Слънчева

Мисъл за деня-14.04.2017г Ние имаме наследени неща. На това, което Адам и Ева са извършили, ние носим последствията сега. Адам дойде пак на Земята. Този Адам беше разпнат на кръста, за да изкупи греховете. Онзи, който викаше: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил!" – той беше Адам. Първият Адам викаше: "Господи, аз съгреших!" Вторият Адам казва: "Не моята, а Твоята Воля, Отче. В Твоите ръце предавам Духа си! Нека да бъде Твоята Воля, както Ти си определил!" Това е послушание. Като добрия син

Мисъл за деня-13.04.2017г Смъртта е освобождение от ограничителното състояние на Земята. И всеки човек, за да се освободи, трябва да умре. Смъртта не е в тялото. Смъртта трябва да дойде в човешкото разбиране. Всяка смърт трябва да дойде в човешките разбирания. Всяка смърт трябва да дойде в човешките лоши чувства – те трябва да умрат. И човешките нечисти мисли трябва да умрат. И трябва да дойдат да живеят чистите ти чувства, онези, с които ще вървиш напред. Всичко нечисто в теб трябва да умре! Трите връзки

Мисъл за деня-12.04.2017г Петър не попита: "Като се отрека, какъв цяр има за това?" Никак не помисли за цяр. А Христос беше приготвил един цяр за Петра. Той предвиди работата. Какъв беше този цяр? Отрече се Петър, както знаете; и после, на третия път, Христос го погледна. Онзи поглед беше целебен. Като го погледна, дойде в Петра съзнанието. Той съзна, той видя къде седеше причината. Петте врати

Мисъл за деня-11.04.2017г Христос виждаше състоянието на Петра, когато той му каза: "Господи, всичките да се отрекат от тебе, аз съм готов да положа живота си за тебе. Имам характер, не съм аз от ония Петровци! Аз съм смел, мога да воювам." За да го опита, казва му Христос: "Преди да пропее петелът, три пъти, ще се отречеш от мене." "Как?! Аз да се отрека?" "Три пъти ще се отречеш." Сега, някой от вас може да каже, че Христос е внушил на Петра, че ако Той не беше му внушил това, онзи не щеше да се отрече. Христос му каза, че три пъти ще се отрече, но не му каза начина, Петър не знаеше по кой начин. Петте врати

Мисъл за деня-10.04.2017г И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които обичат Бога, всичко се превръща в добро.” Апостол Павел казва така, и Христос казва така. Казва Му апостол Петър: „Да бягаме, да не стане това.” Христос му казва: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли пия?” Христос му каза още: „Не мислиш ти - онова, което Бог иска да Ми даде, то може да е страдание, но е за добро.” Смирение ще имаш. Бог може да те лиши от богатство и прочее. Любовта има много образи. Вие не трябва да учите само тази любов, която дава. Веселие и радост

Противоречие например има между религия и вяра. И това е помогнало да се развиваме, като човечество. Религията е човешко изобретение, ако щете институция, власт, а вярата е нещо, което ни тласка да вървим, да търсим нови посоки. Вярата е свобода и Живот, отхвърля институцията. Поне така си мисля...

Противоречията за всеки са различни. Според случая и нивото на съзнание. За някого са лични, свързани с Аз-а, други личностни, психологически и т. н. И ако следваме, че малкото се съдържа в голямото, то например моите малки, дребни на вид противоречия се съдържат в големите, глобалните... Ако се занимаваме с нашите малки противоречия и ги разрешаваме, ползваме ги, като гориво за действия, мисли, развитие изобщо, то постепенно се разширява кръгозора ни... “...Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга...“ “Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа. Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа?“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина. Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш... Противоречията са едно благо в света. В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите. Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!“ Противоречията_в_живота

Мисля си - в големите противоречия се раждат идеите, стремежите, те са двигателна сила. Само Първата причина може да им даде светлина, да ни изясни смисъла.

Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Думата_му_държа -беседа В начало бе Словото – песен Молитвен наряд за край: Ще се развеселя - песен Ще прочета част от 8 глава на Евангелието на Йоана, 55 стих. Ще взема само последните думи на 55 стих: „ Но аз Го познавам и думата му държа”. Може да се познае само абсолютното. Ние отричаме всяко друго познание. Всяко познание, което се изменя, то не е познание. Вие казвате, че познавате някой човек. То е относително дали го познавате. Именно голямото противоречие е в това, че хората казват, че не познават Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нещо, което познаваме, то е абсолютното. И всяка философия, която няма тази основа, е квадратна лъжа. Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. Той може да стане животно, змия, но благороден човек да стане - никога. Следователно когато казва човек за нещо „аз го познавам", туй е реалното, което не се изменя, туй, което търсим. След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим. Ние сме познали много работи, но онова, което трябваше да познаем, не сме го познали. Следователно ние сега се стремим към това познание. Когато дойдем в него, ние ще бъдем свободни. То е, което ще освободи човека. Реалното има тази сила в себе си, че щом го познаем, можем да бъдем свободни. Оттам насетне всичките противоречия, които съществуват, ще изчезнат като пяна. Някой ще дойде, ще ми каже: „Ти де си дошъл? – Никъде. – Какво знаеш? – Нищо не зная. – Колко езици говориш ? – Колкото искаш." Защото досега сме изучавали езиците на всички животни. На всичките животни езиците зная, но сега изучавам езиците на хората. Не всеки от вас знае много езици. Досега на колко животни сте изрязали и изяли езика, знаете ли? Много езици знаете. Аз говоря в малко преносен смисъл. Но да бъдем конкретни. Вие всички, които ме слушате тук, сте като иманяри, вие очаквате да ви кажа къде има заровено богатство. Но аз ще ви кажа едно нещо: действително аз зная де има заровено богатство. Аз съм един своенравен човек, аз съм от тези, които ще кажат истината, но ще ви въртя, ще ви въртя и най-после като умирате, ще ви я кажа. Защото ако ви кажа къде е богатството, да станете богати, аз зная какво ще стане. Вие искате да сте добри хора, но ще си създадете нещастие в живота. Човек може да си създаде неприятности по много проста причина. Дават ви един хубав обяд - вие може да преядете. В такъв случай за предпочитане е да ядете сух хляб, да не си дояждате, отколкото хубав обяд, но да умрете след това. Много хора умират от богатство. Много хора умират от слава. Ако се не лъжа, така умрял един, който, като пристигнал от Англия във Франция, така добре го посрещнали, че от радост умрял. Доколко е вярно не зная, едно твърдение е. Значи, можем да познаем само абсолютното, реалното в живота, което седи в основата на всички неща в нашето съзнание и онзи великия вътрешен импулс на нашата душа. В нашия ум, в нашето съзнание, в дъното на всяка душа седи една способност: туй великото, реалното, неизменното, вечното, което търсим. Всеки един от вас чувствува, че има нещо реално в себе си, което не се мени. Съмнението е един негативен метод, обратен метод, по който може да се познае реалното. Следователно човек, който е на кривия път, той учи реалното чрез съмнение. Той казва: „Може да не е право." Нищо от това, ако човек се съмнява. Самата реалност не се изменя. Реалността, и когато я приемаш, и когато я отричаш, тя си остава една и съща, но твоето положение не е едно и също. Щом отричаш реалността, ти се смаляваш; щом познаваш реалността, ти се разширяваш, увеличаваш. Щом познаваш реалността, ти оздравяваш; щом не я познаваш, ти болен ставаш. Всички положителни и отрицателни качества се дължат на отношението ти към реалността... Думата_му_държа

Мисъл за деня-9.04.2017г Аз ще ви заведа при едно дърво и ще ви кажа: "Това, което Библията пише, това дърво го има. То ражда плодове и ги дава. Не плаче за своите деца, когато вие ги изядете и казва: "Идущата година, добър е Господ, пак ще се родят." Растенията изпълняват волята Божия. Затова и Христос взема като емблема растенията. Той казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Той не взема птичките като емблема. Има нещо опорочено в тях. Даже гълъбът, който минава за чист, Христос не може да го вземе за такъв символ, че да каже, както за лозата: "Аз съм лозата, а вие – пръчките." Като външна фигура, гълъба можем да вземем, но и той си има своите недостатъци. Трите връзки

Мисъл за деня-7.04.2017г Какво е учил Христос? Учил е любовта! Той казва на едно място: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Онова, което Отец ми прави, и аз го правя." Не можете ли и вие да кажете така: "Както ме е възлюбил Христос, така и аз възлюбих вас." Христос не казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз Го възлюбих." Ако вие обичате този, който ви обича, какво придобивате с това? Ти не можеш, в дадения случай, да обичаш човека, който те обича. Ако разсъждавате философски, невъзможно е: ти не можеш да дадеш на човека, който ти дава; ти си гладен и той ти дава. Към извора

