Слънчева

Много хубава идея и цел. Ще се постарая да дойда. Аз също имам дете с увреждане и съм идвала при вас. Успех!

Макс, преди време прочетох "Дневникът на един Маг" от П. Куелю, Ш. Маклейн, "За да достигнеш плода", "Камино". Сега чета "Траектория" на П. Рабан. Останах с впечатление, че те са посветени, но са преминали през овладяването на кундалини. За Великите посветени сигурно са се родили с определена мисия и са подготвени за тези предизвикателства. Но има и хора, които в рамките на този живот успяват да достигнат до овладяване на тази енергия и дори до посвещение, (но да не забравяме, че и то си има нива)

Включвам се с пълна подкрепа на vehadi и Синева. Когато има Сливане, когато не е просто животински нагон има смисъл и красота. Тази енергия овладяна се превръща в нещо изключително. Преминава през цялото тяло/гръбнак и достига до главата. Нещо като тръпки, но по-хубаво. Дори и усещането наподобява сексуалния завършек, но е много по изпълващо. За да може да достигне до там човек е нормално да търси и изследва. Различни сме и с различна опитност. Тази енергия / кундалини е енергията на живота. Но е нужно да се открие, изследва и овладее. Сигурно има и хора, които могат абсолютно без секс, има и такива, които не могат без него А за посветените, че можели без секс, бих поспорила. И те са преминали през стадия на опознаване и овладяване Макс и аз като Синева ще кажа, че съм само човек, тръгнал по пътя, не се обиждай. Различни сме и в това ни е красотата

Макс и Ина! Хармонията се ражда в противоречията. Ако не допуснем в сърцата си Христовия принцип, накъде пътуваме тогава? Мисля си, че това е една от първите, важни крачки

Ами не е ли бягството и потискането на песимистичните мисли и чувства? Борба с отчаянието?... Просто е нужно да намираме нещо хубаво и да се хванем за него в такива "тежки" моменти

Разбирам те, Ваня. Тогава разбираме и усещаме хармонията, а противоречията, всъщност я пораждат. Но сме осъзната част от Цялото

????? Това е, Той трябва да се роди в нас, което значи, че е тук. 2000 е приблизително казано

: Дано има повечко такива "госпожи" като теб

О, Макс, няма черни мисли и благодаря , просто има ровичкане в дълбокото себе. Не ми се иска да съм нужна просто само като майка и жена. Имам много енергия, която ще се впрегне за нещо повече.....

Донче, че има и радост, има. Но, да не си заравяме главата в пясъка. В техникума на сина ми дете размахваше газов пистолет само преди 2 седмици. В гимназията, която е в същата сграда има деца с бодигардове, които са въоръжени.... Демонстрация на какво е това?... Има толкова безсилие и обърканост... Т. е. липса на Любов. Сина ми казва: как да имам уважение на госпожа Х, като тя злослови за госпожа У. Да, зная, на Божествено ниво всичко е Любов. Те извървяват своя път, но ми е трудно да го обясня на децата. А аз смятам, че някой трябва да им говори, не просто да бяга от проблемите.....

Да, непознатото плаши. Страхът идва от незнание, но е трудно да преработиш/пребориш стария си ум. Би трябвало с песни и щастие да изпращаме близките си, на ние изпадаме в ужас и мъка по тленното тяло. Защото не знаем... Дори и за мен знаещата, "видялата" е трудно да се освободя от старите, натрупани страхове през годините... Но не се отказвам Вчера навърших 36, а се чувствам силна и млада. Зная, че все още има нужда от мен в този свят ( въпреки миговете на слабост и отчаяние).

Ох, знаете ли Христос е на земята от 2000 години, а ние все го търсим. Просто да отворим сърцата си и да го пуснем. Да, ние сме пътници, но с отворени сърца ще пътуваме по-лесно и ще ни е по-светло, и по-топло. Трудничко е, но само в началото. Зная, че когато работя за Цялото, работя и за себе си. Защото, колкото и малко да мога да раздам, то ще е с Любов. "Ако си дал на ближния късче от себе си, не си живял напразно...."

Донка и Ваня Топлината в сърцата ни е Любов, а тя е и Благодарност за условията за нашето израстване. Венцислав, ами ако ние не сме доволни от света около нас, не е ли време да променим себе си? Светът е такъв, той е Божие сътворение. Наша е задачата да отворим очи и да видим красотата. Ако човек не падне, как ще се повдигне? Какъв е пътя, не е ли Инволюция, а след нея и Еволюция?

