Слънчева

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Великият_път -беседа Молитвен наряд за край Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 „Евангелие от Матея“, 15-та глава, 1–10 стих; „Евангелие от Лука“, 10-та глава, 10–20 стих; „Евангелие от Йоана“, 1-ва глава, 1–15 стих. Може да се говори за много работи, които остават неразбрани – едно забавление на хората, но най-важното е онова, което човек сам схваща със своето съзнание, ония връзки, които той лично има. Пътят на човешката душа е най-важен, пътят, по който всяка една душа върви. От този път зависи лично за него и по този път като вървят всичките душѝ, зависи общото. Сега ние често пъти се спираме върху общото. Какво ще стане? Опасността не седи в общото, опасността е в частното. Един лист може да бъде откъснат от дървото, един цвят може да повехне и тъй нататък. Та казвам, ние сме дотолкоз радостни, доколкото разбираме пътя на Божията Любов. Казва: „В начало бе Словото“. Словото, това е изявление, Божията Любов, която се изявява на всяка една душа. На това изявление на Бога в нас ние се радваме. Сега различни са разбиранията. Хората имат три разбирания... Та казвам, най-интересното е в живота, ония дарби, ония сили, които Бог е вложил в човешката душа, да ги развие човек. Няма по-хубаво нещо от Истината, няма по-хубаво нещо от свободата. Но свобода без Истина не се добива. Защото когато говорим за Истината, разбираме физическия свят, проявения свят. Трите свята съставят едно семейство: Божественият свят е бащата, духовният свят е майката, физическият свят, това е роденото дете. Онези, които не разбират, казват: „На земята в дадения случай бащата е важен“. Важна е и майката, важни са и децата. Едно семейство без деца не се е проявило. Може ли да съществува един свят без баща и майка? Някои хора отричат, казват: „Няма такъв свят“. Чудно, те отричат, като че ли те съществуват без баща и майка. Най-първо, казва: „Ти при него няма да ходиш, нямаш баща, няма духовен свят, всичко е тук, нямаш майка, само ти си тук. То е разбиране“. Оттам започва противоречието. Всичкото противоречие в света е, че човек отрича реалността, която е над него. Ще кажете: „Кой е видял Господа?“ Слепите никога не са Го видели, но онези, които имат очи, чистите по сърце, ще видят Бога. Казвам, ако Бога никой никога не е видял, какъв смисъл има това, че чистите по сърце ще видят Бога? Някои ще цитират стиха, че Моисей искаше да види лицето Божие. Не може някой да види какво е лицето Божие и да остане жив. Знаете защо? Моисей имаше едно престъпление, което тежеше на него. Казва Бог: „Ти със своето престъпление, което си направил, ще видиш само задницата, гърба Ми ще видиш. Лицето Ми не можеш да видиш“. Всеки човек, който живее порочен живот, не може да види лицето на Бога. В каквато и степен да са неговите прегрешения, той трябва да се очисти. Именно туй престъпление на Моисея стана причина да не може той да влезе в обетованата земя. Та всеки един от вас все си има по една спънка като Моисей. Един ден той видя един египтянин да бие един евреин. Взе, че претрепа египтянина, зарови го в пясъка. На другия ден видя двама евреи да се бият. Отиде при тях и единият му казва: „Да не искаш и мене да пречукаш като египтянина?“ Мойсей хукна да бяга, той знаеше какви бяха последствията, какви бяха строги законите за убийство. Той беше посветен, направи едно престъпление. Не само това, но много работи Моисей допусна. Ако всичко онова, което е писано, е вярно, той стана причина един ден да бъдат избити 15,000 евреи. Така е било в Стария Завет. Всички хора, които живеят в Стария Завет, считат, че светът ще се оправи с убийство, трябва да се избива. Аз сега говоря за личния живот. Всеки един от вас мисли, че като премахне всичките препятствия в живота, които съществуват, той може да се повдигне. То е едно заблуждение. Препятствията, които съществуват, те са фиктивни... Великият_път

