Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    712

Всичко добавено от Слънчева

  1. Дали може да се случи в България? От 94г. насам не е имало спонтанна радост по улиците Най-много да ни приберат масово после
  2. Благодаря Иво, мисля, че си дал пълния отговор
  3. Бих могла да дам някои отговори/опитности, но не тук Ако не можеш да разбереш посланията, ще си носиш последствията... Но всички пътища водят към... Рим Мисля си, че ние хората не искаме да страдаме. Все бягаме от тях, ако може да ни подминат... Но след като сме тук, значи, че ще се учим. А как ако не страдаме? Всеки си има своя болка и за него тя си е важна и голяма. Но Бог дава на всички ни, толково, колкото можем да носим...
  4. Здравейте Паро! В сайта на Братството ми направи впечатление, че вие сте най-деен. Хубаво е, че някой подава ръка двата сайта да си сътрудничат. Дали сте много полезна информация. Аз съм от хората, които много отдавна са искали да отидат на Рила, но заради здравословните проблеми на дъщеря ми не успявах досега. Ще бъде хубаво да се видят заснетите от вас филми.
  5. Донче, въпроса ти е много добър, но пък аз се питам колко ли учители си биха си го задали? Защото самият учител трябва да е израстнал в съзнание. Не че няма изобщо, но са малко. Тук все още се работи просто без много, много да се влага А и родителите също трябва да участват. Както казва Бина, има деца, коита сякаш нямат желание за живот, за постигане на нещо повече. Когато при мен дойде дете с проблем /логопедичен/, при разговора с родителите винаги казвам, че аз ще работя с детето, но ми е нужна и помощ от родителите. И те да поработят в къщи, да поговорят с детето... Но в 90 процента от случаите не се прави... Всяка крайност е лоша. Има деца, които са подчинени на родителски амбиции и се хвърлят в професии, в които не им е мястото /не им е сърцето/. И обратното, незаинтересовани убиват талантите на децата си...
  6. Благодаря за въпроса. Смея да кажа, че в сина ми няма и не е имало ревност. Напротив. Когато му казах, че ще си имаме бебе /той беше на 4г./ той категорично заяви-О, да, знам сестричка. Той винаги е разбирал проблема и участва като помощник за нея и за мен. Но пък винаги съм разговаряла с него като с голям и разумен човек. Имало е мигове, когато сме били в болница например и като се приберем, той ми казва, че иска да се гушне в мен /когато беше по-малък де/. Сега е младеж на 15г. и не се срамува от сестра си. Приятелите му я приемат. Много ми помага. Може би преживените болки и при него са помогнали да възпита добри качества. За сега не мога да се оплача... и благодаря на Бога за двете си деца
  7. Страхотно, благодаря. И за филма "Град на ангели", страхотен е
  8. За това сме и Колкото и да се стремим да примирим тази критичност, все намира начин да се прояви. Но пък при всяко възникнало в мен критично чувство, гледам първо дали го имам в себе си. Ако успея да се преборя, значи мога да убеждавам и другите да се справят. При вътрешните борби се ражда хармонията Това е верният подход, но все пак давам помощ ако са ми я поискали, иначе рискувам помощта да има обратен ефект...
  9. Особено за работа с деца е нужна много любов. Добре дошла!
