Слънчева

Мисъл за деня-2 август Нова философия е нужна на човека. Ето, и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе”. Старата земя и старото небе са места, дето живее скръбта. Новата земя и новото небе са места, дето живее радостта. — Кога ще се сменят старото небе и старата земя, та заедно с тях да си отиде и скръбта? — Когато дойде новата земя и новото небе, с тях заедно ще дойде и Божествената радост. Силният Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Донче, благодаря за беседата! И Пилат предаде на съд Исус и си изми ръцете. Днес това е масово, все с "чисти" ръце са хората...Всички имаме грешки, но се стараем да изглеждаме чисти. Упреквали са ме, че съм взискателна към себе си и се старая да съм чиста пред собствената си съвест. Подиграват ми се, глупава съм била, интересите си не знам... Сигурно са прави хората, но и аз съм права за себе си. Търговците са изгонени от храма. Щом нашето тяло е храм Божи, то значи всички търговски мисли трябва да изчистим от съзнанието си. Работа, работа, ще се справим. За да оцелеем в човешкия, физически свят правим компромиси със собствената си съвест, разбирания, принципи. Но сме отговорни пред Бога, и имаме вътрешен дискомфорт, когато не сме в правия път. Един ден ще сме в по-съвършен свят и ще работим за Бога без много външни пречки. Но днес и сега условията са такива и при тях можем да работим, макар и трудно. Голяма отговорност имаме всички, които се считаме ученици. Всичко ново е посрещано с недоверие и страх. Но не трябва да се предаваме. Вярвам, че този нов, свят живот иде и дано повече светли умове, разумни, добри души да вървят към него. Вярвам, че можем да сме братя и сестри и да смачкаме глупавото си его, което иска аз да съм най-добре... Из По предание - 6. Беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София.

Мисъл за деня-1 август Златото дава настроение на човека. То е проводник на живота. Понеже животът на земята се изявява чрез златото, затова хората го обичат. Златото е проводник не само на човешкия живот, но и на живота в цялата природа. Според мене, среброто е филтър на живота, а златото — проводник на живота. Силният Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61

От идеята, импулса, следването на мечтата човек полита. Има цел, следва своя си връх. И не се интересува как и от къде ще дойдат парите, средствата за осъществяване на идеята. Но ако е достатъчво мотивиран и има вдъхновение, успява. Е, ако има желание просто да има пари, много пари, ще е готов на всичко и ще ги достигне, но до кои имена ще е неговото? На великите хора или на мафиотите? И понеже тук в БГ все още мечтата е да имам пари, та да ми завиди Иван, да карам джип, та да съм мноо як и мацките да са около мене... То и политането липсва. "Върховете" са тези

Мисъл за деня-31 юли Когато материалните блага господствуват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал. Езикът не ти е даден да печелиш пари с него. Парите трябва да вървят след тебе, като сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. Те трябва да те търсят, а не ти тях. И да ги отблъскваш, те трябва да те следват неотклонно. Силният Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

И аз благодара Борислав за приятния разговор и споделяне със сръдна душа. Прекрасни срещи си имал и ние косвено сме били заедно всички. Дано и физически се съберем, винаги е приятно, когато сме сред свои. Прегръдки на всички!

Рудолф Щайнер-"Евангелието на Йоан" Тук

Откъс от книгата на Мария Майсторова-"Пробуждане на душата" Тук

Много важно нещо, което мисля, че не е само наследство от т. нар. комунизъм. Страха да поемаме отговорност за собствените си решения. Избор винаги има. И най-правилния е моя си. Не на мама, тате и обществото. Все по-често срещам умни хора, мъже, които чакат готов отговор. Не поемат риск, страх ги е да живеят. Не говоря за безразсъдство разбира се. Но все пак как може да се израства ако ни е страх от живота? Явно застиването на долните нива е от ограничен ум, самоограничен. Масово хората си казват-що да опитвам еди к'во си, като то няма да стане. Самоурочасване, отчаяние... Не е крив никой, на никого. Ако не е имало авантюризъм и свободомислие, човешкият дух нямаше да открива нови земи, нямаше да има научни открития, нямаше да има интелектуално и духовно развитие... Вярвам и мога, свободен съм. Да обичам и да мразя, да си задавам въпроси, да търся нови хоризонти... Винаги има начин. Оправдаваме се с условията, а не ги използваме, за да се учим и развиваме. Защо задължително трябва да съм милионер или президент, за да съм? Може да съм пиколо и да съм щастлив и доволен, защото съм осъществен. Важно е да се харесвам, а не да харесвам на другите! /това са само примери/:feel happy:

