Слънчева

Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари. Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа. Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Учител и Господ - НБ,държана на 15 юни 1919 г.

Успех мила. Трудно е да си майчица, но пък това е неповторимо изживяване. Целувки за теб и бебето ти...

Буболече и аз мисля, че е нужно и да оставиш бебето да поплаче. Е, не да е ужасия... И наистина, нужно е и някой да помогне. Сина ми е кърмен до 7 м. и когато започна да набляга на пюретата постепенно /като начало само вечер и сутрин, а после само вечер давах кърма/. Докато се отказа. Но беше свикнал да ми е в ръцете по всяко време. И така свекна с мен, че вече около година и половина-две са дереше ако изляза от стаята. Много трудно се научи да ме няма по малко и постепенно. Наистина всяко дете и всяка майка са индивидуални. Вслушвай се във майчиния си инстинкт, но и за себе си мисли. Прегръдки!

Диана е права. Важен е вътрешния стремеж. Импулса към добро. Ясно е, че не всеки може и трябва да се хвърли да прави неща, дето не са му по силите. Често води и до психически отклонения. За това и Учителя е дал номерулогични значения, астрологията да попогледнем. И според даденостите да се развиваме... Усърдието се взема под внимание. Не е нужно да си поставяме план, а просто да следваме Пътя си, да прилагаме и отстояваме Истината според разбирането си в момента и да се учим в самия Живот...

Привет и аз от вчера съм на режим. Много ме боля главата. Но днес съм добре. Малко и в градината почистих. Дано утре да съм още по-добре! Не ми се яде житото, но хапвам по малко.

Знаци има, но ако искаме да не ги виждаме, избора е наш... Отговорността-също. А те ясно ни казват: Нужна ни е Вяра, в Доброто и желание днес и сега да се усмихнем, да кажем една добра дума. Да поздравим сърдития ни съсед... Да прегърнем сянката, за да стане светлина... И въпреки, че може да сме смешни, доброто ще се натрупва и ще се обърнат нещата. Ако пуснем чернилката вътре тя ще ни завладее, а ако и се усмихнем и и покажем обич и разбиране, може да се оцвети...

Може, ако е роб на заблуди, предразсъдъци. А не слуша сърцето си...

Учителя за България Донче, Благодаря за тази тема! Тя е за Духа на този празник! Имаме много да учим и да прилагаме.

Ще си разказвам за моя случай-Истината е, че целия блок 5 входа, 10 етажа беше свидетел на сцените от нощес. Но само аз бях лудата, дето говорех с децата. И видях прекрасни, изгубени деца. Деца, на които никой не е показал смисъла... Не е показал обичта, спокойния разговор... Моето спокойствие трябваше да е по-важно. Трябваше да се направя на ни чула, ни видяла... Сигурно се заплетох кармически, сигурно трябваше да си пусна филмче, музика в 2ч. през нощта... Да, това е нормалното отношение-а дали има смисъл?-ами ако на мен не ми се бяха усмихвали като дете, ако не бяха правили жест от доброта към мен... сигурно и аз нямаше да знам нищо хубаво, нямаше да съм това, което съм... Не е нормално да се оцелява. Не е нормално да се живее без топлина и разбиране. Не е нормално и само лошо да виждаме. Но доброто вече трябва да се покаже... А не да наднича скришом зад пердето... Иначе, да-днес е прекрасен ден и се грижа за цветята си, за децата си и ги обичам...

Трагедиите са навсякъде. Нощес за пореден път излязох да говоря на смъртно пияни деца/младежи. Появиха се и възрастни с джип, които търсеха някой, който счупил нещо в заведението им... Биха се, гониха се... Едно от децата, което не можеше да стои от алкохола повтаряше-"Не ми пука, убийте ме, за какво да живея... А аз съм добър човек..." Друго момче започна да говори с мен и казваше, че на никой не му пука за тях... Това сме гледали в американските филми, в кварталите за малцинства... А днес масово на никого не му пука за собствените му деца. Все пак най-важен е бизнеса... И никой не проумява сякаш, че тази зараза-безлюбието, безхаберието завладяват всички, а плащат децата ни... 3 март-днес героите са тези, дето оцеляват на улицата, въпреки че на никого не му пука за тях... Не може да се гордеем само с миналото. Днес какви сме?...

Изгревът на Бялото братство-Вергилий Кръстев /благодаря на Валентин Петров за този цитат/ Не можем да се произнесем за чуждия път. Това значи да съдим. Ами ако има уроци /болезнени!/, които да ни вкарат в 'правия' път? Много неща не разбираме. Нека не забравяме, че смирението идва след осъзнаване на собствените грешки. А трябва да знаете, че да видиш себе си и своята виновност е много страшно. Да видиш, какво си причинил на другите, от страх, да разбереш причините за всички постъпки /значи да си слязъл в Ада/, но ако съумееш да излезеш от там /след време/-виждаш, че Бог ти е простил. Не забравяйте Блудния син... Да дадем свобода-на всеки, да си научи уроците и да се поздравим в едно ново, светло съзнание...

И аз си мисля, че изказа на различни мнения, разговора и дори спор с добронамерен тон биха помогнали за изясняване на гледна точка, и Истината... Случвало се е и тук, да има спорове За това споделянето е много добър начин и Учителя го е препоръчал. Всеки казва своите наблюдения, преживявания и всеки взема това, което му е нужно. Без насилие, налагане... Но това все пак предполага разумност. Понякога се казва едно и също по различен начин и ако не се разбере възниква спор... Но все пак най-важно е участниците в дискусията /не ми харесва думата спор/ да вземат под внимание различията си и да се водят от доброто намерение и взаимното уважение...

