Слънчева

България си има свой път, който е част от пътя на света. Истина е, че предстоят големи промени-еволюционни, но за нас е важно да си свършим работата, пък какъв е Божият план, не ни е дадено да знаем. Имаме важните задачи да израстнем духовно като човеци и да разпространим Словото, дадено ни от Учителя, както и да го приложим в България, за да се промени към добруване живота на българите. -Теодора, от бълг. филм Константин-Кирил философ

Всяка планина си има своята магийка На Рила усетих невероятна магия, която ми даде много. Тези няколко дни прекарани там бяха вълшебни. Там всичко говори, всичко те доближава до Невидимият свят. Пожелавам на всеки да го усети...

А пък аз си мисля, че всеки има право да намери сам пътя си. Според вътрешната си потребност. Няма по-добър учител от самия Живот. Ако пострадаш, значи някъде си сбъркал, но придобиваш опит. Просто да си отваряме очите за знаците по пътя. Нали се учим. Светци ли сме, че да съдим другите? Можем да споделим опита си и ако на някого му е от полза-чудесно. Но всеки сам да намери пътя си... За себе си мога да кажа, че съм прлавила грешки, но научих ценни уроци. Страданията ми помогнаха да поизрастна вътрешно, да променя мисленето си, но мисля, че всеки има право на своите грешки. Бях вятъра бушуващ вън разлюлявах тревите, дървесата, понесох се , докосната от тихия любовен звън, затоплена на слънцето с лъчите колесати. Превърнах се в нежен полъх и вдъхнах аромата на цветята. Погалих всички с нежния си дъх, за да се влея с вик в Светлината. ******************************************* Не мога да съм влюбена-обичам! На никого в обич няма да се вричам. В себе си ще нося-чак до края единствено Любов! И не мечтая за други чувства, даже споделени. В Любовта ми има огън - да стопли всички ви и мене!

Според мен Егото е необходимо до степен да реализира човек потенциала си. Т. е. всичко, което имам като заложби, знания да мога да развия. На всякъде и във всичко да дам най-доброто. В началото его-то го прави заради оценката от другите, но в последствие като се ползва от външните реакции (понякога негативни-има страдание), започва вътрешният процес на трансформация... Само като его-изъм е пречка, защото той ми пречи да видя другите около мен. Разглеждане на егото като отделна част от социума не води до нищо, ние сме социални животни в развитие, до един етап. След това ставаме селф-АЗ, както казва Орлин. Т.е. човекът е :"Един малък Бог в развитие..." Именно духовността, вътрешният процес на израстване, обичта към всички, толерантността... помагат егото да се превърне в Аз! Тук вече не само моята особа е важна, тя е реална част от цялото, но осъзната част, готова да принесе полза, както на себе си, така и на цялото.

За изкуството Учителят е казал, че когато творим Бог ни дава да надникнем в Неговият свят... Но когато се твори със сърце, както и когато се усеща със сърце. Това не е просто интелектуален труд, за добро заплащане. Изкуството е разговор с невидимият свят, поне за мен

Много ми е чудно защо човешкият ум си прави сам рамки кое да приеме и кое-не? Аз съм чела Блаватска, макар и преди това да я смятах за доста объркваща и неразбираема... Но една нейна книжка ми дойде на помощ в точния момент. Научих за неща, с които си служи т. нар. черна ложа. Придобих опит, малко неприятен, но опит, излязох по-богата от ситуацията. Във всяка литература има неща, които могат да те ползват в някой момент от живота ни. Разбира се стига да ми е интересно, стига да ми върви четивото не мога да го осъдя преди да съм го прочела... Всичко, което ще ни е от полза в пътя не е грешно, нали пътищата са индивидуални и различни?..... Винаги съм предпочитала да опитам сама нещата, да ги преживея, пък тогава да кажа - така е!... Б. Дуно Знание има навсякъде около нас, стига да има човек очи и уши да види и чуе... А за Библията, колкото и окастрена да е все пак ни дава основите...