Много хубава тема и мнения. Ето това е нещо много важно. Но наистина човек трябва да е минал през предишните, долни нива. Малко хора за един живот биха се изстреляли директно най-горе. Овладяване на едно ниво, води към следващо, защото човекът и всичко е в движение, в развитие. Това е много интересен въпрос и ми се иска да анализираме. Не бих казала, че има бедност у нас. Защото по собственост и лъскавост сигурно сме доста добре. На запад, това, че имаш кредити е нещо нормално. Тук търсим сигурност, осигуряване, показност и външна оценка. Нищо лошо разбира се, но това е надолу в пирамидата. При западните демокрации, свободата е водеща. И от собствен опит смятам, че след, като човек е дал свобода на себе си, то и на другите може да я даде. Има по-разширено съзнание, може да приеме повече гледни точки. Тук, темите табу са много и навсякъде. Срам, страх и криворазбран контрол. Факт е, че у нас инокомислещ е враг /все още/. И не само в политиката.

Стана въпрос за уроки, ето нещо интересно: Мисли на Учителя за невидимия свят Всичко е за да се учим, да се пробуди съзнанието ни.

Интересна темичка Бих продължила-в което няма интриги и сплетни, а има хармония и свобода, и творчество. Някъде, където си цени професионализма и всеки има право на мнение... Някъде, където парите служат на идеята...

И чаша вода, дадена без търговийка, а от сърце е нещо съвършено, докосване до Извора...

Прочетох си някои стари мнения и продължих да си разсъждавам. Стъпка по стъпка ето ний вървим към новия живот. Чертаем светли бъднини за нас и целий човешки род. Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. Мисли красиви редом посяваме. Любов света да победи. Пътека светла е пред нас и нова, чудна светлина. Живот в сърцата ни се влива, мъдрост и любов... Ако сега започваме да прилагаме Любовта и да я пускаме в сърцата и душите си, то и до Агарта сега се докосваме. По-точно от там получаваме помощ. От йерархията, от светлите същества. И ако Бог е Любов, а ние я пуснем в сърцето си, то къде ли е вратата към онзи прекрасен свят?... /въпросът ми е риторичен/ И ако наистина имаме Любов, то няма да виждаме нищо различно, нищо заплашително и си мисля, че даже "оня рогатия" няма да е страшен...

Може би да, Христо6!

Замислих се за това-защо Бог е оставил и "лошите", грубите, егоистите свободно да се проявяват? Ами може би, за да може чрез тях да учи другите, които поради някаква причина са решили да се променят. В крайна сметка мислещият, разумният, добър човек извлича полза и вижда добро във всяка ситуация. Все пак доброто и злото са само условия да достигнем до Абсолюта. Там, дето всичко има смисъл и няма разделение. На този етап на съзнание ако живеем в стерилна среда, то няма да има израстване. Та в Учението всички и всичко си е на място. И ученикът събира вътрешно /окултно/ знание свободно. А в сектите /и в религиозните догми/ положителното вътрешно знание е отречено. Даже забранено.

В секта може да се превърне всяка общност, в която се налага едно мнение, има авторитарност, там, където отнемат правото на свободен изказ и мислене... Изобщо секта може да не е само религиозна общност. Зад религията се крият много догми идващи от хора, жадни за власт и внимание... Трудничко се диференцира понякога...

