Слънчева

Благодаря за беседата! Сега, аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито пък [че] онова, което говоря, ще поправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено във вас. Когато дойде една слугиня, че полива едно цвете, тя само подкрепя онова, което е в цветето. Помага като едно условие, нищо не внася в живота му. Хората някой път изискват да се разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите мъчнотиите никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Фет-акомпли. (fait accompli (фр.) – свършен факт.) Че всичко работи за добре, това е за умните хора. Ако ние почнем да живеем малко по-друг живот… Сегашните хора искат да оправят обществените работи. Туй желание е хубаво, но то не е наша задача. Оправянето на обществения живот зависи от по-висши същества, които имат предвид кой ще оправи Земята. Слънцето се занимава с оправянето на Земята. Нима ние ще урегулираме пътя как да се движи Слънцето? То има тази работа за отоплението и [за] осветлението, за уреждането на живота. Слънцето има тази задача. Какво ние ще се занимаваме? Нашата задача е съвсем друга. Сегашните хора имат съвсем друга задача. Те се занимават с въпроса защо е така създадена Земята. Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник. Умен човек бил. Попитали го неговите слушатели какво правил Господ преди създаването на света. Той им казал: „Сечал пръти.“ – „За какво?“ – „Да бие глупавите хора като вас.“ Туй е неговото твърдение. Той мисли, че с това нещо се разрешава въпросът. Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля. Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум. Може някои да цитират, че сърцето е покварено. Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно. Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там. Следователно как ще я разврати един мъж, ако тя няма воля? Под думата „воля“ разбирам желание да има нещо. Как ще ме отрови някой? Туй е желанието да пия. Ако не пия вино, как ще ме отровят? Ако не искам да дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя? Казвате: „Може ли човек да не диша?“ Какъв е процентът на вдишването? Един човек взима по 20 вдишки на минута, умните хора правят 10 вдишки, а гениалните правят 5 вдишки. Бог в цялата вечност прави една вдишка и една издишка. Вие казвате, че това са философски разсъждения. Но човек трябва да разбира техните отношения, да ги свързва с нашето съзнание, за да видим какво е неговото приложение. Ние го считаме безполезно. Запример ние може да считаме социологията за основна наука, или физиологията, или медицината, или която и да е друга наука. Но всички тези науки допринасят за човешкото развитие. Та, ние казваме, че Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата. Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше две глави? Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири очи? Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири уши? Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно да говори, колко противоречия щеше да има? Много повече, отколкото при това положение. Една е главата привидно, но тя е разделена. Две глави има човек, това е привидност. Отвън има една глава, а отвътре са две глави. Дълго време ще мине, докато се създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато има една глава. Две глави има човек – мъжка и женска глава. Мъжете и жените се налагат едни на други и постоянно караници има в дома. Човек не знае какво да прави. Какво трябва да прави? Сития, за да го изцериш, дръж го гладен. А гладния, за да го изцериш, нахрани го, но да не преяжда! Всичката философия седи в това: Не отказвайте нищо на вашето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвайте нито една мисъл на вашия ум, но онази мисъл, която предлагаш в ума си, да хване място. Най-после, онзи, който разбира, всяка една постъпка, която човек е направил, трябва да хваща своето място. Туй е необходимо за самия човек, който работи. Аз считам: каквото верую и да имате, то е един занаят. Занимава се човек с търговия, но търговията си има своето място. Може да е търговец на платове, на едри стоки, на колониални стоки, може да е лекар на болни, може да е поет. И това е занаят. Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците. Може да е филолог, може да е анатомист и т.н. Следователно всеки може да е социалист, може да е комунист, може да е православен – това са все занаяти. Защото [оня, който] стане православен, търговия е това, по-добре прекарва. В Америка, ако идете в големите църкви или в еврейските църкви, всяка църква лекар си има. Защо става лекар в тази църква? Понеже има клиенти. Както партиите у нас. Лекар, който принадлежи към някоя църква, членовете на църквата няма да викат някой лекар отвън, но ще викат своя лекар. Той ще има клиенти, преглежда днес 10–15–20 души – как няма да поддържа църквата? Ти си партизанин, ти си комунист, как няма да поддържаш тази клиентела? Това не е още идейно. Не че нямаш право. Ти може да бъдеш земледелец, да обработваш земята. Ти може да бъдеш градинар, да обработваш градината. Ти може да бъдеш учител, да учиш децата. Ти може да бъдеш майка, да раждаш деца. Ти може да бъдеш баща, то е занаят, ще отглеждаш тия деца. Та, казвам: Във всичките занаяти човек има отговорност. Той не може да носи тази титла без отговорност. То е противоречие. Сега ще кажете: „Тия работи на другия свят има ли ги?“ Че защо ни е онзи свят, когато имаме този свят? Чудно нещо, когато искате да проектирате този свят в другия свят. Два свята не може да бъдат еднакви. Аз. разсъждавам като вас философски. Има друг свят. Той не може да бъде като този. Числото 2 не прилича на числото 3 и 3 не прилича на 4. Всички се различават. Но тия числа имат отношение едни към други. Ще каже някой, че 1 и 2 са едно. Добре тогава, имаме практически 3 лева, нали е все едно? На тебе 1 лев, на мене 2 лева! Нали е все едно 2 или 3? Казваш, че между 1 и 4 няма разлика. Хубаво, на тебе едно, на мене четири! Има разлика. Сега съществуват известни противоречия в света. Под думата „глупави“ хора разбираме хора, които не са се заели да изучават природата. Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще [хората] трябва да обработват. Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения. Нещастието на сегашните поколения, то ще бъде цяло щастие за бъдещите поколения. Майката, която ражда едно дете, Ще бъде щастлива. Но някой път тя плаща с живота си, то остава живо. То може да умре и може да остане заедно [с майка си], за него е безразлично. Ако детето е умно, няма да умори майка си. Ако умори майка си, то е много глупаво. Някой път майката остава да живее. Туй е само едно твърдение, което изисква научно доказателство. Понеже нямаме време за тези доказателства, то ще остане като едно твърдение. Ако туриш един глупав кочияш да те води, какво ще стане? Ще те прескамбучи някъде, ще прекатури колата. Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате ум, сърце и воля. Къде е вашият ум? Къде е вашето сърце? Къде е вашата воля? Говори се някой път за душата, за духа, за сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя ум? Кой от вас е видял своето сърце? Като турите ръка на сърцето, тупти. Като си туриш ръка на главата, казваш: „Имам ум!“ Ако нямате глава, нямате ум. А всъщност сила има, която работи в мозъка. Тя е непонятна за нас. Но някой път ние знаем, умът е възвишеното, благородното. Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен. От сутрин до вечер мисли как да влезе в Царството Божие. Както една мома постоянно мисли за момъка, за някой княз, да се жени за него, да влезе в палата му, да има слугини. Религиозните хора мислят да влязат в рая, да се освободят от дявола. Кой е дяволът? Лошите условия на Земята... Очите_на_мъдрия

...Ако вземете духовните хора, имат странни идеи. Те считат всеки човек, който се е оженил, за грешник, че не върви в Божия път. Мислят, който не е женен, той е светия. То е въпрос. Действително донякъде имат известно право. В този смисъл, че Бог като създаде животните, създаде ги по две, а човека създаде сам. Обаче като видя животните – животните са светските хора – че по две ходят, казва: „Защо правя изключение? Мене ми трябва другарка в тази райска градина. Сам не се живее.“ Това показва, че съзнанието на човека не беше издигнато. Той трябваше да живее с Господа, да изучава. Обърна поглед човек към земята. Господ, като го видя, съжали го и му създаде другарка. По някой път сегашните хора питат какво значи това, как е станала тази работа. По някой път даже самите деца, като няма с какво да се забавляват, сами си правят куклички. Някои модерни кукли са доста живи. Като бутнеш, някои глас издават, отваря очите, затваря очите. На туй, малкото, дете ще му дадат една кукла, и то целия ден ще я носи, ще я показва на този, на онзи. На малкото момче бащата ще му купи конче. По някой път купуват железница – завърти и пътува. В живота религиозните хора считат, че да се смее човек не струва. Малко жълтичък трябва да бъде, ако е пълничък, не струва. Да е жълтичък, да му са хлътнали бузите, очите да са хлътнали. Те не знаят, че хората с хлътнали очи и хлътнали бузи са сприхави, поне така съм ги намерил аз. Хора с хлътнали очи са много сприхави, само да ги бутнеш. Считат ги за светии. Тия, сприхавите, хора за светии ги считат. Този светия навсякъде, където влезе, вижда погрешките. Един светски човек, като влезе в някоя къща, като го приемат, нагостят го хубаво, казва: „Много хубаво ме приеха, хубаво ме нахраниха, богато ядене, заклаха ми пиленце, хубаво опечено, че баница, че винце, после имаше хубави сладкиши. Изпратиха ме много добре. Много добри хора са. После подариха ми дреха.“ Като дойде за духовните хора, казват: „Много добре ме приеха.“ Значи сладко му говорил, чел му, хубаво работил. Молил се. За яденето не обръща никакво внимание. Казвам, светските хора искат да живеят добре на земята, което е невъзможно. Следствие на това има едно противоречие. Защото такъв човек, ако се не храни добре, и духовен не може да бъде. Защото аз наричам: светският човек живее в стомаха си, духовният живее в дробовете си, а Божественият живее в главата си. Той си има две седалища на главата. Разбиране трябва. Ако един човек не може да вкара в хармония своя стомах със своите дробове и дробовете си със своя ум, винаги се намира в едно противоречие. Вие седите някой път и ви нападнат мрачни мисли, мрачни желания. Някои мислят, че които са религиозни хора, не обичат да пооткрадват. Лъжете се. Човек може да е много религиозен, и пак обича да пооткрадва. Краденето не е нещо лошо. Има едно чувство стяжанолюбие. Когато е силно развито, обичаш да имаш. Има един, Плюшкин го наричат, каквото намери, носи го вкъщи: едно парче, друго парче, трупа го. Запример вземете: в катерицата туй чувство е много силно развито. На катерицата, ако дадете царевица или орехи, след като се нахрани, каквото остане взема го и го скрива някъде, ще го запази за в бъдеще. На кокошката дайте една крина жито, като се наяде, ще започне да рови. Рови, не мисли за утрешния ден. В кокошката туй чувство за стяжанолюбие е много слабо развито, живее от ден на ден. Някои хора, които имат кокоши ум, мислят, че са много щедри. Като влезе в своето чувство на стяжанолюбие, като им дадат, всичко раздават. Някои мислят, че като имат тази черта... Не се лъжете, всичко трябва да е разумно в света, което правим. Че трябва да ядем, но колко трябва да турим в стомаха си? Стомаха си не трябва да го изпълним с храна, че да не може да работи. Трябва да остане наполовина празен, да остане доста място да е свободно. Вие не сте видели, че като гайда свири стомахът. Като туриш храна, започва да обръща. Ако се напълни, не може да свири, не може да се смели храната. Някои от вас страдате от несмилане на храната, образуват се газове, надува се стомахът, цяла нощ не може да спиш. Трябва да излязат тия газове навън. Тогава става оригването. От какво произтича оригването? Вие, като религиозен човек, седнете да ядете, не бързайте. Казвате: „Да се наядем, да се молим.“ Ти, като ядеш, се моли. Малко яж и полека. Ти ядеш, да ти пращят ушите, бързаш. В туй бързане между всяка хапка има достатъчно въздух, като поемаш храната, вкарваш въздуха в стомаха си. Въздухът, като влезе, разшири се, стопли се, и ти се въртиш. Колкото се може по-малко въздух да вкарваш. Въздуха не му е мястото в стомаха, но в дробовете. Та казвам, религиозните хора не знаят да ядат. В тях има едно тщеславие. Той ще седне да яде. Аз говоря сега за българите. Англичаните другояче разбират духовния живот. Българинът разбира сух хляб, вода, малко чесън, малко лук, боб ще свари, леща ще свари, грах ще свари. Религиозният счита за грях да яде кокошка. Няколко пъти в годината той ще си позволи по един стар навик от светския живот. Един свещеник ми разправяше: „Един навик имам. Не обичам месо да ям, организмът ми е много деликатен, но един дявол има, ме измъчва. Като дойде Коледа, имам нещо неопределимо, искам да си хапна свинско месо, опечено на кебап, соленичко, с чер пипер, с бахар. Туй седи в ума ми. Вече съм човек на шейсет години, още умът ми не е дошъл. Обичам да похапна кебап. Всяка година се заричам да не ям свинско месо. След като ям, най-малко две–три седмици страдам. Боли ме корем. Знаеш как ме боли. Като ме хване коремът, седна като животно на ръце и крака, въртя се като животно. Въртя се и казвам: „Ха, попе, ядеш свинско месо.“ Той доста духовито го разправя. В този свещеник има хумор. Дойде някой, че го пита: „Дядо попе, да пия малко винце.“ Казва: „Ако иска малко, дай му, но много не му давай, малко му дай. Винце малко му дай, една чашка, сто грама. Иска, не може, човещина е това.“ Казвам, на този от двайсет години, като дойде, дай му малко. „Аз все му давам, но не се въртя. Не само това, но с моя недъг, като ида на оня свят, какво ще правя, понеже пуша тютюн? В оня свят ще ида, ще ми се пуши, там тютюн няма. Какво ще правя, откъде ще взема?“ Казвам, ние трябва да се освободим от всичките заблуждения и навици. Има навици, които някога в миналото са били на място за човека. В сегашното развитие много от храните не подхождат за човека. За някои хора мазната храна никак не подхожда, за някои още подхожда. За някои подхождат пиленца, агънца. Ако се говори, светът не може да се оправи по този начин. Всички тия навици, които са създадени в нас, ние сме ги създали, изкуствени навици, които сега трябва да преобразим. Новата култура зависи от тия материали на миналото да създадем нещо ново. От всичките наши най-лоши навици да създадем нещо много хармонично по същия начин, както една работна жена може да вземе вълната, да я изпере хубаво, да я изсуши хубаво, да я извлачи хубаво, да я направи на къдели, после да я направи на хубава прежда, да я изтъче, да я направи на плат. Тази вълна, тъй както е била на гърба на овцете, с нея човек не може да се облече. Та казвам, това са материали, които трябва да обработваме. Някои, като четат Писанието, може да вземат буквално как тогавашният свят е погинал. Потъна ли земята от потопа? Хората погинаха. Културата, каквото имаше, всичко потъна. След туй се оттегли водата. Светът пак остана на първото. Сега светът има да мине през една криза, през огън, и земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи новия живот. Ония хора, които са готови за новия живот, ще влязат. Онези, които не са готови, ще изгубят условията за живот. Представете си бубата. Материалистически живот в природата имате, с по-твърда храна се хранят. Гъсениците се хранят с листа. Има определен период, когато се хранят с листа, остават в същото положение определено време. Като дойде времето да се образуват пашкули, да станат пеперуди, тогава изменят начина на храненето. За в бъдеще хората трябва да намерят онази храна, както пчелите са я намерили. Когато пчелите искат да образуват работници, дават един вид храна. Когато образуват търтеи, за тях дават друга храна. Един кошер някой път има четиристотин–петстотин търтеи. Работници има някой път двайсет и пет–трийсет хиляди, до шейсет хиляди. За царицата се определя съвсем нова, особена храна. Тя от тази храна малко по-голяма става. Царицата между тях се отличава с особената си форма, и тя работи най-вече от всички. Царицата снася в двайсет и четири часа две хиляди яйца. Да снесеш две хиляди яйца в двайсет и четири часа, ще видите какво е царица. Някой казва: „Да бъда царица.“ Ако е пчелна царица, кога ще ѝ остане време да се занимава със суетни работи? Та казвам, ние страдаме, понеже в ума ни има много идеи. Някой път се случва, че царицата започва да снася яйца работници, не знаят с какво да ги хранят. Когато работниците са малко, кошерът измира. Бръмбарите го ударят нашироко – каквото донесат работниците, го изяждат. Те отвън не отиват да ядат, готовото по братски делят, и най-после измира кошерът. Та сегашните социални работи, които хората искат да направят, аз го намирам като едно отклонение, дето царицата е започнала да снася повече бръмбари, по-малко работници. Ще претърпим една криза, социална криза. Социалната криза се ражда винаги, когато има много бръмбари. Ред и порядък се ражда, когато има много работници, а има само четиристотин бръмбара. Те са възлюблените на царицата... Два_метода_1943