  10. Иви, права си, за да се създаде живот трябват двама разумни и любящи. Не е проста работа. За правенето не се изисква много, но е важно какво можеш и какво имаш да дадеш. Някъде прочетох, че всеки иска да има "добро", красиво и умно дете. Духовно дете се гледа трудно... Моята дъщеря е с ДЦП, но в никакъв случай не мога да кажа, че я обичам по-малко или, че се срамувам от нея, или нещо от този сорт. За майката детето е нещо прекрасно. Когато се роди синът ми и миго дзонесоха за първи път след тежко раждане, забравих болките, забравих всичко. Тогава сякаш чух небесна музика. Изпълни ме такова чувство... Нямаше никой друг, освен аз и то, малкото същество, което се нуждаеше от мен... След раждането на дъщеря ми /роди са в 8месец/ имаше много проблеми. Много страшни моменти, в които сякаш виждах само тъмнината... Но дойде миг, в който нещо светна... Сега знам, че тя ми донесе много повече от просто страдание. Тя ми помогна да прогледна. Сега виждам света по друг начин и знам, че всичко има смисъл... Тя ме научи да обичам, истински... Не съжалявам и не искам да заменя нито една безсънна нощ, нито миг, в който съм давала от себе си. Защото, когато раздавам, значи живея... По ирония работя с други проблемни деца, но знам, че мога да им дам ако не лечение, то поне любов и разбиране. Много хора странят от нас, защото сме различни. Много майки дръпват децата си,когато тя им се радва... от страх... Бабите по улиците цъкат и се кръстят, но след като надрастнах всичкото невежество, знам, че има толкова любов. Просто хората се страхуват да я проявят. Духовно дете,.. това значи различно дете. това значи да си толкова силен, че да приемеш присъдата на обществото и невежеството му, когато го отхвърли/осъди... Колко могат да го приемат. Това дете ще носи нови идеи и разбирания, промени за света, които останалите няма да разберат, защото ги е страх... Колко са готови за такива родители?... Много се увлякох, но съм в дупка, а скорпионските са дълбоки. Нужна е много, ама много любов, за да си родител....
  11. Да, когато човек съумее да контролира страстите и желанията си, значи е постигнал много. Но дотогава ще се учим и борим със демончето в себе си Нека Любовта и Светлината бъдат с нас!
  12. Сладурчета, какво му е лошо на чесънчето? Хапваш си, а после си измиваш зъбките и лапваш 2-3 дъвки Орлин, Милкана, Ник, Джул хапвайте, но по отделно, че иначе ви се разваля всяка среща Но пък иначе е полезен и против вирусчета, и против нежелани приятели... Иван Ласкин разказа по някаква програма, че е направил номер на колежка от театъра. Хапнал си чесън и даже смучел скилидка, докато трябвало да я целуне в някаква сцена
  13. Това си беше изпитание дали ще започнем да си търсим недостатъците Но мисля, че с общи усилия успяхме да го преодолеем. Макар, че има хора, които много биха искали да поразровят лошичкото у всеки. Но пак ще кажа за себе си, не се страхувам, напротив ОТ един Скорпион Не ме съдете за слабостите малки тях си заплащам скъпо, даже пре-. Трябва ли да съдим? Самите ние грешни, жалки... ако мълчим с разбиране ще бъде по-добре. Не ме съдете. Най-строго се осъждам аз и ме боли от грешките неволни. Но ги допускам от любов към вас, а вие все сте недоволни... '01г.
  14. Благодаря, че някой обърна внимание! Да веднага, бързо и леко наместване Но все още не съм сигурна дали е сън или реалност.
  15. Има ли от тези сайтове на руски, че с английския съм зле? Благодаря за филма, довечера ще го гледам.
  16. Аз също съм съгладна, вече ви казах. Не се обиждам, надявам се да помогне
  17. Разкажи повече. Не съм го гледала, но събуди любопитството ми. Ще го намеря.
  18. Напълно съм съгласна с Буболече и Валентин. Дори имам някои опитности в тази насока, но не мога да ги напиша тук
  19. Във всички случаи генното модифициране си е нарушение на Божия план. Не е редно човека да се мисли за Бог. Да, той е сътворител с Бога, но само с мисъл-форма. Поредната цивилизация, която се осмелява да се противопостави на Бога Какво ще последва?
  20. Някой може ли да ми каже дали е сън или медитация следното: Опитвах се да вляза в алфа ниво и си представях триъгълник /както е казвал Учителя/. Преди това се помолих ако е възможно някой ден да се отделя от тялото си. Отпуснах се и само след секунди /така ми се стори/ дочух глас до себе си-Подай ръка и се издигнах... Видях себе си, дъщеря ми и съпруга ми, които спят в същата стая. Гласът ми каза-Виж колко си хубава,.. имаше тунел, който сякаш беше от плътна материя и светеше в бяло-сини цветове,... но се уплаших и се върнах. На следващият ден бях като зашеметена, защото не бях сигурна сън ли е или реалност...
×
×
  • Добави...