Здравейте, приятели. Само преди 2-3 месеца преживях отделяне от тялото и ми трябваше доста време да го осмисля с материално настроения си ум. Но е нещо невероятно. И изобщо не ми се връщаше. Усеща се мир, тишина и спокойствие. Единствено като се обърнах и видях дъщеря си и сина си си казах, ами те как ще са без мен. Още съм им нужна. Тук е чистилището, ада, който сами си сътворяваме. Докато не дойде просветлението и не тръгнем в правия път. Разбира се, необходимо е определено духовно извисяване, но всеки има избор, независимо от преражданията си. Защото, както казва Синева в един свой пост, любовта и стремежа към Бог изчистват всяка карма. Покаянието и осъзнаването могат да донесат просветление и на най-страшният убиец. И ангелът, като слезе на земята ще се изцапа (нещо подобно съм чела от Учителя). Така че, съзнанието ни трябва да е будно и чисто, за да можем да вървим към Любовта.

За това има науки, /макар и непризнати/ кото хиромантия, астрономия и др., които дават насоките за пътя на роденото дете и в каква посока да се работи. Ще дойде момент, в който тези, които имат деца са достатъчно извисени и наясно как да бъде посрещана една раждаща се душа. Ще има възпитатели и лечители, но за сега можем да се ориентираме само интуитивно, с любов и с каквото разполагаме. Лошото е, че всичко ново и прогресивно бавно си пробива път. Например паневритмията в колко училища се играе? Малко са и все се осъжда...

Съгласна съм Добромир, но значи ли, че трябва безчувствено да отминаваме случващото се? Старите догми и безлюбието са нещо, което ни заобикаля. Липсата на национална идея за помощ в социалната сфера е факт. Водят се партийни борби и кой е по-велик. Но никой не си дава сметка, че хората са залети от страх и несигурност. А от там и липса на любов и разбиране. "Човек за човека е вълк" , май важи с пълна сила. Хубавото е, че след всичко лошо идва и хубаво, т. е. Любов!

Донче! Проблемът на много хора е, че очакват любовта от вън. Стараят се да я пленят, да я прелъстят. Но се страхуват просто да обичат. Независимо дали някой ме обича, важно е аз да обичам. Дори и младите, тийнейджърите се страхуват да обичат, да се влюбят. Б. Дуно А сега се влюбят, а после като се скарат започват да се мразят и да се плюят взаимно...

Много хубаво, Добромир! Ето и едно от мен: Животът е за тези, които го живеят. Живот, по пътя към Смъртта. Спирала, игра или магия?... Над своите вини да можеш да се смееш родени сме, за да живеем. Родени не от целомъдрието, а родени от греха? Дошли сме в свят фалшив живеем по чужди правила, а всеки по-различен тук е Луд. И аз избрах-е, луда съм сега! А лудите поправят схемите фалшиви. Лудите в своята вина горят. От другите са неразбрани и даже да са диви живота, към смъртта, без страх ще извървят!

Синхроничност, ами може наистина дюшемето да ми е хвръкнало, но синхрона между мисъл, дума, действие става все по-нереално повтарящ се. Изкам да кажа, че е ежедневие да помислям нещо и то да се случва. И то за неща, с които нямам никаква връзка. В началото си мислех, че полудявам, но вече не се замислям. Ето преди 2-3 часа си мислех за осиновените деца и какво ли ще е мнението тук във форума. Влязох и видях, че има такава тема

Не е матрицата. Има Карма, която не винаги можем да разберем. Но има и Карма, която се натрупва в момента, така че, не можем да съдим, а само да проявим разбиране и любов.

Мисля си, че всяко живо същество има частицата от Божественото, но е нужно именно това приближаване, за да може да се пробуди и осъзнае този копнеж. Пако Рабан-"Траектория"

Случвало ли ви се е да разберета, че някое дете е осиновено и да се питате-Ама как така, то толкова прилича на майкаси/баща си? Според мен това е така, защото в този живот има определена карма за някого от родителите или самото дете. Физическите данни не са чак толкова от значение. Ако човек има достатъчно Любов за раздаване физиологията не е важна. Щом една душа се нуждае от грижи и обич, защо да не и се дадат? Майчината любов се доближава най-много до онази, наричана Божествена. Божествената приема човека като ученик и благосклонно го изчаква и напътства. Така и майката отглежда детето си и прощава, защото знае, че расте бъдещ човек. Възхищавам се на хора, решили да раздадат себе си и да отгледат "чуждо" дете.

Вчера е намерено убито 8г. дете. Днес се разкрива убиеца. На 9г. Липсата на Любов, безхаберието на държавата или нещо друго кара деца да убиват деца? Незнам, но е ужасно. Има ли изход?

Понякога не смогвам да запиша мислите си или пък съм натиснала латиница и пиша, пиша, а като погледна... В едно съм сигурна, ако в този живот ти е съдено да се събудиш и да достигнеш определени върхове, ще получиш доста знаци и напътствия. А ако не ти стане ясно и продължаваш по стария начин идва страдание, което да те събуди. Т. е. 'всички пътища водят към Рим' Не е нужно да се убеждават неподготвените, защото за тях е опасно. За това и всички Писания са закодирани и са във алегорично-приказна форма. Вижда и чува само подготвения. На нас попробудените ни се пада да обичаме и разбираме останалите, да не им се сърдим, че не ни разбират. Успех! Приятна вечер на всички!