Мисъл за деня-6.4.2018г В миналото разпнаха Христа на кръста, но днес не може да се намери дърво, на което могат да Го разпнат. Велик, голям е днес Христос! По-долен от ангелите

Мисъл за деня-5.4.2018г За християнството казват: да вървим по Христовия път. Но има три степени на християнството. Най–първото в християнството е да вярваме в Бога. Второто положение – да обичаме Бога. А третото – да вършим волята Божия. ...Вярвайте в Бога и вярвайте във всичките хора, които вярват в Бога. Обичай Бога и обичай всички, които обичат Бога. Служи на Господа и служи на всички, които служат на Господа. ...Този е смисълът в практическия живот сега на земята, който може да получите. Три степени в християнството

Мисъл за деня-4.4.2018г За някои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на техния гроб. За други, още много време ще мине, докато дойде, да хлопа на вратата на техния гроб. Това зависи от степента на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. ...Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения. Лазаре, излез вън!

Мисъл за деня-3.4.2018г Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се ознаменува с пробуждане на човешката душа. ...Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда. Това се отнася за онези, които не са събудени, но не и за събудените. Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен процес. ...Ако не всеки час, поне всеки ден човек трябва да се събужда. ...Христос отива при всички души да ги събуди. Да ида да го събудя Когато правите добро на някого, вие събуждате този човек. ... Правете добро на ближните си, събуждайте ги, не се колебайте. "Лазаре, излез вън!"

Мисъл за деня-2.4.2018г Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си туй възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знанието; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият космос, какво е предназначението на човека. И Петър го взе настрана