...Сега ще ви задам въпроса: каква е била целта на Природата, когато е създавала ябълката? Каква идея се крие в ябълката? Не е лесно да се отговори на този въпрос, понеже Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Символите, които ви дадох днес, са наредени систематично, по определен план. Например първият символ, който ви дадох, беше копието. Значи за да извоюва свободата си, човек трябва да има копие. После той трябва да има чук, с който да се огради. Чукът представлява алхимическата сила у човека, с която той трябва да постави всяко нещо на своето място. Следователно човек употребява копието като средство за защита от по-нискостоящите от него същества. Чука пък употребява за организирането на неорганическата и органическата материя, т.е. за създаването на здрава, солидна ограда около себе си. Понякога човекът употребява чука и копието за борба срещу паразитите. Като хване някой паразит в главата си, той го поставя на единия си нокът, а с другия като с чук го смачква, разрушава формата му. С това човек иска да каже на паразита, че не трябва да бъде паразит, т.е. да живее на гърба на други същества. На същото основание, когато човек забележи в себе си едно паразитно желание, той веднага трябва да го постави между двата си нокътя, като между чук и наковалня, за да му покаже, че не е този пътят, по който трябва да се развива. Всяко паразитно желание или състояние у човека се движи само в едно измерение, а едното само измерение не е присъщо на човека. Всички мисли, чувства и желания на човека трябва да се движат по пътя на трите измерения. Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва да се премахнат, т.е. да се превъзпитат. Не давайте място на паразитни състояния в себе си, нито им давайте условия да растат у вас. Не може да очаква никакъв успех онзи, който дава място на паразитни навици, състояния или желания в себе си. Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека. Докато Природата е вложила у човека ред дарби и способности, той трябва да работи върху себе си, да ги развива, а не да очаква на другите хора и да мисли кого как да използва. Това, което Природата е вложила у човека, той трябва да го тури в действие. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. Така работят учените хора помежду си. Един химик започва едно изследване, като същевременно се ползва от изследванията на ред още химици, които са работили и работят в това направление. Така постъпват и астрономите, и математиците, и духовните хора помежду си. Те взаимно си разменят мисли и си помагат. По този начин могат да се избегнат всички спорове в света. Представете си, че седем души искат да работят, но нямат нужните пособия за това. Ако на едного от тях се даде копие, останалите ще бъдат недоволни, че нямат работа, и ще започнат да спорят. Обаче ако на едного се даде копие, на втори – чук, на трети – книга, на четвърти – светилник, на пети – чешма, на шести – чаша, и на седми – ябълка, те ще бъдат доволни, защото всеки поотделно ще започне работа, а същевременно ще може да помага и в работата на другите. Който има копие, той ще започне да се справя с низшия живот в себе си и около себе си, а в услуга ще му дойде онзи, който има чук в ръката си. Който има книга, той ще започне да чете, но в услуга ще му дойде онзи, който има светилник и свещ. Който има чешма на разположение, той ще започне да напоява жадните; пък този, който има чаша в ръката си, ще му услужи – ще налива вода в чашата си и ще раздава на жадните. Тъй щото всички ще се стремите да си услужвате, да се опознавате взаимно. Кой ще дойде в услуга на онзи, който има ябълка в ръката си? Значи всички хора трябва взаимно да си помагат. Например някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания. Други пък мислят, че не могат да му помогнат. Не, всички хора на Земята решават мъчни задачи. Тъй щото, когато решавате своите задачи, вземайте участие и в задачите на ближните си, взаимно си помагайте. Когато човек разрешава своите мъчнотии, едновременно с това той разрешава мъчнотиите и на другите хора. Същото се отнася и до учените хора. Когато някой учен работи самостоятелно в известна област на науката, той се свързва с умовете на всички учени, които работят в същото направление. По този начин те си помагат взаимно. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на великите природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия. Съвременните хора напразно изразходват своята енергия. Защо? – Не знаят как и кога да употребяват копието, т.е. езика си. Копие, с което не можете да воювате, копие ли е? Копието може да се превърне в перо. Питам тогава: перо, с което не можете да пишете, перо ли е? Чук, с който не можете да чупите камъни, чук ли е? Свещ, с която не можете да си служите, свещ ли е? Книга, от която нищо не можете да научите, книга ли е? Каква книга е тази, от която хората нищо не могат да научат? Тази книга трябва да се разкъса и да се употреби за увиване на халва. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата. За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Като знаят това, лекарите използват силите на Природата за лекуване на някои болести. Например за някои нервноболни те препоръчват светлината като лечебно средство, за други препоръчват четене на книги, за трети – работа с чук, с копие и т.н. Каквито природни символи и да се използват за лекуване на болни, целта е чрез тях да се отвлече вниманието на болния от болестта, на която той напълно се е поддал. Апатичният човек, който е изгубил смисъла на живота, може да се възвърне към живот, като го поставят на един планински връх, който се спуща с голям отвес надолу. Положението, в което този човек се намира, стимулира енергиите в организма му, и той слиза между другарите си обновен. Състоянието, което ще преживее на върха, ще го застави да мисли, да търси път как по-лесно и безопасно да слезе от стръмния връх. Ако дадете копие или чук в ръката на болния, с копието той ще се защитава, а с чука ще започне да работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъм. Сега, ако всички изброени предмети трябва да се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал да има. Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва? Копието може да се превърне в перо за писане. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина... Символи в природата

Контактите не са трудни ако душите имат връзка чрез любовта помежду си. Христос и цялото войнство на светлината са в астралния свят и връзката между световете ще става все по-тънка. Сещам се за една мисъл от Учителя-“За бъдеще ще остане само това, което сте обичали и, което ви е обичало!“... http://videlei.com/articles/details/izbrano-ot-900-misli-na-uchitelq/110

