Моето виждане е малко различно от това на Стан
Нямам очаквания и не вкарвам в рамки! Но ако имаме непреодолими различия, просто се отдръпвам от даден човек. Това значи-давам свобода, на себе си и на другия, да е такъв, какъвто е и аз съм, това, което съм. Ако добронамереното ми отношение и компромиси не са дали резултат, просто отминавам и прекъсвам връзките...
Имам стремеж да се поправям, да си уча уроците и да израствам, но не мога да изисквам това от другите. То си е техен свободен избор. Само и единствано Бог учи, като ни дава условия сами да се осъзнаваме....
Пример-ако човек системно и целенасочено се опитва да ме манипулира, да ми внуши чувство за вина и да изисква да отговоря на неговите представи, то аз имам право да го приема или да го отхвърля, с последващите ми отговорности...
И друг пример-майката обича детето си, знае, че като порастне ще е много разумен, добър човек. Но ако то сега направи беля, тя ще реагира, ще се скара, ще разговаря, ще изрази неодобрението си...