Благодаря за беседата! ...Първият подтик на любовта, то е да се прояви животът. Че в какъвто и да е смисъл ти да проявиш любовта, то е Божествен подтик. Тия подтици стават по хиляди начини. Ти имаш подтик към водата, тя ти дава подтик. Ти имаш подтик към храната, към всичките плодове. Каквото ядеш или каквото чувстваш, то са все подтици. Всичките тия малки подтици ги отхвърляш и очакваш нещо. Казвате: „Да дойде Христос.“ Че как ще дойде? Че Христос дошъл. Дето се бият германците, то е Христовият гняв. Понеже дойде любовта в света и хората не я признават, след любовта иде боят. Аз да ви приведа простия пример. Бащата казва на сина си: „Слушай, трезвено да живееш. Ако ме слушаш, ще имаш всичкото мое благословение, ще те милвам, ако не ме слушаш, ще има дърво.“ Синът не знае какво нещо е дървото. Отива, напива се. Бащата взема тоягата и започва да го налага. Защо го налага? След като го налага, казва: „Олеле татко, не ме бий, още веднъж няма да пия.“ Пък щом има вино, има и дърво. Сега хората не може да видят, че един неестествен живот произвежда войната. То е напиване. Тия хора защо се бият? Бият се за нищо и никакво. Напили се, искат да завладеят земята. Да владееш, в пълния смисъл, значи да обичаш нещо. Бог, Който създаде света с обич, даде на човека свобода, казва: „Ще създадеш с любов, както Аз създадох, ще управляваш с любов.“ Ако някой се напие, ще го биеш с едно дърво, музикално ще го биеш. Ще знаеш къде да удряш. Запример, ако удряш музикално на крака, е „до“. Седемте тона ще ги поставиш на човека. „Си“ е горе, главата. Седем удара, музикално ще биеш. После, ще има две прави линии, няма да бъде силен ударът. Целите тонове ще бъдат на силните места. На краката хубаво ще удряш. Малко по-горе, под коляното, е „ре“. После, на бедрото горе, близо до задницата, е „ми“. Природата постоянно ни пердаши. То е от неразбиране. Дойде някой, свил се кракът му от бой. Той си свил крака, защото го бият. Защо? Защото не знае да вземе „ре“ или „до“. Стария метод, фалангата: като не вземе „ре“ правилно, постоянно го бият. „Ми“ не може да вземе, бой има в горната става, огъва се. Като вземеш „ми“, болката дойде в кръста. Там е „фа“, той започва да се огъва. Трябва да знаеш как да разбираш. Та казвам, когато ние разбираме ония методи, които Господ вложил в света, във всяко едно отклонение от правия път не се чувстваме на място, едно вътрешно недоволство чувстваме, една вътрешна болка. Недоволен си ти от себе си. Защо си недоволен? Не си постъпил както Господ иска. Защото помнете, че всеки един от вас дава начина, формата, как да те обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Да ви приведа един пример, един анекдот из българския живот; не зная дали е верен, не съм проверил. При Освобождението на България на един българин се разболяла жена му от треска. Отива при доктора да иска цяр. Той бил много сприхав, нервен. Казва му: „Жена ми е трескава.“ „Трескава ли е жена ти?“ Удря му две плесници и казва: „Да си вървиш.“ Мисли си: „Бамбашка доктор. Даде две лекарства.“ Отива си вкъщи и дава едното лекарство на жена си, удря ѝ една плесница, казва: „Докторът ми даде две лекарства.“ „Какви са?“ Удря ѝ една плесница. Тя казва: „Стига едното.“ Като ѝ удря плесницата, тя оздравява. Той задържал едното лекарство. След като оздравяла жена му, след три–четири месеца, взема два коркоя, занася ги на доктора да му благодари, казва: „Господин докторе, дойдох тук и ти ми даде две лекарства; едното като дадох на жена си, тя оздравя, едното го нося назад.“ Лекарят забравил и казва: „Ще го дадеш, разбира се.“ Удря му една плесница. Помнете, ние даваме формите и начините как да постъпят с любовта спрямо нас: както ние ще постъпим, така ще постъпят и с нас. Примерът е малко груб, но принципът е верен. Каквото правим в света, ще ни се върне. Затуй в земния си живот да постъпваме във всеки случай добре, според законите, които Бог изисква. Ние може да имаме един красив живот. Трябва да изправим миналия. През хилядите поколения имаме много черти да изправяме, редица черти има да изправяме: да изправим нашето лице, да подигаме тялото, да изправим очите си, ушите си, пръстите, да турим нови линии. Ние сега имаме съвсем извратени мисли. Мислим да идем в оня свят да видим Христа. Ние мязаме на един англичанин, който се хванал на бас с един американец, че при един милиардер може да иде в дома му и да се разговаря с него за пет минути. Хванали се на бас за двеста и петдесет английски лири. Отива при милиардера и казва: „Може ли да ми дадете пет минути?“ Той му казва: „Всяка минута ми струва пет лири.“ Казва: „Добре.“ Отива при него, пита го милиардерът какво иска. Казва: „Дойдох да ви видя.“ Гледа на часовника и казва: „Вашето време струва скъпо, всяка минута пет лири. Мене ми струва много повече. Аз се хванах на бас, че може да ви посетя за пет минути. На вас те струват двайсет и пет лири, а аз се хванах за двеста и петдесет лири на бас, значи моите пет минути струват двеста двайсет и пет.“.. Най-лесното

