Слънчева

Звучи тривиално, но е истина, че когато познаваме себе си, познаваме целият свят. Стойност има всеки, защото е една малка, но с голямо значение част. Чрез лошото познаваме доброто, чрез тъмнината - светлината, горе - долу и т. н. Докато не се върнем при себе си, т. е. да разберем, че всичко е Едно, че всичко е Любов....

Да, ясно ни е на всички, че Любовта изчиства всяка карма. И когато единия започва да се осъзнава и разбира смисъла на всичко, той е благодарен. Изчезва чувството за вина и децата започват да се осъзнават, пробуждат също. Прекрасният вариант е и другия да се събуди, но не винаги се случва. "Лошото" ни кара да се замислим, да видим светлината. А ако човекът до нас не я види, може би ние ще сме "лоши" за него. Съгласна съм с това

Мисля, че целта е да познаем себе си, а от там и Цялото.

Мона, аз имам дете с увреждане и зная през какви ужаси се минава, заради невежеството и нетолерантността в обществото ни. Уж интелигентни и образовани хора са ме съветвали да се откажа от детето си. Но това за мен е недопустимо дори и като мисъл. Страхът от осъждане кара повечето двойки да не взимат чуждо дете... Но това значи, че не могат да го обичат достатъчно щом робуват на такива норми. Преди няколко дни по БТВ казаха за Петърчо, който е на няколко месеца и си търси родители. Казах на мъжа ми, че ми се иска да го взема, но той ме погледна с укор. Той не искаше своите си, та чуждо... Децата за много хора са бреме или просто начин да "вържат" човека до себе си. Раждането на дете трябва да става с безкрайна обич, с желание да дадеш от себе си, да изживееш всеки миг с растящия човек... Не искам да пиша повече, защото много ме боли за всяко дете неполучило обич и ласка....

Синева, абсолютно съм съгласна с двата ти поста Тук сме, за да трупаме опитност. Ума поставя ограниченията. Сърцето дава живот. Днес мислех по темата. Всеки има право да бъде такъв, какъвто е. Изневяра има само към Бога. Всеки има различни нужди, на различно ниво е. Ако имам достатъчно разбиране и обич в себе си ще дам свобода на човека до мен. Ако ни изнася да сме заедно, добре, ако не, всеки има право да търси себе си. Пътищата се срещат и разделят, важно е да не се трупа болка, омраза, от там завист... Няма норми, етикети, Любовта разбира и прощава всичко. Хората искат да пленят любовта, да и сложат рамки- Ще те обичам ако си такъв.... ако правиш това за мен.... обичам те, защото завися от теб.... Не, обичам човека и съм щастлива, когато той е щастлив.... Свързваме се с душата на човека до нас и ако имаме какво да си дадем един на друг, прекрасно.... Душата ми може да се свърже с много други души, по силата на Любовта. А секса е просто начин на опознаване на мъжа, чрез жената и на жената чрез мъжа. Познавам тялото си и зная, че имам определени нужди, но как ще ги осъществя зависи от вътрешната ми потребност.

Много обичам цветята и на балкона ми винаги много саксии, освен стайните, които са вътре. Създавам си кътчета Природа сред сивотата....

Споделям напълно Ина, и Донка. Дано се приближаваме към тези определения

Бих искала да зная дали ще има организирана група? Но дори и да няма, ако е по Божията Воля ще дойда.

Здравейте, гласувах ЗА споделянето, но и спор, в името на истината, без изпростяване и лични нападки е допустим. Не зная защо допускаме нарушение на вътрешната си хармония и защо винаги някой се старае да е най-прав?... Поне по думите на повечето участници всеки се стреми към доброто и хармонията... Важно е да се владеем. Ако съм сигурна в правотата си, няма да я отстоявам с нападки, Истината е велика сила, винаги излиза наяве...

Великолепна книга, Таня, за мен значи много и благодаря за цитатите Както и "Камино".

Абсолютно споделям мнението ти Донче

Познавам, а и съм чувала за много хора, които са преборили Рака /омразата/, с оптимизма си, с Вяра и желание за живот. Няма нищо невъзможно....

Д. Мелхизедек- Да живееш в сърцето Благодаря за линка-филмчето е супер

Чувството за хумор е едно важно допълнение за духовния път. Да можем да се шегуваме и надсмиваме над себе си /да не се взимамемного насериозно/ си е признак на интелект. Лично аз обичам да се шегувам и нося майтап. Но има хора, които обичат да се шегуват с другите, но с тях не позволяват шеги...

Наблюдавам доста предавания по БТВ и ми прави впечатление, че доста изчистиха негативизма. Започнаха да се засягат актуални теми. Доста им е нужно още, задълбочено разглеждане, ане просто "сблъсък", но има раздвижване... Съгласна съм Ян, но ние участваме в това общество и вече не може само да се гледа. Аз се учех през тези години, падах, изправях се, но стигнах до Истината. Т. е. използвах условията, за да се уча. Сега смятам, че мога да помогна с нещо за промяна на това общество... защото ние сами си изграждаме живота. И ако една птичка пролет не прави, то има ято, което може да се справи и с негативизма, и с черногледството... с Любов, с Разбиране, и с малкото добро, което всеки носи в себе си но само ако не се страхува да го прояви...

Защото Той е Любов!

Аз смятам, че за всички има място. Медиите могат да вършат чудесна работа. Но нека има повече позитивизъм. А кой какво ще чете или гледа си избира сам...

Виктор много ми хареса мнението ти и го споделям напълно.

Да си останем деца

Благодаря за линка и аз Страховете са най-големите ни врагове. Те са в нашето съзнание, когато се освободим от тях, разбираме, че всъщност Ада и Рая си ги създаваме сами... Полярностите са, за да достигнем хармонията, чрез аналитичния си ум и интуиция

Цитат от Изгрев, изтрит по невнимание от admin Благодаря, Изгрев, точно този цитат ми беше нужен, за да си отговоря на някои въпроси...

Днес Божидар Димитров разказа, че прабългарите имали обичай. Когато някой човек сам постигне и развие своите ценности /надмине масата/, му казвали, че не е за при тях и го бесели. Давали го на Тангра. Май и до днес се предпочита да няма много различни. Сякаш има страх, дали това, което някой е постигнал няма да накара другите да са като него? Сякаш тук никой не обича личностите, лидерите /истинските!/. Разбира се, в земния, чисто материалния живот има разделение и то може би е полезно до определен момент, докато не се тръгне по духовния път.

Има смисъл в това, което пишеш Орлине. Преди години и на мен ми се казваше, че един човек изобщо не трябва да доближавам, но точно в него се влюбих и той ме промени за добро. Няма нищо случайно, щом имате какво да си дадете взаимно значи продължавайте...През очите на любовта всичко е прекрасно Добре дошла и от мен Цвета! Децата са най-хубавото нещо в този свят /поне за мен/. Бъди търпелива, само след една-две години ще имаш повече свободно време. Но това време с порастването и отглеждането на малкия човек изживявай пълноценно. Всеки миг е ценен. И на мен много пъти ми се е искало да ида на Рила, да ида на разходка... но не съжалявам, защото когато детето ти те прегърне забравяш всичко..... Нацелувай малката принцеска и не съжалявай за нищо...

Благодаря за позитивизма приятели Дано се умножава ежеминутно.

Дам, права си Донче. Представяла съм си например, как прегръщам Земята и тя се обвива в розово-лилави ивички /не зная защо точно това / Една щастлива планета, изпълнена с Любов