ние с нашата любов и добро отношение поставяме условията на бъдещата култура. Молитвата в скришната ни стаичка и честно, справедливо отношение към хората, света отварят нов път... Из Кога се молиш

Мисъл за деня-23 януари: По приемането и изпращането ще знаете в кой свят сте влезли. В чувствения свят приемат зле и изпращат зле. В човешкия свят приемат добре, изпращат зле. В ангелския свят приемат зле, изпращат добре. В Божествения свят приемат добре и изпращат добре. . Който е недоволен от човешкия свят, отива в ангелския. Ако и в ангелския свят е недоволен, отива в Божествения свят, дето любовта е вечна и неизменна. Единият и многото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

Златното сечение Божествената симетрия е навсякъде около нас и в нас - тя е в математиката на нашата мисъл и в геометричните природни и изкуствени форми Френският учен Беноа Манделброт, авторът на книгата “Фрактална геометрия на природата” (1977 г.) търси общи параметри, присъщи на характера на природата и поведението на човека. Той прави извода, че и природата, и човекът действат на принципа на фрактала, т.е. на безкрайното раздробяване и подобие на дребните части на цялото. Безупречно определение за математически фрактал е библейският израз “Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят, първият и последният”. Фракталната неустойчивост, нерегламентираност, пластичност само доказват, че светът е устроен така, че да може да реагира на тласък отвън, да бъде управляван. Тъй като нестабилността на хаотичните системи ги прави извънредно чувствителни на външно въздействие. В тази фина и много чувствителна многоликост се съзира изключителното въображение на най-Великият фрактал – Творецът. Всяка една молекула в Неговата нежна паяжина, водеща и най-малките частици към основния обект, “виси” на фина нишка, която я свързва с останалите молекули. Всяка нова молекула има собствени спирали и изпъкващи части, като езици на пламък, и в тях има нови молекули, още по-малки, безкрайно разнообразни, винаги подобни, но никога идентични. Точно като в чудото на миниатюризацията – всеки нов детайл е вселена, цялостна и многолика. А Художникът е творил така, както и вселенското съзнание – с прости физични закони, повтаряни с безкрайно търпение, навсякъде и във всички сфери еднакво. Така се самосъздава и природата, и човекът, като един сложен математически обект, който събира всичко неизбежно и непредсказуемо. Като едни безкрайни итерации (последователности на сумиране), от които най-простият, но базисен, е моделът на итерация, известен като ред на Фибоначи: 0,1,1,2,3,5,8,13 и т.н. В него всяко следващо число е сбор от предните две, а резултатът от делението на всяко следващо число на предишнато асимптетно се приближава към трансцедентното число 1,6180339, изразяващо пропорцията на златното сечение, от която светът е буквално наводнен. За първи път терминът “златно сечение” (фи) е въведен от великия древногръцки астроном Клавдий Птоломей (90-160г.), а популярност получава благодарение на Леонардо да Винчи. Но 250 години преди него италианският математик Леонардо Пизански (1180-1240 г.), по прякор Фибоначи (Син на Добродушния) обяснява тази нарастваща закономерна последователност. Той я наблюдава при размножаването в животинския и в растителния свят. Йохан Кеплер пък я открива в музиката в интервалите между основните мажорни и минорни тонични тризвучия (1,3,5 или 1,5,8). Той забелязва, че обикновено кулминацията на мелодията е в точката на златното сечение и е с неговата обща продължителност – 1,618 След тях още много учени забелязват, че всички процеси (биологически, исторически, социални, обществени, финансови) са подчинени на пропорцията на знаменитото златно сечение. И че неговата същност се изразява със следната формула: малката част от цялото се отнася към голямата така, както голямата към цялото. И съответства на числото 1,6180339, което изразява съразмерността, хармоничността и красотата на природните обекти, шедьоврите на изкуството. Анализът на пропорциите на забележителните архитектурни паметници показва, че основните им размери също са близки до числата на Фибоначи. Още през XIII век Тома Аквински вижда пряка връзка между красотата и математиката Връх на числовото послание е пирамидата в Гиза, която не е гробница, а неразрешима още главоблъсканица от числови комбинации. Храмовите жреци предават на Херодот, че площта на всяка от нейните стени е равна на квадрата на височината й. Дължината пък на нейната стена е 783,3 фута (238,7 м), а височината е 484,4 фута (147,6 м). И като се раздели дължината на височината, се получава съотношението фи – 1,618. Така древните египтяни