Прекрасни мнения
Ще споделя нещо от своя опит. Жена съм, за добро или зло.Имало е моменти, когато съм се проявявала като добродетелна, пасивна, но привличаща мъже /изобщо не съзнавах, че това е власт и даже се обиждах от техните желания/. След време се влюбих и тогава се появи онова желание да омайвам, целенасочено, да използвам тази власт. И то към човека, когото обичах....
Хубавото е, че се появи някакъв здрав разум и си казах-Какво правя?
Костваше ми много безсънни нощи и себеанализи, терзания... Отдръпнах се, избягах от този човек.... И добре направих, защото ставах зависима, а това не ми харесваше... Та, по същество-носех го в сърцето си и го освободих, както и себе си, бях щастлива....
След много години стана така, че се срещнахме, но в мен се появиха всички подсъзнателни страхове-ами ако съм още зависима, ако пак се поддам на страсти?.... Избягвах го известно време. Но трябваше да намеря отговор-и му се обадих. Изправих се лице в лице със страха си. И го победих! Защото все още обичах, но се радвах на живота на този човек, на неговото щастие.Приех, че съм си изградила идеалистичен образ в ума, а насреща си имах обикновен човек. Приех, че всичко е било част от уроците ми в живота. И си простих, простих и на него всичко, за което беше обвинявало егото ми...
В сърцето ми имаше покой. Не радост, не скръб, не страх или желание, а покой. В първия миг даже се уплаших-Какво ли е това, безчувствена ли съм?...
Сега знам, че това е тишината. Излизането от полярнистите. Няма добро, няма зло-има покой. Заживяваш в мир със себе си...
Истината е да гледаш в очите Живота, да го живееш и да познаваш себе си и да признаваш себе си.. Че си и прасе изпитало любов, че си и властващ демон, но всичко това са сенки, полярности... Да и много мъки си причиних, да и много норме наруших, но не съжалявам. Това е бил моят Път, който все пак ме изведе до Светлината.
Сгъване и пречупване
П.П.
Аз съм жив