Благодаря за беседата! ...Някой може да каже: „Ние не мислим сега за онзи свят, но да си уредим живота на земята.“ Та животът на земята беше уреден, но ние го развалихме. На един милионер от Америка дохожда идеята да събира цветя. За тази цел той плащал на разни експедиции хора да събират всякакви видове цветя от най-редките екземпляри, докато един ден разпилял всичкото си имане и нищо не останало за него. Като умрял, трябвало да го погребат на общински разноски, нямал вече пет пари. Питам, като събирал толкова цветя, какво се ползвал той от тях? Какво спечели от тия цветя? Да събираш цветята, това значи да разбираш от техния език, да разбираш живота им. Но да се интересуваш само от външната страна на цветята, това е неразбиране вече. Така се интересуват всички млади моми от цветята. Докато са млади, те се кичат с цветя, но като остареят, те не се интересуват вече. Аз не зная защо старите не се интересуват. Младата мома ще се накичи с цветя на главата си, а старата жена се срамува да тури китка на главата си. Аз не зная отде е дошла тази мода – младата мома да туря китки на главата си, а старата жена да не може. Сега аз не съм против цветята, но казвам, и когато ги късат хората, и когато ги обработват, има два различни резултата. Изобщо аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат. Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.“ Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят. Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. В миналото философите, които са се занимавали с живота, търсили са начини да живеят дълъг живот и да могат да заминат от този в другия свят в етерното пространство и да се върнат, когато искат. Те са знаели това, но сегашните хора казват – като умре човек всичко се свършва с него. За обикновеното съзнание на невежия човек със смъртта всичко се свършва, но за учения, за просветения човек, като умре, той започва да се учи. Когато червеят умре, пеперудата почва да се учи и животът на пеперудата струва повече, отколкото животът на един червей. Казвам, ако ние, съвременните хора, искаме да разберем нещата, трябва да разгърнем книгата на великата природа и да вникнем в нейните замисли. Ние сега идем да отречем нещата и казваме, че еди-кой си философ е казал така. Да, но тези философи, които минават за безверници, аз не ги считам за безверници. И най-отрицателните философи имат някаква вяра. Тези хора, които отричат бъдещия живот, повидимому отричат и задгробния живот, но те вярват, че един ден ще се възстанови Царството Божие на земята и ще дойде един нов ред и порядък, ще дойдат нови хора в света. Тези хора вярват, че не умират. Те не са безверници. Може би те са безверници в известни теории. Те вярват, че известни теории, които сега съществуват, не са верни. Вземете например класическата музика и източната музика и ги сравнете. Които не разбират музиката, мислят, че източните народи са пели по-добре, по-хубаво, отколкото ние днес. Те се заблуждават. Наистина пели са, но само високопосветените, висококултурните, високоразвитите от тях. В древността музиката е била специфична, тя не е имала такова общо достояние, каквото днес например. Тогава музиката се е позволявала само на високопросветените, не е била за всекиго, както днес. Сега всеки може да свири, общо достояние е тя. Тогава е имало цели церемонии, докато ти позволят да свириш, и трябвало да знаеш как да свириш. В свиренето, в музиката има една сила. Западните народи тепърва трябва да изучават музиката. Има една музика, с която човек може да укротява бурите, зверовете. За всеки звяр има известни песни, които им се свирят и те се укротяват. Някой казва: „Защо трябва да пеем?“ Има песни за смъртта, от които тя избягва. Който знае тези песни, като дойде смъртта и запее, тя ще се върне назад. Смъртта се бои от тази песен. Ако рече да те пипне с ръцете си, достатъчно е да запееш тази песен, и тя ще остави ръцете си и ще избяга. Ние, религиозните хора, като не разбираме това нещо, казваме: „Такава е Волята Божия.