Слънчева

Защо искаме светът вън да се оправи? "Светът вътре в нас трябва да оправим." И, когато повече индивиди го направят, Бог ще започне да работи чрез тях и макар и бавничко външния свят също ще се промени. Имайте повече доверие/вяра в Бог. Той работи в света... А ние да работим с малките величини...

/откъси/ На 27 септември 1937 г. тръгнахме от Изгрева в 5ч. И 17 мин. Бяхме Учителя и шест души. Стигнахме в Чам-кория (Боровец) за по-малко от два часа. След известен престой тръгнахме за Мусала в 9 ч. и половина. Обядвахме при моста, който е на средата на пътя между почивното селище и върха. Там Учителя погледна красивата картина наоколо и каза: Такава картина кой може да направи? Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет. Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано, като родители, са ги оставили невежи и сега ги учат. В народните училища връзките между учителя и учениците продължават и в следващите прераждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях. Нали като четем книгата на един поет, във всеки стих, във всяка дума е самият той? Също така трябва да виждаме и Божието присъствие навсякъде. Да считаме, че в цялата Природа присъства Неговата мисъл. Да, Бог пребъдва в делата си. Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб. Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане. Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага. И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога. Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне. Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека. Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога. Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога. Радвай се, че живееш в Него. Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро. Не изключвайте Бога от света. Той е в състояние да го оправи. Той е навсякъде: между Ангелите, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде. Като видиш една мушичка, да се зарадваш. Тя е една буква от великата азбука. Без нея ще липсва нещо. Не схващайте света механически. Бог не управлява механически света, защото ако го управляваше механически, ние не бихме могли да мислим. Човек се търкаля като някой камък. Бог мисли постоянно и ти, като се сблъскаш с Него, почваш да мислиш. Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него. Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ?“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас. Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо. Дето е Бог, там е силата, там е красивото. За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим. Щом имаш Живот, Бог е в теб. Щом имаш Знание, Бог е в теб. Щом имаш най-малката Свобода, то е вече присъствие на Великото разумно начало. Тези трябва да бъдат мерките за присъствието Му. Бог е Абсолютната разумност, с която винаги трябва да сме в хармония. Под думата Бог разбираме онази Разумност в света, която премахва болести и страдания и ни дава условия да се развиваме. Там, дето има разумност и доброта, там е Бог. Та вярвайте в един Господ, който като Го намерите вътре в себе си, всичко ще ви бъде на място, ще учите на светлина и всичко ще ви бъде приятно. Кое у Великото разумно начало е най-силно? Това, което Го отличава – милосърдието. При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине. Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва. Това е характерно за Великото разумно начало. Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред. Това трябва да бъде като ръководство. Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото!“ Божиите пътища са така: една Божия работа, докато е пъпка, не можеш да я знаеш, а като узрее плода, тогава можеш да го опиташ и да видиш какъв е. Ще го ядеш и ще отидеш да работиш. Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за Делото Божие. Умре ли някой, намират, че Бог е причината. А Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника.“ Някой е болен. Кой е причината? Казват: „Бог.“ Че заболяваме, това не е от Бога, но това, че сме здрави, е от Бога. Да, очистете всички отрицателни мисли от идеите за Бога. Казват, че Бог направил света, и хубаво казват, но разбират, че Го е направил така, както човек прави своята кал; кривото е тук. Или казват, че Бог управлява света и мислят, че го води, както хората се справят, а пък не е така. Трябва да се намери един начин да се предаде това кой е Бог. А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието. И Този, който люби в нас, е Великото разумно начало! Този, който носи Знание и Свобода в нас, е Великото разумно начало. Ние само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога. Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите. Понеже не сме готови, когато Господ минава, Той остава скрит. За Бога имам едно мнение: никога да не се меся в работите Му. Дойде ли дотам, спирам. Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб. Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме. Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него. Той знае цената на всяко нещо. Извън Него нищо не съществува. Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък. И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник. Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде?“ То зависи от съзнанието. Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо. Щом не е пробудено, Бог е по-далеч. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни. Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота. Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка. Има една истина, в която човек трябва да се убеди. Тя може да се чувства и съзнава, но да не намираш начин да я изкажеш. И чак след като я опиташ реално, след резултата ще можеш да я споделиш. Ние служим на едно Велико разумно начало, в което са включени всички възможности и от което са изключени всички невъзможности. Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога. Бог ни търпи, въпреки че има нещо неприятно в нас. Бог има предвид, че един ден тези негови деца, които така често грешат, ще го разберат, и Той търпи и му е приятно. Той може в един миг да направи да не съгрешават, но иска те по свобода да разберат Доброто. Щом живеем и се движим във Великото разумно начало, защо се безпокоим! Ако имаш неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. И като разбереш своето отношение към Бога, като обикнеш Бога, вътре в този човек е Бог и той ще престани да те мрази. Измениш ли своето състояние, той няма да те мрази. А днес те мрази, понеже нямаш правилни отношения към Бога. Връзката, с която Бог ни привлича, е Любовта. Че защо Христос се спря при слепия? Защото искаше той да прогледне. Не Го намери слепия, а Христос го намери. Когато човек живее добър живот, той се намира на видно място, дето Бог може да го види. Великото разумно начало постоянно работи и ние трябва да се научим да работим като него. И сега трябва да се събудим и да съзнаем, че Бог работи в нас. Целият език е някак материалистичен. Например казват: „Бог да дойде в нас.“ Че Бог е навсякъде, Бог е в нас. Значи мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас.“ Има нещо, което прониква през стените на стаята, а има нещо, което не прониква. Първичният Живот прониква навсякъде, а ограниченият – само някъде. Постави си двете ръце горе на главата (обливките, които правим в края на Паневритмията, е пак същото упражнение – пръстите на ръцете са допрени с върховете на пръстите на това място на главата и са перпендикулярни над повърхнината ѝ), тогава помисли за Бога. Бог ще дойде и ще помогне. Господ казва: „Потърси ме в ден скръбен.“ После Учителя мълчаливо разгледа околността и продължи: Сега на Изгрева се формира една скала. Там има една почва, която вече се повдига и става все по-твърда и по-устойчива. След време тези, които живеят на Изгрева, ще имат голяма промяна – техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Разумното работи в тях. Също така и в Търново, на мястото, където ставаше събора, се формира една скала. В буквален смисъл на думата се формират тези скали, след време те ще бъдат твърди като кремък. И в Русия работи нещо разумно. Така че има разумни места в Природата. На българите не им трябваше да воюват. Как ще прокопса един народ, който воюва? След една война се изискват най-малко тридесет години, за да се поправят загубите. Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си? Забележете, че където сме минавали, след нас дойдоха и направиха път. Няма място, през което сме минали, да не са дошли подир нас да направят нещо... Учителя погледна нагоре към върховете и каза: България е Обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари – и в Америка ги познават. Дето се говори, че на Олимп обитавали боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилският масив. Той е бил големият Олимп, който после спаднал. А сегашният Олимп после се е оформил. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята и ще копират от реалния филм, който се е запазил – Акашавите записи. Съществата са запазили всички тези процеси на миналото във вид на филм. И в бъдеще хората ще ги виждат. Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 ч. пак слязохме при „Окото“, където Учителя каза: За Любовта вие имате съвсем криво мнение. Любовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива. Ето какво става: ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева и той си купи автомобил, почне на широко да живее, пие и води развален живот. Теб те повикат и ще ти питат: „Ти ли си, който направи това благодеяние?“ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им. Една сестра попита: Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? И да се знае това, по-добре е да се мълчи. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират. Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили. И днес става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат, тъмните сили са го откраднали от Светлите същества. Обаче знанието на Светлите същества расте, а знанието на тъмните – не и затова те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея. Змеят символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото на Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят. Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога. Но жената спасила това дете, значи става ликвидиране, значи сега връзват тъмните сили. В това време почна да вали дъжд. Учителя каза: Вижте как действа Разумното в света. Ако ние бяхме останали и днес горе, щеше да ни вали дъжд. Здравето е във въздуха и хората като не знаят как да дишат, не знаят и как да го възприемат. Знанието е в Светлината. Но като не знаят хората как да възприемат Светлината, не знаят да възприемат и Знанието. Човек, който страда, е на по-високо място. А който се радва е на по-ниско място, в долината. Лошите хора избягват да се качват на високите места. Те все гледат да бъдат долу, защото низшите същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят. На другия ден, 30 септември, преди обед се върнахме в София. Разумното начало в света

