Слънчева

Отдавна вече всичко е казано няма стих нито проза различни. Най-великото, най-просто е и не трябва да бъде доказвано, че в доказване на Великото сме безлични... За всеки има индивидуален план, Бог се е погрижил за всички. За всеки е най- доброто, стига да го види... Хубав ден на всички

Аз лично за Бил Гейтс няма да се притеснявам. Неговите знания са прекрасни, докато дават нещо на света. От там нататък е Его, трупане на пари... за сметка на гладуващите, на които ще хвърли жълти стотинки и не от човеколюбие, а за да подхрани Егото си... Това е неговият избор. Едва ли някой от нас не би помогнал на някого, да го нахрани, но той ще го направи, дори и да даде последният си залък... Когато спящите се събудят ще ни разберат, а до тогава нека си правят предположения

Правилното дишане е много важно. Тази беседа е ценна и е хубаво каквото можем да приложим. Аз исках да попитам дали някой е виждал енергията между растенията и дърветата. Дали това е прана? Прилича на дъжд, но се вижда само сутрин и вечер. Надявам се не си внушавам.

Според мен това е "навлизане" в еволюцията. Сега започваме да се връщаме към Него. Заедно, все повече. Събудени и щастливи. И май наистина инволюцията ни е дала средствата за обратният път

Да, това са думите, а Словото е невидимата нишка, която им придава заряд. Когато не просто чуваме думите, а ги долавяме със ума и сърцето, между нас е Словото...

Благодаря Мекота! Нещо казано простичко, но събрало цял живот...

За мене никой не написа стих с мойта болка никой не заплака. А аз за вас проливах сълзи и моите мичти за щастието земно бяха. Не съм жената сънища тревожила, аз своите копнежи скрих. Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила мечтите ми превръща в стих... '99г.

Благодаря, Валентин! Но когато дори и тогава ни мислят за Когато забравях собстваната си болка и проблеми, за да помогна, за да не се чувстват зле, точно тогава ме окачествиха като Според мен и това беше изпитание. Когато си давал приятелство, обич и ти отговорят със лошо, да съумееш да запазиш Любовта, да не се озлобиш... Колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по- големи са изпитанията...

Да не ти пука Донче, и аз с това желание и намерение да съм мека и добронамерена с хората си спечелих завист и злоба от "приятели", защото ме дали за пример. Каква трябва да е жената и как да се отнася с децата... Обвиниха ме, че съм искала да свалям мъжете, и че съм лицемерна... Само децата разбират чистите намерения, но какво да правим с възрастните? Как да отворим техните очи?

За съжаление неадекватно поведение има и от страна на учителите. Днес синът ми за първи път е имал география. Госпожата влязла в друга стая, а не в определената , /която знаели децата/. След като не я намерили 6-7 ученика отишли да попитат в учителската стая защо нямат география и дали ще има учител /учат вече от месец/. Междувременно някои ученици си тръгнали, но сина ми с още 6 деца и дежурна госпожа влезли в случайна стая, където намерили госпожата по география. Тя им се развикала, че не знаят кога се влиза в час, и че сигурно са искали да избягат... Тези, които са искали да си тръгнат, просто са си тръгнали, но за да не е виновна тя, че е сменила стаята се е скарала на децата, които все пак са искали да влязат в час... Много често сме свидетели, как неосъзнати хора, прехвърлят проблемите си върху децата. Когато, човек не живее в мир със себе си, не може да бъде обективен. Донка е права, че има много деца, които искат да получат внимание, обич, които са им липсвали в къщи. Но когато попаднат и в училище на незаинтересовани преподаватели?... В другите градове наистина сякаш е по-спокойно. Хората имат по-мило и добро излъчване. Истината е, че ние, родителите, възрастните съсипваме децата си, програмираме ги с нашите вече невалидни разбирания. Толкова се стараем да ги направим възрастни, че те не знаят дали са деца, дали може да правят детските си бели или, за да угодят на възрастните правят какви ли не глупости... В нашият блок всички деца идваха с проблемите си при мен. Играехме лятото народна топка, но възрастните решиха, че след като те враждуват помежду си и децата трябва да не си играят. А с мен възрастните почти не разговарят, защото им казах истината. Но... И моят син в училище все беше бит. Даже един ден класната му /в 4клас, а сега е 9/, ме извика и ми каза, че нещо детето ми не е наред, защото не отвърнал на ударите на 2 момчета. Обясних и, че винаги съм го учила да не удря. Реакцията и беше: " Ми то нали едното ви дете има проблеми, сигурно и това..." Какво можех да и кажа? Просто си тръгнах. Когато завърши 4 клас имаше 4-5-ма родители, които и купиха микровълнова печка и техните деца бяха прекрасни. Не се срамувам от сина си, защото, макар че понякога си мисля, че съм го направила аутсайдер, той е просто добър човек. Той единствен беше приятел на дете, което имаше проблем с усвояването на уроците, а другите им се подиграваха. Стига негативизъм, не мога да променя света, а само себе си. На всеки, който е имал проблем и ми е поискал помощ съм помогнала. Понякога до глупост, но всеки сам избира...

