Слънчева

Точно, когато осъзнах, че съм много болна и реших, че нещо трябва да се промени и Учители се появиха. Иначе отговорностите са си мои, за това внимавам кого и как слушам. Защото светлината е вътре и понякога не стига да видя ясно нещата, но след време се усилва и прояснява. Та пак, ако сме будни и с вяра и воля, можем да се лекуваме, т. е. да се учим...

Даа, децата сякаш не са мотивирани, безпътица някаква има... А са чувствителни, улавят безхаберието на обществото... И може би от там идва проблема. Будни и добри деца изведнъж пропадат..... Промяна е нужна, радикална, на съзнанието. Забелязала съм, че когато сме откровени, честни с тях, дори и да е болезнено, го предпочитат. Лицемерието и фалша ги демотивират...

За жалост никой не вярва в Небесните послания. Само каноните и догмите се "слушат". Жалко... "Ти си владика, ти трябва да бъдеш от памук по-мек и от шекер по-благ!"....

Има една приказка за първите 7 години. Родителите къде са в този случай, дали могат да поемат отговорност за възпитанието децата си?... Защото всеки си има свои отговорности, не можем да искаме само учителите да са на ниво. Да, че в тийн-възрастта децата стават доста различни, така е, но все пак, ако сме до тях и с разбиране подхождаме, можем да се справи с проблемните хормонални 2-3 години Сещам, се, че никой не взема предвид хормоните, химията, от която всички сме пощурявали. А се получава, че точно в тази възраст децата имат изпити, които им определят бъдещето. Може да се помисли върху това...

За Валдорфската педагогика - не смея да се произнасям дали е ползотворна и подходяща, защото не я познавам. Но бих искала да посетя училището, което се отваря в Бг. А защо не и в Германия?! Обмяната на опит спомага за разширяване на съзнанието. Изобщо има световни постижения, към които можем да добавим нови неща, препоръчани от Учителя. Разбира се бих препоръчала 'Науката и образованието' от Учителя, както и 'Слънчева педагогика'. Хубаво е да се търсят контактите с природата и с природни мотериали /знам, че Валсдорфската го прилага/. Може би е нужно да се събират учители, родители, деца и хора от министерството, за да има обмен на идеи. Но не по старата българска практика-наши хора, а хора, които имат принципни решения и цели, хора, които наистина са доказани в професиите си и искат да приложат нещо.... Нека си има частни училища, супер, но да има държавна политика за държавните училища. Не е нормално да се върнем в килийните училища и да кажем, че сме сгрешили. Да лишим от добро образование, тези, дето все пак още не са ориентирани в живота-децата ни. Тези методи, които работят, нека останат, но нека има надграждане, развитие, нови идеи... Не съм съгласна с голямото количество учебници. Би трябвало да има 3-5 автора/издателства и да не са избрани само "нашите". Принципност в избора, не лични или партийни интереси... За астрологията и нумерологията-прилагат се в някои големи западни предприятия, така шефовете си подбират персонал, който могат да манипулират, ползва се от военните, защо да не се приложи за нещо полезно, смислено?... /доста смело и революционно е за тук:dancing yes:/. Само си разсъждавам хора

Абсолютно подкрепям поста на Донка. Всеки човек е индивидуалност, у всеки има някаква дарба и нещо, за което е дошъл да развие. Разбира се не можем да очакваме от една малко дете /та дори и до 15г. възраст/ да знае точно, какво иска /има възрастни, които не знаят това/. Но с помощта на родителите, които следва да поемат отговорност за възпитанието и израстването на децата си, така от обществото, държавните институции, учителите... Тестове, психологични, даже и астрологични, свободно преместване и избор на предмети в различни възрасти. Творчество и точни науки да се преплитат... Може през 2 години да се избира и оценява на къде да тръгне детето. Без насилие! Не можем да кажем-всички са лумпени. Има деца в различни социални групи, с различни психични дефицити и живяли в различна среда, подхода трябва да е различен... Винаги ще помня класния си от гимназията. С благодарност! Психолог. Бяхме най-ужасния клас, слаб успех, много бягства от училище, лошо поведение, протести... За една година ни направи прекрасни, но имаше индивидуален подход към всеки, разговаряше с всеки, намери ни добрите черти, хвалеше ни и ни защитаваше пред всички. Но на саме не ни спестяваше мъмренето. И до днес той казва, че сме най-колоритния и единен клас-випуск /плюс още един-два/. И е така-на една сбирка на класа, съучениците ми ми събраха над 6 хил. лв. за Лори. И, знаете ли, тези, дето бяха най-отхвърлени, дето бяха "лошите", се оказаха най-добронамерени хора. Аз бях малко особено, затворено дете, стоях встрани и се изненадах, че ме помнят. Успехите не бива да се измерват само по оценките в училище и по общественото положение, но и по това дали сме станали стойностни хора. И тогава, след време можем да благодарим на учителите си, които са ни помогнали да станем такива! За униформите-ако има комуникация с децата, да дадат предложение и да творят сами, като през 5-7 г.сменят моделите ще е добре да има... Не е нормално да няма адекватна държавна политика за бъдещето-за децата!