Напротив, това е поемане на отговорност и благодарност за страданията, за всичко, което ни е дадено в този живот, за да израстнем. Да носим кръста си, и като Христос да кажем, "прости им Господи, защото те не знаят, какво правят"... Т. е. да простим на мъчителите си, на враговете си... да дадем път на Любовта вътре в нас...

Ще си позволя да пусна цитати от две беседи, които ми помогнаха да разбера някои неща от Библията. На доста места Учителя ни дава тълкувания от някои евангелия. Но за други е нужно и сами да помислим, да потърсим в паметта на душите си, опита си... Ще ви научи Дойде да послужи Важен е домът, семейството, но по-важно е да помним и да знаем, че сме "храм Божий и Дух Божий живее в нас..."

Благодаря за беседата! Докато живеем, проявяваме се, учим, ние не можем да сме съвършени. Защото именно в дуалния свят трупаме опитности. Това е още дървото на познанието-добро/лошо... Важно е, когато направим грешка, да я признаем пред себе си, ето тук също се иска сила, но и светлина, смирение... Да си простим и да продължим, Бог ни праща помощници, да ни помогнат да изправим грешката си или поне да си научим урока, да израстваме... За да изправяме погрешките си ни е нужен буден ум. Защото може с добро желание лошо да направя на някого, но може и обратно да стане. Та пак стигаме до ученето... До средния път... Силен и умен

Наистина днешната утринна беседа е в синхрон и дава много светлина. Много е важно кой и защо помага. Например ако някой ми помага, за да изисква нещо после, благодаря, доста примери имам в живота си. Това е задължение, обвързване, търговийка. Но ако някой ти помогне, защото вярва в теб, за да развиеш някои свои качества, да ти даде тласък, то тази помощ е прекрасна... Важно е да можем да дадем свобода ако помагаме и ако ни помагат... Познавам хора, които хленчат и изискват някой, нещо да свърши вместо тях. Може да се помогне, но ако е прекалено те стават лениви, изискват другите да ги обгрижват.... Сещам се за молитвата-мога!...можеш ти, може той, можем всички... Всяка задачка ни се дава с цел, да напредваме. И помощници ни се пращат, стига обаче сами да сме направили нещичко... "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог..." Добрата обхода, добронамереност и доброжелателство са външни прояви, но вътре в нас духът е, който ни кара да се изправяме, да вървим, да се борим... Ще дам пример с дъщеря ми-колкото и малко неща да може сама да свърши стимулирам я, защото така се чувства щастлива и по-пълноценна. А и на мен ми става по-леко. Т. е. докато я съжалявам или от чувство за вина поемам всичко около обгрижването и, не и правя услуга... Спирам развитието и.