Искам да кажа, че първият път, когато играх Паневритмия беше на Мадара. Първият ден стоях и гледах, макар, че Иво ми казваше да се престраша... Стоях отстрани и се опитвах да запомня стъпките... Мислех си, че не ми е там мястото, че може би някой ден ще съм достойна да играя... Точно след 1-2 минути една по-възрастна сестра излезе от външния кръг, хвана ме за ръка и ме сложи до едно момче, което играеше само. С много приятелски, но и нетърпящ възражение тон каза- ''Тук ти е мястото, всички сме грешили! Ще ти подсказваме...'' Бях много щастлива, изиграх я с 2-3 подсказвания, та дори и Слънчевите лъчи. Ана следващия ден беше още по-приятно, защото беше отначало. Почувствах се част от нещо голямо, сякаш някаква сила ме движеше... Много е важно някой да ти подаде ръка. Нали всички се учим. Хармонията се ражда в чувството, с което се играе, в желанието да си Едно с всички братя и сестри...

Влюбването е нещо прекрасно, но когато се свежда до сексуалния нагон вече си е хаотично търсене на нещо стойностно не където трябва... Разбира се всеки има право да изживее своите страсти, а ако го прави и с учебна цел, прекрасно. Преживеният опит, независимо дали добър или лош си е опит... Но ето нещо, което ми е любимо, но цитирам по памет... ''Любовта не е втренчване на мъж и жена, един в друг. Любовта е втренчване на двамата в една посока...''- С. Екзюпери Преди няколко дни гледах отново един от любимите ми филми-''Анна и кралят''- На края на филма, където е и един от силните моменти, те се гледат влюбено и се разделят. Тогава тя го попита дали хората биха разбрали чувствата между една учителка и един крал... А той отговори, че е въпрос на еволюция... в някой друг живот... За мен това е Любов, нещо истинско, без физически нагон, променило мисленето и разбиранията на хората...

Ще ти пиша от скорпионска гледна точка Скорпиона има скрита, силна сексуалност, но тя е първичната енергия и би било добре да я пренасочи. Аз също съм била привличана от някои мъже, за щастие, рядко, защото съм много взискателна... Но пък имам много приятели-мъже, с тях сякаш се разбирам по-добре... Ценя цялостния облик-интелект, излъчване, както и първичния инстинкт. Но точно този първичен инстинкт смачква човешките взаимоотношения... Предпочитам приятелските, чисто човешки взаимоотношения, погледа навътре, в душата на човека... Отдавна секса не е най-важното, дори в повечето случаи пречи. Ако бях използвала скорпионския си магнетизъм-сексуален, като оръжие сигурно щях да имам големи успехи... Но според мен силата на сърцето, както и възпитанието са насочващите ни в правилна посока фактори. Смяната на партньори показва, че търсим нещо, което всъщност никой не би могъл да ни даде, а именно-Любов. А се оказва, че тя е вътре в нас...

Здравейте, приятели! В Библията е кодирано знанието, вътрешният път за всеки. Ако просто я четем и чакаме да си изясним нещата отвън, няма да се получи. "Аз съм Пътят и Истината и Животът..." Христос ни говори за вътрешният път на израстване, който за всеки е индивидуален. Важно е да допуснем Любовта в сърцата си, за да ни поведе интуицията... Въпреки промените, в евангелие на Йоан има точни указания, само да имаме очи да ги видим... Разбира се, цялостното знание може да се види навсякъде, то е кодирано в творчеството, в света около нас... Но, най-важно е, че всичко се преживява, усеща се. Пожелавам на всички да намерят своя път... "В началото бе Словото..." Който търси намира, когато се помолим с чисто сърце, Бог ще ни чуе и ще ни изпрати невидими водачи....

