При всички случаи трябва и се стъпва на вече дадени модели, доверяваме се на авторитети и т. н. Но ако останем до тук значи не използваме собствените си сили, т. е. ние живеем по чужди правила, по нечия друга истина, която можем да приемем за наша, само ако премине през нашата интуиция и опит. Ако само стоим отстрани, анализираме съдим според вече дадени модели нашият живот е безмислен.
Чистотата на жената. Да приемем, че едно момиче живее и чака своя принц от приказките, макар и подигравано от приятелките си, че до колко години ще го чака. И ето първият мъж се появява, но за съжаление едва ли може да остави нещо добро и да даде нещо от себе си. Когато чистотата е просто смачкана и подиграна, и когато това момиче се пита-Е, това ли беше секса, за това ли ми беше чистотата? Когато и след това среща само мъже, които искат да задоволят просто животинския си нагон? За каква чистота говорим? Дали някой от тези мъже се е питал какво е причинил? Или на тях им е позволено да трупат бройки, да нараняват и да съдят? Случайно дали е известно на мъжете, че и секса е изкуство, взаимно отдаване и сливане на тяло и душа?
Може да не съм имала много мъже в живота си, но само един е бил истински. Късметлийка съм, че съм го срещнала. Благодаря на Бога за това. Той ме откри като жена, като човек и личност. Тази връзка не можеше да съществува, защото не беше по правилата.
Тогава идват и болките, които не те убиват, но те правят по-силен. Тогава преминаваш през ада, който сам си сътворяваш. Страхове и самоосъждане, които водят до лавинообразно нарастване на "наказанията". И защо?.....
За да дойде мига на просветване на разума, когато разбираш, че всичко, което ти се случва са просто уроците на живота.
Че си тук, не за да си чист и целомъдрен или да се смяташ за пачавра. А за да разбереш относителността на целия външен свят, който е създаден, само за да събуди в теб вътрешния спомен и желание за Живот.
Тогава, когато разбереш, че Бог не те съди, че всичко, което си си причинил е плод само на твоя неовладян ум. Тогава, когато разбереш и видиш красотата и смисъла на всичко, което ти си е случвало. Тогава се изпълваш с Благодарност и разбираш, че Бог те обича, че всичко, което ти се е случвало, цялото страдание е било само, за да се събудиш и да разбереш смисъла. Тук сме единствено и само, за да се учим.
Да, има още много да се приказва и съди. Има още много умове да дават чисто научни изводи и термини. А живота е много простичък. Ние само трябва да се осмелим да го живеем. Да знаем, че Бог знае кое е най-добро за нас и всички сме негови чеда, Той обича всички ни.
Кристиян е прав. Сигурно баща на детето е онзи, който майката носи в сърцето си. Защото тя това може да сътвори. Със ума и сърцето си.
Днес имаме задача да сихронизираме всички свои тела, да заработят в хармония. А това ще стане само, като спрем да съдим. Като се доверим на Любовта в сърцата си и на силата на ума си.
Дано да спрем да се делим и да започнем да виждаме в другия, просто човек като нас. Когато обичаме себе си, обичаме и другите. Тогава сме проводници на нещо много красиво, наричано Божия Любов.
Обичам ви и съм щастлива и доволна от живота си
Извинявам се ако съм прекалила с лични изводи.