Слънчева

И при мен преди няколко години се получи нещо такова. Изобщо не очаквах, че с мисълта си мога /и то без особени настройки/ да получа реализация на мечтите си. Но хубавото е, че имах упование в Бога и молитвите ми бяха- "Нека бъде твоята воля Господи, а не моята!", за да не направя глупави грешки, за да не нараня някого. Сега нямам мечти, нямам желания. Зная, че каквото е най-добро за мен Бог ще ми го изпрати. И съм изпълнена с Любов и Благодарност

Честит празник и от мен. /Чак сега имам достъп до компютър / Много щастие, Мир и Светлина

Едва ли има нещо по-добре действащо от тези думи. Те са заредени, те са Словото. А то е, което работи. Изпитвала съм тези думи, т. е. прилагала съм ги. Такава хармония се постига трудно, но е невероятно като усещане. Тогава всъщност сме в постоянна молитва и свобода...

Ние вече сме си изяснили, че оценките на другите са според техният си критерий и вътрешен свят. Може и да са обективни, но за мен е по-важно, не как ме приемат другите, а да не нарушавам вътрешният си мир. Той все още е крехък и за това не бих искала да се вслушвам в провокациите. Но те наистина са тестове и е важно да можем да не се връзваме. Добромир, щастлива съм, наистина. И не си "куку", просто всеки има начин на изразяване. Ние сме индивидуалности, но свързани чрез Любовта. Нека не нарушаваме мира и радостта в душите си "Уча се да се отказвам от неща, които биха имали успех ако наруша вътрешния си мир"-Ш. Маклейн

Здравей и от мен. Днес си мислех, че са нужни нови попълнения и ето... Ами като изчистим/успокоим ума си. Когато не мислим за нищо, а само правим всичко с Любов, нещата простоси стават. Поне при мен се получи така. Нека живеем днес и сега, без минало, без бъдеще.....

По-добър полазеник от Любовта в сърцата ни няма. Дай Боже тя да ни води и Светлината да осветява пътя ни. На всички желая здраве и късмет!

Да, точно това имам предвид. Пожелавам на всички много Любов, Мир и Щастие през настъпващите празници

Напълно кукнах Написах си пост и си го изтрих. Мислех си за материализирането на любовта. Не ви ли се е случвало да срещате хора, които ви напомнят ваши близки, приятели, любими хора? И са добре настроени към вас... И ви изпълва хармония... Днес имам голям прилив на енергия. Изпращам ви от любовта си, приятели и от щастието, което изпитвам.....

Тук много често се случва това. Помислям нещо и друг някой го казва. Или ме измъчва някакъв въпрос след часове или ден намирам отговора. Ние сме свързани, не само на ментално ниво, но и Учителя ни свързва в духовни вериги. Май повечето са наясно вече с това и сме го коментирали. Аз също имам "спомени" от там. Спомням си разделянето, откъсването на другото ми Аз и чувството за празнота. Т. нар. забременяване, предшествано от мисъл-разбиране, че ще се появи нова душа. Кристалните пирамиди, прекрасното спокойствие и отношения, които съществуваха там... Свят на хармония... Е, може и да е , игра на въображението, но пък е красиво. Най-плашещо е, когато видиш някого, който си мислиш, че познаваш отпреди... Тогава наистина се питам далисъм добре? Но пък макар и малко шантаво на мен ми харесва и съм все по-спокойна, че не съм сама

Мисъл+дума+енергия=Слово

Съгласна

И аз пожелавам на всички да полетят...

Все повече се наблюдава това. Аз си мечтаех да стана археолог, исках да уча в "Древни езици и .... ", но майка ми ме разубеди Но сякаш езотеричните тайни прозират на всякъде. Такава е епохата... ще се покажат много тайни

Така е, понякога думите са излишни, да не казвам, че са и фалшиви. Зависи от енергията вкарана в тях.

I love you.-Аз те обичам. /английски/ Я люблю тебя.- Аз те обичам. /руски/ И простичкото-Обичам те. На български.- не Аз, а обичам...