“ И се поддаваме на смъртта. Не е такава Волята Божия. Волята Божия е да бъдем всички умни, да бъдем добри, да бъдем истинолюбиви. Да бъдем първокласни глупци, това не е Волята Божия. Да има такова размирие между нас, да има толкова противоречия, това не е Волята Божия. Това е нашата воля, това се дължи на нашата неразбранщина. Сега не е въпросът да защитавам една кауза, защото истината не се нуждае от моята защита. Слънцето ни най-малко не се нуждае от моята защита и от моите похвали; звездите също така не се нуждаят от моите похвали и животът не се нуждае от нашата защита и похвали. Просто ние трябва да констатираме известни факти и нищо повече. Ние трябва само да познаваме живота, той съществува у нас. Сега ние, човешката разумност е съществувала, преди човек да е съществувал. Тя няма начало. Обаче по отношение на човешкия мозък човешката интелигентност има начало. Човешката интелигентност датира от 18 милиона години в тази форма, в каквато я имаме днес. Това е малко в разрез с осемте хиляди години. Аз не зная кое е по-вярно – ако се приемат 8 хиляди години или 18 милиона години. Който не разбира, ще каже, че това не е съгласно с Библията. Най-после и Мойсей никъде не е казал колко години точно са се изминали, откак Бог е създал света. Аз не зная отде учените тълкуватели на Библията изваждат тия данни. Преди всичко никакви научни данни няма по този въпрос. Казано е, че първият ден била създадена земята и небето, а при това има ден, а няма никакво слънце. След това се говори за втори ден, за трети ден, а слънцето било създадено едва на четвъртия ден. Питам, как е възможно да се говори за ден, когато нямало никакво слънце първите три дена. Значи може да се направи някакво възражение на това тълкуване. И сега се чудят отде се е явил първият ден. Това е тяхна работа. Ако река да го доказвам, ще изгубя беседата, а това доказване сега не е толкова важно. Под първия ден аз разбирам денят на Божията Любов, когато всички същества в света са се проявили. В този ден значи се е явила Божията Любов. Вторият ден е ден на Божията Светлина, когато Бог е изявил това, което има да прави. Третият ден е Божествената Свобода, когато Бог е дал на всички твари свобода да се разхождат. И понеже Бог ги изпратил на разходка, четвъртият ден създал всички светила – да им светят. Сега някои ще ми кажат, че съм го скалъпил това нещо. Така е, приемам и това. Но и другото е скалъпено. Ако мислите, ще видите, че е така. Аз, като съм мислил по този въпрос, казвам, за мене първият ден е денят на Божията Любов. Аз не мисля за Бога какво е той, дали го има, или го няма. Аз не се нуждая от доказателства дали съществува Бог, или не и считам за светотатство да ме убеждава някой в това. Аз не искам никой философ да ме убеждава в това. Сега аз искам вие да си останете с вашите възгледи: кой в какво вярва, да си го държи. Но един ден, като проверите вашите възгледи със самата истина в природата, сами ще си видите погрешката. Сега аз само се разговарям върху един въпрос: върху мира. Мирът е потребен за всички. Бог не е нещо вън от нас. Ние живеем в него. Животът, който сега преживяваме, мисълта, която съществува в нашия ум, и свободата, която имаме, се дължат все на него. Някой казва: „Де живее Бог?“ Навсякъде. Няма място в цялата вечност, дето да не е той. Ами де е границата? Вечността няма никакви граници. Казвате: „Как да разбираме това?“ Никак не го разбирайте. Като разбереш нещата, ти ще се заблудиш. Питаш една мома красива ли е. Не питай дали момата е красива. Изобщо не питай дали момите са красиви. Защо? Защото красивите моми създават бели на мъжете си. Питай дали момата е умна, или добра. Не питай дали някоя мома е красива. Красивата мома е опасна. Ако аз бих се женил, никога не бих се оженил за красива мома. Защо? Защото и тя щеше да стане нещастна, и аз щях да стана нещастен. И тя щеше да изгуби своята свобода, и аз щях да изгубя своята свобода. В ума ми щяха да влязат ред мисли: де ходи тя, какво прави, какво се разговаря със своите приятели – все за нейните рандевута щях да мисля. А така – нека си бъде свободна. Красивата мома е царкиня, казвам ѝ: „Не се жени, за да бъдеш свободна. Ти си красива, нека всички те обичат, да нямаш господар на себе си.“ Значи трябва да се дойде до онзи мир. Сега някой религиозен ще каже: „Говорете за неща съществени.“ Кое е същественото в света? Да говорим истината, която ще ни даде свобода. Не да се оборва кой е прав и кой е крив. Прав е само онзи човек, който живее според законите на истината, който е свободен. Прав е само онзи човек, у когото свободата царува, който има любов в душата си, който има живот и който, дето ходи, все даром дава от живота си. Не е въпрос за пари. Парите са последното нещо. Ние не се нуждаем от пари. Ние се нуждаем от хора, които имат сърце, които имат душа. Казвам, само онези хора имат душа и сърце в себе си, които имат един извор в себе си, който постоянно дава. Не е въпросът да повдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора всички трябва да бъдат богати, не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек... Мир_на_този_дом