Благодаря ти за този стих МАЙКА МИ В рояка спомени свещени, де моя дух сега се губи, сè твоят образ въжделени духът ми, майко, среща, люби. Ти люлката ми си люляла със песни жалостно-упойни, над мен по цели нощи бдяла през мойте нощи безпокойни. Под твоето крило растял съм, наяквал съм под грижи мили, от твойта реч и взор черпал съм и радост, и духовни сили. Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше! И. Вазов

Съгласна съм с примерите за Белчо и Сивушка. Както и за Монтеки и Капулети. Разбира се, има изключения и Слава Богу! Живота е пъстър и многообразен. Но най-ми хареса това - Става дума и за отговорности. Дори и да сме направили грешки, можем да ги трансформираме в ползи, да се променим, да израстнем... И зависи точно от вътрешната насоченост. Все пак душите ни трупат опитност.

"Веднъж запитали дявола, как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: Не бързай, не е време сега. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе. Искат ли от някого пари на заем, аз му нашепвам: Кажи, че нямаш. В това време, аз ги обирам: На тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват. Сега на вас казвам: Не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример, как се живее. Професор казва на един свещеник: Вие не знаете да пеете църковните песни – много ги увъртате. Като започнете да ги извивате и ... и ..., край няма. С това изопачавате песните. Добро нещо е буквата „и“, но трябва да се пее добре. – Там е въпросът, казал свещеникът – трябва да се пее добре. Тъй щото, колкото и да критикувате, трябва да покажете на хората, как се пее. Ако не можете да покажете, по-добре мълчете." Малките величини Често съм била разочарована, че някой не разбира, какво казвам. Имало е моменти, когато давам обич и усмивка, а ми отвръщат с ръмжене. Малко след това се появява мисъл-'не се занимавай с никого, нека всеки си се оправя, зарежи ги, не заслужават доброто ти отношение...' Обаче идва помощ - 'и този човек е бил наранен, за това ръмжи. Защо да те разбират всички? Те искат също да бъдат разбирани...' - и се появява една топлинка в сърцето ми, и я изпращам мислено на тези, дето са ме ядосали преди малко... Та всички се нуждаем от обич, всички сме страдали. И е нормално да не знаем и да не сме видели всичко в света... Различни сме и това ни допълва, прави ни хармонични, а не лоши. Преди ми беше нужно време, да анализирам и трансформирам обидата в разбиране. Сега все по-често се усмихвам и бързо изпращам обичта си и благодарността за срещата с различния... Опитвам се да бъда себе си, без да поставям условие-да ме приемат.

Дървото на Живота

Ама прекрасни са

Съгласна. Имах предвид, че има мъже, за които идеалите са-скъпа кола, хубава жена и т.н.... Няма нищо лошо и в това, но точно точката е преместена А интуицията ако съчетаем със смелост да заявим себе си, е супер. Клаудия, благодаря ти за споделеното, получих допълване на някои свои разсъждения. Мислех си за двете ръце и ъгълът, там май се намира сърцето. И ако то има идеали и се свърже с разума...

Взела две игли от Ежко, прежда от върбите взела, баба Марта тази заран мартенички е изплела. Ето ти една, за здраве, ето ти една за сила. Баба Марта на децата Пролет днес е подарила.

Обикновено пред блока и в сандъчетата на балкона си садя циния, невен и петунии. Също и латинки. Тази година трябва да разредя перуниките и едно цвете /май е крем/, защото са много нагъсто и се задушават. Ако някой иска до края на седмицата ще ги поизвадя /коренчетата/ и мога да раздам. http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://graphicshunt.com/emoticons/tags/1/flower.htm http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://graphicshunt.com/emoticons/tags/1/flower.htm

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! МНОГО ЗДРАВЕ И УСМИВКИ

Мисъл за деня-1 март Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа. Тогава всички желания на човешката душа се осъществяват. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж, не желайте всички цветя изведнъж да цъфнат. Съработници на Бога Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Отшелникът и блудницата Братът на най-малките

Ани, разбирам така примерите, които си посочила. - Жената, трябва да може да приема мъжа с любов. Когато е истинска /любовта/, то жената може и да даде свобода на мъжа, а ако няма пари би казала-'заедно и пари ще спечелим'... Мъжът, който се бори за идеалите, е силен, герой, а мъж, който е 'герой' за пари е нещо друго... В беседата се споменава жената на нощта и жената на деня. Едната е прелюбодейката, която владее мъжа, опитомява го, хитра е, постига целите си... А другата е 'глупава' тя обича, разбира и прощава... Предпочита да отстъпи мъжа, но като го носи в сърцето си, освобождава душата си... Бащата е възвишеното, Божественото, онова, което освобождава, абсолютната Любов и добродетел... Налагане на своето в дома, налагане на волята в работата, на всякъде... Борби за доминиране, надмощие... Разбирателство, компромиси, във всички взаимоотношения са нужни. Ако всеки върви с ината си, до нищо добро не се стига... На пръв поглед сякаш има противоречия, но всъщност, парите си имат място, нуждаем се от тях /в този свят/, но те не бива да са цел. По-важно е да следваме сърцето си, да се развиваме, а не за пари да правим компромиси с душата си...