Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    712

Всичко добавено от Слънчева

  1. Смятам, че умишлено не се допускат можещи и знаещи хора. Все още шуро-баджанащината е в пълна сила. Няма принципи, няма законност. Мръсните пари, задкулисните игри, всеки забравя чест и достойнство за пари... Всеки държи с нещо /компромат/ следващия по веригата и така се поддържат. А народа спи..... и търпи.....
  2. Вътрешната ни агресия, предизвиква агресията у другите. Всички са изнервени и хаотични... Никой не спазва правилата.... Колкото и да се старая, и аз се поддавам. Но все пак съм доста толерантна, лошото е, че започват да ме освиркват. Но пък не се отказвам...
  3. Много е важно да държим в сърцата си Любовта, за да може по-чисти мисли да ни спохождат... А ако нещо или някой се опитва да ме предизвика/замърси започвам да си тананикам наум и се изключвам. Представям си красиви неща... А понякога абсолютното изключване на мисли ми е най-приятно. Точно тогава се пренасям в друг свят.... вълшебен... Ако се съберат повечко хора, които мислят, че няма да се унищожим, че всичко е за добро и хората ще се осъзнаят, значи няма да се получи... Лично аз вярвам, че имаме сили да спрем разрухата ако имаме достатъчно вяра и сила в себе си. За това сме тук, за това търсим Светлината, за да я покажем и на другите. А всеки я носи вътре и стига да поиска, ще я запали.
  4. Ами може би, защото на фона на тези ужаси изглеждат добри и не се налага да се вглеждат в себе си. Убедих се, че от това хората най-много се страхуват.
  5. Някаква относителна мярка, която ни помага, докато не стигнем до чувстването и до света, в който няма мерки, а само усещане...
  6. Права си Мона, но трябва да говорим всички, защото, когато си сам те смачкват. Съвсем наскоро се опитах да кажа истината и това, че не ми харесва как се използват проблемите на деца с увреждания, за да се трупат пари. Изхода беше лош за мен. Въпреки, че всички си говорим това помежду си, когато дойде време да сме единни никой няма... Индивидуализма на българина е голяма пречка... Всеки се спасява поединично, страха ни управлява... Или-"Аз не сакам яз да съм добре, сакам Вуте да е зле...", което също го има...
  7. Когато сме наясно със себе си, познаваме се, логично е да желаем постижими неща. А когато сме овладели и подчинили Сатанчо вече нищо, което желаем няма да ни носи нещастие. Или - "Бог дава, но в кошара не вкарва"
  8. Мона. За това се казва, че е хубаво да изживеем, за да овладеем емоциите и страстите си-страданието е двигател за осъзнаване. Вместо да се говори за другите колко грешни били, по-добре да се мисли на тяхно място как ще се чувстваме и какво ги е накарало да сгрешат. Разбирането ни прави по-близки, по-осъзнати и ни доближава до Любовта.
  9. И аз благодаря Таня С търпение към себе си и ближните ще придобием и проявим Любовта.
  10. Донче, прочела си ми мислите Всички около мен, приятели, родители сякаш ме приемат защото отговарям на някои техни представи за мен. Много често ми се случва сякаш говорим на различни езици... Чести разговори са ако бях направил/а това, щеше да се случи това... или от сорта... Всичко пречи, развива се черногледство... И то, само, защото всеки си живее с някакви негови проекции, очаквания... Истината е, че се изключвам и се пренасям в свой си свят, точно защото не могат да разберат, че искам да живея сега... Че човек може да е щастлив независимо от правителството, независимо от скъпото парно и ток... Че щастието от общуването е да сме в реалния свят днес и сега... И просто да се усмихнем на хората и на себе си, на света.....
  11. Имах нужда от разходка сред природата и днес се насладих на такава в Южния парк. Дъщеря ми беше щастлива от компанията на много деца, а аз се качих на кон /една обиколка/ и се чувствах като децата, въздържах се да не пискам от радост... След това пострелях по капачки на стрелбището и ядохме захарен памук... Преживях прекрасен ден...