Хубав въпрос. Винаги съм имала чувство за хумор, обичам и самоиронията. А закачките и дребните номерца са ми любими, но ми се карат сериозните възрастни за тях. Обаче Много ми харесват и шопските закачки. Те са си точно надсмиване над собствените слабости...

Според хомеопатията Когато 1-2 поколения натрупват неправилно разбиране за живота, има определени психически/енергийни изкривявания. Те преминават в тялото на човека, а от там и в гените му. Получават се аномалии при плода/бебето. Това е и карма. Знаем, че децата изплащат грешките на родителите си. Според мен това е механизма. Злоба, завист, страх, ревност се натрупват в определени органи и се предават генетично... Болестите са Божие благословение, т. е. Бог чрез тях ни дава шанс да се поправим. Но най-страшно според мен е когато частицата от теб страда, т. е. детето ти. За мен това беше най-голямото наказание и благословение едновременно, защото намерих път, който да изведе и мен, и хората около мен в по-светъл и осмислен живот. Това беше моята голгота, но благодарение на любовта и усмивката на детето ми я преминах. Осмисленото страдание ни води към излекуването...

Благодаря за темата. Тя отдавна се налага, но уви, почуква се на дърво да не ни стига, говори се 3 дни и толкоз... Мислила съм по тези въпроси, защото имам деца, и защото обичам децата. Но истината е, че не знам от къде да се започне. Може би все от някъде и с Любовта, пък все нещо добро ще излезе. Още от семейството идват проблемите. Всичко е взаимносвързано, а плащат децата. Възрастните са или в борба за насъщния, изнервени, несигурни и озлобени... или са обзети от Е. Мулдашев, "В търсене града на боговете" Колко липсват разбирането, любовта, желанието да помогнеш... Нима е нормално хората да са постоянно недоволни, сърдити, мразещи? Агресията струи отвсякъде. Още преди 7-8г. един приятел, който живее в Германия каза, че в детските градини играчки пистолет, пушка, нож, не се допускат. А ние раздадохме на децата си истински оръжия, за да се чувстват уверени и силни. Напътствия от рода-Ти си по- добрия, набий го, за да му вземеш страха... или разговорите между деца на 5-7г., които обсъждат само кой каква кола кара, какъв GSM има... Бедата и то огромна е, че няма личности, няма хора, които да служат. Има алчност и грубост... И все пак съм оптимист. Децата трябва да растат в здрава среда с хармония и любов. Но това е бавен процес. Трябва да се говори, да се казва истината, за да започне пробуждане в умовете на тези, на които вече им е писнало...

Благодаря на Кристиян и Валентин за хубавите постинги. Учим се, понякога постигам нужното спокойствие, опитвам, боря се. Знам, че е страхотно пълното очистване, но за сега не ми се отдава да е постоянно. Не се отказвам, важното е, че съм служител... Хубав ден на всички!

