Донче, прочела си ми мислите
Всички около мен, приятели, родители сякаш ме приемат защото отговарям на някои техни представи за мен. Много често ми се случва сякаш говорим на различни езици...
Чести разговори са ако бях направил/а това, щеше да се случи това... или от сорта... Всичко пречи, развива се черногледство...
И то, само, защото всеки си живее с някакви негови проекции, очаквания...
Истината е, че се изключвам и се пренасям в свой си свят, точно защото не могат да разберат, че искам да живея сега... Че човек може да е щастлив независимо от правителството, независимо от скъпото парно и ток... Че щастието от общуването е да сме в реалния свят днес и сега... И просто да се усмихнем на хората и на себе си, на света.....