Много благодаря за това, томи! Представате си ако половината човечество излезе и каже НЕ! на досегашното безумие! НЕ на страха и манипулациите!....

„Мисли, право мисли“. Ще взема само думите „Всичко, що чух“. Слушането в света е едно висше сетиво. Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Осезанието се занимава с физическия свят, вкусът със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят. Хората нямат представа за духовния свят. Казват, духовен човек, имат много погрешни схващания. Те мислят, духовният свят е особен, обича само човек да седи в някоя килия, да съзерцава и да мисли, да е пожълтял, побледнял, само живее в една мистификация. Всички материалисти в света живеят една мистификация. По-голямо заблуждение не съм виждал от хората, които живеят в сегашния свят. И ако искате заблуждения, там е заблуждението. Защото мислят, че имат всичко, а нищо нямат. Материалният свят няма нищо реално, абсолютно нищо реално няма. След туй като остане някоя кост от един светия, току я носят. Когато говорел светията, никой не е слушал, като умре, всички вярват в неговата кост. Вярват, че като я турят някъде, ще оздравеят. Ако не вярваш в това, ще те разпънат на кръст. Ако вярваш в този светия като жив, минаваш за еретик. Сега ще ви говоря върху една мисъл, която е съществена. Пробуждане на съзнанието. Не то си има свои методи. Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. И след туй настава едно друго състояние, което аз наричам мистично. Аз го наричам музикално състояние, в което човек запява вече. Той пее и певец става. Всичко, което чух

ЧРД, Мона!

Днес имам вдъхновение да пиша, извинете ме В Германия, към църквите има програми - младежи 13-20г. възраст в събота или неделя по два часа разхождат деца с проблеми /инвалидни количики или с ментални и други проблематики/. По този начин едните се приучават да приемат различните, да проявяват съчувствие, съпричастност, а другите не се чувстват отхвърлени и потиснати /анатемосани:whistling:/. Има желание и добронамереност хората да споделят и обменят опит, да се разбират. Например-лекар-пациент. Един ден в месеца в клиниките има срещи на лекари с пациенти, за споделяне, разговори, кое би могло да се промени, да се подобри. Например притиска ме гипса, къде е причината?... Така всичко работи в имато на пациента, има добра обстановка, съответно и добри резултати... Друго съществено:при визитации в Германия, в клиниката екипа минава усмихнат и не му пречи, че се храним в този момент, а ни е сервирано в специални подноси и на специална масичка.... Тук, в наша болница сутрин се мята 1 чиния /защото има ограничение на броя посудата/ и се заповядва да не пипаме храната, изстинали банички, докато не мине визитацията.... С това не се оплаквам и не критикувам, но давам пример как може да се подобрят нещата, за всички ни. Да споделя и друго, преди време казах /неблагоразумно/, което съм прочела в беседите, че комунистите са били извисени духове /внасят идея за братство, чисти, справедливи общочовешки отношения/. Но имаше хора, които скочиха и ме окачествиха ужасно, отмъстиха си на мен, без да чуят продължението. А то е, че те, комунистите, не са вярвали в Бога, а в партията и с насилие са дошли да насаждат идеи. Т. е. има изкривяване. Грешен материалистически подход /сега те ще ме намразят:P/. Та, нашите страхове от миналото често ни пречат да видим нещата днес. Страховете от различното мислене, пречат да комуникираме адекватно помежду си. Пример Ограниченото ни съзнание и личностни интереси също са пречка да има хармония и разбирателство. Всичко е въпрос на мислене, анализ и добронамерено търсене на отговори. Разбирам хората, които явно са страдали от соц. режима, но нямам вина за това все пак. Благодарна съм, че има хора, които търсят Царството Божие, т. е. приемат ближния, като себе си и се подкрепяме по Пътя. Защото само така има растене.