чрез числовите символи са предали за бъдещето така ценното знание, и то в една предписмена и предйероглифна епоха. Във всички вътрешни и външни пропорции на пирамидата шества числото 1,618, то играе централна роля. Същото съотношение е открито и в мексиканските пирамиди. Това говори, че са построени приблизително по едно и също време от хора с еднакво равнище на развитие. Числото фи не подминава и биологията. Всичките кости на жабата са в пропорция фи. Частите на тялото на водното конче също са в тази пропорция. Вездесъщото съотношение е и във всеки вид риба, в пропорциите на човешкото и животинското тяло. Деленето на общата височина на човека в съотношението на златната пропорция преминава през естествените разчленявания на тялото. Между голямата му и малката му част има същото съотношение, както между голямата част и цялото, за да изглежда прекрасно. На рисунката на Албрехт Дрюрер “Изучаване на пропорциите” се вижда, че размерите на човешкото тяло (за единица е избрана главата) се съотнасят като 1:2:3:5:8 и образуват реда на Фибоначи. Дължините на костите на пръстите също са в съотношение фи помежду си. Изобщо основата на всички живи същества е една – тази на Свещената Божествена геометрия. От което следва, че нейният Творец е най-великият Геометър И целият свят е така строен и красив, именно защото е на основата на Неговата Геометрия и Неговите геометрични линии. Строежът на човешките и животинските кости също е подчинен на това съотношение, затова са една оптимална система, т.е., максимална носеща способност при минимален разход на материя. Тази пропорция е обикновено на местата, където нещо се прегъва или променя посоката си. Всяко изумително творение в мирозданието и в човека съответства на правилото на златното сечение. От листенцето на тревичката до биологическата популация. И всички те са изумително красиви, защото съдържат естетика на реда, която граничи с хаос и защото изразяват мъдростта в простотата и принципа за единното просто, задаващо разнообразното сложно Тази идея се вижда и в устройството на цялото мироздание, заложена е и в генома на човека и на животното. Книгата на цялата природа е написана с езика на нелинейните, неправолинейните фрактали. При линейните всяка част е умалено точно копие на цялото, а при нелинейните всяка част прилича на деформирано копие на цялото. Причудливите очертания на бреговите линии и сложните извивки на реките, начупените очертания на бреговите линии и сложните извивки на реките, начупените повърхности на планинските хребети и чудните очертания на облаците, буйните корони на дърветата и разклонените мрежи на кръвоносните съдове и невроните, плахото блещукане на свещта и разпенените турбулнтни потоци на планинските реки – всичко това са фрактали. Едни от тях, като облаците и потоците, постоянно менят формите си, а други, като дърветата и невронните мрежи, ги запазват неизменни. Но и двата типа фрактални структури имат нещо общо и това е самоподобието им. Изпълняват основния закон за единство в многобразието на мирозданието, който пък е доказателство за Единния му Творец, както и за Божествената, базисната фрактална геометрия А тя е навсякъде около нас и в нас. Цялата символика на различните религии и езотерични школи също съдържа елементи на фрактални конструкции, базиращи се на някаква фундаментална геометрична първооснова и това е изображение на модифициран кръст. Външната архитектурна сферично-кубично-пирамидална форма на евроазиатските християнски манастири, на будистките ступи и храмове, на ислямските джамии, на египетските пирамиди, на пирамидалните конструкции на цивилизацията на маите и т.н. съдържат една и съща фрактална база – триизмерният кръст и развиващ се от него вписан в куб октаедър, трансформиращ се в сфера. Следователно – не фракталните форми са символ, модел на фундаменталните технологии, а, обратно, базисните езотерични технологии са проява на фракталната структура на информационната първооснова на нашата Вселена. А фракталната геометрия е ефективно средство за описване на морфологичните свойства на природата и човека. Божественото съотношение е и в най-добрите образци на изкуството. А защо е така, ни обяснява още през XIII век Тома Аквински. Той смята, че у човека е заложена предустановена хармония и формулира един от основните принципи на естетиката - на човека са приятни обектите, които имат правилни пропорции, тъй като между красотата и математиката има пряка връзка и тя е заложена в човешките инстинкти. Великият гръцки философ, основател на неоплатонизма, Плотин още преди две хиляди години пише: “Никога окото не би могло да възприеме слънцето, ако то самото не е подобно на