Съгласна съм с Божидар. Сила се изисква да се отхвърлят някои стари разбирания, например на родители, близки... И по отношение на тях ставаме лоши... Важно е да не храним лоши чувства към тях, а да следваме своя си път... Ако питате представители /има ги и днес/ на римската империя те ще отрекат Исус... Защото тяхната цел е власт, пари, охолство... Т. е. те са си още само на физически план... Важно е обаче да се разбере, че мечът може да е Словото Божие, с него се воюва най-добре... Мирните войни така воюват... Изразяването на различно мнение за някои хора е агресия, защото са свикнали всеки да е съгласен с тях... А Мирът, който ни дава Христос е вътрешен покой, че Бог работи чрез нас.... Изобщо всичко вътре в себе си е добре да проверяваме... На по-късен етап идват чашата и книгата /виж Пентаграм/, когато и Мирът е дошъл.... П.П. Освен, че е нужна сила, вяра в правотата ни, то е нужно и да поемем отговорност за действията си, така се учим...

Може би следващата раса, от високосъзнателни светещи хора ще го осъществи...

"Помогни си сам, за да ти помогне и Бог"... Бог се проявява чрез добрите хора. Разбира се има и такива, които пречат, но то си е за тяхна сметка... Всеки в живота си има спадове и изкачвания и е нормално да има нужда от помощ понякога. Разбира се не с хленчене и съжаление... Живеем във време, когато нищо не остава скрито. За това е добре да си даваме ясна сметка какво и защо го правим, да развиваме интуицията си и да следваме разумното начало. П. П. Силните хора, са тези, които имат Дух, които са готови да помагат и да им помагат, защото не се страхуват да признаят слабостите си, но и не правят компромис с разбиранията и принципите си.

Мисъл за деня-16.02.2012 Индуските учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината. В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората. Да правим добро Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

За да благовествувам

Тази беседа е много важна, дава разяснения на кое знание /храна/ да се доверим. За да благовествувам Усмихнат и светъл ден на всички!

Ако погледнем паневритмията ще видим: Изток-изгревът на слънцето /пътя на ученика, който е строго индивидуален, вътрешен, води до съзнание, разширено, пробудено... отваря душите ни/, но къде е изминат този път? Запад-в самия живот, в който има всичко и добро и лошо... и чак, когато стигнем до- Север-хладният ум, безпристрастно издигнат разбираме, че няма добро и лошо, има само Училище... и Любов, Божия Любов...

Душата на художника /на поета/ е нежна, той усеща света по различен начин. Вижда красивото, пречупва го през своите очи... Твори нови светове... Бях пленена в музеите на "старо изкуство" от миналите векове. Толкова реалистично нарисувани картини, че си мислиш, че е снимка... Винаги съм искала да се науча да рисувам... Но още от детските ми години се е запечатало едно изречение от час по руски: "перед воображение, его пальцы были безсильние..."

Можем да живеем добре на физическо ниво, както и в духовния свят. Няма сблъсък, противоречие, стига, да не сме зависими от материята само. Хармония, синхрон са нужни навсякъде... Не мисля, че е редно да противопоставяме западно и източно, а да се учим, да вземем, което е нужно за нас. За всекиго индивидуално, разбира се. Никога не е късно човек да започне да се променя, осъзнава.

Значими сме. Всички. Пред самите себе си, пред Бог. Когато вършим нещо с ненасилие, по най-добрия начин за момента и ни носи радост, удовлетворение. Да, може невинаги да сме значими и нужни за другите, но можем да отминем и да продължим или започнем отново... Уроци... Мислила съм си за малкото детенце, което подарява първата си картина-няколко хаотични чертички, точки. То е вложило същия ентусиазъм, творчество и обич, както Пикасо например... То е сътворило първия си шедьовър... Проблемите идват, когато изискваме признание и приемаме загубите трагично /не че аз не ги приемам така понякога.../. Трудно е, когато чуем, че умничките нямат място, не са за предпочитане... Казвали са ми да не мисля, а да изпълнявам например, но такива хора просто подминавам... Общо-взето така реагират хора с комплекси и проблеми, но те са си техни... Учим се-да разговаряме, да приемаме инакомислещите... Проверки има постоянно... Привет Вальо!

