Слънчева

Мисъл за деня-30.10.2013г. Някои хора казват: ние не трябва да бъдем много учени. Не, обратното е вярно, много учени трябва да бъдем. Не трябва само учени да бъдем, но съвършени трябва да бъдем в учението си. Не трябва да знаем всичко, аз това не твърдя, но съвършени трябва да бъдем в учението си, а това значи, онова, което знаем трябва да го прилагаме. Саваат – Амон-Ра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Ще се наситят - беседа Молитвен наряд за край: Аз вярвам в Един Бог на Любовта Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) Ще се наситят

Мисъл за деня-27.10.2013г Ако те уволнят като чиновник, това наказание ли е за теб? Не, не е. Понеже ти си дошъл до едно висше положение, до едно по-високо съзнание, Невидими­ят свят казва: „В интереса на този човек е да се уволни от служба, да остане без служба на Земята. Нека се качат други на неговото място“. Ако ти съзнаваш, че Великото има ръка в тази работа, че това е Негов акт, ще намериш една много по- голяма служба от тази. Саваат Амон - Ра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Мисъл за деня-25.10.2013г. Сега вие казвате: „Да се любим!“. Не можеш да любиш човек, на когото душа­та не трепти като твоята; не можеш да любиш човек, умът на когото не е в съ­щия път като твоя, или който не мисли като теб. Не казвам, че трябва да мисли точно като теб, но неговият ум, неговата мисъл трябва да бъдат на същия терен, на същата площ като твоята. Въпреки това в мислите може да има голямо разнообра­зие има хиляди начини, по които човек може да се прояви. Това не значи, че той трябва да мисли, чувства и действа точно като теб, но трябва да има едно съгласие, една хармония между твоите и неговите мисли, чувства и действия - ти ще мо­жеш да обичаш само такъв човек. Зазоряване Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Мисъл за деня-22.10.2013г. Както е невъзможно да живееш физи­чески живот без тяло, така е невъзможно да живееш духовен живот без физически. Тия, които не разбират тази идея, казват, че само духовното е важно. Това е нераз­биране на основната идея. Ще ми изявиш Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Мисъл за деня-21.10.2013г. Пазете това правило: душата да участ­ва във вашата мисъл. Като те види, душа­та те оставя да дойдеш в спокойствие, да усетиш, че имаш нужда да ти помогне. Понякога искаш да се наложиш - това да направя, онова да направя. Остави, не се меси; щом се отнесеш до нея, остави я свободна - не само да дойде, но да вземе участие в живота ти. Трябва да започнем да живеем добре, за да благоволи душата да се прояви заедно с нас, да не ни оста­вя да правим каквото ние искаме, защото тогава ще плащаме данък. Същественото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Прекрасна беседа, благодаря! Което дава живот Ще поставим това изречение според сегашните схващания. Духът, това е основата, върху която всичко се гради. Върху тази основа могат да изникнат всички неща. За да се докажат някои идеи, все трябва да допуснем известни истини, известни факти. Само така можем да направим дадени идеи очевидни. Съществуването на духа, тъй както ние го разбираме, не може да се докаже по един материален начин. Човек има 5 сетива, 5 чувства, спътници в неговия живот, чрез които той се запознава с външната природа. И затова ние казваме: аз видях това нещо, чух го, помирисах го, вкусих го, опипах го. Питам ви: мислите ли, че това което сте видяли с очите си е нещо реално? Вечерно време на сън вие ходите по какви ли не места. Ставате царе, князе, правите какви ли не чудеса, но като станете сутринта виждате, че пак сте същия човек. Защо се занимавате с тия илюзии вечерно време? По какъв закон стават тия неща? Учените хора казват, че това са илюзии, че това са халюцинации. Да, но това не е научно обяснение. Що е илюзията, що е халюцинацията? Тези думи трябва да се изяснят в техния дълбок вътрешен смисъл. Казват за някого: той е вагабонт. Питам: какво лошо има в тази дума? Вагабонт е този човек, който ходи от едно място на друго. Българите казват вагабонт на този човек, който обича да пипа в джобовете на хората. Значението на тази дума не е лошо. Вземете после думата “шансонетка”. На френски език означава жена, която пее, а на български език думата означава лека жена. Виновна ли е за това думата, че са й предали такъв изопачен смисъл? Питам: кой е онзи закон, чрез който думите се изопачават и приемат съвсем друго значение от същинското? .... И тъй, Духът е онова, което дава живот. И след всичко това, съвременните хора наричат живот този, който е пълен с болести, със страдания и с какво ли още не. Не, да боледуваш, да си болен, това не е живот. Да губиш, това не е живот. Да си смахнат, това не е живот. Да се съмняваш, това не е живот. Да мразиш, това не е живот. Най-първо ние трябва да определим какво нещо е животът. Животът е определен строго математически. Онзи, който се интересува от живота, трябва да знае, че той е една строго определена математически величина. Истински живот е онзи, който изтича от Духа. Има живот, който не изтича от Духа. Сега няма да се спирам върху онова обикновено понятие за живота, но казвам, че този живот, който произтича от Духа, това е великото разумно начало в света, към което всички хора се стремят. Човек трябва да бъде много разумен, за да разбере какво нещо е животът на Духа. Той трябва да бъде не само разумен, но и много гениален. Има хора с неоформени идеи, които едва се пробуждат от сън. Те са едва по на 2 години и казват, че Духът им говори. Духът е основата на живота. От него са произлязли всички малки духове, всички малки душици в света. Този Дух индусите наричат Брама. Окултистите го наричат Адам Кадмон. Евреите го наричат Иехова. Всички тия имена съдържат все една и съща идея. Това се отнася само до степента на разбирането. Духът е великото, възвишеното в живота. Съвременната наука под Дух подразбира това нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Ако имате от тази първична материя, от този първичен елексир на живота само една сто милионна част от милиграма, вие ще направите с нея чудеса. Но за да извършите чудеса, вие трябва да разбирате законите на тази първична материя, защото и тя от своя страна има своите закони. И когато човек изгубва живота си, той го изгубва по особени причини. Човек може да изгуби живота си. Всички вие сте изпитвали това нещо. Дойде ви някоя голяма радост и вие се чувствате като че сте на Небето, но тя трае само 1-2 секунди и след това я изгубвате. Когато имате тази радост, това показва, че вие сте в съприкосновение с Бога. Това обаче, се отнася до душата. Ние говорим за душите, но знаете ли какво нещо е душата? Каква форма има душата? Всяко нещо трябва да има своя форма и своя тежест. Видимите, проявените неща, трябва да имат своя форма. Значи, душата сама по себе не седи в известна форма, а формата е само нейно проявление. Засега съвременната наука е достигнала до там, че е намерила толкова чувствителни везни, с които може да претегля една десетмилионна част от милиграма. В такъв случай учените хора си задават въпроса: каква е тежестта на един атом? Някои учени определят, че тежестта на един атом е около 326 квадралионна част от милиграма. Значи, като се турят към числото 326 двадесет и четири нули, ще се определи тежестта на един атом. Можете ли да си представите какво е това число? Представете си след това колко ще тежи душата? Тя ще съставлява още по-малка част от теглото на атома. Колко цифри, колко нули трябва да турим на това число, което определя тежестта на душата? Вие ще кажете: защо ни трябват тия числа? Чудни сте вие! Аз ще ви запитам: защо трябват на човека 2 очи? Не може ли той само с едно око? Защо му трябват 2 уши? Не може ли да бъде само с 1 ухо? Защо му трябва една уста? Не може ли да бъде с половин уста? Защо му трябват 5 пръста? Защо му трябват 2 крака, с една пета на всеки крак? Не може ли да има 4 крака? Не, човек и да иска да ходи с 4 крака, не може. Той ще ходи само на 2 крака. Значи, всичко това не е случайно. В природата има един строго определен закон, една строго определена причина, поради която човек може да има само 2 очи, само 2 уши или само 1 уста и т.н. Човекът като е дошъл сега на Земята реализира този строго определен план създаден от разумната природа. Човекът е частица от цялото и вследствие на това, съзнанието на всички хора на Земята, от първия човек още до всички сега съществуващи е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява космическия човек. Всички заедно съставляват едно общество и един народ. Всички народи, които са съществували в миналото, които съществуват сега и които ще съществуват в бъдещето съставляват органи на един народ само, който някога ще се прояви. Когато великият космически човек се събуди и приведе в действие своите органи, тогава на сцената ще се яви само един народ, който може да е като френския, или като английския, или като американския, или като германския, или като японския, или като китайския и т.