Благодаря! Лесно се задават въпроси, но мъчно се отговаря на тях. Изобщо, може да се каже, че нашият живот се състои от ред въпроси, които се задават и които трябва да се разрешат. За да покаже човек каквото и да е знание, той трябва да има някаква сила в себе си. Като е бил търговците с камшика в храма, според въпроса дали по този начин Той е могъл да изчисти еврейската църква със своя бич. На времето си Той е изпъдил няколко търговци с бича си от Иерусалимския храм, но ако днес дойде на Земята, ще види, че храмовете са пълни пак с търговци. Какво показва това? Че ние и до днес още искаме да уредим живота си по един материален начин. Това обаче е невъзможно, защото в материалния живот всички неща са временни. Човек може да живее на Земята около 120 години и повече даже. Но повечето хора, като станат на 70–80 години, хваща ги склерозата и сърцето им не може да издържа повече. Сърцето е най-силната помпа, която съществува в света. Почти цели 120 години сърцето постоянно работи, с много малки поправки. Казвам: Животът има една вътрешна страна, която хората не разбират. Какво представя физическият, какво духовният и какво Божественият свят, те не знаят. Това са само понятия за тях. Казвате: „Човек трябва да бъде духовен. Трябва да бъде телесно здрав.“ Това са само въпроси. По кой начин човек може да бъде здрав? Здравето е само резултат на физическия свят от мислите и чувствата на човека... ...Запитаха Христа: „Какво знамение показваш?“ И Той казва: „Съборете този храм и Аз ще го направя в 3 дни.“ Значи разбира законите на Своето тяло. „Направете с Мене каквото искате и след 3 дни ще ви покажа какво Аз зная.“ Един човек, който разбирал своя вътрешен живот, който може да възстанови живота, който му отнемат! [Той] казва на едно място: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Сега ние очакваме. Ние полагаме душата си там, дето не трябва и после очакваме да дойдат да я извадят тази душа отнякъде, да я извади Господ. Добре, право е – ако ние сме свързани с Бога, ако Го обичаме и ако Бог ни обича. Но ако Той не ни обича, тогава какво ще бъде? Казва Христос: „В последния ден Аз ще ви възкреся.“ Кого? Онези, които обичат, Христос ще възкреси. В света не може да има възкресение. Вие казвате: „Възкресение.“ Три неща трябва да дойдат, за да възкръсне човек: Любовта в своята чистота, Истината в своята чистота и Мъдростта в своята чистота. Истина значи да се освободи човек напълно, да се чувствува свободен. Свободен може да бъде само онзи човек, който разбира Божия закон, който обича в цялата природа. Не онези подробности, но онзи принцип, който регулира човешкия живот... Понеже искам да ви предам положителната страна – не че съдбата стои, не зависи всичката съдба. Като казваме: „Съдбата е в неговите ръце“, разбираме: съдбата на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце и от неговата разумна воля. Понеже съдбата е свързана с умствения живот, с Божествения свят. Сърцето е свързано с ония същества развити, съвършени, които наричат ангели. А пък човешката воля е свързана с всичките разумни хора. [С] най-силните и добрите хора е свързана човешката воля. Добрата воля е свързана с разумните хора на Земята, които от памтивека живеят. Следователно някои искат да кажат, че вие не може да се запознаете. Само добрите хора на Земята, ако нямате една добра воля, ако нямате един добър ангел, ако нямате едно добро сърце и ако нямате един отличен ум, с Бога не може да се свържете – туй трябва да знаете. Какво_знамение_показваш_нам

Благодаря за беседата! Трудно е по някой път човек да се справи със старите дрехи. Когато има здравина в тях, когато има здраво нещо... Но когато няма здравина, се чуди какво да ги прави. Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос?“ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов... Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота... ...Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега... Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване... Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера. Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече. Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот. Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има. Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни. Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден?“ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“ Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“... ...Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал. В_любещите_ръце

Благодаря! Тази тема ми е много близка тези дни. Вчера погребах дъщеря си. Не зная как и защо, но все още я усещам тук, до себе си. Толкова много я обичам, също батко и, татко и... Вчера макар и смазана, се приготвях за тръгване и някак тя се яви и ми каза - “Да не ме забравите, ей. Ще дойда и аз...“ Знам, че тя не беше в ковчега, колкото и странно да е. А майка ми я сънувала нощес, че танцува валс... Тя много обича музиката...

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Близо_е - беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Царството Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета четвърта глава от първо послание Петрово. ...Нас някой път ни привлича тялото на някого. Вземете, в съвременната любов привлича строежът на тялото. Очите, ушите, имат нещо, което привличат. Повече човек го привлича топлината, която има. Ако се ръкуваш с някой човек, който има студени ръце, не си разположен. Или пък някой път те привлича неговият ум, неговите мисли. Поетически говори, меко говори. Аз бих ви задал един въпрос. Защо змията обича жабите? Приятно ѝ е да ги гълта. Змията е студенокръвна и жабата е студенокръвна. Според теорията две еднакви величини се отблъскват. Ако жабата е положителна, но е студена. Има едно обяснение. Змията съдържа голяма доза електричество, тя е много динамична. Подвижността се дължи на електричеството, което пребъдва в нея. Жабата е земноводна. Електричеството, което е в змията, я измъчва. Електричеството суши нещата. Жабата не се суши, понеже жабата съдържа доста вода, магнетизъм. Водата е добър проводник на електричеството. Следователно една змия, като хване една жаба, електричеството минава в нея. Тя кречи. Жабата не може да издържи туй електричество и затуй кречи. Преминаването на този ток ѝ причинява страдания, започва да пее. Туй за змията е едно указание, научно изследване, че токът тече правилно. Вас по някой път ви е приятно да мъчите някой човек. Има доста електричество във вас. Другият, като жабата, съдържа вода в себе си, магнетизъм. Става добър проводник, да мине вашата енергия в него, да се освободите. Имате някакво неразположение. Същият закон е, както в змията и жабата. Не че змията мъчи, обича я. Някои от вас считате, че не е важно да се говори за змията и жабата. Може да ви се говори за светии, за ангели. Какво ще разберете, че с ленени дрехи са облечени, че със златни колани? Че тук хората нямат ли златни колани? Нямат ли звезди? И звезди имат. Някои ясновидци описват какви били ангелите. Така не се описва един ангел. Ангелът е едно същество, има такъв живот, че да се събере животът на човечеството, едва ли ще се равнява. От хиляди години, откакто са живели хората, да се събере тяхната опитност и се сравни с неговата, този ангел съдържа нещо повече. Тъй щото един ангел по знание, по благородство се равнява на всичките хора на земята. От очите му излиза благородство. Понеже ангелът, като срещне човека, хвърля голяма светлина в лицето, и хората припадат от страх. Когато дойдат и те намерят, че си извършил престъпление, скъсяват се краката. Когато си направил добро, хич не се скъсяват краката. Та казвам, всички вие задавате въпроса защо са болестите. Просто и ясно: всяка болест е вследствие на безлюбие. Там, дето отсъства любовта, се явява болестта. Там, дето отсъства любовта, явява се грехът. Там, дето отсъства любовта, там има всичките недоразумения. Вие считате, че това е причината и казвате: еди-кой си е причина. Дядо му бил причина, на него неговият дядо, и най-после осъждаме, че Ева била причина, че яла от плода. Ни най-малко не е. В естествено състояние на човека, всеки човек е една Ева. Всеки човек е Адам. Адам направи грях, който засяга всички. Вашите грехове са малки, не може да се сравнят с греха на Адама. Ако се възнаграждаваха греховете, на вас щяха да турят много малко кръстче. То щеше да бъде дървено. На Адама ще турят златен кръст със сто брилянта. За сегашните прегрешения никакви брилянти не щеше да има. Затова и страданието на Адама е по-голямо. Само един човек има, който е опитал колко е страданието. Той е Христос. На Христа излезе кръв из порите, Той опита греха на Адама. Понеже виновността на Христа седи в това, че когато се създаваше светът, каза на Господа да тури човека в рая: „От него ще излезе нещо.“ Препоръча го. Направи го по образ и подобие на Бога, доверие имаше в човека. Адам мислеше, че Господ има доверие в него. Като видя една женица, каквото тя му каза, направи. „Яж.“ Яде. „Излез из рая.“ Излезе. Герой във всяко отношение. Според мене Адам нямаше никаква идея за плода. Аз, ако бях писал един роман, ни най-малко няма да го направя герой. Един човек, който, като направи едно прегрешение, скри се под някой трън и цял ден Господ го търси, не може да го намери, какъв герой е? Героят се отличава със смелост. Да каже: „Господи, направих туй прегрешение, чух гласа Ти, но се убоях.“ Мислите, един човек, който прави престъпление, е герой? Той не искаше да остане в рая. Ако не беше съгрешил, той щеше да излезе с Ева. Ще каже: „Раят без Ева какво струва?“ Щеше да бъде с нея заедно... Близо_е

Да има! В любовта трябва да има мекота. В постъпките трябва да има Доброта. В езика трябва да има Мъдрост. В погледа трябва да има Истина. В решенията трябва да има победа. Мъчното място Когато въпросът дойде до мъчно място, тогава се разрешава правилно. Докато не е дошъл до мъчното място, въпросът не може да се разреши. Без страстта любовта съществува, [но] не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта погрешки не вижда, защото тя ги поправя. Знание с любов Трябва знание, което обогатява, знание без любов огрубява, а с любов облагородява. Силният е благороден, когато се въздържа. Любовта Ако любовта не може да даде мир, то не е любов, любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното. В тази любов трябва да има безкористие и незаинтересованост. Слушатели Аз имам четири вида слушатели: едни на физическото поле, други - хора на сърцето, други хора на ума, други - на душата и на духа. Когато проповядвам на хората като души, имаме едно отлично събрание. Знание Божественият човек всичко знае. Духовният човек 75 % разбира. Физическият човек 10 % знае. Той всякога иска да му се казва. Той всякога повтаря само туй, което е направено. Нищо ново не знае. Знанието Да направите между вас едно ядро. Само тогава ще се образува една атмосфера благоприятна. Има работи, които аз не може сега да ви разправя. Понеже има една наука, ако ви разправя ще мязате на онзи син, който взел от баща си каквото му се пада и го изял. Познанието е сила и ако душата не е готова, ще създаде зло на себе си. Затуй, знанието върви с развитието на нашето съзнание. Чистота В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - то е идеалното. Не коригирай Божественото. Волята, сърцето, умът Волята за тялото. Сърцето за душата. Умът за духа. Сърдцето Човек трябва да е страдал от сърцебиене, за да има една отлична опитност. То е едно психическо състояние. Най-първо, стряскаш се, сърцето тупа, после утихва и не знаеш какво ще стане. Но два момента има, от които мислиш ще се прекрати живота, образуват се психически страдания, които не могат да се предадат. Сърцето бие съобразно с електричеството. Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Моралът Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа. Аз не трябва да бъда в разрез със своето битие, нито със средата на Бога, нито със себе си, нито с условията, от които аз черпя всички сили за своето развитие. Но и аз съм едно условие за ближните си. То е бъдещият морал. Качествата на ученика Йоан е олицетворение на двете най-силни качества на ученика: Любов към Бога, и послушание на вътрешния глас, послушание към Учителя. Знанието Трябва да учи човек. Ще придобие знание, но ще плати с живота си. Много скъпо е знанието. „Понеже Адам стана като един от нас, да познава Доброто и Злото", затова дойде Христос, да яде човек от Дървото на живота. Духовното тяло Духовното тяло сега се строи, то не е завършено. Челото, носа, устата, костите, волята, устните, ръката, черепа, умът - не са завършени. Астралната ръка на човека се обработва, понеже астралният свят се сгъстява, астралният свят се приготовлява за по-висш живот и тогава ще живеем в свят по-пречистен, по-префинен. Сега астралният свят е във водно състояние.. Свещени думи на Учителя

Молитвен наряд за начало: „Добрата молитва“ „Сила, здраве е богатство“ „В начало бе Словото“ Ще прочета двайсета глава от Йоана. Чели сте я много пъти. Но двайсета глава означава: ако умре човек, може ли да оживее. Чете се като събитие, което е станало. Тя се отнася до всеки един човек. Като умре, ще може ли, тъй както е писано в главата, да възкръсне? Тогава има смисъл. Да участваме в един живот, в който хората ядат, а ние умираме от глад, няма смисъл. За гладния, да участва в живота на яденето, има смисъл. Казвам, туй е за онези, които трябва да ядат, а не за онези, които трябва да гладуват. (Учителят прочете двайсета глава от Йоана.) „Духът Божи“ Молитвен наряд за край: „Отче наш“ По някой път някои от вас се много концентрирате. Обикнете земята повече, отколкото трябва. Човек трябва да обича. Ако обича земята повече от слънцето или ако обикне земния живот повече от духовния, той е на кривия път. Ако обикнеш духовния живот повече от земния, пак си на крив път. Чудни са хората, когато казват: „Земният живот нищо не струва.“ То е неразбиране. Той е една подготовка, през която ти трябва да минеш. Ако не слезеш и не минеш през всичките изпитания, не може да влезеш в духовния живот. Земята е Божествена врата. Ако мислите, че не е Божествена врата, то е друг въпрос. Когато считате земята като врата за живота, то е друг въпрос. Бог създаде света, Бог създаде човека. Сега имаме предвид само хората, създадени от хората. Много хора, които срещате сега, те са копие на художници, нарисували картини хора или скулптура, но то е човешко дело. Гледаш някой човек, от восък направен, да ти заговори. По някой път ще заговори, като го пипнете, пак не е човек. Казвам, в нас има едно Божествено начало, дълбоко нещо скрито; каквото и да направиш, има един глас, който пришепва: „Бъди добър.“ Любезно говори: „Бъди добър, да не повтаряш тази погрешка втори път.“ Кажеш някоя лоша дума, казва: „Бъди добър, втори път не произнасяй тази дума.“ Учи той. Или постъпиш криво, казва: „Тъй не се постъпва по този начин.“ Облечеш се, казва: „Тъй човек не се облича.“ Станете сутрин, някой турил лявата ръка в палтото, казва: „Какво има – лявата или дясната?“ Нямам нищо против. Ако искаш знание да добиеш, тури си лявата ръка; ако искаш любов, тури си дясната ръка в палтото. Туриш дясната ръка в палтото, отиваш, туй, което искаш, няма да получиш. Ако излезеш от къщи и туриш левия крак първо, ще придобиеш едно нещо. Не че е лошо. Ако тръгнеш с десния крак, ще придобиеш друго познание. Слуги, ученици, синове