Мисъл за деня-6.04.2017г Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята". Няма да правиш вече разлика. Трите плода

Мисъл за деня-4.04.2017г Най-първо, поправете своите погрешки, защото всяка една погрешка е една възможност да се повдигнете, като я поправите. Божествената справедливост

Мисъл за деня-3.04.2017г Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си. Как трябва да я признаем в себе си? Някой път вие си признавате погрешките, но като адвокатът, който прави пледоарии: ще тури нещо за извинение. Казва: "Аз направих това, но при такива условия! Нервен съм, неразположен бях." Това са оправдания! Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува. Опити

...На какво се дължи човешката интелигентност мъчно може да се определи. Човешката интелигентност се дължи на голяма мозъчна площ или както казват учените, колкото повече гънки има мозъкът, толкова човек е по-интелигентен. Ако може да се отвори мозъкът и да се разпростре като едно платно, колкото по-голяма площ има то, толкова по-голяма е човешката интелигентност. Повече впечатления възприема. Следователно и повече съобщения има за невидимия свят. Защото трябва да знаете, че клетките, от които е образуван човешкият организъм, това са живи, разумни същества, те са създадени но същия начин, както е създаден и човекът. Те имат външно общение със света, хармонични съобщения с външния свят. Първо, те имат съобщения помежду си; между две клетки има течения, хармонични течения. Когато тия хармонични течения вървят правилно, имаме здравословно състояние. Когато се наруши хармонията, настава болезнено състояние. Ако би се увеличило вашето зрение, вие бихте видели, че от хората излизат ред течения. Вие ще видите някой път, че от организма излиза цяла една гъста материя като река. Даже някои хора миришат. Смрад излиза от тях. Ти, след като си в общение с този човек, се усещаш крайно неразположен. Тази миризма си я попил в себе си. Срещнеш един добър човек - благоухание излиза от него, като един бистър поток. Ти си бил малко неразположен, но се връщаш след такава среща добре, оздравееш, освежиш се. Този човек от своята чистота, от своята енергия ти е предал нещо. В този смисъл ние сме резервоари на енергия, на Божествена енергия. И всеки един човек трябва да приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трябва да предаде на другите хора - това е правилният живот. Сега всеки се огражда и казва: този е лош, онзи е лош. Искате да живеете само за себе си. Така ще се задушите. Ако дълго време живеете в една стая със затворени прозорци, херметически затворени, онзи въздух ще се поквари и вие ще умрете. Вие трябва да отворите прозорците, да възприемете друга енергия. Казвам: ако това обновяване не става в нас, ние ще се задушим. Съвременното общество ще умре от задушаване. Казвате: „Как тъй? Затворете прозорците, течение има, да не се простудим." – Течението, което иде отгоре, никога не може да простуди човека. Едно течение, което иде отгоре, от главата, не ни простудява. Всички течения идват отгоре надолу. И всички трябва да се поставим така, че да ги възприемем. Ние се простудяваме по единствената причина, че като живеем в много топла стая, разширява се тялото, поглъща повече топлина, отколкото трябва, и вследствие на това излъчва повече топлина, затова се простудява. Никога тялото не трябва да поглъща чрезмерно топлина, нито пък да изстива повече, отколкото трябва. Две крайности има, човек може да се простуди и в единия, и в другия случай. Може да се простуди и когато съзнанието му не е будно. Вечерно време, ако му е студено, да изпие две-три чаши топла вода. Някой казва: „Урочасах." Това урочасване не е нищо друго, освен ако е пил студена вода и тя е погълнала голямо количество от неговата топлина, вследствие на това кръвоносните съдове са се свили и тия енергии, които текат в тялото, не текат правилно, затова той усеща едно стягане. Ако е имал топла вода в термоса или ако е имал търпение да стопли вода на примуса и да пие, хич не щеше да урочаса. Тия работи вие ги считате за маловажни. Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света. Че Христос дойде най-първо да ни научи как да мислим, как да чувстваме правилно. Христос дойде да ни научи как да постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот. Някой казва: „Аз съм енергичен човек." – Няма нищо лошо в това. „Ама аз съм с пламенен характер." – И то не е лошо, с пламенен характер да е човек. Защото пламенният характер е отличен. Пламенният характер дава пламъци. „Аз съм, казва, жив характер." – Отлично нещо е животът. „Ама той е много мрачен." – Има норма в живота. Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действуват правилно, ти усещаш приятно настроение вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре. То е нормата, която трябва да спазваш - приятно настроение да имаш на духа. Ти почнеш тъй, но си казваш: „Пази се, че туй настроение може да се измени." Че ти всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота. Имаш един приятел, за когото ти казват: „Не му вярвай, защото утре може да ти изневери." Имаш един учител, за когото казват: „Не му вярвай, той може утре да ти измени." Туряш си тогава отрицателни мисли в главата и започваш да се пазиш. От кого ще се пазиш? От учителя, защото може да те скъса. Какъв интерес има един разумен учител да скъса ученика? Някой път може да се зароди такова желание, но при този естествен начин, когато един ученик изучава добре предмета, който учителят преподава и има любов към учителя си, няма абсолютно никаква възможност учителят да го скъса. Учителят има най-доброто желание ученикът да изкара добре. Неспособните ученици в училището си създават едно мнение за учителя и мислят, че той взема страна. Но този учител, както си го представят, той може да се справи и с най-лошите ученици. Той ще внесе най-хубавите мисли в онази жлеза, която регулира дейността на мозъка и лошият ученик ще стане прилежен ученик. Липсва нещо на тези жлеза в мозъка, тя е изгубила своята първоначална пъргавина, няма достатъчно енергия, затова някои ученици имат една вътрешна леност. Аз съм виждал много пъти учители, които без да знаят правят това несъзнателно. По времето, когато правех своите научни изследвания, казвам на един учител: „Извади този ученик. – Той е голям лентяй." Казвам му: ти го потупай в еди коя си част, по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик." Направи това и след време ще ми кажеш резултатите. Изправя се, изправя се ученикът и казва: „Способно момче ще стана!" Всеки от вас може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставиш настрана. Тъй както ти казвам направи и ще видиш, ще опиташ какъв ще бъде резултатът. Аз в това дете виждам умствените му възможности. Челото му виждам. Има известни признаци, че то скоро ще се събуди, остават му още няколко месеца. Той ще се събуди и ще стане добър ученик. Психологически всеки трябва да бъде подготвен, да знае тия неща. Те са необходими, за да се избавим от всички нещастия в света, които сега съществуват. За пример, вие се интересувате какъв ще бъде изходът от живота. Отлично. Светът го очаква едно велико бъдеще, което не са го мислили и не са го сънували хората. Ама за кои? За онези, които вярват. Доброто е слязло в дълбините на човешкия живот и разклаща целия строй. Всичките тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира. Както когато вие туряте тор върху някои растения, тия растения го разработват, преобръщат и преобразяват. Злото, което усещате, е едно напрежение. Някой път усещате голяма болка в зъбите. Тази болка е борба между положителните и отрицателните сили в природата. Положителните сили асимилират, превръщат отрицателните. Докога ще продължи болката? Докато всичко отрицателно се превърне и се постави в хармония. Болката тогава ще престане и ще мине. Ако някой път се образува нагноясване, ще изтече и болката ще мине. Изисква се вътрешно бдение, положителна вяра в онази абсолютна разумност, която съществува в живата природа. Онези от вас, които са материалисти, да вярват че има врата, от която може да излязат. Дали вие знаете това или не, то е друг въпрос. Тази врата може да се отвори и вие може да излезете. Няма да остане нито един материалист, който да не излезе из своя замък навън. Няма да остане нито един идеалист, който да не види, че пукнатината има връзка с външния свят. Не тъй, както сега вярва. Някой казва: „Ти вярвай, че това ще се докаже." Не, суеверието иска да се докаже. Вярата не иска никакво доказателство. Вярата не е нещо сляпо, вярата е нещо разумно... Според_делата