н. Значи, всеки народ представлява сбор от разумни същества, които може да са 100 милиона, или 200 милиона, а може и повече. Та за да разберем вътрешната страна на живота си, ние трябва да изучаваме своето тяло. Единственото реално нещо, с което можем да се занимаваме, това е нашето тяло. Трябва да започнем от тялото си! Знаете ли колко усилия и труд е употребила природата, докато създаде вашите тела? Учените хора още не са установили това нещо. Досега аз не съм намерил нито една статистика, която да изчисли колко милиона живи клетки има в цялото човешкото тяло. За мозъка се знае, че в него има 3 билиона и 600 милиона клетки. В стомаха има приблизително 10 милиона клетки, но от колко милиона клетки е съставено цялото човешко тяло, това нещо учените хора още не са изчислили. За в бъдеще и това ще се изчисли. Питам: откъде е взет този материал за съграждане на човешкото тяло? Не е лесна работа да се създаде едно тяло. Като се изучава човешкото тяло се повдига въпроса за храната на човека. Как и с какво трябва да се храни човекът? Като говорим за храната, повдига се въпроса за месната и вегетарианската храна. Защо човек трябва да яде месна храна или защо трябва да яде вегетарианска храна? Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки като влязат в състава на човешкия организъм ще му предадат своите специфични свойства. Например, клетките на свинята са много егоистични. Те са големи аристократки. По-егоистични клетки от тия на свинята няма. Свинята не обича да работи. Тя си живее по своя кеф. Цял ден рови и яде. Ако се опитате да я хванете, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние 2 километра. Ако хванете един вол, той няма да вика, гласът му няма да чуете. Действително, ако оберат един богаташ всички ще знаят за това, но ако оберат един бедняк, никой няма да знае. За богатия всички вестници ще пишат и това е хубаво.... Писанието казва: Духът е онова, което дава живот. Ако ние имахме истинско разбиране за живота, невидимия свят нямаше защо да праща велики Учители, които да учат света. Ако всеки е на мястото си, тогава каква нужда има от Учители, майки и бащи в света? Каква нужда има и от учени хора в света? Има нещо, което ни липсва. Следователно, туй, което майката може да даде, дъщерята не може да го даде. Това, което дъщерята може да го даде, майката не може да го даде. Каквото е отношението на майката към дъщерята, такова е отношението и на дъщерята към майката. Каквото е отношението на господаря към слугата, такова е отношението на слугата към господаря. Понеже има господари в света, има и слуги. Ако нямаше слуги и господари нямаше да има. Слугите са деца на господарите. Вие ще ми кажете, че някои господари много зле третират слугите си. Казвам ви: има много майки и бащи, които също тъй много зле третират своите деца. Всички майки не постъпват идеално със своите деца. Има идеални майки, но повечето са обикновени. И учителите в света съществуват по същата причина, понеже има ученици. Та казвам: ще имате предвид всички противоположности, които съществуват в света. Ще имате предвид светлината. Ще имате предвид и топлината. Светът не може да се създаде без светлина и топлина. Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. Ако отворите на тази камера 4-5 дупки, какво ще създадете? Нищо. Образът напълно ще се изгуби. Значи, когато природата иска да фотографира нещо, отваря няколко отверстия, за да проникне светлината през тях, а после ги затваря, за да запази придобитите образи и впечатления. Очите на човека, това са двете отверстия на тази камера обскура, през които всичко трябва да се отпечати. Първо ще отвориш очите си, ще фотографираш и след това ще ги затвориш. Вие сега само фотографирате, още не изучавате нещата. Смешно е, когато един фотограф ходи цял ден да фотографира, а като се върне вечерно време в дома си, не промива тези ленти и ги оставя настрана. Не, той трябва да влезе в тъмната си стаичка и да ги промие. По същия начин и вие трябва да промивате вашите фотоленти, които сте събрали. Кажете ми как промивате вашите фотоленти? Ще кажете: и това още оставаше, да промиваме всички тия ленти! Природата казва: ще промиваш всичко, което си фотографирал! Ако не го промиеш, ще го изгубиш. Някой казва: тогава аз мога да не фотографирам, за да не промивам. Можеш, но ще се препъваш и ще падаш на земята. По добре с фотография, отколкото без фотография, защото във фотографията са образите на живота. Щом имате образите, после ще придобиете техния истински смисъл. Казвам: в тази велика наука трябва да се изучава човешкото тяло. Всеки човек трябва да изучава своето истинско тяло. Аз не говоря за обикновеното му тяло, но за истинското тяло на човека, което не умира. Туй, което умира в човека, това е неговата плът. Казвате: ами тялото на човека не умира ли? Не умира, само плътта умира. Има нещо постоянно у човека. Той е истинското му тяло, което остава всякога едно и също.Някои учени казват, че истинското тяло на човека, неговата душа, тежи 33 грама. Тази голяма тежест, която човек има днес се дължи на странични налягания. Тежестта на човека не определя неговата интелигентност. Колкото е по-малко движението на частиците на едно тяло, толкова неговата тяжест е по-голяма. Съвременната наука казва, че когато движението на частиците в едно тяло се намалява, тежестта му се увеличава. Понеже частиците на душата трептят или се движат с голяма бързина, затова тя тежи само 33 грама. Ако вие намалите бързината на движението в душата наполовина, тежестта й се увеличава колкото тази на цялата Земя. Следователно, при сгрупирането частиците на телата на по-близки разстояния, тяхното движение се намалява, те увеличават своята тежест. Когато пък вътрешното движение на частиците се увеличава, телата стават по-леки. Ето защо в разумния живот се изисква бърза мисъл, както и бърза, но разумна смяна на чувствата. И тъй, разумният живот, който изтича от Духа, се е проявявал много пъти в света, но тъй както светът днес се развива това показва, че цялата Слънчева система е навлязла в нова зона на Духа. Това навлизане е станало от 1914 година на 20-я век. По този начин Земята е навлязла в тази зона. Че действително Земята е навлязла в една нова зона, в една нова фаза на съчетание със Слънцето, това нещо ще се докаже най- много след 1-2 века от тогавашните учени хора. Понеже съществата на Слънцето са много по-напреднали от хората на Земята, това нещо указва известно влияние върху нашата Земя. Или с други думи казано: ние сме навлезли във връзка с една девствена материя и затова очакваме възкресение. Ето защо онези хора, които са готови за това време, ще възприемат този жизнен елексир и ще възкръснат, а онези, които не са готови, ще заспят и ще чакат още хиляди години за новите условия, които ще дойдат в бъдеще. Този нов Дух индусите наричат Брама, окултистите го наричат Адам Кадмон, или големият космически човек, а евреите го наричат Иехова. Съвременните учени под думата Дух разбират неовитализма, т.е. живата природа. Туй, което се проявява от Духа, единият му полюс, е висшата ителигентност на човека, която засяга съвременните учени хора. Тази интелигентност се проявява в една малка част на човешкия образ. Тя се проявява именно в неговото чело, в неговото лице. Голата част на лицето у човека представлява разумния, благородния човек. По челото, по лицето, по скулите му ти познаваш, дали може да се разчита на един човек, или не, дали ще бъде той гениален, или обикновен човек. В окултната наука има известни правила, чрез които се изучава човешкото тяло. Вземете, например, ухото на човека е създадено по един начин, окото- по друг начин. Ухото показва през какви условия е минала нашата Земя в своето развитие. То представлява цялото битие. Очите също тъй показват условията, през които е минала нашата Земя в своето развитие. Очите или учшите не могат да се създадат на всяко време. Носът, ръцете, както и всички останали органи на човешкото тяло показват начинът, по който природата се е развивала. Те представляват особени книги на природата. Всичко това съставлява една обширна наука, която човек трябва да изучава, но за което трябва да има специално ръководство. Вие имате лица, но още не сте запознати с тях, не знаете стойността на вашите лица. Вие имате нос, но още не сте запознати с него. Казвате: аз имам нос. Да, имате нос, но не знаете, какъв тип е вашия