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Молитвен наряд за край: /Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета трета глава от Второто послание към Тимотея. /05_Kaji_mi_ti_Istinata_06_Blagata_pesen.mp3 „И това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.“ „Ще настанат усилни времена.“ Усилните времена показват, че човешкото взима надмощие. Усилните времена се проявиха в органическия свят, когато човек се яви. Преди човека е имало пак усилни времена между по-нисшите животни, но при човека се забелязва една епоха на личния егоизъм. Ние сме вече във втората фаза на личния, индивидуалния живот на човека и минаваме в третата фаза на живота, а именно, колективния егоизъм, който сега преживяват народите. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая. Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което, след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното. Някой път казват, че дяволът е този човек, че дяволът е причина. Не, дяволът е умен. Не в този смисъл, че дяволът е лош, защото, когато се констатира злото в човека, виждаме, че злото само по себе си не съществува, то винаги е във връзка с доброто. Доброто и злото вървят заедно. Ти никога не можеш да отделиш доброто от злото. Сега, философски като разсъждавате, вие може да дойдете до едно противоречие и да кажете: „Тогава как ще се спасим?“ Вие не трябва да поставяте злото в света, няма защо и да го поддържаме в себе си. На огъня може да се греем, но няма защо да го туряме в къщата, да запали къщата. Иначе не е лошо да се поддържа огънят. Когато говорите за злото, [се] подразбира, че вие сте турили огъня в неестествено положение, вследствие на което е изгорил къщата. Не, в къщата огън не може да остане. Това значи да туриш злото не на място. Този огън, т.е. личният егоизъм, днес изгаря всички, станала е цяла каша. Ние се стремим към друго нещо. Сега европейските народи минават в друга фаза, в колективния егоизъм. Днес всички народи се стремят да се обосноват като една фамилия, да живеят добре помежду си. Та, и вълкът се обуславя, грижи се за децата си. Така и овцата се грижи за децата си. Да оставим въпроса дали вълкът постъпва добре или не, то е друга работа. И вълкът си има свое мнение, той казва: „Аз имам право да изям овцата.“ Но и овцата: „Аз имам право да ям тревата.“ Ако турите вълка натясно, той ще каже: „Ако овцата се откаже от тревата, и аз ще се откажа от овцата. Но докато тя не се отказва от тревата, и аз не се отказвам от овцата.“ Както виждате, вълкът разсъждава здраво, логика има той. Сега искам да ви представя мисълта си ясна чрез един окултен разказ. Ще го представя в идеална форма. Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало: „Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако ме слушат хората, всичко ще туря в ред и порядък.“ – „Добре, ще направим един опит, да видим доколко твоят опит ще излезе добър.“ Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото: „Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект.“ Върнало се желязото и го запитали: „Какво направи?“ – „Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия.“ Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват: „Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът.“ Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал: „Сега аз не ще ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството.“ – „Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект.“ Гвоздеят отива при един земледелец и му казва: „Имам един проект.“ – „Какъв е той?“ – „Искам да оправя света.“ – „Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория.“ Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си. „Какво има?“ – „Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят.“ Тогава чукът казва: „На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект, като чук какво мога да направя в света.“ Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал: „Добре, ще те опитам.“ Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал: „И каменарят не приема никакъв проект“. Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора. Най-после волът казал: „То се вижда, желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това. “ Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал: „Можеш ли да носиш юлар?“ – „Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам.“ – „Добре“ – казва човекът. Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът, казва: „И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа.“ Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата, турил я на пиростията и я опекъл. Тя се мърдала и казала: „Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха.“ Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си: „И аз ще отида при човека да му дам своя проект.“ То отишло при един голям учен, професор, и му казал: „Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите.“ – „Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш.“ Та, сега всички учени хора, които дохождат да [си] дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти... Усилни_времена

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Молитва на Царството Молитвен наряд за край: “Мисли, право мисли“ Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана. Молитва за плодовете на Духа В начало бе Словото – песен Животът изисква ученици, и то много добри ученици. Всеки баща очаква ли обикновен син, да си харчи парите по него? Той чака одарен син. Ако е талантлив, даровит, радва се бащата. Казвам, сега ние трябва да изправим eдна погрешка. Християните от 2000 години правиха една погрешка и сегашния век изкупуват греховете. Евреите не искаха да стават проповедници. Казваха: „Нас не ни трябва да проповядваме, но да си осигурим работите като народ.“ Кой ще ходи да проповядва за несретни работи? Този човек, като разправя, кой знае, я му говорил Господ, я не. Християните като приеха християнството, католическата църква разбра, че трябва да гони хората. Да гони онези, които не вярват, както те вярваха. Създадоха инквизицията и опърлиха много свят. Дойдоха англосаксонците. Те казват: „Ние не искаме да пърлим хората. Господ ги е повикал, това е тяхна работа. Ние не искаме инквизиция. Но нас ни дай парици, ние ще проповядваме. Плати ни.“ Казва Господ: „Идете. Колкото пари искате, ще ви платим.“ По-хубаво с пари, отколкото другото: който не вярва, да ходи в огъня. Парите не може да оправят света. Тогава дойдоха избрани хора, на които много се плаща, за да говорят. Много хубаво говори, но трябва да му се плати. Всичките хора набраха много пари, да им се говори много. Значи бакалска работа стана. Идеш на бакалина, платиш много пари, ще ти даде хубава стока. Платиш малко, по-лоша стока. Християнството започна да проповядва според парите. В Америка, когато викат някой проповедник да каже хубава беседа, ще му платят 50–100 долара. Знаете колко са сто долара? Десет долара, ако вземете, ако са хиляда лева, сто долара са десет хиляди лева. За една беседа вие трябва да платите таман десет хиляди лева. Представете си, че аз по две беседи държа. Два пъти по десет хиляди лева – двайсет хиляди лева. Как мислите изгревчани да ги платят? Като излезете, ще говорите и ще кажете: „Оскуба ни двайсет хиляди лева, какво научихме?“ Тогава ще учите много добре. Ако плащате, ще учите. Тия методи са хубави, но не са методи на любовта. Какво ще говори един човек, който не обича истината? Ако човек няма любов за музика, ще свири нещо, ще пее, но още като чуеш, разбираш, че без любов пее. Свири някой цигулар, няма любов, нищо не излиза. Цигулката не върви. Някой свири на пианото, не върви. Суха е, нищо не излиза – като някой пън, бият кожата, дига шум. Ние трябва да се позамислим. Вие казвате: „Да се свърши войната.“ Тази война е от миналото, тя ще се свърши. Тя, войната, ще се свърши. Но ние как ще свършим живота? И между нас има война. И в нас има война – между ума и сърцето. Между сърцето и душата има вътрешен спор. Един ден си разположен, другия ден не си разположен, съмнения, подозрения. Искаш да правиш добро, и най-после казваш: „И с добро не става.“ Искаш със сила. И със сила не става. Онзи, който ти е направил зло, е по-силен от тебе. Ти речеш да го биеш, удариш един шамар, той ти удари два. Ти го удариш дваж, той те удари пет пъти. Ние, съвременните хора, трябва да мязаме на хубави цветя. Като цветя трябва да имате ухание. Като те посадят в земята, то е мъчението. Да израстеш из земята, значи победил си мъчението. Да цъфнеш, то е труд, да завържеш, това е работа. Ще започнете с мъчението в земята. Ще пуснеш корени, ще израстеш навън, това е труд. Работата, която увенчава, това е плодът. Бъдещият живот ще бъде пак на земята. В Притчите има едно място, където се казва: „Вселих се в Неговата обетована земя и наслаждението ми беше с човешките синове.“ Обетованата земя къде е? Казвате: „Къде е онзи свят?“ Онзи свят е тук. Слепи сте, не го виждате. Гледате нагоре някъде. Има милионна част от микрона – милимикрон. Има още по-малки частички. Има хиксове, още по-дребни. Един протон е един милион пъти по-малък от милиметъра. Какво знаем ние за протона, за електрона? Нищо не знаем. Те са разни хипотези. Или какво знаем за злото или за лошите мисли? Минават през ума ти и къде отиват? Не знаеш. Имаш едно неразположение, не знаеш откъде иде. Във всеки един човек трябва да станат два процеса. Най-първо, трябва да се родиш по плът. А след туй трябва да се родиш по Дух. Роденото по плът върви по закона на индуското учение за кармата. Този въпрос и досега седи неразрешен. Поддържате, че човек трябва да се въплъти втори път. Като се родиш по плът, после трябва да се родиш и по Дух... ...Който не е роден, да се роди. Ще кажете: „Как ще стане?“ Както е казал Христос на Никодима, тия работи ги знаете. През една тясна дупка как се минава? Всичкото въоръжение, което имаш, ще смъкнеш, ще оставиш всичко настрана и ще минеш само с най-тънките дрехи. Всички ония мисли, желания, които нямат нищо общо с човешкия живот, ще оставиш настрани. Следователно три неща трябва да останат: туй, което изтича от любовта, туй, което изтича от мъдростта, и туй, което изтича от Божията истина, то трябва да бъде в човешката душа, за да минеш през тесния път. Или казано, любовта е изпълнение на волята Божия, в любовта се прославя името Божие, а във волята – Царството Божие. Божията любов е тесният път, по който всички сегашни хора трябва да минат, по този, тесния, път. Няма какво да разискваме, право или криво. Влез там, в пътя на Божията любов. Няма да мислиш кой е прав. Път, в който любовта е, е прав. Път, в който любовта я няма, не е прав. Сила, в която любовта е, е сила. Сила, в която любовта я няма, не е сила. Мисъл, в която любовта действа, е мисъл. Мисъл, в която любовта не действа, не е мисъл. И живот, който сега живеем без любов, е едно мъчение. (Прочете пак трета глава от Йоана: „Роденото от плътта плът е.“) Без любовта страданията са неизбежни. С любов радостите идат естествено, любовта ражда всичките блага, които човешката душа търси. Като решим да служим на Бога, Той ще ни благослови и ще имаме всичките благословения, и Той ще се интересува от нас. Щом Го обичаме и вършим волята Му, Той се интересува. Сега ние вършим волята Му, гледа ни като деца своенравни и мисли как да поправи живота. Всеки ден Го полъгваме, казваме, че ще поправим живота, и всеки ден не го поправяме. Все за утре оставяме. Казваме: „За утре.“... Два_пъти_родени

