Слънчева

В дланта ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над градини. Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва. „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!” „Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”; „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.” Доброта Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!... И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! Петя Дубарова

http://www.youtube.com/watch?v=yGnV2ItWguo

Чудесно, и аз ще си прочета молитвата за България.

Честита Пролет, приятели!

Прекрасни сте, обичам ви!

Прекрасно дете, вълшебни рисунки, дарба

http://www.youtube.com/watch?v=TzcfU5H46JA Ширто

http://www.youtube.com/watch?v=RohZ86LgS3k&feature=PlayList&p=C87D1237C205F8BD&index=0&playnext=1 Сворнато хоро, също ми е любимо

http://www.youtube.com/watch?v=TUgLzikXxIM Чичовото хоро, любимо ми е

Мисъл за деня-20 март На земята сте дошли, за да учите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас. Вслушвайте се в тихия глас, които говори на сърцата ви. Това е гласът на Бога. Няма човек на земята, комуто този глас да не говори. Тихият глас Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

http://www.youtube.com/watch?v=GHgbxPiL2qk Ръка

http://www.youtube.com/watch?v=P5ArdI6wLFo Еленино хоро

Клаудия и Локатор. Като променяме себе си-самоосъзнаваме се, то и света около нас се променя. С едно засадено цвете, с усмивката и съпричастността към другите... Не е нужно да сме националисти и /даже близо до нацисти понякога;)/. Ако се приемаме като хора, като души, братя и сестри, то ще е по-лесно да преодолеем различията... /много ми харесва цветното писане, само дето нямам време понякога да оцветя/

Има много добър самоучител в 'Замунда'. За народни танци. Обичам танците, спортните и латино... Изобщо музика и движение-прекрасно

Много хубава темичка. Играла съм народни танци като дете и скоро пак посещавах курс, за развлечение. Изучавахме хора-за забавление, за гимнастика. Приятно е и разтоварващо.

Мисъл за деня-19 март Та когато казваме, че добре трябва да мисли човек, ние трябва да имаме онзи Божествен ум, с който всичките неща в света са се създали. Когато говорим за любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото Слънце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим за чисти постъпки, разбираме Божествената воля, дето всяка постъпка е на място. Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44 /извинявам се за сгрешената дата/

"Грозните" патенца понякога се превръщат в красиви лебеди, въпреки подигравките на останалия свят... За лодките е по-добре да са на брега. Но те са направени да побеждават вълните...

А понякога е добре да изключим ума и да усещаме, онова, дето е вътре, тихия шепот на душата...

Прекрасни са, души, чистички

Божидар, като се замисля, прав си. Имало е моменти, когато много изисквах от себе си и все се стараех да контролирам... Осъзнах, че се страхувам да приемам себе си, като губеща... Изобщо в някакъв момент разбрах, че "Живота е това, което ни се случва, докато правим планове..." Но съм щастлива от уроците. Живота ни запраща ту, в една, ту в друга посока, докато осъзнаем, че средата е за предпочитане... Че не съм нито добра, нито лоша, просто съм това, което съм...

Много ми хареса тази мисъл и мисля, че е подходяща за темата. В началото на Пътя е нужно човек да се научи да вярва в себе си. Да не се самобичува излишно, но и опасността от гордост е много явна. Мисля си, че Живота учи най-добре и ни направлява, та всяко залитане може да се овладее. Смирението и търпението са основното, което трябва да възпитаваме и укрепваме в себе си.

Учителя казва: - "Царството Божие с Любов се взима и с Дух се крепи!" Има малка разлика май. Според мен-силата ни идва от Любовта и Вярата. С тяхна помощ извървяваме Пътя към Голгота...

Сходни са, да не кажа еднакви нещата. Но Словото на Учителя е по-многопластово и по-всеобхватно. Все пак всички стигаме до един извод, макар и по различни пътища.

В по-висшите нива, ерата на Духовния човек /или ерата на Водолея/ е започнала. Осъществяват се много промени. Но тъй като "времето" е различно като понятие и измерване, не е само линейно, докато се приеме на сегашните нива, /за да се издигнат повече хора, съзнателно/ трябва време Всеки, колкото и мъничко добро да прави, с добри намерения и старание за Бога помага на Цялото. Откровение 21-22 показва следващите два века... Съработници на Бога

Радита 144 хиляди ще са по-силните, своеобразни центърчета, лъчи, които ще помагат на другите, у които все пак има добро и обич и ще помагат на останалите по-заблудени... Тези 144 хиляди са в плът, а колко още светли същества от неведимия свят помагат... Един човек е свързан с 10, 100 хиляди други души с невидима енергия-Любов