нос, дали гръцки, римски или какъв друг. Вие имате чело и по него ред бръчки, но не знаете, какво е вашето чело, дали като на някой гениален човек или като на някой обикновен човек, защото бръчките по челото на гениалните хора са поставени по един геометрически начин, а тия на обикновените хора–по друг начин. Те са безразборно разхвърляни, както може безразборно да се набръчка един плат. Когато обличаме дрехите си в тях има особено набръчкване. Всичко това, което ви говоря за човешкото лице, са факти, които може да проучвате постоянно. Вие казвате: това са мъчни работи. Че вие още не сте започнали да учите, а търсите лесните работи. Лесните работи минаха. Колко време може да бозае едно детенце от майка си? Най-много 1-2 години. Най-после майката казва: ще отбия това дете, та ако ще нека плаче. И започва след това тя да му дава твърда храна. Вие някога казвате: добър е Господ. Мляко е това. Господ ще промисли за нас. Мляко е това. Но един ден това мляко ще се свърши и тогава и ти ще работиш и Господ ще работи. И Господ ще промишлява и ти ще промишляваш. Вие казвате: Духът ще ни научи. Да, Духът ще ни научи всичко, но и ние трябва да знаем как да учим. Ние, съвременните хора, прекарваме по-голяма част от живота си в съмнения. Дойде ти една добра идея, но ти ще мислиш ден, два, три върху нея дали е права или не. Приемеш едно верую, но започваш да мислиш дали съществува Бог или не. Аз казвам: в света има само един Господ. Дръжте се за него! Всичко друго е измислица. Ама дали е истинския Бог? В истинския Господ има светлина, а във всички други богове има само сенки. Всички други богове само обещават и нищо не дават, когато истинският Бог дава всичко каквото обещае. От него излиза живота. Всички учени същества, които наричат богове, могат да станат само божества, нищо повече. Всеки силен човек, всеки учен човек може да стане адепт, може да стане божество, но не и Бог. Само един е Господ в света. Има учени хора в света, които могат да упражняват известно влияние върху другите хора. Те могат със своята мисъл да те спрат в пътя ти, могат да изменят направлението на твоята мисъл, могат да строшат и краката ти и т.н. Те са опасни хора. Но смисълът на знанието не е в лошото, което хората могат да си причинят едни други. Всяко знание трябва да се използува за благото на другите. Христос казва: Духът е онова, което дава живот. Плътта нищо не ползува. Това той казва за учениците си. А на друго място той казва за обикновените хора: ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да имате живот в себе си. С това много хора се съблазниха. Като казва, че само Духът дава живот, как трябва да се свържем с Духа? Има само един начин, по който можем да се свържем с този Дух. Във всички времена са препоръчвали вярата като условие за придобиване на знания. Може ли ученикът да придобива знания, ако се съмнява в професора си.... ....Често някои малки деца запитват майките си, когато им се роди братче или сестриче: мамо, откъде дойде това малко детенце? Е, мама, донесе го бабата от реката. Тъй им отговарят от благоприличие, защото ако започне да им се разправя вътрешната страна на въпроса, има опасност да не се събуди еротическата страна. Майката проповядва един морал, а в скритите заведения се проповядва друг морал. Значи, у нас трябва да има нещо свещено. Когато ние говорим разумни неща, аз зная, че разумното никога не може да произведе лоши влияния върху хората. Хубавото, красивото, духовното, божественото, в света всякога упражнява добро влияние. Еротическото в живота се събужда благодарение на плътта. Тя внася този елемент в живота. У човека трябва да се събуди вътрешен стремеж. Всяка идея има известни звукове, с които може да се изрази. Вибрациите на всяка дума съответстват на известни ключове. Ти не можеш да направиш живота си щастлив, ако не знаеш ключа на щастието. Всички хора, които търсят щастието, търсят неговия ключ. Милосърдието също тъй има свой ключ. Любовта има свой ключ. Мъдростта има свой ключ. Истината има свой ключ. Правдата има свой ключ. Добродетелта има свой ключ. Като турите този ключ, ще можете да свирите. Махнете ключа в музиката и накарайте един музикант да свири. Махнете подразделянето в музиката на ноти и вижте каква музика ще излезе. Ето, имаме Паганини, един отличен цигулар, но го накарайте да изсвири нещо от Бетовен на една пукната дъска, на която са опънати 4 струни и вижте ще може ли да ви задоволи? Значи, всеки инструмент трябва да бъде направен по всички правила на музиката и природата. Физическите тела, които имаме представляват едно усилие на природата, на Духа. Всички мисли в тях, всички чувства, всички органи ги е поставил този Дух. Всички изкуства, както музиката и науката са внесени все от Духа, който още не се е проявил както трябва. Всичко това е импулс на Духа. Желанието на Духа е да внесе между хората истинска култура, да ги научи на великите божествени закони, за което той употребява големи усилия и създава велик импулст в човешката душа. Питам: как трябва да постъпваме ние, съвременните хора? Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома? Мога ли да я накарам да яде заедно с мене? Не мога. Но щом веднъж я поканя, ще заповядам на моите слуги да й сложат малко от моя медец и тогава аз ще ям и тя ще яде. Мога ли да поканя една копринена буба на гости? Мога. Но щом я поканя, ще взема няколко черничеви листа за нея и ще й сложа да яде. Щом аз ям и тя ще яде. На другия ден ще поканя един слон у дома на гости, но не в стаята си, а в градината си. Ще заповядам да донесат за него 40-50 килограма ориз и той ще започне да яде със своя хобот, а аз на масата си ще ям своя ориз. Разбира се, той ще изяде много повече от мене. Мога ли да поканя една златна рибка на гости? Мога. Но ще я туря във вода и ще й дам няколко червейчета. Така ще я задоволя. Във всички тия неща трябва да бъдем разумни. Ако седна да ви разправям всичко това, вие ще кажете: какво е това учение? Това са символи. Има ред символи в твоята глава, едни от които приличат на пеперудки, други на червейчета, трети на слонове, четвърти на змийчета, пети на биволчета, шести на кравички, седми на паяци, осми на пъдпъдъци, на кокошки, на гълъбчета и т.н. Това са все идеи. Всички наши идеи са въплатени. Гълъбът например, представлява една свещена идея. И ако аз пазя своята идея в главата си, ще я пазя и отвън. Ако я пазя отвън, ще я пазя и отвътре. Ако аз унищожа една идея в главата си, ще дойде полудяването. Чудни са хората като казват, че външният свят нямал подобен израз на вътрешния. Външният свят е свещен израз на вътрешния, затова ще го пазиш свещено. Някой казва: защо да пазя този човек, защо да го почитам? Казвам: този твой брат е една свещена идея в тебе и ако не я пазиш, ти ще умреш. Бог е вложил този човек като идея в тебе, а външно той е само една форма. В този човек също тъй има една идея и когато обичаш този човек, ще обичаш и неговата идея. Тъй щото, всички хора сме сплотени един с друг. Някой казва: аз не мога без Бога, но без хората мога. Не е вярно това. Ти не можеш без Бога, но и без хората не можеш. Чудни са хората, когато отричат това, което Бог е създал. Всички души, всички духове, всички хора са създадени от Бога и щом любиш Бога, ние ще любим и хората. Че къде е идеалният човек? Мислите ли, че като гледате прозорците на някой човек, там е и човекът? Някой момък като минава покрай прозорците на своята възлюбена, поглежда да я види, но някой път я няма. Горкият минава той сутрин, минава вечер, няма я там. Когато светят прозорците, тя е там. Някой път, обаче, прозорците не светят и той си въздъхне и казва: няма я пак! Не, тя е там, но гледа го от тъмната стая. Значи, прозорците и тя не са едно и също нещо. Ще кажете: прозорците, това са очите на човека. Ами ушите къкво нещо представляват? Те са слушалките. И те не представляват същинския човек. Някой път душата и духът може да са пред слушалките, а някой път може и да не са там. Душата има много състояния. Някога вие мислите, че сте в душата си, но не сте. Човек едновременно живее два живота. Денем живее по един начин, постоянно се тревожи за разни взимания-давания, а вечерно време влиза в друг свят, където си почива. Той е реален свят. В него нещата нито се губят, нито се създават, а само се видоизменят. Та казвам: този велик Дух е онова, от което произтича живота. Най-първо човек трябва да повярва и да приеме този Дух. Казвате: има гениални хора в света. Геният не е нищо, пред което трябва да спрем. Геният е проявление на разумността. Разумността е проявление на великия Дух и ние можем да направим връзка с този дух само чрез живата вяра. Когато тази жива вяра дойде и човек повярва без никакво съмнение, той ще стане безсмъртен. Или, казано на окултен език, щом човек повярва чрез тази жива вяра, той ще има едно микроскопическо мускулче, в което ще носи само една капка от жизнения елексир, от който постоянно ще се подмладява. Всичките му бръчки, всичките му бели косми ще се изменят и той ще стане млад на 33 години. Ето защо като отидете на Небето, ще видите, че там всички хора си приличат, не могат да се различават. Само геният, само адептът може да различи качествата на един човек от качествата на друг. Иначе, всички жители на Небето по образ, по форма си приличат. Всички са млади, красиви. Хората в духовния свят нямат никакви дефекти. Казват, че в невидимия свят няма хора със сини очи, нито с черни, нито с кафяви, а очите им били на всички светли, но се различавали един от друг по степента на светлината. Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите им е по-мека. В Небето също тъй няма хора с черни коси, нито хора с руси коси. Косите на всички са светли и се различават един от друг по светлината , която излиза от тях. И за това, ако влезете неподготвени в този свят, ще се намерите в един чуден, непонятен за вас свят и ще кажете: не мога да живея в този свят. И за да се направи невидимия свят донякъде понятен за хората, които нямат голяма интелигентност, неговите вибрации трябва да се намалят и да се вижда чрез отражение. Благодарение на това, чрез вас се отразяват някои много напреднали същества наречени адепти. Значи, вие сте посланици, представители на някои от тия напреднали същества, без да знаете това нещо. Някой човек може да представлява Англия, друг Германия и т.н. Това не значи, че той включва в себе си този колективен народ, но само е негов представител. Някога у вас дойде една велика идея. Защо? Вие сте свързани с тази идея чрез някой висш представител и трябва да я реализирате на Земята. И някой път, колкото и да грешите, този висш Дух ви прощава, понеже той има нужда да слезе някога на Змята, а вие по този начин представлявате за него една малка станция, на която той може да спре. Но когато този дух реши сам да слезе на Земята, тогава той ти казва: тебе вече ще те уволня. Вие казвате: ами къде ще отида аз? Има определено място за вас. Има хора, които като умират, не знаят къде отиват. Те са в голяма тъмнина. Та тази велика духовна наука ни разкрива пътя на живота. Земният живот и духовният живот са тясно свързани и затова благата на земния живот зависят от благата на духовния живот. Доколкото човек е свързан с Духа и живее без съмнения, без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живее един идеен живот на Земята, без терзания и без да казва: откакто съм се родил не съм видял светъл ден. За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път. Всеки човек, който не е свързан с Духа, койте не разбира законите, ще се уплаши от тия вълни..... Христос казва: Духът е онова, което дава живот. Този Дух някой път действува вътрешно, чрез нашата интуиция, а някой път външно. Той ни предупреждава чрез сънища, а някой път чрез наши приятели. Изобщо, той действува отвън или отвътре, но когато ние се повдигнем и започнем да го разбираме, тогава иде тъй нареченото първо посвещение. Духът говори вече на един отривист, разбран език, в който думите имат само едно значение. Той ще бъде като ваш приятел, който като ви намери, че сте се изгубили в гората, ще каже: елате с мене, аз щи ви покажа пътя. След това ще ви заведе дома си, ще ви укаже всякаква помощ и тогава от душата ви ще изчезнат всички мъчнотии, всички съмнения и терзания и вие ще си излезете оттам радостен и весел. Писанието казва: Духът ще ви научи на всичко. Това е един колективен Дух. Всички трябва да познавате този Дух и да го имате в душата си. Не мислете , че този Дух е съществувал само във времето на Христа. Не, той съществува и сега, ще съществува и за в бъдеще. Духът е изявлението на живия Господ. И ние търсим живот, търсим щастие, търсим блаженство, търсим култура, знание и богатство, но трябва да знаем, че всички тия неща можем да добием само от Духа. Само Духът е носител на всички тия блага. Той е носител на всички дарби, на всякакви таланти, на всички блага, на всякаква интелигентност и гениалност. И когато Духът дойде, тогава се раждат всички велики музиканти, всички велики писатели, поети, както и всички добри майки и бащи. Аз взимам думата майка не в смисъл на европейската майка, но като емблем на любовта като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Туй разбирам аз под понятието майка и баща. И онзи, който има такива майка и баща, има онези необходими елементи, от които е съградено неговото разумно тяло. И тогава, всички тия разумни елементи, майка, баща, брат и сестра, съставляват нещо съществено от нас, част от частта ни, път от плътта ни, кост от костта ни. Щом съзнаем това, ние вече не можем да се отделяме един от друг и да казваме: този човек е някак си чужд за мене. Не е така. За онзи, който е разбрал закона, всичко е близко. Всички животни го познават, всички растения го познават, външно и вътрешно. Такъв човек няма да прилича на Дон Кихот, който отишъл да воюва срещу воденицата, която го метнала на другата страна и му показала че е по-силна от него. Така е постъпил и един православен човек от търновско, който казал: аз мога да направя всичко, каквото пожелая. Каквото кажа, става. Той среща един ден в гората един бик и му казва: заповядвам ти в името на Исуса Христа да се махнеш от пътя ми! Бикът го хваща, поваля го на земята и едва могли да го спасят. С това той иска да му каже: аз познавам Христа, но тебе не познавам. Така правите и вие. Хващате бика и казвате: в името на Исуса Христа! И в Писанието се разправя за десет души верующи, които искали да изпъдят духовете от един болен. Те казвали: в името на Исуса Христа ви заповядваме да излезете! Те им отговорили: ние позаваме Христа, познаваме Павла, но вие кои сте не ви познаваме. Няма вече познаване, а знание, положително знание трябва. Вие трябва да приложите в живота си това истинско знание. Вашето знание е на мястото си, но към него ще трябва да приложите един малък плюс. Това аз мога да докажа. Вашето старо знание е материалът, който трябва да гори, а новото знание, това е онази малка суха клечица, с която трябва да запалите огъня си. Достатъчно е да драснете тази клечица и огънят ви ще се разгори. Тя ще бъде само една малка подбудителна причина, за да се прояви огъня. Та като дойде божественото у нас, то само ще даде този първичен подтик. И тогава, туй, което се е събрало у нас от хиляди векове, ще се разгори, а божественото ще влезе вътре и ще започне да го разработва. Само, тогава ще дойде и Духът. И казва апостол Павел: Всички няма да умрем, но ще се изменим. С това апостол Павел разбирал този важен закон, че всички ще станем гениални, красиви, млади все по на 33 години. Ние ще станем хора на разумността, на мъдростта. На Земята ще настане истинският живот и между нас няма да има вече хилави, болни хора. А сега хората постонно се разколебават. Един ден ще решат да служат на Бога, на другия ден се разколебават. Не, казано и свършено! Не е достатъчно само външно да се ретушираме, както това правят най-много във Франция. Ще ви приведа един пример. Една стара баба 60 годишна успяла да излъже един млад момък, да се влюби в нея и после да се оженят. Тя нямала зъби в устата си, но си турила изкуствени, намазала лицето и ръцете си с масла и помади, и този момък се влюбва в нейната красота. Още първата вечер тя си хвърля зъбите и той като вижда такова чудовище при себе си, офейква. Ние мислим, че сме хванали новия живот, а това е старата баба със старите идеи, с изкуствените зъби–ретушираната баба. И като види човек това нещо, разбира се, че ще офейка. Онова, което Господ ни дава, не е тази стара ретуширана баба. То е онзи чист, ефирен живот. Когато Духът дойде човек ще почувства в себе си едно разширение. Той няма да снеме изведнъж старите си дрехи, но в него ще има светлина. Той ще носи мир и радост за душата си. Понеже сега сте в тази област, аз казвам: излезте сега на новия живот! Не говорете нищо. Всички бъдете любезни и като евреите събирайте манна! Не казвайте, че е много. Там е казано, колко трябва да се събере. Малко манна ви трябва в едно малко мускулче. Като си вземете една малка капчица от новия живот, тя ще бъде в състояние да ви подмлади. Тя ще послужи за цялото поколение, за вас и за децата ви. Духът е онова, което носи разумното в новия живот. Той носи и живот, и щастие, и благо, и всичко онова, което ви трябва. Затова ви е необходима онази жива вяра, без съмнения, която да донесе божественото у вас. Беседа, държана от Учителя на 30 май, 1926 г. в гр. София.