Благодаря за беседата! Чудесна е! .... Сега говорим за истината. Когато говорим за истината, нямам предвид да нападам някого; но когато се произнасяме за известно художествено произведение, по всички правила, които съществуват в разумната Природа, аз ще се изкажа тъй, както трябва да бъде. Дали е в художеството, музиката, математиката - има известни правила, които не може да се пренебрегват и отминават. И в туй отношение всеки един човек трябва да бъде внимателен, нито да увеличава, нито да намалява. Той трябва да постави във фактите известни норми, по които да се отличава. Ако ти мислиш както другите хора, тогава къде е различието между теб и тях? Поне в един момент трябва да се отличаваш коренно от всички хора в света. Твоята мисъл трябва да се различава така, че да няма друго същество, което да мисли като теб. Ти си човек, в този момент ти си онзи, който ще кажеш: „Аз съм!" Няма ли такъв момент, ти си вече един обикновен човек, едно обикновено същество, което ходи по общото течение. Това не ви го казвам като упрек, изнасям истината. Аз искам да ви направя една връзка с живота. Моята цел не е да повтарям като автомат едни и същи неща. Това не е знание, не е и моя работа да повтарям, че Бог е благ, те Бог е Мъдрост, че Бог е Истина. Това е тавтология. Да повтарям, че аз съм добър, няма смисъл. Кому ще повтарям, че съм добър? Отде могат да знаят хората дали аз съм добър или не, дали вие сте добри или не? Пътник съм, приемеш ме вечерно време - ти си добър човек. Обираш ме - лош човек си. Кажеш една добра дума, насърчиш ме - добър човек си. Вземеш, че ме наскърбиш - лош човек си. Вземеш дрехите от гърба ми - какъв човек си. Облечеш ме, на човешки казано - добър човек си. Добрината е нещо реално. Някои хора искат да я определят като нещо субективно. Не, тя е конкретна. Добрината седи в малките, микроскопически, но реални неща. Ти не можеш да бъдеш добър, без да направиш добро. Може да мислиш, че си добър, то е друг въпрос. В туй, което си направил, твоята мисъл трябва да бъде права. Има едно отвлечено добро, когато моята мисъл е права по отношение на други същества. Понеже моята мисъл има един свят така реален, така конкретен, така материален, както една постъпка във физическото поле. Едно мое чувство, което тук може да не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постъпка. Следователно отвлечените работи са по отношение на един друг свят. Нашите мисли и чувства са отвлечени по отношение на физическия свят, но по отношение на един възвишен свят именно постъпките ни са отвлечени. Ако вие влезете между същества от невидимия свят, ще видите, че там мисълта е тъй конкретна, както са постъпките тук. И тогава, вашите постъпки на Земята там ще бъдат отвлечени. Там мисълта е важна. Понеже на Земята сте едновременно в тези светове, макар че мислите тук не са тъй конкретни, те са дадени, за да се изпълни известна постъпка. Мисълта е причината и чувствата са силата, за да се изпълни тази постъпка. За нас тя е едно реално проявление. Имаме отношение, затова тя е реална. Но всяка една постъпка съдържа в себе си мисъл. Всяка една постъпка съдържа в себе си чувство. Та казвам: ние трябва да имаме едно правилно схващане за реалността на нещата, която постепенно прогресира. Има и една реалност, която постоянно се повтаря. Вземете речта на един оратор, записана на грамофонна плоча. Като се тури плочата, тя се върти и речта се повтаря. Говори този оратор. Туриш веднъж плочата, туриш я втори път, трети път, десет пъти я туриш и тя казва все едно и също нещо. Умна била тази плоча! Плочата разбира ли, че тя говори? Никак не разбира. Когато някой мислител мисли, че света можем механически да го обясним, това значи да се обясни само плочата. Казвам: действително, материални са плочите, не съзнават като говорят, радват се, без да знаят, че се радват. Така и в света има известни отношения, които мязат на тия плочи. Вие някой път се мъчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите пред хората, че плачете. Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очите си, за да се представи, че плаче. Питам: един човек, крито е наплюнчил очите си, за да се покаже, че плаче, какъв плач е този? После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. Накрая един ден си купил една пила. Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал да реже кофара. Питат го: – Какво правиш, Настрадин Ходжа? – Свиря на кемане. – Ами гласът му къде е? – Гласът му утре ще излезе... Разбира се, все таки, за един музикант имат авторитет критиците. За един, който нарежда законите, и за него имат авторитет критиците. Те определят какво е възнаграждението за извършената работа. „Всекиму според делата". Ние се намираме в един свят, дето трябва да разрешим един важен въпрос, Има въпроси, които трябва специално да разрешим. Каквото е извършил Христос, Той го е свършил много добре. Какво трябва да свършим ние, на това да се спрем. Защото всеки един от нас трябва да свърши нещо. Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос да вярвате в Него? Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това? Какво мога да се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали? Какъв резултат е това? Силата на мисълта седи в онова единство на хората да мислят по един правилен начин. Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност. Тъй седи истината. Дали вие вярвате в това или не, то е друг въпрос, но туй е една истина, която ще проверите. Мнозина от вас знаете това. Някои го знаете, защото сте го опивали, някои не го знаете. Казвате: възможно е. Имате едно съмнение. Аз наричам истина само това, което сме проверили, знаем положително, можем да опитаме. За пример, вземете съвременната литература. Представят хората като материалисти и идеалисти. Казват: той е материалист, а онзи идеалист. В моя ум аз не виждам много голяма разлика между материалисти и идеалисти. Много малко различие има, микроскопическо. Цели томове има написани върху понятието за материалистите и понятието за идеалистите. Да ви представя една картина. Материалист и идеалист живеят в един замък, имат две стаи най-модерно направени, с осветление, с модерни бани, с кухни, всичко имат, нищо не им липсва. Но капаците на прозорците са съвсем затворени отвън и те нищо не знаят за външния свят. Те мислят, че в тези стаи е всичкият живот. Тъй са раждат и умират ред поколения материалисти и идеалисти. Говорят за лампите, говорят за светлината, която ги осветява, но не знаят, че тя има отношение към външния свят и казват: „Само този свят съществува. Тъй сме го намерили." И идеалистите имат същите удобства. Само че по едно нещастие при тях има малка пукнатина в стената, влиза нещо от външния свят. Гледат, иде една светлина отвън. Нищо не виждат, но казват: „Има нещо отвън!" И разправят на материалистите, които им казват: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нещо." Едните пишат един том, другите пишат друг том, спорят за пукнатината. Но и едните, и другите имат удобства, живеят еднакво; различието е там, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази светлинна, която се промъква в ума му. Но един ден, без те да знаят в замъка се промъква трето лице. Аз го наричам същество от Божествения свят, или да кажем един окултист. Той няма нито лампа, нито свещ. Учудват се те: – Ти откъде дойде? Как влезе вътре между нас, в нашия свят? Той казва: – Господа, оставете вашата пукнатина, аз ще ви изведа от вашите стаи. Има цяла врата, през която ще ви изведа. Вашите светилници, чрез които вие се осветявате, вашият огън има отношение към външния свят. – Може ли? – Може. Ако искате още сега може да излезете. Той отваря вратата и ти извежда навън. Питам тогава, де останаха материалистът и идеалистът? Умряха и станаха окултисти. Какво значи да познаеш истината! След като познае човек истината, той не е нито материалист, нито е идеалист. Другият начин на разсъждение е следният. Отишла една пеперуда при цветята. Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на някоя знатна дама. Дори нито една дама няма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда. Пеперудата има 40-45 цвята на дрешката си - голямо разнообразие. Облекли се цветята и те в пъстрите си дрешки и й казват: – Не ни върви... Тази година се народиха едни такива като червеи, че лазят отгоре ни, изпоядоха ни. – Тъй ли? – казала пеперудата. – Тогава ще дадете заявление до Господа да премахне тези червеи. Отишли, дали заявление на Господа, че гъсениците им изпояли листата. Господ казал на пеперудите: – Ами че вие сте излезли от тези гъсеници! Така и вие се оплаквате от онзи лош човек, от престъпника, но вие сте излезли от него. – Да се премахне той, да се махне от света! Като се махне той, ще се махнеш и ти. Вие казвате: „Защо Господ търпи тия лоши хора в света!" Аз бих запитал защо и вас търпи, като имам предвид личния живот на хората. С нашите криви разбирания ние си създаваме ред нещастия, ред тежки преживявания и затова не усещаме хубавия, красивия живот, който имаме и не можем да живеем тъй, както трябва. В новия живот трябва нови мисли да влязат у нас, да видим съотношението между нещата, да преценим точно какво имаме и какво е излишно. „Най-първо трябва да се проучи защо злото съществува в света, защо неправдата съществува, този ред и порядък защо съществуват!" - Въпросът не е там, че злото съществува в света. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата в една фабрика като се въртят, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трябва, да задвижва машините, но тази сила може да бъде нещастие за едно дете, което не разбира законите и може да си тури пръстите между колелата, че да му ги откъснат. Тогава какво ще кажете, колелото да се не върти ли? Това дете не трябва да влиза във фабриката да върти колелото, трябва да бъде внимателно, да гледа отстрани, да не пипа. Злото седи в незнанието как да се справим с известни сили, които съществуват в света... Според_делата