Знаеш ли сестрице, като разберат мъжете, че търсиш пентаграм все си мислят, че само те ще са допуснати до него. И ги е страх от жени с Пентаграм Мъжкото високомерие още е в повече, но ще се усетят, че има нужда и от жените в този свят. Топлината и нежността на жената са необходими.... Ето за това говоря, не разбират, че не е нужно да откриеш Америка, а просто да си "с пълна себеотдаденост в служба на цялото"

И при мен имаше такива реакции. Особено семейството ми определено е приело, че съм си малко Но какво от това. Често ми се е случвало да помисля нещо и то да се случи. Или просто някой да изкаже на глас моя мисъл. И аз се плашех в началото, но сега го приемам за нещо естествено. natalin, не споделяй много за способностите си, особено с приятелки. Не се знае кой какви мисли има към теб /казвам го от преживян опит/. Ако някой от семейството ти те разбира ще е най-добре. Добромир, напълно е възможно. Ние имаме доста сложната задача, да овладеем физическо, етерно, астрално, ментално и причинно тяло. Понякога синхрона ще ни бяга, но с Божията помощ ще се справим. Трябва да се внимава, защото на всички нива има отрицателни енергии. Важно е да не бързаме. Да осмисляме всичко и да не ни е страх. Р. Р. Сигурна съм, че имаме и много спомени от минали животи.

Трудничко е, но е постижимо. Такава обич е силна и истинска. Тя издържа на доста трудности и изпитания. Ужасно е да се бориш с това, но при мен е 2 дни. И още 2 хслед цикъл. Овладява се, но трябва да се ангажира тази енергия-гимнастика, творчество... Енергия имам в излишък, а понякога като нямам желание за творчество, какво чистене на къщата пада... А мъжете да си зяпат, като им е слаба волята...

На тази погрешно насочена воля идва от лошото "програмиране". Докато го преодолеем правим глупави грешки. Това са и мои грешки, които сега поправям и чистя. Но, когато дойде Любовта, тогава нещата започват да се оправят. Най-важно е да повярваме в себе си, за останалото ще се погрижи Духът

Може да си привлечен от сродна душа, всички ние сме привлечени от Любовта, нали? Тя ни е събрала тук. Любовта към Цялото, а когато знаем, че и самото Цяло ни обича, защо да не преминем през Портата? Нали нататък сме се стремили. Това ще ни даде още повече сили и ще ни изпълни с Благодарност и Светлина.

Нищо създадено насила не е оцеляло. Важно е всичко да правим с голяма Любов.

Раждане на Слънцето, раждане на Светлината. Ако всеки ден ги допускаме да се раждат в нас ще бъде наистина по-светло.

По-скоро ще се съглася с Ради. Много пари бяха отпускани и уж предназначени за проблема с уличните кучета. Но тук, само когато се случи нещо страшно се размърдва общественото мнение. По ''Анимал планет" има поредица как в Щатите има патрул, който се грижи за животните и не позволява нито животните да бъдат тормозени, нито да има и жертви от хората. Е, понякога има и умъртвяване на животни, но като крайна мярка. На Европа не и пука как ще живеем. Важното е да си държим циганите тук и да няма много искания от наша страна. И за кучетата какво и пука? То хората живеят като кучета... Ама ние сме си яко племе, ще оцелеем.

източник: Завета на цветните лъчи на светлината

Въпросът е с две лица. Аз лично много обичам кучета. Но имам страх, защото, когато бях бременна с дъщеря ми едно уж домашно куче се хвърли върху сина ми /беше на 3г./, след това детето заекваше за кратко, а и аз не бях съвсем добре. И сега изпитвам страх от кучетата, когато са повечко по улиците. А те усещат страха. Но не съм съгласна и да ги убиват и тормозят. Трябва да има глоба за стопанин, изгонил домашно куче. По улиците са гладни и болни... ужасно е.