Мисъл за деня-15.10.2013г. Онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по който могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло: вечер оставят физическото си тяло на Земята и с духовното си тяло излизат извън зем­ната зона на планинска разходка; там се обновяват и после се връщат отново в тя­лото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство - за тях този процес става несъзнателно; те стават су­трин доволни и разположени духом и казват: „Много добре спах тази вечер“ - това показва, че този човек е напра­вил разходка извън зоната. Някой казва: „Снощи не спах добре, цяла нощ ме гони­ха“ - значи той е останал под тази зона. В това седи истинската хигиена. И земята ще се изпълни със знание Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Мисъл за деня-14.10.2013г Казвам: Щом понякой път не ви върви, ще работиш отвън, каквато и да е работа, обущар ли си, да метеш ли, да не считаш работата, ни най-малките работи да си готов да я свършиш. Едно камъче да дигнеш, една семенце да посадиш, да изпереш ризата, да вземеш една чаша вода да я излееш на земята, на някое растение. Да дишаш, и то е работа. Да си отвориш очите, то пак е работа. Да чуваш с ухото си, и то е работа. Да си отвориш ръката, но да знаеш как да си отвориш ръката, то пак е работа. Седят десет души богати хора, сърцето им затворено. Като отворя ръката и тяхното сърце се отваря; като затворя ръката и тяхното сърце се затваря. От мене зависи. Отварям, казвам: Давай. И те дават. Затворя ръката си, казвам: Затворете. И те се затварят. Цигуларят защо свири? Той ходи и дава. Отваря си ръката и дава. И философи, и прости, всички дават. Всички хора свободно дават. Пей, да дадеш. Ако не пееш, казваш: „Защо ще пея?“; казваш: „Няма публика да пея“. Пей вкъ­щи, без публика пей. Имаш публика от 300 милиарда клетки, пей на тях. Сра­мота е, 300 милиарда души има публика, те слушат. Никога не са те слушали да им пееш, попей им! Като им пееш, ста­ваш весел. Няма по-хубаво от това човек да пее на себе си. Като пееш на себе си отвън, тогава ще дойде другото пеене. Външно като запеете и вътрешно като запеете, тогава се проявява безсмъртието в живота. Основна идея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Мисъл за деня-12.10.2013г. Животът седи в онази вътрешна хар­мония с всички живи същества, в онази вътрешна хармония с Бога, от Когото си излязъл. Вие ще ми възразите: „Ама аз не познавам Бога“. Щом не Го познаваш, тогава си от смъртните хора и твоят жи­вот ще важи дотолкова, доколкото важи животът на жабата или на което и да е друго млекопитаещо. „Ама ние като хора имаме по-големи правдини.“ Някой каз­ва: ,Aз съм човек!“. Чудни сте вие - ако умираш, никакъв човек не си; ако уми­раш, никакви права нямаш, никакви пра­вдини нямаш. Ще бъде жив Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Мисъл за деня-11.10.2013г. Казва Господ: „След като ви дам най-ужасните страдания, можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, това е истин­ската Любов, защото, ако ви дам най-големите блага и Ме обичате, това е естест­вено нещо. Ако всеки ден ви правя услу­ги и Ме обичате, това е в реда на нещата“. Така е и в Природата и сега Господ по­стъпва по същия начин, противодейства на нашите желания. Ще му покажа все, що има да пострада за името ми Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Мисъл за деня-10.10.2013г. Господ, като създаде човека, написа всичко вътре - какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази библия писа, оригиналът е вътре - това философите наричат Акашови записи. Според мен Акашовите записи са в главата, двойно копие има мозъкът. Ве­черно време носите със себе си оригина­ла; вечер, като излезете, оставяте копие­то, а в главата си носите оригинала. Това, с което ходите вечерно време, е оригина­лът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да Му служите, е оригиналът, а онова, с което се колебаете, е копие. Възелът Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

...(Учителят взе цигулката.) Какъв е българският ритъм? (Учителят свири български мотив.) Какво означава това свирене? Казвате: „Народна песен.“ Какъв е мотивът? От тази песен много мъчно може да излезе българинът, от този мотив. Не може да създаде друго нещо, не може да излезе навън. Ако свириш един български мотив, ти не можеш да влезеш в съвременната хармония. Една българска песен е хубава, но ако свириш тази музика – вкосенясва. Ти ще остарееш преждевременно, ти в нея не можеш да се подмладиш. (Учителят свири един тъжен български мотив и пее „За мене в живота няма вече надежда, нищо друго не ме очаква, освен да си замина.“ Като си замине нещо се свършва. Сега модерното: (Учителят свири български мотив по-модерен.) В този мотив вече има прогрес. (Учителят свири идилията.) Тук има желание, той не е още роден, но има усилие, иска да живее, за да бъде роден. Тя сега иска да го накара да разбира. (Учителят свири веселата част на идилията.) Тук наполовина е преходно положение. Този е най-добрия мотив, който българите имат. Той ги спасява. Ако нямат него, отиде, та се не виде. Намерихме спасението на живота, избавихме се. (Учителят свири и пее веселата част на идилията.) „Толкоз лесна била тази работа, която аз не съм разбирал, но сега моят Учител, откакто ми е разправил, на ума ми ясно стана хей, хей, хей.“ (Свири тъжната част.) Този е пътя, по който българите трябва да вървят. Ако в този път не тръгнат, изходен път е то. Ако останат на старото, ще дойде: (Свири българска песен.) Загазихме! Вие вече имате „сол“, „ла“ – едно положение. „Си“ е край на нещата. „Си “ се взима край на по-висша форма, няма накъде вече, край е то, няма условия. Казва: „Тя свършва, какво да се прави?“ Няма какво да се прави, отидоха ония хубавите работи. Щом вземе другото положение, дето българите вземат: (Свири народна песен) то е края, няма изходен път. Свършена работа. Но, като вземеш другото положение, новата българска музика, вземаш друго положение. Та вие ако вземете „ла“ и „си“, работата ви е свършена. Ако след „ла“ върви „си“, то е завършека на нещата. (Свири тъжен български мотив.) Българинът всякога погрешно, имате грешка в „ми“ и „фа“. Той мисли, че с пари всичко става. То е голямо заблуждение. Парите са условие. Умът е, с който нещата стават. Парите, при един ум, всичко може с парите да направиш. Но само парите без ум нищо не можеш да направиш. Парите сами по себе си нищо не могат да направят. Той, като турил „фа“, „фа“-то е крайният предел. Той, като забогатее, всичко е свършено. Докато е сиромах, той има бъдеше, като забогатее, всичко е свършено. Всякога казва: „Пари!“ Да, пари при един гениален ум, дайте му пари, колкото иска. Един, който няма ум, пари не му давайте. Ония, които имат ум, дайте им знания, които нямат ум, никакво знание не им давайте. Който има ум – сила му дайте, красота му дайте, всичко му дайте. Който няма ум – нищо не му давайте. Докога? Докато умът не дойде на място. Българската музика трябва да се коригира. Гледам, тия народните песни, трябва да се пресеят. Казва: „Гениални са.“ Гениалност, но изопачена. Те са като трици, трябва да се пресеят, да остане същественото, върху което може да се гради. Онази дреха, която остаряла, какво ще направиш от нея? Аз съм срещал музиканти, които казват, че българската музика е гениална. „Чудна гениална музика.“ Всичките български музиканти от българската музика нищо не направили. Събрали китки. Че китката не е музика. Едно за главата, друго за опашката, няма нищо подходящо. „Стъпил ми Добри на бял мрамор камък.“ Слушали сте тази песен. Или песента: „Нали ти рекох, нали ти казах, да не пущаш нашата Донка на чешмата.“ Имало причини. Турците я откраднали. Майката не послушала и задигнали я, откраднали я. Той пее: „Нали ти казах, че не трябваше да ходи.