Много хубава тема, благодаря!
Сплашванията, обидите, понякога и натякването са доста специфични за родители с амбиции или нeзаинтересовани такива... Има две крайности-или казват, че нищо не излиза от детето, или го заплашват, че ако не направи нещо, няма да получи друго, за да го амбицират.
Ако едно будно, умно дете бъде мачкано, казва му се, че нищо няма да излезе от него може да се получи обратният ефект. /Аз имах голяма доза инат и все исках да покажа, че мога:feel happy:/.
Но има деца, които имат нужда от похвала, стимул, за да могат да напредват, да изградят самочувствие.
Изобщо за всеки има различни подходи и всеки с нуждите си. Насаждането на вина, или родителите да прехвърлят своите успехи или неуспехи върху децата си е глупаво. И често е травмиращо, объркващо...
Та родителя като възпитава е добре да знае от какво точно се нуждае детето му и ако е нужно и с похвала, и със строгост да го насочва. Това е най-добрия вариант.Така и родителя се образова и променя себе си, като търси връзка, разговяра с детето си...