Благодаря за красивите стихове приятели! Да, поезията е крехка и определено е за един човек, една нощна лампа и книгата до тях... Но, поемата дадена от Лагорда е чудесна

Да, по-лоши животни от хората няма. Гледах филм за хищниците, които убиват само за храна. Единствено човекът убива за удоволствие. Но все пак и в сапиенса има добри неща и се опитва да се пребори с животинското Наскоро разбрах, че страха ми от някои животни е безпочвен. Видях змия близо до себе си (в планината) и за първи път изпитах умиление и импулс да я погаля, без страх... сякаш я познавам... А иначе, всяко животинче има своя красота.

Трудно е да се даде определение за Любовта. Всеки я усеща, чувства по различен начин, според своите вътрешни нужди и стремежи. Но има и Любов, към която всички се стремим, съзнателно или подсъзнателно... Тя е всепрощаваща, неизискваща, всеобхватна. Разбира и се усмихва с детска невинност на всичко и всички... Наричаме я Божествена, защото ни се иска да се докоснем до нея, защото още не сме сигурни, че я има... А когато успеем да я достигнем, разбираме, колко простичко е всичко и колко много красота има в света....

Аз ще се кача на 17. Но силно се надявам да се видим повечко хора там...

Съжалявам за голямата загуба, може би това е най-страшното за една майка, за родител... Но твоето детенце винаги ще живее в сърцето ти. Трудно и страшно ще ти е, но намери силите вътре в себе си и живей, обичай и помни обичта, заради рожбата си. Бъдете сигурни, че детето ви е в по-красив свят... Наистина няма рецепта, но времето може би ще ви помогне....

Вчера гледах филм с Франко Неро, за едно дете, чиито родители бяха убити и то израстна само, с едно мече. Индианците го намериха и осиновиха... Старият индианец преди да умре попита порасналото момче- ''Какъв е, кой е Пътя2''-а отговорът беше-''Всъщност Път няма. Пътят се създава от стъпките...'' Както молитвите, така и Ученията дадени ни от Световните Учители ни водят към по-високи нива на съзнание. Произнасяйки молитвите с чист ум и сърце ние се променяме, защото ''В началото бе Словото'' и може би ние сътворяваме с Бога.... Добрата молитва-откъс Обичам ви приятели и съм щастлива, че съм с вас. Днешният ден има смисъл

В мъката и страданието човек придобива по нещо, тогава се ражда нова същност, тогава Бог работи в нас... Ако мъката, ражда Любов, нека е благословена. Всеки в някой миг е страдал, но по-важно е какво е родило това страдание. Благодарна съм за всеки миг, изстрадан, но изпълнен обич към всичко и всички... Преди малко в клуба, от който влизам се чу част от песен на С. Трифонов и С. Маринова За да достигнем до всеобхватната Божествена Любов, все пак сме преминали и през болките на другата, човешка обич

Темата е много актуална. Благодаря за предишните точни мнения и цитати. И според мен Словото на Учителя се коригира, защото се смята, че няма да е разбрано, но не би трябвало. Всяка намеса, дори и буквена, променя смисъла,вибрацията. Разбира се, то си влиза в умовете и сърцата, върши, своята работа, но може би по-трудно. Знаем вече, че и Библията е била променяна, за да служи за определени цели. И сега се виждат резултатите Въпреки това е дала и ни дава знание. Тълкуването и разбирането, както на Словото на Б. Дуно, така и Библията зависи от нашето индивидуално развитие. От нашите сърца и умове, от хармонията вътре в нас. Благодаря, Вальо

А защо да не се опитаме да сме си психотерапевти сами на себе си2 Всеки познава себе си най-добре и може би разбира себе си най-добре. Разбира се психотерапията има важно място и е полезна по пътя на себепознанието. Но постигането на вътрешен мир е индивидуално и всеки трябва да настрои съзнанието и чувствителността си на други честоти. Любовта и толерантните човешки отношения са аснова на която може да се гради... Мого е важно психотерапевтът да е достатъчно извисена и хармонична личност, а не просто човек, който работи нещо... Опираме до личностни, индивидуални качества за всеки, както за терапевта, така и за нуждаещият се, за да има положителни резултати Мисля, че хармоничният човек, макар и да няма много специфични, професионални знания винаги ще е в помощ и може да превърне намръщеното лице в усмихнато и уверено