Мисъл за деня-31.3.2018г Марта, Мария и Лазар представят ума, сърцето и волята на човека. Тези три принципа, съединени в едно, представят човека. Следователно, когато умът, сърцето и волята на човека работят едновременно, той може да бъде събуден. ...Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. ...Това събуждане се отнася не само до Лазар, но до всички души. Да ида да го събудя

Мисъл за деня-30.3.2018г Често се запитвате, какво трябва да правите през живота си, за да се справяте с мъчнотиите си. – Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си в противоречие и не знаеш, как да постъпиш, спри се за момент в себе си и драсни кибрит, да запалиш огъня на своя олтар. Огънят ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуеш гласа на душата, който ще те упъти. Чуеш ли този глас, ти ще разрешиш противоречието си. Гласът на душата

Мисъл за деня-29.3.2018г Хората се нуждаят от истински морал, който е един и за земята, и за небето. Молиш се на Бога, а същевременно отправяш лоши мисли и чувства към ближния си. Ти не виждаш това, не искаш да го признаеш, но разумните същества правят снимки на твоите външни и вътрешни прояви. Затова е казано, че няма нищо скрито – покрито в света. Един ден, като напуснеш земята, ще отидеш при разумните същества, и те ще ти покажат фотографии от живота ти на земята. Трябва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле с вас? Нищо не ви извинява. Гласът на душата

Мисъл за деня-28.3.2018г Човек е подобен на цветята. Когато слънцето изгрява, цветята се разтварят и растат. Щом залезе слънцето, те се затварят и скриват. Следователно, ако си лъч от изгряващото слънце, хората ще се отварят за тебе и ще ти се радват; ако си лъч от залязващото слънце, всички ще се крият от тебе. Гласът на душата

Мисъл за деня-27.3.2018г Светът е море. Който влиза в него, трябва да знае да плува, да пази равновесие и да не се смущава. Какъв смисъл има да казваш, че Бог е всемъдър, всеблаг и вселюбящ, а да си в постоянен страх и безпокойство? Гласът на душата

Мисъл за деня-26.3.2018 Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото движенията им не са ритмични. Те са лишени от музикалност и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония в царството си. ...Който няма хармонични движения, носи лошите последствия на дисхармонията в себе си. Гласът на душата 1 You reacted to this ×

Всички учения имат за цел просветление, напредък, всяко е стигнало до някъде. За днес, за този етап от еволюцията моето учение намерих в беседите на Петър Дънов. Всичко друго само допълва, разширява опитностите. Важно е да слушаме душата си, вътрешните си усещания и бавно картината се подрежда. „Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да го галите, да го целувате, да го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.“ Пробуждане_на_човешката_душа

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Духът Божий Добро_и_човещина- беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ, Бог наш“ Добрата Молитва Ще прочета седемнайсета глава от евангелието на Лука. Десетината прокажени се излекуваха. Само един се връща да благодари. Има една страна в природата, която е тъмна. Съществува защо и за какво. Учените хора в миналото, наречени адепти, посветени, и в сегашните времена, никой не е дал обяснение задоволително. Много обяснения и теории има, но това са предположения, това са забавления защо е така. Факт е, но не е истина. Истината в едно отношение не е истина в друго отношение. Истината при всичките отношения може да бъде вярна. Като факт в истината не остава никакво противоречие. Тя е пълно разрешение на всички спорове в света. Когато някой говори за истината и не може да намери разрешение за живота, този човек не е в областта на истината, този човек е в областта на известни факти, на известни закони, на ред и порядък, на милосърдие, на кротост, на въздържание, но не и в областта на истината. Туй да се знае. Някои казват: „Кажи ми истината: аз лош човек ли съм?“ Вярно е, че си лош, но не е истина, че си лош. Като факт така е, но като истина не е. Ти се самозаблуждаваш, че си лош, защото ти не създаде злото. Ти си слуга на злото. Ако беше го създал, то е друг въпрос. Това са разсъждения, които занимавали умовете на просветените хора в миналото, пък занимават и нашите умове. Някои искат да ни занимават. Четири неща има, които трябва да ни занимават в света, които са интересни. … е интересно, но то е една четвърт от истината, една четвърт от вярното, не от истината. Верно е туй, което слушаш; верно е туй, което вкусваш; верно е туй, което помирисваш; верно е туй, което виждаш. Следователно в правата смисъл, ти никога не можеш да вкусиш нещата. Не може да имаш сладък обед, докато не си го чул, докато не си го вкусил, докато не си го помирисал, докато не си го видял. Ти не може да имаш обед. Може да философстваш колкото искаш, но това са четири фактора. В ума ти трябва да седи мисъл, желание да ядеш. Ако ти не може да определиш, ти не може да имаш един обед. Казва някой: „Гладен съм.“ Кажи ми защо си гладен? Аз бих желал да срещна гладни хора. Аз бих дал един обед на всичките хора в света. Не само един обед, но всеки ден бих ги гощавал, ако хората биха били гладни за истината, ако хората биха били готови да се жертват всеки за истината, ако хората биха били готови да станат слуги на истината, да носят нейните идеали... Добро_и_човещина