Благодаря Розичка, много хубава беседа! Значи, ние живеем физически живот и за него са ни нужни някои неща, материални придобивки. За духовния, търсим нещо повече, материята не ни задоволява, Духа ни води към знания, решаване на въпроси... Разширяваме съзнанието си. За Божествения свят вече и душата ни е започнала да се пробужда, търси дълбочина, обич, смисъл... Значи, едно страдание можем да използваме за осъзнаване, да разберем причините за него, от къде иде и да работим за отстраняването им. Бавно, постепенно, невидимият свят започва да ни помога, просветва ни. Търсим своите положителни страни, заложбите си и ги развиваме, но и отрицателните си знаем, наясно сме с тях... За да вървим напред, да се учим. Царството Божие, онзи прекрасен вътрешен стремеж към съвършеното и красивото, него търсим... Всеки ден, по една добра мисъл, едно добро чувство, разумна постъпка да имаме, ще се променим. Притчите в беседата са много мъдри, няма да ги цитирам. " Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи!"-Учителя Не национализъм и политика, не око за око, а приемане взаимно, като хора, човеци, принципно и с Любов. С желание да разберем различията и да търсим онова, което ни обединява, а не, кой е по-велик!... И така постепенно ще се обърнат в добро и отношенията ни, ще се излъчва мека светлина от думите ни и в отношенията ни... Царството Божие Светлина в ума и топлина в сърцето! Светъл и усмихнат ден!

Ако някой се опита да ми зададе такъв въпрос, съвсем умишлено бих казала-над сто са и не ги помня всичките... Ако някой обича, обича човека до себе си такъв, какъвто е, без рамки и ограничения. Другото е болест....

Не съм прочела някъде Учителя да ни казва, да унищожим индивидуалността. Пример- НО личностните чувства, които ни карат да се обиждаме, сърдим и налагаме не са на място-с тях е редно да се справим...Лични чувства, са завист, омраза, отмъщение... Те са признак на ограничено съзнание и лични интереси... Всеки различен е "враг". Та, всеки има някои наследства и придобивки вътре в себе си, от миналото. Но, когато ги осъзнае може да работи и да ги използва за добро, тук вече е нужна светлината в ума. Например аз имам голям инат, но защо да го ползвам, за да налагам на другите мои виждания, като може да споделя и дам свобода, всеки да разбира нещата по своя си начин. Но ината ми е нужен, за да не се спирам от първите негативни отсрещни реакции и контролиране, а да продължа да споделям... За организациите-има си хора/духове на различни нива на съзнание, т. е. нисши и висши. Та, едните се стараят да пречат и придизвикват /така черпят от нас/, другите да светят и помагат... И ако ние вътре сме чисти ще привличаме горните, светлите, ако не-другите... Преминаваме през нисшите, естествено, но се учим, нали за това сме тук! Силата иде пак от вътре - Сила на Духа, която помага да се изправяме и да решаваме задачите на живота. Но и сила на егоизма, която се стреми да черпи от другите и да налага... За тази тема и други подобни-да, има първоначално стряскащо влияние, но то е за добро/"положително знание", ако ни пробуди и ни накара да търсим разумно обяснение, да овладеем себе си и да пробудим съзнанието си, да не допускаме страх, /защото тогава сме подвластни на :ph34r:/. Всеки човек прави избори в живота си-добри/лоши, но те са за да се научи да поема отговорност за действията си, за мислите и чувствата си. Бог дава всичко, но защо? - Да се учим! И да поемаме отговорност... Правилно и неправилно, добро/лошо са относителни понятия, различни за всеки, но има принципни решения и разбирания, а не лични...

