Ех, ако всеки можеше да проумее, че сме тук да научим собствените си уроци....
И всеки да си зададе въпроса-Защо ми се случва това? Какво ми казват чрез тази случка?.... Какво да променя в себе си?....
Да, ние сме свързани, но ако ние учим нашите си уроци, а този до нас е забравил или не иска да се учи? Мисля, че е нормално да има разговори, изясняване на ситуацията, но всеки е свободен да направи избора си..... Разбира се и прошка има, компромиси, но допустими и ненасилствени....
И като знаем, че всеки носи в себе си това, което му е нужно значи заедно сме само, за да се подкрепяме и да се водим взаимно по пътя. Особено ако имаме деца да можем заедно да ги направим хора... Но пак ще кажа, ако единия не желае, е свободен да намери щастието си. Всеки както намери за добре.
Това може да се използва за взаимно израстване, но само от разумни, зрели хора, взаимноуважаващи и разбиращи се.