Благодаря, Розичка! Права си за беседата и значението и, за жалост. В толкова беседи Учителя ни помага, дава ни начини светът вътре в нас да оправим, да дадем път на красивото, доброто у себе си... та и отвън да приемаме, привличаме това... Да застанем пред себе си, пред онова възвишеното мъничко вътре в нас, пред собствената си съваст... Желая слънчев, изпълнен с топлина в сърцата ни и светлина в ума ни ден!

Благодаря за беседата! "Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо. Но при какви условия? Ако всички хора участват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо. Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма да участват в тях и те няма да бъдат техни блага. Следователно ако живеем при такива хора и речем тяхното благо да бъде наше, можем да приемем благото на всички. Всичките хора искат да бъдат добри. Един човек може да бъде добър само при едно условие. Може ли човек, който не е при огъня, да се топли? И може ли човек, който не е при светлината, да се освети? Може ли гладният, който не е ял хляб, да се насити? Или жадният да си утоли жаждата? Не може. Това са прости външни истини. Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека. Този човек може да се наяде, да се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен. Ние сега сме зависими от хляба. Но то е по причина на нашето криво разбиране. Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта не като една външна сила, която действа, а да я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действа, тогава ще бъдем сити, без да търсим хляб. Този въпрос за хляба работи сам по себе си. Той е разрешен тъй, както въздуха. И въздухът няма защо ти да го търсиш. Където ходиш отвори си устата и няма какво да го търсиш. Светлината няма какво да я търсиш. Отвори си прозорците или излез навънка и тя ще дойде. Един ден туй, за което се борим - храната - доброволно ще дойде, само ще си отвориш устата и храната ще дойде. Каквато храна искате. А сега голяма борба има за хляба. Колко милиона хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете си. Аз ги харесвам, трябва да воюва човек. И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа, а не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си... Та се иска едно разбиране. Не трябва да се търси живота отвънка. Отвънка са условията, външният свят засега има само условията, а ние трябва да търсим живота и отвътре. Под думата "отвътре" аз разбирам закона на Любовта. Отвътре, вътрешният живот, е само законът на Любовта. Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти можеш да го познаеш само ако го обичаш! То е закон. Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с Бога. Ти не можеш да познаеш Бога, ако не Го обичаш. Той ще бъде terra incognita* за теб. Щом Го обичаш Той ще бъде разкрит за тебе. В момента, в който ти се поколебаеш или се усъмниш, веднага ще настъпи нощ за тебе. Този закон постоянно функционира. Хората се обичат и след туй казват, че любовта им изчезнала. Не че е изчезнала, те отвътре не се познават. И когато ти почнеш да изискваш от един човек отвътре да те обича, ти осакатяваш неговата любов. Не искай от никого нищо, а бъди готов да даваш. Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи закона на Любовта, това което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде. Но ние казваме: Просете и ще ви се даде. Бог е вътре в нас. Следователно отвътре ще просиш. Бог не може да ти даде нищо, ако ти не Го обичаш. Сега вие мислите, че и без да Го обичате, може да ви даде. Онзи, който те обича, може да ти даде нещо, но след като ти е дал хляб не те ползва нищо, условия нямаш. Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва да седнеш сам да ядеш, тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба е добър. И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл, да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен... Силата, тя е необходима, за да се познае свободата на човека. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието, защото знание без живот не може. Любовта е една необходимост за живота. Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода. Този е редът на нещата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не си силен, ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш знание. Ти не можеш да имаш знание, ако нямаш живот. Ти не можеш да имаш живот, ако нямаш любов. И най-после ти не можеш да имаш любов, ако не си познал Бога. Той е Вечното Начало, което съдържа всичко в себе си. Всеки човек трябва да се стреми да опита това. Защото като една хипотеза, една теория, това няма приложение. Във всичките растения и животни, дори в най-малките, има едно условие да приложат Божественото. Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има. Условия има за това, но като казвам "няма го в света", онези, които го придобият туй благо, те излизат из света навън. Всеки, който оздравее, в болницата не остава, а излиза навън от болницата и тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън. (Силен вятър духа и блъска прозорците на салона. Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва да се излезе из болницата навън. Вие не сте в сила да поправите света. Не сте в сила да измените порядъка на природата. Има нещо друго, което изменя. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи в туй, че вие може да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота. Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни, същевременно полезни на ближните си. Един виден лекар може да лекува, с това е полезен. Него го пазят като зеницата на окото. Защо? Може да помага. Силният човек е потребен. Силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа!.. Външният свят не може да се разбере, докато човек не разбере себе си. Външният свят може да бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в токова отношение, че да схващаме правилно работите. Схващане трябва! Хората може да ни обичат за нашия светъл ум, могат да ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки. Когато ние разберем и приложим в живота си туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем. Ние трябва да се свържем с всички добри хора по лицето на земята, защото човек между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота. 7. Утринно Неделно Слово, държано на 5 ноември 1933 г., 5 ч. с., София - Изгрев. "