“ Трябваше да има було, защото красивите турците ги задигали. В българина личните чувства [са] толкова силно развити. Отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие. Българинът е толкова честолюбив, горд, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не е. Казва: „Аз да стана, ще ги изколя, ще ги изтребя.“ Дето скърби, скръб няма в него. В тази смисъл скръб има, разочарование, личен елемент навсякъде има. Вие сега казвате, че в някоя песен може да се забележи благородство. – Не е българска песен. Един брат изпя една българска песен: Той скърби, дошъл да я види, да я попита къде ѝ е лошото. Ти как би написал тази песен? Той вярва, че е в гроба заровена, не му иде на ум, че тя излязла. Той мисли, че тя е затворена в гроба. Много материално схващане. (Учителят пее „Добре стана, че замина, за да можем и двамата да живеем. Когато ти на земята, Стано беше, с очи не можехме да се видим, да се разбираме. Но от как ти замина, Стано, много добре с тебе се разбираме.“ Сега на старите песни трябва да се направи корекция. „Докато ти Стано беше, аз бях сляп, откак умре ти, аз прогледах.“ Българските песни трябва да се изменят, да не са тъй разпокъсани. Някои песни са заети. Оригиналите са били религиозни и после са се изопачили постепенно. Първоначално са били много хубави, после са се изопачавали, дошли до този край. Защото има известни пасажи, известни изменения, гласът така се изменил и на този глас дошли другите. Българите имат свои песни. Старото трябва да се претопи. Старите песни трябва да се претопят. Трябва да останат като едно възпоменание. Сенки трябва да бъдат на съвсем новото. На децата може да се пеят песни, за да се види какво влияние има музиката върху тях. Да кажем имаш две–три отделения, ще пееш песните по един начин, на другите ще дадеш друга песен, на третите – трета песен, за да видиш какви ще бъдат резултатите. Може да пеете народни песни. Може да им пеете и други песни от новите от духовните песни, за да се види какво влияние упражняват. Българските песни означават една запушеност, съкратен ритъм, подпушен. Като вземете източните песни са изкривени. Едно изкривяване станало на чувствата, съвсем на мочурляк мяза, като влезеш не можеш да излезеш. (Учителят свири.) Знаеш какво движение има? Свири на децата да видят какъв отглас има. (Учителят свири източен мотив.) Това е кълчене вече. Най-първо, като се свири, изопачаване на чувствата става. Това не е музика. То е музика, то е музика, но патологична музика. Патологията не е полезна. (Учителят свири: „до-ми“, „си-ре“.) Това е края на нещата. „Си“-„ре“ това е нов подтик. „Си“ и „ре“ вървят, но „ре“ и „си“ не вървят. Може да започнете тъй: „ре“-„си“ може да свириш така върви, но ще забатачиш. Пей това и ще видиш какво влияние оказва. Туй е краят на нещата. С туй ти не можеш да се върнеш на служба. Нова служба, то е „си“-„ре“. (Учителят свири: „Върви, право върви.“) Като дойде някое нещастие с този ритъм ще му тръгне напред. Ако имаш един кредитор, който не отстъпва, като дойде, започни да му свириш. Казва: „Ще платиш!“ Започни да свириш „си“-„ре“. В музиката сега музикантите не се спират върху същественото на музиката, но се спират върху ефектите на музиката. Във всеки един тон има музика. В природата има музика на живота; има музика на смъртта; има музика на щастието; има музика на любовта; има музика на омразата. Вие сега казвате: „Бог е Любов.“ Но още не е музика на любовта. Как може да изпълните „Бог е любов“? „Бог е любов“, то е един метод за един посветен човек, не на обикновения човек. Обикновеният човек не може да започне с това, ритъмът е много висок. От де сега трябва да започнете? „Бог е Любов“, то е за светиите. На обикновения човек не може да му кажеш, че Бог е Любов. От де ще започнеш да въведеш? Ти ще кажеш: „Хей, Стоянчо, Стояне, ти си още млад, имаш бъдеше Стояне, ти искаш Стояне, да се поправиш, живота като всичките хора да живееш.“ Ще му кажеш как трябва да живее. Като дойде любовта, в прикрита форма да му кажеш, да му дадеш импулс, да има желание. Песните, които ние имаме не могат да бъдат разбрани, трябва нещо друго, посторонно да се преведат. Българинът не може да разбира, как може да дига и да слага тъгите. Скръбният казва: „Как ще го дигаш, не можеш да го хванеш. Къде ще го дигаш?“ Той е реалист. Ще видиш хората, които са материалисти, искаш да им пееш. Ще започнеш от там отдето са те. На богатите ще започнеш да пееш от „фа“ или повишено или чисто, ще дойдеш до „сол“, после до „ла“. Като се намери на труден безизходен път, тогава започни с „ре“. Тогава той ще те разбира. Вчера аз обяснявах какво е женското право и какво е мъжкото право. Ако търсиш женското право, винаги, винаги главата ти ще бъде завързана. Някой момък търси женско право, делят една мома. Като се сбият, носи главата си превързана, защото търсил женското право. Има ли право да вземе тази мома? Онзи, който търси женското право, набиват го, ходи с вързана глава, после затварят в затвора другия, той търсел мъжкото право. Ако търсиш женското право, ще бъдеш с пукната глава, ако търсиш мъжкото право, ще бъдеш в затвора. С пукната глава е по-хубаво, отколкото в затвора. Като ти пукнат главата, ще добиеш мекота, ще опиташ какво е страданието. Като те затворят, ще почувствуваш лишение, ще те заставят да мислиш. Женското право трябва да го търсиш за сърцето, мъжкото право трябва да го търсиш за ума. Ако не пазиш този закон, ако търсиш женското право по пътя на мъжкото ще носиш пукната глава. Ако носиш мъжкото право с чувствата, ти ще намериш затвора. Нали сега хората казват: „Защо Господ създаде света?“ Невежите питат защо светът е създаден. Светът е създаден съвсем другояче. Да кажем майката роди едно дете талантливо, умно, даровито и туй дете отпосле се научи да пиянствува, казват: „Защо майка му го родила такъв?“ Такъв не го е родила майка му, той отпосле стана такъв. Пиянството отпосле дойде, то е криво разбиране. Пита: „Защо майка ми ме остави, аз да пиянствувам?“ Майка му заминала за другия свят, не се интересува. Но важи решението на въпроса. Така въпросът няма разрешение. То е един метод. Някой, за да предизвика да кажеш известна истина, казва: „Не вярвам в Бога.“ Той сам вярва, но то е предизвикателство. Този метод, той не е хубав. Най-първо ти приеми нещата тъй както са. Приеми, че нещата са хубаво създадени. Нищо повече. Не че не се проявяват хубаво, то е друг въпрос. Ти ще приемеш, че онзи, който създаде тази аномалия отпосле дойде, така светът не е създаден. То приеми в ума си, че нещата са хубаво създадени. Отпосле има причина, която нарушила. Така по-добре ще се разреши въпроса. Някой казва: „Защо аз съм сиромах?“ Ти да не питаш тъй. То е друг въпрос. Ще кажеш: „Аз съм дошъл на земята, имам друга мисия.“ Да повярваш, че имаш мисия, малка или голяма, каквато и да е. Че да не съдиш за мисията по големите размери. Сега туй е разбиране. Един дошъл и станал слон, един човек завзел голяма служба като слона, другият – проста служба като магарето. Питам, в края на краищата, какво печели слонът? Какво печели и магарето? Слонът носи повече, повече го и товарят. Сега и животните работят. За човека са дадени. Животните са азбука. Слонът е създаден за учене. Не трябва да бъд[а] такъв слон, аз казвам, пък да нямам ум. Такъв слон го впрегни, той не знае как да се освободи. Магарето е красноречив оратор, дето влезе все реве. Като влезе в селото държи реч, реве но с тази реч какво е направило досега? Всички, като държат речи казват: „Магарето реве.“ Сега магарето ако не ревеше, ако само ходеше на чешмата, щеше да научи много хубави работи. То с реването разваля работите. То намира хубавата вода и с реването разваля работите. Магарещина. Питам: Защо Христос не влезе с кон в Йерусалим, а влезе с магаре? Той им каза: „С магарето няма да провъзгласявате, че влизате в село. Като ревете, ще кажете на хората, къде има хубава вода.