Мисъл за деня-25.3.2018г Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца. ...Този дом, в който бащата и майката са били целомъдрени, в пълния смисъл на думата, там се раждат най-добри, най-разумни и гениални деца. Ние имаме такъв пример с Христа. Той се роди от една девица, която беше най-целомъдрената жена по това време. Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария – майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите. Само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света. Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. ... Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного. Братя в единомислие

Мисъл за деня-24.3.2018г Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Смени в природата

"Някои цитират думите на апостол Павел, който казвал, че нашата борба не е против плътта и кръвта, но против духовете. Казвам: няма защо да се борите с духовете. Някои хора казват: „Противи се на дявола, за да избяга!“ Вие трябва да разбирате как да се противопоставите на дявола. Ти не можеш да се съпротивляваш на дявола тъй, както на един човек. Как ще се съпротивляваш на огъня? Представете си, че внеса пред вас един въглен, тежък двеста килограма и нагрят до температура 2000°. Питам ви: как ще се справите с него? Мислите ли, че ако вземете две-три кофи вода, ще го изгасите? – Нищо няма да направите. Закон е: оставете духовете да се борят сами, а вие само ги наблюдавайте – нищо повече! Когато апостол Павел казва да се съпротивлявате на дявола, той подразбира, че Духът, който живее в тебе, трябва да се бори с него заради тебе, а ти само наблюдавай тази борба, за да добиеш знание. Сега гледам – онзи с плътта извадил нож, ще се бори срещу дявола. Не, дяволът е голям пехливанин. Не мислете, че той е толкова слаб и глупав. Щом не си добре разположен към него, щом искаш да се бориш с него, той знае какво да направи с тебе. Хитър е дяволът! Той има предвид някой твой богат дядо, милионер, комуто внушава следното: „Ти ще оставиш своето наследство от десет милиона лева на твоя племенник.“ И наистина, дядото наскоро умира и ти донасят завещанието. Ти си казваш: „Господи, аз Ти благодаря за благото, което ми даваш!“ Дяволът те наблюдава и си мисли: „Чакай, ще видиш сега Господа!“ Как? – Дяволът започва да работи усилено, като ти донася ред интриги – с този те бутне в някоя беля, с онзи в друга, а ти се чудиш какво става с тебе. Ще те омотае, ще обърка работите ти, докато се принудиш да лъжеш, да изнасилваш хората, да правиш престъпления. След това дяволът те запитва: „Как си сега?“ Ти казваш: „Не зная какво става с мене! Само лъжата ще ми помогне, не може без нея.“ Дяволът те подслушва и ти пошепва: „Тъй е, откога ти говоря, че без лъжа не може в този свят. Тази работа ще се оправи само с лъжа.“ Ти се отчаеш, обезсърчиш, изгубваш вяра в Бога. Дяволът ти казва: „Не се безпокой – и без вяра може в този свят.“ Та казвам: вие, които се занимавате с окултната наука, трябва да знаете, че тя не е толкова лека. Не е достатъчно само да имате детинска вяра. Трябва да имате поне в слаба степен развито ясновидство, да знаете как и отде идат добрите и лошите течения в Природата. Гледам, някой ми говори, но виждам – в него се е настанил един черен дух и му диктува какво да говори. Той ми говори нещо в името на Христа, на св. Богородица, апелира към моето благородство, към моята щедрост и т.н. Казвам: всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват, да ласкаят човека. Де кого видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества. А това, че някой обича да послъгва, правят се, че нищо не виждат. Те го съветват: „Ти гледай да спечелиш повече пари, да раздаваш на бедни и така Господ ще прости греховете ти.“ Светлите духове пък се отличават със съвсем друг характер, те имат съвсем други постъпки. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличи, но ще те постави при един силен контраст. Ще те заведе при един човек, който върши престъпление, и при друг, който върши добро, и ти казва: „Кое е по-хубаво? Кое от тия две положения одобряваш?“ – „Добрите, великите и благородни дела.“ – „Щом е тъй, винаги за доброто мисли и него прави, а злото избягвай.“ Лошите духове обещават много неща, но нищо не изпълняват. Добрите, светлите духове не обещават, но изпълняват. Когато един Божествен светъл дух дойде в тебе, той няма само да те наставлява тъй да правиш, иначе да не правиш, но ще те постави между хора, които ще съдействат за твоето добро. Той ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух не може да ви създаде такава благоприятна атмосфера, той не е Божествен, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от онези висши Духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези интелигентни души мога да изменят изцяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помагат. Те са помощници на всички ученици в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие." Теория и практика, Абсолютна справедливост, ООК 4-та год. 1-ви том 8 юли 1925г. Учителя Беинса Дуно