Благодаря, Станимир! Ето това ми беше полезно:

Нека не ми се сърдят хората, привърженици на сугестопедията, но нещо, което внушава, а не развива мисълта малко ме притеснява. Разбира се приемам да се убедя, че може би греша, но ми е нужно подробно запознаване с този метод. Изкуствено да създаваме вундеркинди, може да има недобър ефект. Изобщо целите, с които се прилага нащо са важни... Опити и реорганизации са правени много в образованието /например Сендов, Фол и др./ знаем, че имаше доста недомислици и изхвърляния... Безпристрастни оценки са нужни, без интереси, което май е блян...

За сугестопедията имам противоречиво мнение, нямам опит. Мисля, че е важно да се стимулира децата да четат това, което им е интересно, да развиват въображението си, самостоятелното, различно, творческо мислене... Да учат малки откъси наизуст по желание, нещо, което ги е впечатлило например... Има ценни мнения и ако някой реши да се вслуша в тях без да намесва его-то си ще е прекрасно, визирам някой от министерството, който би имал смелостта да подпомогне разчупването на остарелите модели... Изобщо за индивидуален подход много се говори и малко се прилага.

Както и http://triangle.bg/ Изобщо, за да ни "проговори" Словото е нужно и приложение, проверяване в Живота... Иначе е "този казал, онзи рекъл..." и "всеки срещу всеки..."

Като дойдат Любовта, Доброто във вас, не се плашете; дошло е Царството Божие. Без закона на Любовта човек не може да бъде щастлив. Той може да се самозаблуждава, но при смъртта ще изгуби всичко, което е придобил. Само свободният човек може да люби! Само онзи, който мисли, може да люби! Само онзи, който люби, може да живее! Само онзи, който живее, може да работи!... Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота. Щом разбира Любовта, той се освобождава. Човекът на Любовта е свободният човек. Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата. Това е символично казано. На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои? Никой да не навлиза в мястото, което Бог му е дал. Когато двама души се обичат, то като се движат известен период, ще дойдат до най-близко разстояние – един до друг; това са щастливи минути. После пак се отдалечават, но и пак ще се срещнат и т.н. Става периодично приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение. На сърцето не може да се заповядва. Например ти не можеш да накараш хората да обичат този или онзи. Работите на сърцето остават свободни. Ако ние бихме оставили сърцето си да бъде ръководено от Бога, то работите биха се оправили... Работите на сърцето...

Какво ли не прави страхът?....

Има окултни, природни знания по темата. Учителя е дал в беседи някои данни-например за рибите, които хвърлят хайвер или раждат по много.... Както и за птиците, които по 1-2 малки отглеждат... Изобщо избори, творения, нива на съзнание... От които в крайна сметка можем и да се учим, поне на отговорност, а не да анатемосваме...