Добре дошла, kirau! Щом търсиш е добре, това е първата стъпка. Но Макс е прав, важно е ти какво искаш да внесеш в някоя школа, която и да е тя. Щом се стремиш към Любов и хармония, ще намериш пътя. Но не чакай да ти дадат отвън, давай ти частица от себе си и ще се получи. Нормално е да си неуверена и объркана и аз се чувствах така, но когато усетиш братската атмосфера в този форум и че никой не мъмри другия, а просто споделяме и обсъждаме, може би ще ти хареса. Желая ти Мирът да е в теб, Светлината да те води и усещай Любовта.... Хубав ден на всички!

Здравей и добре дошла! Тук сме се "събрали", все търсещи сме. Аз не познавам никого лично, но това не ми пречи да ги чувствам сродни души и да ги обичам. Хубаво е, че "бандата" се увеличава

Ами нали като се стигне до противоречие, има хипотеза, мислене, анализ и се ражда истината Важното е да няма "клеймо", а "работна хипотеза"

Подобен пример се дава в "Духът на хомеопатията", Р. Шанкаран. Той казва, че ако човек някога е преследван от лъв, у него остава страхът. След време може да се уплаши от котка и организмът му да реагира така, сякаш е видял разярен лъв... Значи нашето подсъзнание си прави шегички с нас. От нас се иска да го контролираме. Т. е. възприемането ни за света е субективно, като се има предвид, че средата има роля в живота ни. Значи, изчиствайки предположенията /и страховете си/, ние се лекуваме.

Със сигурност разумното страдание води нагоре. Т. е. Да разбираме какво ни се казва, какво трябва да променим. Това е придобиване на опит. С Любов и постоянство

"В изпълнение на Волята Божия е смисълът на човешката душа!" Преминавайки през предположенията / те са част от пътя/, човек с пробудено съзнание разбира тяхното отрицателно влияние и започва да ги чисти. Наистина, както каза Донка, не е лесна работа, но все пак да не се отказваме. Ще напиша цитат от една беседа, дадена в друга тема /и без това темите се преливат/. "Което оправя", Б. Дуно

Е. Блаватска, Езотеричен речник И аз като "патило" ще кажа да, има магии. Това е въздействие чрез мисълта от много силни хора, (за съжаление използват тези способности само за личен интерес и управление на "спящите", в много случаи за користни цели.) Месмеризъм, (виж Е. Блаватска, "Индийските магьосници от сините планини") беше приложен върху мен и макар да знаех, че се случва нещо не бях наясно какво точно. Но изпращането на Любов към тези хора, прошката, искрената молитва "Отче наш" дадоха резултат. Както казва Учителя " Всичко се превръща в Добро!", когато разбереш какво ти се казва с тези изпитания. Това е и начин да преминеш на следващ етап от развитието си. Важното е да го прави с Любов!

Здравейте Мекота! И аз съм нова във форума, отскоро споделям. В началото не знаех от къде да започна, дали ще ме приемат. Бях неуверена, защото много хора са ми се присмивали за убежденията. Наистина, права сте, в пъзела за всеки има място. Всички имаме различна опитност и това ни прави уникални. И аз съм пристрастена, щом сина ми стане от компютъра, сядам аз. Неприемането и отхвърлянето от някои е просто изпитание, приемете го така. Най-важна е нашата увереност и приемане на любовта вътре в нас... както и раздаването и...

Да, човек трябва да бяга от тщестлавието. И да работи, работи. Да раздава себе си. Самооценка е нужна, но истинската ще ни я дадат накрая. За това е казано: "По плодовете им ще ги познаете!" По работата, която вършат... Ние сме само служители.

Багира! Преди време в едно интервю за децата и проблемите, посъветвах родителите/възрастните да четат приказки. В тях има толкова поуки. А и винаги доброто побеждава