Мисъл за деня-31.03.2017г Музикалният живот е най-красивият живот, който съществува на земята. По-красив живот няма от Божествената хармония. И като дойде един ангел, ще привлече вниманието ти. Ти не искаш да отвориш сърцето си, той изпява една песен, втора, трета и ти отвориш сърцето си - трепне ти сърцето. Хубаво пее ангелът. Добри певци са ангелите, много добри певци са. Ние всички трябва да бъдем добри певци. Като кажеш нещо, кажи го музикално, с пеене. Божествената справедливост

Мисъл за деня-30.03.2017г Някой път казваш: "Аз не съм добър." Свържи се с добри хора и ще станеш добър. С каквито дружиш, такъв ставаш! Когато Бог взе човека и го направи по свой образ и подобие, човек стана подобен на Бога. И извади го от тия условия, в които се е намирал. Като го направил Бог по свой образ и подобие, и ангелите се заинтересували от човека. Казвам: Дръж се сега в общение с ангелите. Като добрия син

Мисъл за деня-29.03.2017г Какви са ангелите? Те са най-добрите същества! Като срещнеш един ангел, с години ще го помниш! Той няма да те погледне така, отвисоко. Ще те погледне особено, ще те хване за ръка и ще ти направи нещо. Веднага ще ти влезе в положението, и като го срещнеш, всичко ще ти тръгне напред, ако си болен, ще оздравееш. Това са ангелите. Носят навсякъде светлина, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Това са ангелите! И всички добри хора в света са все проводници на ангелите! Някой път средата е толкова груба, че един ангел не идва с тялото си, но той ще влезе в някой човек, та чрез човека ще действа – ангелът и човекът, двамата заедно ще работят. Като добрия син

Мисъл за деня-28.03.2017г Съвършените същества от невидимия свят чакат с години да им се яви най-малкото условие, да им се яви някоя мъчнотия, с която да могат да се справят. Чакат за работа! Там всичките са щастливи, но искат да направят нещо, да се проявят. Пращат те да повдигнеш някоя душа на Земята, да разбереш великите пътища, по които душите се повдигат. И тогава великата Божия Мъдрост, която ръководи този човек чрез ангела, ще има общение с човека. И този човек ще се повдигне. През ангела ще минават Божиите блага и ще дойдат в човека. Опити

,,Ние не разбираме, че сме невидими... Не разбираме, че независимо от всякакви дефиниции за него, животът е преди всичко драма на видимото и невидимото. Мислим, че само видимият свят е реален и има своя структура и не допускаме, че вътрешният свят, познат ни като мисли, чувства и въображение, също може да има реална структура и да съществува в своето пространство, дори ако то не е достъпно за сетивата ни."Морис Никол, ,,Живото време"

Мисъл за деня-27.03.2017г Ти казваш: „Какъв ще бъде ангелският език?” Ти, като научиш ангелския език, ще се научиш как да служиш на Бога. Всеки от вас може да научи ангелския език. Като искаш да служиш на Бога, ангелски език ще знаеш. Първата мисъл - да служиш на Бога, то е първата дума на ангелския език. Най-съвършеният идеал

Излизам от темата, но наистина лекциите на Щайнер, а и цялата западна култура помагат за развиване на ума. Учителя говори вече на душите, помага да се развие сърцето-Любовта и да се обедини с разума. Говори ни за самовъзпитание... Пак за реалността. Мисля, че за всеки е различна, защото е свързана с вътрешния ни свят, с преживяното и разбраното, опитано в Живота. С търсенията и интересите ни...

Пример: Предстоят избори. Двете беседи- “Жал ми е за народа“, и “Пред всичкия народ“, дават насока за нас, българите. Има съвети за управляващите. Но е факт, че Учението все още не се приема от всички и с това само си пречим, спъваме се. Разбира се, всичко е за добро. Някой ден ще просветне за всекиго.

Благодаря, за темата! Понякога, в слаби моменти, когато имам спад на енергия, даже отчаяние, се появява някой или нещо-ситуация, които ми помагат да се съвзема. Тогава си казвам, ето не съм сама, има толкова много души, заедно сме. Подкрепяме се. Реалността е опитност, нещо преживяно. Чета беседа от Учителя, появява се случка, изживяване и Словото вече е реалност... Т. е. разбирам думите, явява се светлина в ума, изпълват се със смисъл. Важно е все пак да търсим, да вярваме, да сме с пробудено съзнание и тогава решенията, помощта не закъсняват.