Мисля, че отговорът е, че всички имаме своята индивидуалност, своите лични преживявания, чувства, мисли, своя собствен малък свят. За някои той е бягство от действителността, за други бягство от себе си, а за трети път към самопознание и познание.
Често ми се е случвало откровеността и ясното споделяне на мнение, мисли да не се приема от другите или да не приемат, защото не им изнася например.
Но, когато сърцето говори човек разбира всички и всичко, което мисля е по-важното. Важното е да бъдем себе си, да не играем роли...
Децата са толкова прекрасно откровени, а ние се чувстваме злепоставени и смятаме, че е признак на лошо възпитание... Различни сме и това е прекрасно, може би за това се допълваме и образуваме Велико Единство и хармония.