“ Един проповедник е едно магаре, което трябва да заведе хората при бистрите извори. Не да каже, че той е прочут, че много добре проповядва, коментирал хубаво. Вие затваряте вратата. Вие сега много ревете. Ревете да покажете чистата вода. Но ревете за себе си. Хубаво, положителното е това. Във всичко трябва да намерите положителната страна. Казвам и в музиката, ако човек се завземе да изучава източната музика, българската музика, после европейската музика, ще дойдете до много хубави резултати. Те са практически методи, които може да приложите. Музиката още не влиза като възпитателно средство. Тя сега е едно забавление. Да кажем учителят влезе в училището и свири тъй: (Учителят свири.) Какво ще стане с учениците? Учителят, той като влезе, да пее. Той може да им пее една песен за укротяване. (Учителят пее от българската рапсодия тази част: „Ще отида там…“) Може да укротиш кои да са ученици. Ще пееш с тях заедно. Ти като влезеш в клас, няма да кажеш защо са вдигнали този прах, но ще им посвириш. Вдигнали са прах, пукнали са главата си, ти влезеш и започваш да пееш. (Учителят свири българската рапсодия.) Сега, туй е за светските. Ами религиозните, когато са сбутани, какво да им се свири? Някои спорят как ще им въздействувате. Един от най-трудните въпроси е самовъзпитанието. Той е много труден въпрос. Природата е разумна фирма. Аз разправях на едного, не му върви. Казвам: „Хванал си кривия път.“ На него му обяснявах по този начин. Казва: „Не ми върви.“ – Рекох, че природата е най-знаменитата фирма. Тя обича честни чиновници, които работят за нея. Пък тя се грижи заради тях. Тя, ако служиш, ще ти се оправят работите. Понеже досега само за своите работи си мислил, като речеш да работиш за себе си, разваля. Като работиш заради нея, започва да ти върви. Като намери, че работиш повече за себе си, отколкото за нея, хайде навън. Туй е идеята, която трябва да залегне във вас. Не какво мислят хората. Всъщност човек трябва да знае, служи ли на Бога. Да оставим думата Бог, но на природата служи ли или не..... Стара и нова българска песен

Молитвен наряд за начало: Пътят на Живота - молитва Ще ми изявиш - беседа Молитвен наряд за край: Искам да Ти служа с Любов и Мъдрост Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, в който си положил Твоята Мъдрост, едно отлично сърце, в което си положил Твоята Любов. С тая Любов и Мъдрост аз искам да Ти служа. (3 пъти) Ще ми изявиш

Мисъл за деня-6.10.2013г Основният тон в музиката е неизме­нен. Вие не можете да нарушите хармо­нията на един основен тон, нищо в света не може да я наруши. На всички тонове, които не са основни, хармонията може да се наруши. Под думите основен тон разбираме Божественото; под думите ос­новен тон разбираме този, който остава единен. Каквато и работа да започнете, трябва да я започнете от основния тон. Отворен и затворен интервал Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Към мене - беседа Молитвен наряд за край: Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. Заповедта на Учителя Към мене

Мисъл за деня-5.10.2013г Когато някой ученик се умори от несгодите на живота, нека вземе цигул­ката и да посвири или нека си попее, за да трансформира всички свои тежки състояния - в това отношение музиката е помагало в живота на хората. Когато пеем и свирим, ние сме във връзка с по- напреднали от нас същества. Ако искаме да бъдем духовни, ако искаме да бъдем религиозни, трябва да пеем и да свирим. Аз срещам много религиозни хора, които не пеят и казват: „Само свещеникът или само певците в църквата трябва да пеят“. Не е така, всеки духовен човек трябва да пее. Ще ми изявиш Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Мисъл за деня-4.10.2013г Трябва да разбирате основното нещо в живота: дойде ли Любовта в него, всич­ко ще дойде; не дойде ли Любовта, всич­ки неща са безпредметни - знанието е безпредметно, истината е безпредметна, всички изкуства са безпредметни. Основна идея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Търсих темата 'индивидуалност и индивидуализъм', но не я намерих, за това пускам тук тази беседа. Много точни определения има.

Мисъл за деня-25.09.2013г Трябва да отдавате цената на материалния живот, духовният е необходим, умственият живот е необходим, причиният, Божественият и те са необходими. Тази идея дръжте: Материалният живот е необходим, но не го поставяйте господар. Духовният живот е необходим, но не го поставяйте господар. Умственият живот е необходим, но не го поставяйте господар. И той слуга да служи. Вие искате да направите умствения живот господар. Той нека стане слуга. Ако не е добър слуга, господар не може да стане. Сто двадесет и три Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Мисъл за деня-24.09.2013г Та, когато говорим за любовта, подразбирам този трояк живот у нас: физическия, духовния и божествения. Най-първо трябва да разберем много добре физическия живот, да разберем добре всички физически сили и да ги впрегнем на работа. Тогава и духовният живот ще стане за нас тъй реален, тъй ясен и съществен, както и физическият. Ще ми изявиш Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Нещо, което много ме впечатли. "Божието Слово е Любовта, изразена чрез думи. Животът би бил невъзможен, ако Бог не говореше непрестанно. Никакво движение не би съществувало в Космоса, ако не беше постоянното словодействие на Абсолютния Дух. Силата на реалността произтича от Словото. Промените в Разумната Природа се дължат на Словото. Молитвата е пасивният полюс на Словото, а Христовите проповеди и беседи през всички векове – активният. Предназначението на молитвата е да свърже човешката душа с Бога, а Словото на Духа пробужда любовта на ученика. Особеностите на Божието Слово са строго определени. Лесно е да се разпознае измежду всички слова и речи, понеже коренно се отличава от тях: 1. Божието Слово е живо. То отразява с думи великия космичен процес в момента на говоренето. Праната на Словото има най-мощни вибрации. Мили­арди и милиарди години праната на Словото изг­ражда световете и ги трансформира. В Божестве­ния свят говори Бог, в духовния - Духът, а във физи­ческия - Синът или Учителят. Бог, Духът и Учите­лят винаги говорят едновременно, но съществата от трите свята чуват Словото по различен начин. Разумно е Божието Слово - то е основа на живота! 2. Словото е за всички. То не може да има друг стил, освен собственият си, защото е за всички съ­щества от всички йерархии. Когато Учителят го­вори, Той има мъдрост както за серафима, така и за най-последния прост човек на Земята. Словото Му е извор на живот. Ето защо на една беседа се събират да слушат представители на всички хора, ангели и богове. Учителят отговаря на проблемите на всички - мислено всеки задава въпрос и Той му отговаря. Точно поради това темите в една беседа се сменят толкова често: трябва да се задоволят колкото може повече слушатели. Полилог, а не монолог или диалог - ето основният стил на беседите. 3. Обикновено Словото се отнася до учениците, а не до светските хора. Живите служители, за раз­лика от мъртвите и спящите, са смирени и просто­душни. Мнозина мислят, че Словото има роля само за народа, а не подозират, че когато Учителят говори, създава светове, спасява души, озарява гении и само с една дума дава нов ключ на цели цивилизации някъде в Космоса. Казано е обаче: "Бог не е Бог на мърт­вите, а Бог на живите". Мъртвите може да са живи само до нисшия умствен свят, а реалният живот, животът на безсмъртието, започва от причинния свят нагоре. Живите се отличават от мъртвите именно по това: те не са изпълнени със себе си и с мерките на света, а внимават да не пропуснат нито една дума на Господа. 