Кристян, с много от написаното съм съгласна. Всичко в живота ни е програма-мисъл, емоция-добра или лоша и несъобразяването с Божествената частица вътре в нас ражда болестите. Но те могат да се използват като сигнал за да обърнем поглед навътре в себе си и да разберем, че за всичко сме си виновни ние.... Сриването на традиционните методи на медицината се вижда, нужно е да погледнем по друг начин живота... И да разберем, че всичко си зависи от нас.... И че така, както можем сами да се разболеем и то лесно, така можем и да се излекуваме, но по-трудничко...

По тази тема много се пише, но си е интересна... Вавилон... спомнете си, там имаше един език. Езика на Любовта. Хората се разбираха, с малко думи, защото синхрона мчежду сърцето и ума го имаше. Липсваше Егото. То се появи и всички заговориха на различни езици. А има само един език, и ако заговорим на него ще се разбираме, пак с малко думи, а може би след време и без.... Езика на сърцето... Но сега думата е код и всеки влага своята енергия в нея....

Мисля си, че лошите спомени, натрупани през годините ни играят лоша шега. Положителното мислене е гляма сила, но се явяват и страхове, които са точно от спомените-програми на миналото. Трдничко, но не невъзможно е да се зареждаме с положителна енергия. От Природата, от хубавите спомени... Все пак зная, че те остават и побеждават черногледството... Та нека с усмивка и щастие да бъде заредено бъдещето ни и това на децата ни. Молитвата е голяма сила, когато е произнесена с чисто сърце, нека опитаме

Ако успеем да запазим поне частица от невинността и чистотата, с която децата се учат и опознават света... Те казват това, което мислят, това което виждат, а това, че ние, родителите се чувстваме злепоставени си е наш прблем. Децата не са обременени с класификациите и осъждането, които са присъщи на възрастните. Децата просто приемат и предават обичта си, усмивките си... Май ние трябва да се учим от тях...

Здравейте, темата е много хубава. Според мен децата си имат вродени страхове, стреса от раждането например. Нормално е да са привързани и търсещи близостта на родителите си. Има описани случаи в психологията, че бебета, които не са гушкани забавят развитието си и заболяват по-често. Детето се потиска и се учи да угажда, за да получи ласка, нежност, когато расте в нездравословна среда. Така започва програмирането на израстващия човек. Страховете се придобиват по време на израстването ни и т. нар. възпитание, което не винаги е адекватно. Но ако и родителите са расли в определена среда, то просто повтарят модела... Ужасно е, но и на мен ми се е случвало да се чуя, че повтарям реплики на баща ми, който ми се караше и бях си обещала, че няма да съм такава към децата си. Но все пак е добре, че осъзнах това Старала съм се и се старая въпреки моето настроение да разговарям и анализирам ситуацията с децата. Така те се научават да приемат и различна гледна точка, но и да се страхуват да бъдат себе си. Синът ми знае, че въпреки допуснатите грешки може да сподели и да потърсим заедно решение на проблема. Наказанията, заплахите могат наистина да причинят големи травми. Нека не забравяме, че и ние сме били деца

Не зная, трудно е да се се даде еднозначен отговор Донче. За себе си смятам, че е важно да правя дори и малките неща с любов, да ми доставят радост, да се усмихвам, а пък дали някой е щастлив или недоволен от това си е лично негово право. Онази любов, която изисква, едва ли е истинска. Случвало ми се е да се дразнят от доброто ми настроение, но не разбирам, защо трябва да съм мрачна, само защото другите са такива например. След като аз не искам да променям никого, защо се стараят мен да променят....