Приятели, чела съм Лазарев, четох Е. Блаватска. От любопитство се запознах с Йога. Обичам да чета и т. нар. - художествена литература, в която са описани различни техники и опитност / П. Куелю, Ш. Маклейн, Е. Мулдашев и др./ Бях се запалила да се запиша на курс по "Метода Силва", но ме разубедиха /може би за добро/. Смятам, че учението, което ни е оставил Беинса Дуно е най-пълно и подходящо за нашата народопсихология. Западните учения представят духовното израстване като нещо отделно от настоящия свят, т.е. човека да се откъсне, отрече от физическия свят. Докато Учителя ни дава методи за работа във духовен план, но и да не се откъсваме от живота в настоящия момент. Или "Бъдете в този свят, но не от този свят", /това е заглавие на книга за Слава Севрюкова, което препоръчвам/. Също много ми допада помагането и обмяната на опит между братята и сестрите, има общност, единение...
Докато на Запад духовното израстване сякаш е самоцел Но може и да се лъжа, така съм го усетила.
Подкрепям Пришелец, че трябва да има хармония между ученията и всеки да намери това, което чувства най-близко. Едва ли Учителите искат да се измерват кой е по-!
Българите сме доказали още с идването си на Балканите, че приемаме всяка вяра и всеки Бог /нали е Един на всички ни/