“...Съвременните хора са в очаквания, както евреите преди 2000 години очакваха да дойде Месия, да ги освободи от робството и да заживеят щастлив живот, да бъдат независими. Но случи се точно обратното на това, което те вярваха. Откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи. И сегашните народи вярват, че ще дойде някой да ги освободи. Ще ги освободи толкова, колкото и евреите се освободиха, като дойде Христос. Помнете следното нещо: Свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ. Но свободата не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертвува всичко заради тази свобода. Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек. Но понеже имаме и други желания, трябва да живеем още в света. Много пъти ние правим компромис, с който изгубваме идеала си. Някои в младините си поддържат един идеал, но като дойде в стълкновение с грубия материален живот, той постепенно отстъпва от своя идеал и казва: „Ще се живее както всички хора живеят.“ Сега аз ще ви задам един въпрос: Възможно ли е човек да живее, както той мисли? Възможно е, но трябва да бъде много разумен. Той трябва да бъде силен човек. Трябва да има знания, трябва да бъде мъдър, трябва да бъде любвеобилен, трябва да има широка душа. Трябва да разпознава той законите на Истината... ...Та, казвам сега: Вярата е закон. Да вярваме в разумното в света, което може да поправи нашия живот. Да вярваме не значи да вярваме в хората, които седят по-ниско от мене. Да вярвам в един свой приятел, който никога не ме е измамвал. Той каквото обещае, аз не се съмнявам в него. Може да вярваш в туй разумното начало, което остава неизменно. Та, казвам: Вярата е закон за най-голямата разумност. Когато тя се намали, [идва] по-голямо нещастие. Няма в света човек, в който като вярваш, да не направи едно престъпление. Като го видиш, да имаш пълна вяра. Трябва да знаеш в кого да вярваш. Много пъти се подига въпросът и вие казвате: „Кажи ни истината.“ Под думата „истина“ аз разбирам в дадения случай онези условия, при които ти можеш да бъдеш свободен. Тази свобода трябва да дойде отнякъде. Кой ще те освободи от ограничителните условия в утробата на майка ти? Природата те е турила. Има кой да те освободи. Пак разумни същества. Онази баба, която ще дойде да бабува на майка ти, тя ще те освободи. Природата ще те изкара навън. Трябват разумни същества отвън. От тези ограничителните условия се изисква едно разумно същество, когато ти се раждаш, за да не те осакатят. Сега ние сме в период на раждане, но се изискват разумни същества, които да [ни] освободят. Може да осакатят съзнанието, да кажат: „Това не трябва, онова не трябва.“ Кое е онова в света, на което ние може да разчитаме? Всеки от вас има на какво да разчита. Най-първо имате дом, на който можете да разчитате. Най-първо вие може да разчитате на вашата майка, на вашия баща, на братята, сестрите, на вашия народ разчитайте. Това са ред положения, но оттам ни стъпка напред. Тогава как ще обясните думите на Христа, Който казва: „Няма нито един от вас, който да е оставил майка, баща, братя, сестри заради Мене и да не е приел стократно.“ Значи, щом напуснем ограничителните условия на семейството, ние влизаме в обществото; щом напуснем ограничителните условия на обществото, ние влизаме в народа; щом напуснем ограничителните условия на народа, ние влизаме в човечеството и т.н. Та този кръг се разширява. Вярата в Бога се подразбира, когато ние ставаме граждани на онзи истинския живот, да влезем в един свят, дето може да си добре дошъл. Само като те посрещнат разумните същества, като ти дадат едно угощение, само в това общение ще разбереш какво нещо е разумният живот. Колкото и да ви разправям за добрите хора, един добър човек трябва да ви угости, трябва да бъдете в дома му, за да се убедите какво нещо е добрият живот. Разправяше ми един българин: вика го един американец, гощава го и когато си отива, туря му в джоба 20 долара. Казва: „Като се намерите в нужда, пак заповядайте!“ Казва: „Туй българин не е направил за мене, което направи този американец“. Защо? Добър човек. Казва: „Ако не беше той, трябваше куршума да си тегля“. Казваше: „Ще се оправят работите, всякога може да разчиташ на мене.“ Та, казвам сега едно правило: Разумността във вашето бъдеще, вашата разумност, вашето щастие зависи от вашата любов към Бога, от вашата любов към хората, към народа, към ближните ви. Тя определя цялото ви бъдеще. Направете за цяла година този опит. Ако не сполучите първата година, втората година направете опита, нищо не значи. Толкова опити сте правили без резултати. Направете един опит, ще имате резултат, една опитност, за която никога няма да съжалявате. Има нещо в живота красиво. Когато човек влезе в общение с разумните хора, да се разбере. Да разбираш тия хора и те да те разбират, няма нещо по-хубаво от това. Като седиш в природата, да знаеш, че природата е жива, има нещо разумно. Не искам да го разправям. Някой път не искам да говоря за Бога, понеже е светотатство според мене. Колкото по-малко се споменава името Божие, по-добре. За името Божие не разправяй. В любовта има един закон: Когато ти изкажеш една дума, в която няма любов, ще дойде страданието. Всякога, когато се проповядваш на хората за свободата и не е вложено туй в думите ти, като си излезеш, после ще бъдеш недоволен, ти ще страдаш. Любовта ни ще ни причини щастие, любовта ни ще ни причини нещастие. Защото в любовта се изисква нещата да ги чувствуваш, да бъдеш крайно искрен в себе си. После, любовта изисква: никога не сме на другите хора. Някой казва: „Тези влюбени!“ Че какво по-хубаво от това? Ами че нека се радваме, че хората се обичат. Майката обича детето си, [ти] казваш: „Виж тази майка!“ Не е лошото в това. Нека господарят обича слугата си и нека слугата обича господаря си. Радвайте се на любовта, в каквато и форма да се яви. Аз някой път наблюдавам малките буболечици как се обичат. Тези малки същества, и те се радват. Не смея да вляза в тяхното положение, защото, като сляза, ще им наруша [живота]. Ако река да се вра, ще ги смутя, ще ги уплаша. Радвайте се на любовта, която работи в природата, за да станете щастливи. Виждате любовта навсякъде, радвайте се. Когато срещнете един нещастлив човек, радвайте се, че е нещастен. Когато го срещнете, че е щастлив, радвайте се, че е щастлив. Когато видите някой болен, радвайте се, че е болен. Когато срещнете някой сиромах, радвайте се, че е сиромах. Радвайте се на всичко. Като срещнете някой умрял, пак се радвайте, че е умрял. Туй е вече на върха. Ето, трябва дълбоко разбиране. Радвайте се на онзи, че е умрял. Радвайте се, че той е умрял в едно отношение, пък се е родил в друго. Сега, умирането не е само във физически смисъл. Не е ли радостно човек да умре за своята омраза? Не е ли радостно човек да умре за своята ненавист? За всички тези работи не е ли хубаво да умре човек? Ако той е умрял и го носят на тарага, в туй положение той сам се радва. Казва: „Освободих се аз вече!“ Туй подразбирам аз: да умрем за своите нещастия, а да живеем в любовта. Да умрем за греха. Тъй казва Писанието: „Да умрем за греха.“ Да умрем за греха, да престанем вече като грешни хора да съществуваме на света. Той като грешен иска да живее – да умре е по-добре като грешен. Колкото по-рано умре, толкова по-добре. Ако ще живееш, живей като праведник. Може ли грешният човек като умре, че като праведник да живее? Може, там е истината на живота. Живеят само праведните, а грешните всякога умират. Умри веднъж, за да не умираш много пъти. Блажени, които са умрели в Господа! Съвременният свят трябва да умре. Недоразуменията трябва да умрат. Злобата трябва да умре. Всичко това неразумното трябва да умре. Всички лъжливи теории трябва да умрат. Онзи неестественият живот трябва да умре. Всичко онова, което не е Божествено, трябва да умре. Да остане Божественото. Ако умираме, да не го знаем, ние да искаме да се възвърне животът. Сега аз ви казвам туй за вас. Желайте да се преобразите, да влезете в новия живот, да се освободите...“ Разумните_ще_разберат

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „В начало бе Словото“ Ще прочета пета глава от Матея. „Мога да кажа“ Които имат много дрехи, имат една мъчнотия, че не могат да изберат с кои дрехи да се облекат. Дълго време избират – тази дреха, онази дреха. Който има само една дреха, като стане сутрин, иска – не иска, макар да не му е приятна, облича я. Ако човек облича една и съща дреха, какво печели? Недоволен е от себе си. Ходи, поглежда дрехите си. Ако човек носи цял живот една дреха и е недоволен, какво е добил? Нищо не е добил. Казвам, в главата, която прочетох, някои неща се повтарят. Евреите казват: „Око за око, зъб за зъб.“ Ако някой ти извади окото, и ти ще му извадиш. Христос казва: „Ако те съблазнява окото ти, извади го.“ Мисля, онези, които написаха Евангелието, го написаха така. Не мисля, че Христос е казал да се извади окото, няма смисъл. Казваме: „Като те съблазнява окото, извади го.“ Често теософите бяха привеждали следното: убиват в себе си всяко желание. То е старо възпитание. Казват: „Убий желанието.“ Щом убиеш желанието, с какво ще работиш? Желанията са материал, с който трябва да се работи. Често се случва с едно въже да обесят човека. Ако беше само един конец, не можеха да го обесят, щеше да се скъса. С дебелото въже обесват човека. Значи не струва да има дебели въжета. Изваждам правилото: направете дебели въжета, за да не бесят хората. Казвам, правете дебели въжета, но не бeсете хората. Защо да кажем: не правете дебели въжета, за да не бесите хората? Казвам, правете дебели въжета, но не бесете хората. Другото противоречие е: защо е злото в света? Ние мислим, че ако няма зло в света, ще бъде по-добре. Два пъти по-зле ще бъде. Тогава какво ще кажете? Апостол Павел се оплакваше, че му се дало един ангел сатанински да го мъчи. Три пъти се моли на Господа, ако може, този ангел да се отнеме. Ако този ангел не беше се дал на апостол Павел, щеше да бъде два пъти по-лошо. Благодарение на този ангел той се повдигна. Казва му Господ: „Достатъчна ти е Моята благодат. Ако отнема от тебе този ангел, в тебе има нещо още по-лошо, ще изпъкне навън.“ На човека е свойствена една гордост и ако злото го няма в човека, човешката гордост би създала едно зло, два пъти по-голямо от туй зло, което съществува. Представете си на някой съвременен цар да му подшушнат, че някой образувал заговор срещу него. Дали това е вярно, или не, не се интересува, но веднага казва: на ешафода, само че имал някаква мисъл против него. Аз изваждам тогава правилото: щом къщата е направена от дърво, внимавай, може да изгори. Може дървото да е огнеупорно. Има огнеупорни дървета, а има други, които не са огнеупорни. Новата_идея