слънцето; също както и душата няма да може да вижда прекрасното, докато самата тя не е прекрасна, а за да види красотата и божествеността, човек също трябва да стане прекрасен и божествен.” А това са взаимодействащите си части от едно цяло, подобията на фракталите слънце – око; Бог – душа В тази връзка немският физик Херт Айлен Бергер добавя: “Усещането за прекрасното се подхранва от съчетанието на подреденост и безредие, което се наблюдава при естествените явления – облаци, дървета, снежинки, при които са присъщи устойчивост и хаотичност. И точно тази хармония между хаоса и реда изгражда нашата представа за красота. Затова в изкуството се наблюдава строга закономерност на взаимните преминавания на хармоничните и дисхармонични стилове, на лявополукълбовите и дяснополукълбовите тенденции, на Аполоновото и Дионисиевото начало, или по-общо, на Космоса и хаоса. През 1753 г. математикът Робърт Симсън от университета в Глазгоу открива, че когато числата станат по-големи, съотношението между последователните числа се доближава към числото фи, към златното сечение, наричано Божественото съотношение. Цялото число е 1,6180339887498948482 и прилича на числото пи /  / по това, че десетичните му стойности продължават до безкрайност, без да повтарят прогресията. При златния правоъгълник съотношението между дължината и ширината е златното сечение. И ако от него се извади квадрат, ще остане по-малък златен триъгълник и всяко такова следващо изваждане ще довежда до все по-малки златни триъгълници. Атинският Партенон също се вписва в златен правоъгълник. А Леонардо да Винчи и художниците Сьора и Мондриан също са използвали тази геометрия в своите творби. Самата Слънчева система също е спирала на Фибоначи и е вихър, в центъра, на който е Слънцето. Но не съществуват правоъгълници или спирали със златно сечение, ако те не са създадени изкуствено, казва Дурвало Мелхиседек. И тъй като спиралата на правоъгълниците със златно сечение няма нито начало, нито край, отива навън и навътре безкрайно, животът прибягва до хитрост и намира друга спирала за сътворение. Така природата заобикаля проблема и чрез реда на Фибоначи намира началото на безкрайността Но тази симетрия обикновено е скрита, защото в характера на природата е да крие мъдростта на простотата и красотата, които могат да се описват само чрез абстрактния език на математиката. От тази хитрост на Сътворението, изхождаща от енергийната консумация, всъщност светът започва да изглежда по-сложен, отколкото е. За да не можем да забелязваме, че всяка частица си има своя близначка – античастица, както и материята си има своята антиматерия. За да не можем да усещаме частиците – партньори, тъй като са с по-голяма маса. Но тези симетрии са създадени, за да бъдат нарушавани и потрошавани, също като огледалата. В този самосъздаващ се хаос всъщност е скрито най-голямото съкровище, най-сладостния еликсир, изключителния дар на Космоса, чрез който, според древните легенди, хората, разположени в един ръкав от Млечния път, ще преминат от плътност в светлина, от страх към любов, към изместване на възприятията Затова ние, живеещите в периода между 1987 – 2012 г. не трябва да се страхуваме, а да бъдем доволни и щастливи, че сме избрани да живеем в сезона на промените, който се създава чрез космическите ветрове, слънчевите изригвания, чрез нашата ДНК. Този период ще въведе нов ред, при който няма говорител или глава на пирамидата, а само духовна организация. Ще създаде фино балансирана настройка и жизненост чраз разрушаване и объркване. Чрез благоговение пред стойностите на живота, пред плана, който не съдържа грешки и вплита светлите и тъмните нишки заедно Но вместо да участваме съзнателно в този процес на промяна, който безкрайно надвишава нашата индивидуалност и да имаме досег с трансцедентната вечност и сигурност и вместо да ползваме универсалните закономерности на нашите предшественици, ние още се стремим да откриваме топлата вода, да създаваме нови закони и подзаконови актове. Но въпреки недоверието ни към духовната промяна, кризата, дестабилизацията, в която сме сега, е планирана възможност да разклатим шаблоните, стандартите, в които сме заседнали. Да се отправим към пътуване през познанието за най-важния инструмент на промяната – привличане на подобията, на фракталите. Към онзи синтез между индивидуалното и общото, в който да приемеш себе си за част от общото, означава да приемеш себе си за приет от Бога. Така ще се роди и стремежа да се слеем с подобието си, с Бога. А като овладеем наподобяването на преживяването за доброта, светлина, мъдрина, вече можем да се превърнем в самото преживяване. автор: Лиляна Фероли

Благодаря, за пожеланията