Мисъл за деня-23.3.2018г В Природата всички движения са разумни. В славянските танци трябва да се тури съдържание. В бъдеще, когато хората ще ходят и ще вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични, защото ще участват мисълта, чувството и волята. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това и ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докато ги намериш. Паневритмия

Мисъл за деня-22.3.2018г Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Девети март (22 март)

Мистика, мистицизъм - Вяра в божественото, в тайнственото. Тайнственост, загадъчност... Мистично християнство - Мистицизмът е схващане, според което познанието за Бог може да бъде придобито (само) чрез пряк личен опит. Това са само определения, но мисля, че това е моето разбиране за Христос и християнството. Дали е имало реален човек Исус Христос? - Да! Не са го разбирали тогава, не всички биха го разбрали и сега. Учителя и учението още не сме проумели... Но все пак живота ни учи и ако имаме доверие в един Висш смисъл, мисля, че в някой миг всичко се прояснява.

Една душа и Един Дух имаме, когато се свържем с Христовата Любов. Духове много, цял легион - шептят, провокират, но Духа е Един! “Аз съм лозата, вие-пръчките!“-тези, които Той е призовал са висши, светли духове. Душата ни ги разпознава в тишина и тежки мигове...

Чудесна тема, благодаря! Споделям голяма част от всичко написано от предишните постове. Религията е просто наложено схващане от групи хора и с това се делегира власт. Всичко, което ние сами открием, преживеем и в тишината на ума разберем е нещото, което е духовност. Да слушаме себе си, да сме наясно със себе си, да си даваме сметка от къде и защо проявяваме определени качества... Важно е да живеем, да търсим и откриваме/преоткриваме всичко... Много тежести от миналото носим и докато светне нашата си, чиста, Божествена същност минаваме и през ада. Но си струва... П. П. Филма “Контакт“ е нещо много добро за вътрешните преживявания. “Аз знам, че преживях нещо и то е там...“

Мисъл за деня-21.3.2018г Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. ...Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. ...Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. И когато се произнесе това име, то твори и всинца ние трябва да се стремим да освещаваме името Божие, да освещаваме Божия Дух. От туй име произтичат тия качества: Любов, Мъдрост и Истина. Трите допирни точки