4. Словото няма такава структура, каквато имат науката, философията, религиозните проповеди или която и да е друга човешка система на мис­лене. То е построено обаче по абсолютно строги за­кони на живота и никой няма право да го съди и кори­гира. Когато на една беседа присъства някой фило­соф или окултист от черната ложа, Учителят го прогонва много лесно: казва някоя "глупост"… По­неже тъмните духове са много мнителни, те веднага вътрешно се опълчват на Учителя и си отиват. Точно това и цели Учителят. Най-опасните врагове на Делото, проводниците на дявола, се познават неизменно по едно и също: твърдоглавие, самомне­ние, критикуване, стремеж към противопоставяне на мнението си, търсене на слабостите. Гордели­вият винаги желае да е по-умен и по-прав от дру­гите. Всичките му умствени усилия са впрегнати в желанието да открие някъде грешка, противоречие, алогизъм. Открие ли ги - значи "противникът" е по-долу от него самия; значи "противникът" е бит. А сатанинските и луциферическите духове живеят само с едно: унижаване на другия и, по този начин, самовъзвисяване. Има и трета категория духове - тщеславните, - които измерват всички ценности с мярката на общественото мнение. И когато се на­тъкнат в Божието Слово на нещо, неотговарящо на общественото мнение в религията, философията или науката, тщеславните се смущават. Това е, за­щото те не са на страната на Учителя, а са на страната на света. Затова и търсят одобрението на света, а не на Учителя. Разпознавайки горделивите и тщеславните от пръв поглед, Учителят ги изгонва само с една реп­лика. За тях тази реплика е явна глупост, но за уче­ниците тя е повод за смях и веселие. Защото на всяка беседа има поне двама или трима ученици, ко­ито виждат нещата. Те следят със затаен дъх вели­ката драма, която се разиграва между Учителя и ау­диторията. Учителят предпочита да бъде заобиколен с най-прости и недодялани хора, пред опасността да се опонира мислено на Словото. Словото е въздействие върху Космоса, Природата и човека. Ето защо Учителят не може да рискува да държи около себе си антени, които не предават. А двама или трима уче­ници проникват дълбоко под ефимерните була на Словото и стигат до същността, защото притежа­ват ключовете. Тези ключове не могат да се пове­рят на умните врагове, защото те ще обявят война на Учителя със собственото Му оръжие. 5. Реалността има 49 измерения. Когато Учителят говори, той си служи с 49 вида логика. Сега има само 4-5 вида логика, познати на човечеството, а повечето хора не мислят никак, освен за ядене, пи­ене и удоволствия. Най-много да мислят за престижа си, но Божествени мисли рядко им идват. Така че, когато четете беседите, не мерете Словото с вашата пигмейска логика. 6. Учителят си поставя за цел да развива мис­ленето и вниманието у учениците. Животът се движи от единството на полярностите, от осъзна­ването и разрешаването на противоречията. Ето защо Учителят има право да си служи съзнателно с принципа на противоречието в беседите си. Леко­верните, суеверните и безверните се улавят именно в тази мрежа. Въпреки че Словото е за народа и простотата е най-важният му закон, Учителят си служи понякога със сложни ребуси на мисълта, за да държи будно съзнанието на учениците. Понеже един Учител няма пред кого другиго да отговаря, освен пред Бога, Той дори понякога съзнателно прави грешки, за да предизвика недоумение и въпроси. Един учен, един професор, един философ нямат това право и тази смелост, ала даже и най-обикновеният прогимназиален учител си служи с този метод. Какво тогава искате от Учителя на всички Учители? Та вие нямате и понятие от педагогия! 7. Ако сте особено проницателни, ще забележите, че понякога Истината се казва от различни нива на съзнанието. Учителят говори от свръхсъзнани­ето, но често дава ход на подсъзнанието, на само­съзнанието и съзнанието. Вие трябва да различа­вате тези пластове в беседите и лекциите. 8. Учителят не живее на Земята. Тук Той само се изявява, и то когато няма друга работа в Космоса. Паузите не са отбелязани в печатния текст. Вие не веднъж сте били свидетели как Учителят отсъства по време на беседа. Той получава сигнал за важна среща, за молитва или за бедствие и мигновено трябва да се изключи от аудиторията. Когато се върне, Той е вече под силното впечатление на станалото и веднага внася нова тема в беседата. 9. Най-различни същности и същества се изявяват в Словото. Сам Бог, Абсолютният Дух, говори; говори Духът на Любовта, Духът на Истината, Святият Дух, Великата Разумна Природа; говори Всемирното Братство, говори Бялото Братство, Реалността; говори гласът на Съдбата, говори и "булото на Майя" - както са нарекли индусите правото на Бога да изпитва и учи съществата. Най-после, в Словото взимат участие духове от йерархията, представители на близки и далечни светове. Това - за посветените. 10. Както всяко свещено писание, беседите също имат от три до седем пласта на тълкуване, клю­човете към които Учителят дава на най-напредналите Си ученици. Има ключове, които през този век останаха скрити и не се повериха никому. В бъдеще ще се появят ученици, които ще получат пряко от Учи­теля тези ключове и ще трансформират Словото на съответните нива. Най-вероятно е това да не стане писмено, а в живота, делата и външния вид на тези ученици. Ще ги познаете по това, че те не го­ворят много. 11. Учителят е завършил всички безбройни школи на всички светове, звезди и планети и Неговото Слово е абсолютен синтез на Новото знание. Си­лата на това Слово е неизмеримо могъща, но Исти­ната не може да се даде на земните хора без фил­три. Небесните напрежения са стотици и милиарди пъти по-динамични от физическите, поради което живото Слово на един Учител минава през ред тран­сформатори. Разумната мисъл на Учителя обаче не рискува да изменя смисъла на това Слово: рамките му многократно намаляват, но формата никога не се мени. Мнозинството тълкуватели не разбират именно тази тайна и си позволяват да променят първообразните форми. Когато Учителят влага една Истина в земни понятия, Той намира най-точ­ните думи, основното значение на които е най-близко до същността. Освен това, Учителят посто­янно изяснява истинското съдържание на много по­нятия или сам влага в тях нови значения. 12. Мощните енергии, които протичат по време на беседа, трябва да бъдат трансформирани от Учителя с голямо умение, за да може аудитори­ята да издържи - да не се получат нежелателни из­лъчвания (на душата на слушателя в невидимия свят - б.п.) и други опасни последици. Затова Учителят раз­режда напрежението с приказки, случки, анекдоти и други повествователни форми. И, все пак, какво ве­лико композиционно единство има във всяка беседа - за онзи, който умее да вижда! 13. Всяка беседа отразява по един уникален на­чин космическия момент. В бъдеще астролозите ще открият великолепното съответствие между ас­пектите в деня и часа на изнасянето и идеите във всяка отделна беседа. Оттам те ще почерпят нови астрологически откровения. 14. Особено мощен е магично-словодейственият метод на повторението в беседите. Там, където стилистът би намерил едно повторение за прекалено често и утежняващо изложението, Учителят ни­кога не би употребил кратки, заместителни думи. Повторението при Него не е само сугестивно-педагогически метод, но и свещен акт на словодейство. Чрез многократното повторение на една синтактична матрица Учителят внася, по кабалистичен път, нови енергии и структури в Битието.“ Тук и От тук

Молитвен наряд за начало: Молитва към Великото Съзнание Избавената душа - беседа Молитвен наряд за край: Аз ще пазя равновесието на моята душа Аз ще пазя равновесието на моята душа. Аз ще пазя равновесието на моя живот, на Доброто в мен и във всички около мен. (три пъти) Избавената душа

Мисъл за деня-22.09.2013г В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е винаги емблема на светлината. Там, дето има светлина, има радост. Там, дето няма светлина, има тъга и скръб. Там, дето има веселие, то е царуването на любовта в света. Понеже Бог е направил всичко съвършено, той се весели, като гледа цялата вселена какво благо ще донесе, как всички хора ще се научат да бъдат добри и да слугуват. Той се весели в онова, което те придобиват. Трите важни неща Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Молитвен наряд за начало : Добрата молитва Бог е любов - песен Човек и природа- беседа Молитвен наряд за край: Молитва на братството Човек и природа