Гледам си филма “Контакт“ и се сетих за този цитат от Учителя. “Мнозина, особено религиозните, се изказват против науката. Те намират, че като се стреми към Бога, човек не се нуждае от наука. – Не, науката е толкова необходима за човека, колкото и храната. Човек може да се обяви против някои шаблонни разбирания на известни учени, но не и против самата наука. Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представляват вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение, човек може правилно да се проявява." Беинса Дуно "Акустика на съзнанието" 1928 г. И се питам-Все още не можем да се понасяме, да се разбираме, държим се като малки деца тип - “На ти си куклите, дай си ми парцалките!“ или “Не си играй с този, онзи е лош... моята групичка, моите интереси...“ А Космоса изпраща нови енергии, нови принципи и разбирания...Не е ли време да надскочим дребнавостите?...Не е ли време да разберем себе си, да променим себе си и да станем част от Новото?... Мнозина се оплакват, че не им върви в живота, че нямат приятели и близки около себе си. Това се забелязва и в училищата. Виждате, някой ученик няма приятели между съучениците си, а друг има много приятели. – На какво се дължи това? – На чувството на приятелство, което в някои хора е силно развито, а в други – слабо развито. С други думи казано: Когато слънцето в човека грее силно, той има много приятели. Тогава слънцето му е на екватора. Когато приятелят ти дойде на гости, ти няма да му говориш само сладки думи, но и ще го нагостиш, да остане доволен. Щом го задоволиш, той ще остане за по-дълго време в дома ти. Ако не го задоволиш, той ще си отиде. Човек, в когото чувството на приятелство е слабо развито, не може да задържа много мисли в ума си. Много естествено, приятелството е свързано с обичта. Като обичаш приятеля си, ще обичаш и светлината. Щом обичаш светлината, ще мислиш. Имаш приятели, но разваляш отношенията си с тях. – Защо? – Защото не те разбират. – Коя е причината, че не те разбират? – Говориш лоши работи за тях. Приятелят не обича това. Приятелството почива на красиви и добри отношения. Между приятелите трябва да съществува отлична обхода. Приятелите са крайно взискателни. Те не търпят да се говори лошо за тях. Който не пази приятелските си отношения, губи не само приятелите си, но и Божественото в себе си. Без да мислиш много, казваш: Бог не ме обича. На приятеля ми дал голямо богатство, а мене изоставил. Щом се натъкнеш на някаква несгода, веднага обвиняваш Господа. На какво основание обвиняваш Господа? Нямаш право да хвърляш вината за своите неуспехи на Господа. Така не се говори. После се чудиш, защо Бог се отдалечил от тебе, защо приятелите те изоставили. И тъй, каквото лошо и да ви се случи, не обвинявайте Господа. То е допуснато, но Бог никога не благоволява в нещастията и страданията на хората. Когато страдаш, Бог иска да ти даде повече светлина, да използваш страданието. Като имате нужната светлина, търсете начин, сами да се справяте със своите несгоди, сами да изправяте грешките си. Представи си, че обидиш приятеля си. Имаш светлина и знание. По кой най-лек начин ще се примириш с приятеля си? Имаш двама приятели. За единия говориш добре, а за другия – лошо; единия обичаш повече от другия. Коя е причината за това? – Че той си намерил още един приятел. Ти мислиш, че към новия си приятел той има повече любов, отколкото към тебе. Ти се обиждаш и се настройваш срещу него. Представи си, че, като цигулар, имаш две цигулки. На едната свириш повече, отколкото на другата. Трябва ли втората цигулка да се сърди на цигуларя? Вината е в оня, който направил цигулките. Той направил едната по-хубаво, а другата – по-лошо. Естествено е тогава, цигуларят да свири повече на хубавата цигулка. От нея ще излизат чисти, меки тонове, които ще задоволят цигуларя, както и окръжаващите. Следователно, радвай се, когато приятелят ти има друг приятел, когото обича повече от тебе. Твоят приятел е цигулар, който свири на хубавата цигулка. Ти слушаш, как свири той, но понеже не обичаш новия приятел, не виждаш неговата добра страна. Казваш за него: Той не ме обича. – Това е материалистично разбиране на нещата. Казваш: Друго нещо е да те обичат. – Иди при някой кошер да си извадиш мед, да видиш, как ще те посрещнат пчелите. Често и децата ходят при кошерите да вадят мед. Старите кошери не дават много мед. Хората ги опушват, но пчелите се раздразняват и започват да жилят, както децата, така и възрастните. Детето заплаква и се връща при майка си с подуто лице, с подути очи и уста. Ако детето беше умно, трябваше да вземе пушалка и да опуши пчелите, да се оттеглят от кошера. То отива при тях без оръжие, но те го нашарват добре със своите картечници. Казвам: Бъдете и вие умни, да се справяте лесно с недоразуменията, на които се натъквате. Преди години дойде при мене един поляк. Аз бях на полянката, между пчелите. Той гледаше кошерите и ми каза: Досега не ме е жилила пчела. Изобщо, пчелите не ме жилят. Ние имахме един много лош кошер, който много жилеше. Както разговаряхме, една пчела го нападна и го ужили много силно. Той се ужаси и започна да бяга. В един момент се намери на края на полянката. Интересно беше това, че тоя кошер никога не даде мед. Напразно дадохме пари за него. Защо ни е кошер, който не дава мед? Ако имате една мисъл, която само жили, без да даде нещо, защо ви е тя? Пчели, които само жилят, без да дават мед, са крайно користолюбиви. Има пчели, които предупреждават човека, да не се приближава към кошера им. Щом го видят, царицата дава нареждане да го предупредят, да не отива към тях. Една от пчелите ще се удари в челото му, без да го ужили. Втора пчела ще го удари по носа и, ако не вземе пред вид това, трета пчела ще излезе от кошера и ще го ужили. Следователно, не казвай, че не те жилят пчелите. Щом една пчела те предупреди, върни се назад, не стой при кошера. Макар да те предупреждава пчела, ти трябва да се подчиниш на това, което царицата казва. Който престъпва закона й, ще го жилят пчелите. Светът е кошер с много пчели. Някои от тях са много лоши, силно жилят. Една от пчелите ще те удари по челото; тя те предупреждава да не влизаш вътре. Щом царицата казала да не влизаш, ще слушаш. Важно е главата ти да бъде мирна. Един селянин си градил колиба. Това се случило във Варненско. По едно време той турил една голяма греда на рамото си, да подпре с нея колибата. Минал един познат покрай него и го запитал: Приятелю, какво правиш? – Колиба градя. Моля ти се, ела да подържиш малко гредата, да подпираш колибата, докато си свърша една работа в селото. Скоро ще се върна. Той намислил да даде един добър урок на своя познат, да го отвикне от любопитството. Отишъл в селото, свършил си много работи и след един час се върнал, да види, какво прави оня с гредата. Какво ще прави? И да иска, не може да се освободи. Ако не държи гредата на рамото си, колибата ще го затрупа. Често и вие питате някого: Какво правиш? Вървя по улиците. Има въпроси, на които човек не може да отговори. – Де отиваш? – Не зная. Сега отивам в затвора, а после, не зная. Казвам: Виждаш, че двама стражари го водят. Ти го питаш, де отива. И той не знае. Някой страда, а ти питаш, защо страда, какво нещо е страданието. Няма защо да питаш. Страданието е затвор на природата. Дошъл стражарят и те води в затвора. Ти вървиш след него и се озърташ, да не те видят хората, да не се урони достойнството ти. Страданието е глоба, а радостта – възнаграждение. Когато ти носят подаръци, ти се радваш. Когато те глобяват, страдаш. Защо глобяват човека? Един наш познат ми разправяше своя опитност. Един ден вървял по една от главните софийски улици. Вместо да плюе в кърпата си, той плюл на улицата. Веднага един стражар се приближил до него и му казал: Моля, ще платите пет лева глоба. – Защо? – Не е позволено да се плюе по улиците. Той платил и си казал: Добре, че ме глобиха малко. Това значи: Благодаря, че малко пострадах. Страданието може да бъде малко, а може да бъде и голямо. Глобата може да бъде малка, може да бъде и голяма. В Русия има закон, според който се забранява на хората да закъсняват повече от определения час. Който закъснее, плаща глоба. Първият срещнат стражар го глобява, но му казва паролата, да продължи пътя си свободно. Ако паролата е, например, кукуригу – колкото стражари среща, на всички казва кукуригу и свободно си върви. Забрави ли паролата, втори път го глобяват. Казваш: Минал съм през страдания, имам опитност. – Какво е опитността? – Кукуригу. Това показва, че си глобяван и помниш паролата. Докато петелът кукурига, ти си свободен. Щом престане да кукурига, не си вече свободен. Ако петлите в един град престанат да пеят, излезте навън. В тоя град ще стане катастрофално земетресение. Щом мине земетресението, петлите се прибират в града и започват да пеят. Закон е: Докато човек мисли, никаква опасност не го очаква. Щом престане да мисли, опасността иде. Докато вашите петли пеят, вие сте вън от опасността. Щом престанат да пеят, опасността иде. Същото се отнася и до сърцето. Следователно, докато сърцето чувства и умът мисли, ти си вън от всякаква опасност. Щом сърцето престане да чувства и умът да мисли, опасността иде. И тъй, да мислиш и да чувстваш, това значи, да възприемаш светлина и топлина. Те се отразяват върху целия ти живот. Ново-разбиране Чувстваме се сами и нещастни, стараем се да се обвържем, идентифицираме. Търсим смисъла... А всъщност е нужно само да проявим Любовта.А тогава идва и Светлината, която обяснява всичко... И ето, пак идва пасаж от Словото, който дава светлина и насока за търсещите. За Размисъл Днес Има нещо съществено в живота - то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи, да си намерил великия смисъл на живота. От този момент, ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. Ако това стане с човек който има обикновено разбиране за живота, той ще се почувствува най-нещастен в света. Според мене, нещастен е онзи, който е лишен от любовта на Бога. Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с радост. Той има опитността на мистика. Когато любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях. (Беинса Дуно)

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Освободеният_роб - беседа Молитвен наряд за край: Любовта е плод на Духа. Посейте Любовта в земята, за да опитате Живота. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Ще прочета един стих от апостол Павел – един от най-красивите стихове: „Любезни приятелю, моля ти се за моето [чадо Онисима, когото родих в оковите си...]“ (Послание към Филимона, 1-ва глава, 10-и стих.) Роба, който избягал, та той го връща при господаря му. „Всичко в живота е постижимо“ Аз ще взема само онази [част от тази глава на Посланието, в която се говори за] един роб, който избягал от господаря си и отива при апостол Павел. Намирал се при най-лошите условия на Римската империя, без никакви граждански права. Господарите са имали право да постъпват с него както намерят за добре, тъй както сега ние постъпваме с нашите роби. Кое е онова, което отличава съвременния човек? От преди 1000 години, съвременният човек е минал в една по-висока фаза на разбиране. Развитието на човека седи в това, че чувствителността [му] се е развила. И хората от едно време и сега се различават по това, че сега страдат повече, отколкото едно време. Това е само разликата. Защото онзи, който може да страда, може и да научи; онзи, който не може да страда, той не може да научи. Аз взимам страданието в смисъл лошите условия, които съществуват. Има нещо в света, което са внесли хората, или поколенията са внесли. Някой път ние се обвиняваме. Вината [ни] е обща. Има и частични обвинения. Но цялото човечество има една вина, която трябва да се изкупи от нас. Когато човек е виновен, стават виновни и неговите членове: главата му страда, стомахът му страда, очите му страдат, ушите му страдат, коремът му страда, всичко страда. Главата не е съгрешила, очите не са съгрешили, ушите не са съгрешили, [но] носят последствията на господаря. Когато удовете страдат, страда и господарят заедно с тях. В сегашните времена и в миналите първоначалните Учители, които са идвали, принципално са разрешили този въпрос. Сегашните вярващи искат да разрешат въпроса по един частичен начин. На мене като ми е добре, аз не искам вече да мисля за света. Един човек може да бъде здрав само при здрави удове. Когато удовете са болни, човек не може да бъде здрав. Туй ние го наричаме „външни условия“. Условията са нещо материално. Някой път външните хора съставят условията за нас. Природата съставя условия. Тази природа е обективна. Въздухът е едно условие, водата е едно условие, твърдата почва е едно условие, светлината е едно условие. Парите са средство, може и друго вещество. Освободеният_роб

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Земята_на_живите Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще взема последните думи на прочетения псалом: „Земята на живите“. Ще взема един стих, който съвременните хора, както и в старите времена най-напредналите души в човечеството, са изучавали този език на природата. Техните учители – гениите, светиите, и те са изучавали този език на природата. Аз го наричам живия език на природата. Нашите езици са диалекти, или преводи, на него. Всеки, който иска да има правилно понятие за живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание, езикът на човешкото свръхсъзнание. Тъй, както хората сега разбират живота, той е един минал живот. Сега хората преживяват живота на най-висшите животни, на животните. Този живот, който хората живеят, той е най-висшият животински живот. Едва сега хората стъпват в човешкото. Туй, което вършат, е само животинско. Сега схващат, че животните, това са били етапи, през които човешкият дух е минал. Религиозните хора се възмущават, като им казвам, че са минали по пътя на животните или обратното. Може животните да са минали по пътя на човека. Или човек е минал по пътя на животните или животните са минали по пътя на човека. Разбирайте го както искате. Като казвам, че човек е минал по пътя на животните, някои мислят: „Как е възможно? Хората вършат такива работи, които животните ли ги вършат?“ Сега няма да се спирам, както материалистите определят кое е право и кое е криво. Ние разглеждаме живота от съвсем друго гледище. Страданията имат смисъл. Когато човек изгуби своите пари, човек страда. Когато загуби своето здраве – страда; когато загуби своето знание – страда. Каквото изгуби човек, все страда. Това е негово разбиране. Но ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда, защото съществува един закон: всяка печалба води една загуба след себе си и всяка загуба е път за една печалба. Така седи законът в природата. Трябва да дойде една загуба, за да дойде печалбата. Трябва да дойде едно болезнено състояние, то е едно приготовление за здравето. Животът се обуславя от един прост процес, който ние наричаме дишане. Не може да живееш, ако не дишаш. И детето с първата вдишка от утробата на майка си започва живота. То не живее в утробата на майка си. Там се строи неговото тяло. Майката живее и чрез своя живот поддържа живота на детето. Когато малкото дете се роди, първата вдишка е плач. Първият плач показва, че започва да живее. Казват: „Заплака детето, значи живее!“ То е едно възклицание. То казва: „Живея!“ Това е юбилей, голям юбилей, че е извършило нещо грандиозно, като е заплакало. Майката казва: „Туй дете не разбира.“.. Земята_на_живите

Докато си говорим за религия/и, все ще сме в противоречие. Да говорим за Любовта. Онази, към Бог, Цялото, Вселената...

