Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    712

Всичко добавено от Слънчева

  1. Само тогава може да усетим, да си спомним за Шамбала и Агарти. Тогава можем да "четем" и черпим от Световното информационно пространство. Всичко е енергия и ако сетивата ни са настроени на нужните честоти "четем", "чуваме", "виждаме". Всички имаме определени задачи и е важно да ги изпълним, колкото и малки да са те са важни. Поставени са ни от Бога... Дано всички да можем да се поздравим с изпълнение на задачите си. Лошото е, че ние българите наистина /както казва Учителя/ не можем да работим задружно и все гледаме другите, а от Бога все сме встрани. Само като ни припари под краката се сещаме какво трябва да правим. Его, его... Старобългарският език има особен заряд. И за него Учителя е казал, да не се променя, ама чуждопоклонничество
  2. Когато човек се е осмелил да разрови достатъчно надълбоко себе си. Когато не се страхува от истината и когато е "събудил" онова сетиво, вътрешното си око може да си спомни... Учителя Б. Дуно е дал начин да изследваме и наблюдаваме себе си. Четете "Страници из духовната биография на българите", гл. 2 С постоянство и Любов всеки може да си спомни...
  3. Моето мнение е, че ваксинациите са вече отживелица. Те са създадени за друго време и други условия. Човешкият организъм се променя, но не и ваксините. За това зачестяват и аномалиите (страничните реакции/увреждания) на децата. Във Франция вече не са задължителни. Хомеопатията дава нужните защити на организма. Тя е бъдещето, но всичко ново и прогресивно навлиза бавно в консервативните научни среди. Лекарствената индустрия няма интерес да има простички, революционни решения за лечение. Но това е бъдещето.
  4. Попаднах на сайт за индиговите деца.( Бориска-человек с Марса.) По цял свят се раждат надарени, феноменални деца, с друга ДНК-а. Май това е бъдещето
  5. Да, уточнението/продължението е верно. Днес ми е толкова спокойно и весело. Изпращам на всички любовта си приятели.
  6. И аз съм в началото, но когато има и други, а ще има и още, (дори ми се струва, че знам кои са) пътуването е още по-красиво.
  7. Амин! Не зная от къде произлиза, но има заряд, като стена срещу злото. Доколкото знам я има в много езици. Може би е част от онзи, загубеният език. Амин- Да бъде! Не знам защо но имам асоциация с прабългарин на кон
  8. Огледалото ни е дадено, за да разберем/познаем доброто и злото. То е следствие от ябълката на Ева. То е ограничението, което сами си слагаме. След като счупим огледалото намираме реалността, връщаме се при Отца си.
  9. Осмисленото страдание ни дава най-много. Благодаря на Бога за тях и на всички, които са помогнали за това да съм такава, каквато съм. Поздравявам те Синева! Добре дошъл!
  10. Днес ми се стори в кратък миг, че се чувствам много повече от онзи свят, отколкото от този... И цялата бърканица, която ме заобикаля е просто лудост. Сякаш "видях" целият смисъл на Всичкото, но не мога да го обясня. А точното усещане е Пълно спокойствие...
  11. За това приемам, че всяко следващо поколение е по- напреднало от предишното. И вината си е на родителите, а не на децата. Лошото е, че родителите не искат да се вгледат първо в себе си. На когото и да съм опитала да кажа това са ми се смяли, защото съм старомодна. Но това показва само до каква степен е заело място в живота ни Егото. Родителя създава дете, но защо? Просто, за да се отчете пред природата?... Ако нямаш любов за раздаване по-добре не създавай деца. Те сякаш се превърнаха в средство кой, кого ще подчини/задържи и за някаква материална сигурност... Децата имат нужда единствено от Любов и разбиране. Всичко останало е на заден план.
  12. Много верно Синева! За да може да "види" това, човек трябва да отхвърли тази виртуална реалност, в която се намира. Когато погледне отгоре, от друг ъгъл живота ще разбере къде е. В празнотата, във Всичкото и тогава се докосва до Божественото, енергията. Тогава разбира, че Любовта е част от него и той от нея,.. усеща Абсолюта...
  13. Когато за първи път влязох в този форум усетих силата на словото. Сякаш нямаше нужда да "говоря". Това чудо продължава. Има дни, в които само помислям нещо и някой довършва мисълта ми или я облича в думи. За това смятам, че енергията е Словото. Чрез думите често има недоразумения, но усетим ли Словото всичко е наред. И аз не мога точно да опиша, но то трябва да се усети...
  14. Прав си, старая се, но не става изведнъж. Слаба човешка воля Важното е, че не се отказвам
  15. Да, щом излъчим Любовта, дори и да се поспънем и да се поударим, важното е да не се отказваме. Изпитания много, докато не сме здраво навлезли в Духа. Но знам, че нито Бог ни е изоставил, нито Учителя учениците си. А щом Любовта ни понесе на крилете си всичко е прекрасно Мир, Любов и Светлина на всички!
  16. Ох, по тази тема се въздържам да пиши, че има какво още да чистя. Хапвам си кашкавал, сирене, рибка... Месото вече не ми е проблем, но все пак това не пост Опитвам, знам, че ще се получи, но
  17. Ами за този вид разговор са нужни "приемник" и "предавател", които да са на една честота. Иначе не се получава
  18. Може да определим 2 дати и всеки да помисли кога ще е удобно
  19. Мисля, че всяко следващо поколение носи все повече от новото мислене. Децата като пречистени души идват в този свят и започват да изразяват своите протести, макар и по немного правилен начин. Лошото е, че няма повечко събудени възрастни, за да им помогнат. Или го правят пак за пари... Ако можеха онези, управляващите да чуят този вик за помощ от децата... Защо трябва да ни удари там, където боли най-много за да се осъзнаем?....
  20. Във физически план приятелството се свежда до очакванията. Докато сме на различни нива е по-добре да даваме и показваме на хората толкова, колкото могат да разберат. Т.е. да слезем до нивото на всеки. От опит казвам, че когато някой усети, че в нещо /някакво човешко качество/ го превъзхождаш става враждебен и мнителен. Всичко различно, непознато предизвиква страх. А смесен с Егото става комбинация... За това обичам ги всички и лошички и добрички, но когато решат да изискват от мен, стоя настрана
  21. Супер, че някой си спомни Наистина, хайде да отидем.
×
×
  • Добави...