Благодаря на всички за мненията.
И аз ще споделя опита си с Щайнер. Дълго четях само Учителя. Правех си някакви малки опити, приложения, толкоз. В някакъв момент просто "случайно" попаднах на сайта на антропософите и макар да не знаех нищо за Щайнер при първия прочит си казах-я, нещо от Учителя. Оказа се, че не е така. Но много са близки идеите. И наистина Щайнер развива ума, типичното западно мислене, докато при Учителя имаме и отваряне на душата. Сякаш има дълбочина. И май съм споменавала някъде, че Словото на Б. Дуно помага да се образуват специфични връзки в ума ни. В смисъл, че се получава синхрон между сърцето и ума. Макар и на пръв поглед да е объркано с течение на времето се натрупват опитности и разширяваме съзнанието си. Разбира се нужно е да имаме стремеж и постоянство, за всяка наука е така всъщност.
След това малко надникнах при Блаватска и източните школи, розенкройцерите и дори за масоните, но само като запознаване и за да се убедя, че знанието е едно и също, разказвано по различни начини и използвано за различни цели.... И всяко за своето време, всеки на своето място...
Не може да се отрече нищо, което е дало своя принос в миналото, но пък и не бива да се спира, а да се търси винаги нещо ново. Това Ново е Словото на Учителя. И това, че има множество школи, братства и др. такива, които са опазили, изучавали окултната наука е чудесно. Но пак ще кажа нека човешкото в нас се смири и да разберем, че Божественото знание е Едно. Да не се караме доказваме кое е По-! Нека всеки да е воден от Духа по неговия си Път. Все пак всички пътища водят до Бога...
Не ангажирам никого с моето мнение, може и да не съм права, това са си мои наблюдения.