Първото правило Най-първо от всичко Люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила. Това ти трябва и не ходи по чужди врати да просиш. Бог те е въвел в рая на човечеството, не търси забранения плод на Доброто и Злото. Търси само Него, и служи Му, и Той ще те благослови. Учи, на Любовта служи! Моите добри пожелания. (19.07.1944 г. Мърчаево, 9 часа сутринта) Свещени думи на Учителя

Първото правило Най-първо от всичко Люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила. Това ти трябва и не ходи по чужди врати да просиш. Бог те е въвел в рая на човечеството, не търси забранения плод на Доброто и Злото. Търси само Него, и служи Му, и Той ще те благослови. Учи, на Любовта служи! Моите добри пожелания. (19.07.1944 г. Мърчаево, 9 часа сутринта) Недостигнатото Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Във вечната Любов, други са законите за живота. Любовта иска изявление. Мъдростта - приложение. Истината - осъществление. Само моята душа носи Любовта, Мъдростта и Истината. Аз към теб съм бил всякога абсолютно истинен. Великият закон на живота се мени, без да се изменя, изявява се, без да се изяви. Теб едно ти недостига - Недостигнатото. Царството Божие. Правила В пълната и съвършена Любов расте и се развива сърцето. Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум. Изключване Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекост. Любовта изключва всяко насилие. Свещени думи на Учителя

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Стани_и_яж! - беседа Молитвен наряд за край: Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 10-а глава от Деянията на апостолите – отначало до 21-ви стих. „Заколи и яж!“ Ще се спра върху думите „Стани и яж!“, няма да взема думата „заколи“. „Стани и яж!“ Какво? Онова, което Бог е очистил. Ще се спра върху една тема, която е малко по-близо до живота. Има отвлечени работи, за които се изисква специфична подготовка, за да се разберат. Има, запример, такива термини в геометрията, в математиката, в естествените науки, в ботаниката, цял един поменик. Аз употребявам сега един геометричен термин – абсцисна ос, или ордината, или координата, после остроъгълни, триъгълни и т.н. Това е цяла наука. Трябва да учите, да разбирате. Всеки от вас има абсцисна ос, ще знаете де е. Всичко това, което цитират геометриците, имате го, но не го знаете, геометриците го знаят. В себе си де е, не го знаят, отвън го знаят, но вътре къде е, не го знаят. Може вие да цитирате цели области от медицината, не само това, но цялата природа е една книга, която ние тепърва трябва да проучаваме. Там има всичките езици, какво ли няма написано, което трябва да проучаваме. Малкото, което знаем, някой път ние мислим като децата, че малкото дете, като свърши първо отделение, мисли, че много знае. Първото отделение след като го свърши, иде второто; след като свърши четирите отделения, иде прогимназията, гимназията, университетът. И като свърши университета, влиза тогава като ученик в големия университет на света. Трябват ти 15–16 години, докато завърши образованието. Само за образованието някой път ти трябват 120 години най-малко и пак не можеш да свършиш университета на света. През тези 120 години все ще те скъсат по някой предмет. И като свършиш университета, ще остане някой предмет, по който не си издържал. Та втори път ще идваш, трети път, четвърти път трябва да идваш, за да завършиш университета. Та, казват, че за да завърши човек този университет, трябвало да дойде 777 пъти на Земята. За да свърши този университет, за да му дадат диплом, че да не дохожда вече на Земята, 777 пъти трябва да дохожда. И колко факултети трябва да учиш... Стани_и_яж!

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Изгрява слънцето -песен Човешка,_ангелска_и_Божествена_любов_ВНН Молитвен наряд за край: Молитва на царството /Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета дванайсета глава от Матея. За идния път всеки да си донесе Библията и всеки сам ще чете, а които нямат, по двама ще четат. Ще имаме едно ново упражнение. Ще си носите букварите със себе си. Сега идвате без буквари. Ако ви зададат един въпрос: защо езерата изсъхват или притоците са намалели, или изпаренията са намалели... Старостта какво е в света? Старостта значи езеро да се е изпарило. Тук-там е плитко, може всеки да го прегази. Трябва да разбирате органическата страна на живота. Казвате: „Човек трябва да бъде чист.“ Но чистотата е един органически процес. Без чистота процес не може да стане. Запример, ако природата не прояви светлина и топлина, никакъв процес не може да стане. Това са стимули. Всяко нещо има свой стимул. Сега запример ние мислим, че знаем много неща, и ги забравяме. Наскоро дадох една песен на български мотив. Казвам: „Изпейте песента.“ Забравили сте я. На ноти са я записали, и не може да я изпеят. Ритъмът не съвпада с такта. Казват: „Забравихме.“ Щом дойдем до онзи ритъм на любовта – любовта има ритъм, един ритъм има в човешката любов – човек трябва да знае: този ритъм създава мъчението и смъртта. Пак е любов, но винаги в човешката любов човек страда. Дали в началото на любовта, или в края на любовта, но тия работи ще го сполетят. Ще изпие горчивата чаша. В духовния свят любовта още не е съвършена, там ще стане разделение. Ритъмът на любовта разделя хората. Които се обичат, заедно не могат да живеят. Отблизо не могат да живеят. В Божествената любов законът се изменя. В Божествената любов човек оживява, става безсмъртен, всичко се примирява. .. ... Помнете едно правило: всяка мисъл, която дойде в човека не по пътя на любовта, тя носи страдание на човека. Всяко чувство, което дойде не по пътя на любовта, без подтика на любовта, не носи нищо добро. В добрия живот всички неща, които се раждат в любовта, са Божествени. Мисли, които се раждат в любовта, са Божествени. Чувства, които се раждат в любовта, са Божествени. Отстъпки, които се раждат в любовта, са Божествени. Туй е максима. Сега трябва да минете през човешкия живот в Божествената любов. Тя минава през смъртта. Ангелската любов минава през разделянето, а Божествената любов минава и заминава. Отдето мине, разтопява леда. В човешката любов човек в леда остава, замръзва. Казвам: с човешката любов ще останете на земята, с ангелската любов ще останете между ангелите, а с Божията любов ще отидете при Бога. Каквато ви е любовта, там ще бъдете. Не е лошо при хората да останете, те ви привличат. Ако имате ангелска любов, ангелите ви привличат. Ако имате Божия любов, Бог ви привлича. Ще ме попитате защо е така. Ами как трябва да бъде? Едно дете, което едва може да извади едно кило вода, толкоз му е силата. Дойде, който е силен, извади десет кила, по-голяма е силата му. Онзи, който изважда много вода, силата му е голяма. Хващат ви някъде разбойници и ви обират. Питам ви: защо ви обраха? Защо е туй желание на разбойниците да ви оберат? Ако пишете една тема върху този въпрос, как бихте го развили? Да напишем една тема „Защо разбойниците са ни обрали“. Как бихте я написали? Че разбойникът може да ви обере или от любов, или от омраза. Ако ви обира от любов, ще ви остави пет лева, колкото за харчлък. Другите ще ги вземе, той ги счита за късмет. Казва: „Тия пари са късметлии, вземам ги, да те помня. Тези пари ще помня, че съм ги взел от този, когото обичам.“ Вие, като обичате някого, обирате го. Има млади сестри и стари сестри, млади братя и стари братя. Щом обичате някого, и, хоп, целунете го. Че то е разбойничество. Без да го питате, хващате го и го целувате. Той си трие лицето. Аз ще ви кажа, аз по този начин не бих целунал никого. Защо? Защото как ще целувам една къща, намазана с киреч? Когато ще целуна, не трябва да има нищо грозно, Божествено трябва да има. Като ще целунеш някого, освен че не го целуваш, чистиш му лицето. Доста прах има по лицето. Така вие се заразявате. Най-първо, като искаш да целунеш някого, ще носиш гъбичка, ще очистиш мястото и после ще го целунеш. Така е по-хигиенично. Вие се смеете. Целувката е проводник на известни сили. Не е лоша целувката. Има целувки, като целунеш човека, или в него ще произведеш, или в тебе ще дойде светлина. Има целувки, след като целунеш човека, ще се яви топлина. Ако по български целуваш, по български ще те целуват. Ако по английски целуваш, по английски ще те целуват. Ако по Божествено целуваш, по Божествено ще те целуват. Не можеш да избегнеш последствията. Някой път вие мислите, че имате Божествената любов. Трябва да ви дам уроци по Божествената любов. Аз още мълча. Казвам как гори слънцето сърцето. Кога сърцето не е горяло? На животните гори сърцето. Как не гори? Нека вземем за пример защо природата е направила така. В света, най-първо, човек, за да дойде на земята, трябва от невидимия свят двама или трима ангели да донесат човешката душа. Туй може да го вярвате или не, но казвам, че като един миг може да го вземете. Някой път един ангел, някой път два, а някой път три ангела довеждат човешката душа на земята. Когато са три ангелите, душата е Божествена. Когато са два, тя е ангелска, а когато един ангел я донася, тя е човешка. Аз тълкувам така. Тази душа те я свалят, направят я толкоз малка, че да не се вижда. Като я носят в пространството, никой да не вижда какво носят. Като дойдат на земята, обиколят три пъти. Там има врата. Намерят вратата и влязат през тази врата. Тази душа ще се въплъти. Занесат я на майката. Майката, като приеме душата, подпише, че я приема. Тя е като малко семенце. Както земята приема семето, така и майката приема душата. След туй ангелите се върнат по пътя, по който са дошли. Тази душа гледа и мисли, че е на небето. По едно време, като гледа, че ангелите ги няма, вижда едно чуждо същество и започне да плаче. Тя мисли, че са я излъгали, оставили са я някъде, не я познават. Гледа майката, гледа бащата – всичките чужди хора. Те започват да я милват, да я утешават, казват: „Ще дойдат онези.“ Тя пак надуе гайдата, пак плаче, плаче за ангелите горе. Сега, тъй както човешката любов има една усмивка, ангелската любов има друга усмивка. Божествената любов има друга усмивка. Нали сте се влюбвали? Разглеждали ли сте, когато любите, как се усмихвате? Немарливи сте, да огледаш, да се видиш. Поне онези, които ви обичат, нали сте ги гледали каква е усмивката им? Вие ще ми кажете: „Тия работи са стари, говори ни за Божествените работи.“ Какви са Божествените работи вън от любовта? Величието на човека е в човешката любов. Извади човека от човешката любов, и човек нищо не струва. Извади един ангел от ангелската любов, и той нищо не струва. От тия два свята човек може да се извади, но от Божествената любов не може да се извади. В нея няма сянка. И ангелската любов може да престане, понеже и тя е със сенки. Понеже Божествената любов е без сенки, тя не престава... Човешка,_ангелска_и_Божествена_любов_ВНН