Сега като разглеждам човечеството в миналото и сегашното, намирам, че в някое отношение те имат прогрес, а в някое отношение – нямат. Днешните хора са така страхливи, както едновремешните. Днешните хора в някое отношение са така лековерни както едновремешните. Запример, едновремешните хора бяха така лековерни да мислят, че като се поклонят на идолите, те ще им помогнат. Ако някой от тях е бил болен, той ще се моли, ще кади на идолите, и ако се случи да оздравее, казва: Помогна ми този идол. Сегашните хора са освободени от това лековерие, но те пък се кланят на парите. Като имат стотина, двеста хиляди лева в някоя банка като идол, щом им се поклони, понякога и те помагат. Когато имат нужда, понякога помага. Когато искате да отидете на училище, помага. Понякога и този идол не помага. Като дойдеш да умираш, този идол не помага. Като дойде смъртта, всичкото си богатство да дадеш, нищо не помага. Тя те задига и те занася в неизвестна земя. Човекът с много знания и с един Бог, на Когото уповава, умира. Питам: Какво ни ползуват съществата, в които вярваме и които не могат да ни опазят? Тогава ние се намираме в положението на онзи турски бей, който посетил един български чорбаджия и забелязал в дома му три икони: Света Богородица, св. Георги и св. Никола. – Защо ти са тия икони. – Пазят ме при всички лоши условия на живота. – Как те пазят? Както виждаш: Имам едно малко кандилце, в което турям за един–два лева масло и цяла нощ ме пази. – Много евтина била тази работа. А аз имам по няколко слуги, на които толкова скъпо плащам, за да ме пазят. Чакай и аз да си купя три такива икони. Отива си турчинът у дома си, уволнява слугите си, които го пазили и си купил трите икони. Закачил ги на стената, купил си едно кандилце, което напълнил с дървено масло и казал на иконите: От сега нататък се оставям на вас да ме пазите. Запалил кандилото и си легнал спокоен. След два, три дена разбойници се научили, че този турски бей уволнил слугите си, които го пазили и влезли вечерта в дома му и го обрали. Като видял това нещо, сутринта беят отишел при иконите и най-напред се спрял пред иконата на Св. Богородица (и) ѝ казал: Хайде тебе те извинявам. Ти си майка, имаш малко дете, за което се грижиш, не можеш да се месиш в моите работи. После се спрял пред иконата на Св. Георги и му казал: Хайде, и тебе те извинявам, ти си млад, имаш кон, с който се разхождаш. И най-после се обърнал към Св. Никола и му казал: Виж, ти нямаш нито малко дете, нито кон, тебе не те извинявам с нищо. Ти трябваше да бъдеш внимателен, да ме пазиш, да не ме обират. За наказание на това, беят заповядал да обърнат иконата на св. Никола с лицето към стената, като му казал: Слушай, старче, няма да те обърна с лицето нагоре, докато не намериш крадците. Случило се, че крадците били лековерни, страхливи хора. Те се уплашили и в една нощ върнали краденото на бея. Тогава той казал на св. Никола: Сега вече ще бъдеш внимателен, да не (се) случват втори път подобни работи. Това е анекдот, който се отнася точно за нашите внушения, до нашите вярвания. Та сега и ние казваме, че уповаваме на небето, но при всичкото пазене, случва се някой път, че ни се изгубва нещо..... „Онова, което дава живот“. Науката и религията, това са външните условия за повдигане на човешкия дух, да служат на човека. Не е въпрос човек да служи на религията и науката, но науката и религията трябва да служат на човека. Човек не е създаден за религията и науката, но науката и религията са създадени за човека. Грешката е там, че някои хора мислят какво човек непременно трябва да бъде религиозен, че той трябва да има условия. Под думата религия, се разбира наука за човешкото сърце. Обаче, ако човек е изправен в сърцето си в пълния смисъл на думата, той няма да има нужда от никаква религия, разбирам външна религия. Но понеже сърцето на човека още не е изправно, той има нужда от религия, от външна религия. Ако умът на човека беше напълно изправен, той нямаше да има нужда от никаква наука. Но понеже умът му не е още напълно изправен, той има нужда от външна наука. Запример, защо има нужда от болници? Защото има болни хора. Ако нямаше болни хора, нямаше да има никаква нужда от болници. Тогава щеше да има нужда само от така наречените хигиенични здания, в които лекарите щяха да дават наставления как да живеят хората. Следователно, в бъдеще религията ще съществува като хигиенична наука, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е въпросът какво трябва да бъде при сегашното положение. При сегашното положение ще бъде така, както е било до сега. Щом има болни хора, ще има и болници. Щом има гладни хора, ще има и гостилници.... Онова, което дава живот Ще добавя-Днес хората служат на парите и банките, а не парите и банките на хората... Както има хора, роби на модата и хора-модерни и стилни... Съзнание.

