Само тогава може да усетим, да си спомним за Шамбала и Агарти. Тогава можем да "четем" и черпим от Световното информационно пространство. Всичко е енергия и ако сетивата ни са настроени на нужните честоти "четем", "чуваме", "виждаме".
Всички имаме определени задачи и е важно да ги изпълним, колкото и малки да са те са важни. Поставени са ни от Бога...
Дано всички да можем да се поздравим с изпълнение на задачите си. Лошото е, че ние българите наистина /както казва Учителя/ не можем да работим задружно и все гледаме другите, а от Бога все сме встрани. Само като ни припари под краката се сещаме какво трябва да правим. Его, его...
Старобългарският език има особен заряд. И за него Учителя е казал, да не се променя, ама чуждопоклонничество