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото – песен Красна_като_Луната_и_чиста_като_Слънцето Молитвен наряд за край: Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 12-а глава от Откровението. Там, в [10-и стих от 6-ата] глава от „Песен на песните“ ще намерите думите на пророка, който е казал: „Красна си като Луната и чиста си като Слънцето.“ Тук пророкът казва, че тази жена била облечена в Луната и Слънцето. Това е митически, фигуративен език. Качество на Слънцето е чистотата, а качество на Луната е красотата. Значи, жената била облечена в качествата на Луната и в качествата на Слънцето. Земята трябва тепърва да се проучава. Хората във всичките векове са имали смътни понятия за Земята, както и за законите и порядките, които са ги ръководили и които са съществували. Само просветените, които са ги ръководили, са имали ясна представа за тия неща. Обикновените хора изобщо почти нямат никакви закони. Не е до външността на един закон, нито от страха, за да се изпълни той или не. Единственото нещо, което регулира животните, е страхът. Страхливите винаги са в безопасност. Страхът и силата са двете неща, които ръководят животните. Между животните силните казват: „Ние преследваме“, а слабите казват: „Ние трябва да се подчиняваме.“ Между хората пък силните по ум господаруват, а слабите слугуват. Значи и тук действува същият закон. Като дойдем до висшия живот, там добрите господаруват, а грешните слугуват. Грешният човек всякога ще слугува. Ако не иска да слугува, да стане добър. Щом грешиш, непременно ще бъдеш слуга. Да ви изясня сега какво нещо е слугуването. Който иска да се избави от слугуването, той трябва да знае, че само доброто, само любовта може да го избави. Когото много обичат, не го карат да работи, а когото не обичат, ако е силен, турят го на работа. Мнозина не разглеждат въпроса обективно, те мислят, че има някакво пристрастие в света. Пристрастието е нещо случайно, нещо вметнато в света. Хората мислят, че има пристрастие, но то съществува от самите тях, от тях зависи пристрастието. Онзи, Който е създал света, в Него няма никакво пристрастие. Аз съм чел много книги, които разглеждат красивото и чистото, но нито един автор не е писал по това. Може да знаят нещо, но нито един от тях не е изказал своята мисъл. Чистотата и красотата са един израз, една норма. Чистотата е вътрешната страна, а красотата е външната страна на физическия свят. Красотата е духовната страна. Пример за красотата и чистотата е разумността на човека, това, което е в Божествения свят. Разумността пък ражда едновременно външната красива форма и вътрешната чистота. Човек не може да бъде красив, ако не е чист. И при това той не може да остане красив, ако не поддържа своята чистота. И обратно, той не може да бъде чист, ако не поддържа своята красота. По твоята красота и чистота ще познаеш своята разумност. Щом си нечист, красотата ти е слаба. Тогава ти си човек неразумен, изложен на всякакви несрети. Ти не можеш да очакваш чистота, ако не си красив, ако не си разумен. И физическият, и духовният закон е един и същи. Ти временно само можеш да се забавляваш, да се самоизлъгваш. То е като онзи, който взима пари назаем. И като изяде парите, готовото, пак остава в трудно положение. Само умният човек, който работи, който изработва своите таланти, може да бъде красив и чист. Красна_като_Луната_и_чиста_като_Слънцето

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Трите_изкушения Молитвен наряд за край: Молитва на царството Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще ви прочета четвърта глава от Матея, най-важната глава. Всеки човек е определено да свърши нещо в света. В живота започваме с някои изпитания. В тази глава се казва как Христос беше възведен в пустинята на изпитание. По някой път хората искат да минат без изпитание. Без изпитание човек не може да остане. Прочетете главата. (Учителят даде да се прочете беседата „Яков и Исав“ от томчето „Все що е писано“. Един брат я прочете. ... Три неща са важни в прочетената глава. Сатана иска да изпита Христа, три са изпитанията. Иска да види уповава ли Той на Себе Си, на личните чувства. Казва: „Ако си Син Божи, можеш да направиш тия камъни на хляб.“ Христос му казва: „Аз не се храня с онова, което Аз правя, но с онова, което Бог е направил, с всяко Слово, което излиза из Бога.“ Разчита на Божественото, не на своето. Да разчиташ на своето богатство, да разчиташ на своето знание, да разчиташ на своите сили, то е идолопоклонство. В древността ще направи идол, ще започне да се кланя. Седне: „О, Ваале!“ Какво ще ти помогне такъв идол, който сам си създал? Свършваш гимназия и уповаваш, че може да те спаси гимназията. Ти се заблуждаваш. Разчитай на онова, което е в тебе; разчитай на туй, което те заобикаля; разчитай на всички; разчитай на цялата природа; разчитай на Бога. Аз разбирам Бог, Който обгръща всичко. Ако виждаш присъствието на Бога и Неговата любов във всички неща, ти си на правата посока. Ако виждаш Бога само в добрите хора, ти си на кривата страна. Първо, личните чувства ти казват: „Защо да не мога да направя това?“ Допусни, че си силен човек. Направи някой прегрешение, ти искаш да го набиеш? Трябва ли да го набиеш. То е слабост. Какво ще му предадеш, ако го набиеш? Нищо. Няма нищо да му предадеш. Само ще създадеш едно лошо настроение спрямо тебе. Второто положение: не разчитай на себе си, разчитай на Бога. Не да разчиташ на себе си, но да разчиташ на себе си, когато дойде Божествената светлина в тебе, тогава да разчиташ. Щом е мрак и светлината не се проявява, не бързайте в работата и в живота. Каквато работа започнеш, не бързай. Може да минат години, десет години, чакай. Детето, като влезе в утробата на майка си, не трябват ли девет месеца да чака? Ако рече да влезе на първия месец, какво ще излезе? Ако рече да излезе на втория месец, какво ще излезе? Ако излезе на петия, на шестия, на седмия, на осмия, какво ще излезе? Като излезе на деветия, ще излезе. Разчитай на онова, което Бог е поставил. Спазвайте Божия закон. Говоря в името на любовта. Онзи закон, който съществува в любовта, изисква точно навреме, ни да закъсняваш, ни преждевременно, защото, ако закъснееш в работата, подир тебе ще има напрежение на гърба ти, ще те блъскат; ако идеш преждевременно, отколкото трябва, ще имаш препятствие. Може да идете по-рано на гарата, но тренът няма да тръгне. Ако идете по-късно, той ни най-малко няма да ви чака. Нито, ако идете по-рано, ще тръгне по-рано; нито, ако идете по-късно, ще ви чака. Ще идете точно навреме, най-малко пет минути по-рано, та тренът да ви чака. Не мислете, че може да го заставите. Някой казва: „Аз като се помоля, стават нещата.“ То е тщеславие. Казва: „Аз като се помолих, заваля дъжд.“ Не говорете така. Нищо не е станало. Вие сте взели торба, помолили сте се. Господ казва: „Вземете тази торба.“ Гледам религиозни хора казват така: „Туй ми се открило.“ Оставете какво ви се е открило. Нищо не знае, така му се открило. Господ сега ли ти откри? С туй си се родил, че разправя, че не знаел нищо, сега му открил Духът нещо. Гледам, преди години бях писал една книжка, издадох я, но не си турих името. Един я препечатал книжката и пише какво Духът му открил. Някой ще вземе нещо от Библията, и казва какво Духът му открил. Каквото е открито в Библията, е хубаво, но има неща нови открити. Кажете право, не преповтаряйте нещата. Ако аз мога по един начин да проявя любовта, някой път съм правил разни опити. Дойде някой почетен човек, аз седя на стола, не ставам. Може да се извиня, че не съм разположен, болка имам в кръста, извинявам се. Дойде беден човек, отдалече стана, посрещна го, като че е някой цар. Аз да ви кажа защо. Този беден човек го посрещам, защото любовта носи. Онзи никаква любов не носи – боли ме кръстът. Що не го посрещам? Щом има любов, още от вратата го посрещам. Щом ме боли кръстът, няма любов. Сега ще обяснят, че той е голям човек. Аз считам голям всеки човек, с когото любовта иде. Този човек го посрещам, ставам. Всеки човек, който носи любовта, го посрещам. Аз да ви кажа защо. Казвате: „Защо?“ Понеже е ден, може да го посрещна. Онзи, който не носи любовта, е мрак. Не виждам, не може да го видя, не мога да го посрещна. Онзи с любовта е ден, онзи с безлюбието е нощ, тъмнина. Не го виждам, затова седя на стола, да се не сблъскам. Ако река да стана, ще се изгубя в мрака, не може да намеря стола. Ако река да посрещна един човек на безлюбието, има опасност да изгубя стола. Защо ще го посрещам? Казвам: на всеки човек, който няма любовта, не ставайте, защото е нощ. Щом носи любовта, посрещнете го. Даже един комар, като носи любовта, посрещнете го. Една муха, като носи любовта, посрещнете я... Трите_изкушения

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Произход_и_значение_на_светилника Молитвен наряд за край: Stavai_dushte.mp3 Ще взема само една дума от 20-и стих, 20-а глава [на] Притчи – за светилника. „Светилникът на тогоз, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Вие може да си прочетете сами цялата глава. Всички сте запознати със светилника. Светилникът има едно общо приложение, едно старо произхождение. Във физическия свят се правят разни светилници: стъклени, дървени, железни, златни и прочие. Щом дойдеш до духовния свят, и там има светилник. И природата има светилник. Сега аз ще ви говоря само за светилника, за свещите. Слънцето представя един светилник. Светилникът е емблема. Светилник може да има само там, дето има разумен живот! Светилникът е достояние само на разумните хора. Животните нямат никакви светилници. Казват за рибите, че имали светилници. Да, но рибите сами не си направиха светилници. На тях, като на малки деца, им ги направиха, за да ги употребяват. Но рибите никога не можаха да се възползуват от своите светилници, те ги изгасиха и досега си останаха риби. Светилници имаха и някои млекопитающи, но и те не можаха да ги употребят. Вълкът нощно време употребява своя светилник, но само когато отива да краде. Щом извърши своето престъпление, той загасва светилника си, за да няма никакъв помен от него. И влиза в някоя дупка, като казва: „Не ни трябва никакъв светилник.“ Разумният живот изисква разумно изяснение. Ако ние живеем тъй, както рибите живеят, ако ние живеем тъй, както растенията живеят, ако живеем както птиците живеят, ако живеем както животните живеят, тогава ние ще имаме същите резултати, каквито те имат. И тогава, като кажем, че нашият живот е по-висок от този на животното, човек трябва да живее не като животно. Иначе нашият живот би бил безпредметен, безсмислен. У животните има подтик да станат хора. У рибите има подтик да станат птици, у птиците има подтик да станат млекопитающи, а у растенията има подтик да станат поне растения. У животните има вечно недоволство. Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях. В човека има едно животно, което постоянно е недоволно. Каквото и да му кажат, той казва: „Не го разбирам.“ Аз гледам, някоя муха се научила да влиза през отворения прозорец, но като се затвори прозорецът, започва да се блъска у него. Цял ден се блъска от един на друг прозорец, а вие, като гледате как се блъска, казвате: „Колко глупава е тази муха!“ Ами когато един човек се заблъсква в своите работи и се блъска, не е ли и той една муха, която се блъска от прозорец на прозорец? Щом закъсате някъде, вие сте такава една муха. Вие мислите, че сте човек. Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки. Грехове той не може да прави, но грешки може. Тъй щото, човек, който греши, не е човек, но в развитието си човек може да прави грешки. Този човек може да бъде толкова умен, колкото е умна лисицата или змията. Змията е много умна. Христос я взимал като емблема и затова е казвал: „Бъдете хитри като змиите, а незлобливи като гълъбите.“... Произход_и_значение_на_светилника