Вчера беше неочакван и изпълнен с прекрасни изживявания ден. Тръгнахме спонтанно с приятелка към Рила. Сапарева баня, към Езерата. Стигнахме до хижа пионерска и до паркинга за лифта. Толкова много хора имаше. А беше едва 9 часът. Моята приятелка остана, имаше си някаква работа. Реших да се кача сама с лифта. След кратко чакане, около 15-20 минути на опашка за билет тръгнах. Гледката от високо и в движение е невероятна и такава приказна тишина, покой, който проникваше вътре в мен. Слънчевите лъчи вече започваха да парят лекичко, но ветрецът ги неутрализираше. Стигнах бързо до новата хижа. Хората като мравки пъплеха нагоре към езерата. Тръгнах и аз. Покоя на върховете и тишината на планината са нарушени, но хората търсят природата, имат нужда от заряд. И аз уморена от суетата на делника за това тръгнах нагоре. Вървях сама, слушах бърборенето на групите, но някак в страни. Зарадвах се, че има много млади хора-малки дечица, ученици, студенти. Наоколо ми имаше прекрасни гледки. Магията на огрените от слънчеви лъчи върхове, които светеха в различни цветове, цветята, мънички и нежни, вдигаха главички и се усмихваха... А небето беше синьо, безкрайно синьо, без облаче. Като се поизкачих малко видях и старата хижа. Около нея вече има палатки на хората от братството, които дават дежурства и се готвят за събора през август. Вървях, вървях с толкова радост в себе си, една такава безпричинна. Малко преди да стигна полянката за Паневритмия в главата ми зазвуча-"Цялата природа пее, слънце топло вече грей, носи цветя и плодове..."Поспрях край Бъбрека /езерото Махабур/, поседях на камъните, погледах играта на слънчевите лъчи във водата. Но неспирното говорене на екскурзиантите ме извади от унеса. Една група мъже говореха за онези, белите, но някак с уважение, че те на 19 и 20 играят тука около белите камъни, пълно е с народ... Усмихнах се вътрешно и бавничко тръгнах към Окото. Тесните пътечки нагоре бяха пълни, едвам се вървеше, трябваше да изчаквам някои по-възрастни хора. Все пак всички бяха с приповдигнато настроение и усмихнати. Стигнах до езерото, но се поразочаровах имаше мнооого хора, които обядваха, плажуваха... Окото /наричат го още и Сърцето/, шеста чакра, поглед на света от друг ъгъл... Поспрях за малко и заслизах към Близнака. Там беше тихо и спокойно, нямаше никой. Докато вървях надолу забелязах как малки потоци вода се вливат в това езеро, като артерии, като венички, които го снабдяват с живителна течност. Прескочих един такъв поток, малко след това шляпнах в леко заблатено, обрасло с трева местенце. Около мен няколко жаби заскачаха и за да не настъпя една добре се окалях. Но и спасих живота. Излетяха няколко птици, бях ги уплашила. Струва ми се, че бяха скални яребици. Кацнаха наблизо и ме наблюдаваха, като видяха, че не ги застрашавам се върнаха в дупчици в скалите. Поседях до Близнака, попях си малко. После тръгнах към старата хижа. Налях си вода от Ръцете които дават и благодарих, на Учителя и на братята и сестрите, които бяха създали вълшебството. На Рибното езеро нахраних рибките със сандвича, който си бях взела. Лакомийки, за нула време го хапнаха. Вече беше към 15 часа. Моята приятелка беше дошла и тръгнахме към езерото на Съзерцанието. Както всички други и то си има свое, индивидуално вълшебство. Поемах от заряда на това езеро, от тишината и покоя. Постояхме само около час и тръгнахме. На връщане в братския лагер срещнах Светлата и толкова се зарадвах, познат човек. Има вълшебство там, усмивки и заряд. Толкова леко и радостно ми беше и заподскачах надолу. Не исках да си тръгвам, сякаш си бях у дома. Но трябваше. Лицето ми беше зачервяло от слънцето, бях с изкаляни /преди това бели/ панталони, но с толкова радост и тишина вътре в мен. От лифта надолу започваше цивилизацията, шума, бързането... Беше хубав ден, зареден с магията на Рила. Благодаря, че се случи. 25.07.2010г

Трудно се пъди лошият дух. Но ако работим над себе си и намерим покоя и приложим горната мисъл се освобождаваме. Да се откажа от желанията, значи просто да изпълнявам Волята Божия и да я приемам във всеки един момент, с благодарност. Трудностите и изпитанията само ни помагат да станем по-твърди и да укрепнем в Духа. Любовта и благодарността за всичко, което срещаме на Пътя си са верните условия. Светлината в ума и будността също помагат в изпитите да преодоляваме външните нашепвания

Молитвен наряд за начало: Псалом 91 Молих се - беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Духа Из Молих се

Имам доверие на себе си и ако проявя разумност, то и на другите ще дам необходимото доверие. Правила съм грешки-с пре доверяване или недоверяване, но съм благодарна, че си научих уроците. Сега слушам разума и интуицията си