  12. Во Истина Воскресе МИР, ЛЮБОВ, РАДОСТ
  13. Ами предаването свърши, но като цяло ще кажа, че Учението не загуби. Разбира се, вече съм сигурна, че в такива зрелищни предавания е по-добре да не се участва, защото там се гони рекламна шумотевица и не се стига до истинско, задълбочено и духовно обсъждане. Добре беше, че другите двама участници бяха толерантни и добронамерени,.... за разлика от водещата...
  14. Да, ако се гледа буквата, но ако усетиш думата със сърцето си, ще усетиш и разликата Мигове на слабост. Може би е човешко?...Но смирението идва на помощ.... Живота е най-ценното нещо, мъртви сме докато не възкръснем. Докато работят само петте ни сетива не се получава. Когато се отключи истинското чуване, виждане и усещане всичко си идва на мястото...
  15. Убеждаваха ме, че е много глупаво да ме боли за чуждите грешки. Било грешно да помагам... е получих си наказанието, но важното е, ча имах сили да кажа-прости им Господи... Просто всички се нуждаят от Любов....
  16. Когато си се свързал с Христовият дух, неминуемо ще се отнесат с теб като с него, но тогава знаеш смисъла на страданието,тогава Любовта преминава през теб и изтрива болката. Тогава прощаваш, защото разбираш...
  17. Аз нямам много научна мисъл, но сега гледах филм на ВВС-Паралелни светове и съм впечатлена. Струва ми се, че какъвто и въпрос/теория да възникне, първо е необходимо да се повярва в смисъла му и евентуалното му доказване или отхвърляне. Чак след това се мисли с какво определена теория би могла да е от полза за нас, човеците, живеещи в материя.....
  18. Аз съм убедена, че този, който е готов намира нужната книга или по някакъв начин е насочен към словото на Учителя. Но може би е време някой да обясни, че Учението на Беинса Дуно няма общо със секта. Нека изчакаме края на предаването и ще видим за какво иде реч... А за гласуването май си е глупаво... не го приемам.
  19. Струва ми се, че тъмните сили съществуват само, за да събудят малкото добро вътре в нас, да ни накарат да чувстваме и разбираме себе си и света... Малките хора са истинската сила. От обикновените хора зависи живота, важното е всеки малък човек да го разбере...
  20. Егото ни е необходимо до известна степен, докато го превърнем в Аз. Т. е. докато пресеем всичко, което сме попивали до определен момент и разберем кое ни е нужно. Тогава, когато си отговорим на въпроса-"Кой съм аз?", тогава сме се отърсили от паразитното Его, което непрекъснато ни шепне: "Трябва да си по-, трябва да си най-" Когато съм убедена, че това, което съм си има своето място в този свят, без да ми е необходимо одобрението и оценките на другите, значи съм жива, значи съм свободна от егото си
  21. Благодаря Васил за линка. Сякаш като се загавари за страданието и всички се стряскат. Не ни се иска да страдаме сякаш. Но пък точно то, страданието ни води към Истината и ни обръща към дълбокото себе..... Докато дойде Любовта...
  22. Благодаря ви Станимир и Донка мислех си за това и аз, но сякаш не бях сигурна. Вие ми помогнахте да си доизбистря отговорите
  23. Мисля си, че децата нямат его. Те просто опознават живота, докато ние, възрастните не ги програмираме като егоносители... Просто е нужно чрез новото разбиране да се възпитават нови хора, които да се освобождават от егото /попито от обществените правила и рамки/. Нови деца/хора, които не приемат досегашните правила, а носят и раздават Любов. Може би създаването на един паралелен свят, в който ги няма оковите на по и най е решението... Май се пренесох, но за сега сме в тази реалност...
  24. Аз пък все си задавам въпроси. Но сякаш вече предпочитам сама да достигна до отговорите. "Възрастните" все гледат да поучават. Точно поради тази причина задавам въпросите към себе си. Но пък всички деца са ми приятели и за мен е невероятно изживяване да съм сред тях. "Кога ще порастнеш?" вече не ме обижда....
×
×
  • Добави...