Пък аз малко бягам от типа комуна. Окултно, значи скрито, вътрешно знание и всеки сам в Живота се учи, открива Словото. Разбира се и групи, които се срещат сред природата, за да споделят е добре. Но масовките и проповедите ме уморяват... Словото е вибрация, вътре в нас и понякога не е нужно да четем дори, Пътя ни води... към Словото...

Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него. Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“. – Защо? – Защото не разбирате Божията Истина. Блажени сте, ако разбирате Божията Истина. Благодарете за това. Блажени сте Да, днес някои църковни догматици се месят в живота на хората и налагат своите си правила, норми, но с тяхното разбиране не пускат търсещите души сами да намерят Бога... Особено тук, в Бг още много силно влияят... Много е важно Истината да пуснем в себе си, да видим и добрите си, и лоши страни, да вървим напред и само на доброто път да даваме, лошавините ще ни служат чрез светлина, за добро... Няма начин да не си носим наследствени влияния и такива от средата, но разума ни може да търси и намира различни решения, индивидуални, така и творческият ни потенциал ще се развива...

Струва ми се, че ако просто се приложат в науката и образованието някои препоръки от Учителя то ще има резултати. Леко и фино, без натрапчивост да се пробуди интереса у децата и те да поемат сами Пътя си. Но дали ще има смелчаци и достатъчно повдигнати хора, които да работят в тази насока? А и дали би се позволило?...

Молитвен наряд за начало: Псалом 31 Блажени сте-беседа Молитвен наряд за край: Господи, изпрати ми един ангел - формула Блажени сте

Заведоха Исуса

Даа, но Дриада, кармата в Германия като идем ни е една, а тук, като дойдем-олеле, но, както казваш-нагаждаме се Благодарна съм, че все пак и тук и там се намират хора, желаещи да помагат... В този ред на мисли-ако общото ниво на съзнание е по-високо и добрите резултати, както и чистата карма ще са повече... Ще се отплеснем от темата. Извините!

Мисъл за деня-11юни Сега вие още нямате идея нито за този и онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя някой човек, например Петко Стоянов, аз виждам три такива лица: На физическия, и на духовния, и в мистичния свят. Казвате: Видях своя побратим. Къде го срещнахте? – На земята, малко се колебае. – Да, но той има още две лица. Заведоха Исуса Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Не можем да отричаме желанието за влияние на някои сили, но ако при нас, вътре в нас има страх, значи те имат шанс да ни владеят. Нямаме достатъчно светлинка. Има си ги, но ако прекалено се втренчим в тях, то и те ще го направят... Можем да кажем искрено и смирено-Прости им Господи, защото те не знаят, какво правят!-и да спасим душите си... Но дуалното ни съзнание е причина да има добро/лошо... Работа над себе си и разширено съзнание.... Заведоха Исуса

Сега аз разглеждам въпроса вътрешно, от социално гледище. Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената. Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания. Бог е виделина

Его-то е голяма пречка. Мерят се кой е по- и най-! Ако е само за стимул за израстване-ОК, но както каза Елф, рефлектира върху пациента. А лекуването или поне помощта за лекуване идва и от вътре, добро желание, добро отношение... Има болници, стари, ужасни като условия, пропити от ужасна енергия. В тях дори и с добро желание трудно се работи... Липсват елементарни материали за работа... НО винаги има решение, стига да има желание, единомислие, принципност, поне по основни въпроси... Разумен диалог между пациенти и лекари за решение на проблемите...

Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен. Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне. Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят. Трезво гледане